№ 7600
гр. София, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110139007 по описа за 2022 година
Предявени са от „. СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . – изпълнителен директор, срещу М. Н. Ш. с ЕГН:
**********, гр. София, УЛ.САВА ФИЛАРЕТОВ 67, ет.6, ап.18, съдебен адрес: гр. София,
бул.. № 34, чрез адвокат Т. Н., и Ю. К. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, УЛ.САВА
ФИЛАРЕТОВ 67, ет.6, ап.18, иск с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответниците дължат на ищеца сумата от 630.59 лв. за периода месец май 2018 г.
до месец април 2020 г., ведно със законна лихва от 23.3.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 7.40 лв. за периода от 15.9.2019 г. до 15.03.2022 г. , като сумите
се претендират при условията на солидарност.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в ГР. СОФИЯ,
УЛ.САВА ФИЛАРЕТОВ 67, ЕТ.6,АП.18, аб.№ 412609 за процесния период от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., включително, но не са изпълнили задължението си да заплатят доставената
в имота им топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за присъждане на
разноски.
Ответната страна Ю. К. е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата
молба, като оспорва иска като неоснователен. Сочи, че е заплатила в законовия срок по чл.
414 от ГПК сумата от 111 лв., която сума отговаряла на идеалната част от правото на
ползване върху топлоснабдяения имот, което си е запазила, с квота от ¼ идеална част.
Твърди, че имотът е в съсобственост с М. Ш. и Мартин Ш. при квоти по ½ идеални части.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Твърди, че не са налице условия за ангажиране
на солидарна отговорност на двамата ответници, тъй като същите били разведени, считано
1
от 28.11.2018 г. Твърди също така, че няма достъп до имота през посочения период, имало
уговорка с другия ответник, че той ще ползва имота и ще заплаща разноските, свързани с
това. Сочи, че заявлението-декларация за ползване услугите на ищцовото дружество е
подадено само от името на другия ответник – М. Ш. и че той е титуляр на партидата. Моли
съда да отхвърли исковата претенция спрямо нея. Претендира разноски.
Ответната страна Михаил Ш. е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на
исковата молба, като оспорва исковите претенции. Сочи, че не дължи претендираните суми,
поради погасяване на вземането по реда на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Счита иска за сумата от
317.40 лв. главница и за лихва за забава от 3.77 лв. за недопустим, доколкото е издаден
изпълнителен лист в тази част за вземането, а в останалата част иска да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендира разноски.
Третото лице-помагач (ТЛП) „Техем Сървисис“ ЕООД не оспорва предявените
искове. Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията си, като
е образувано ч.гр.д. № 1030/2021 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е било уважено,
издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу М. Н. Ш.
и Ю. К. К. при условията на солидарност да заплатят на заявителя сумата от 311.60 лв. за
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., включително, ведно с лихви и разноски. М. Ш. е осъден да заплати
разделно същия размер суми. Заповедта е връчена на длъжниците, като ответницата е
подала възражение по чл. 414а от ГПК като е посочила, че е заплатила изцяло дължимата от
нея сума и представя доказателство за това. Представени са и други доказателства с
възражението. Ответникът М. Ш. е подал възражение, в което е оспорил част от вземането
като погасено по давност, а именно – в размер на 200 лв. главница за периода от месец май
2018 г. до месец декември 2018 г., съответно и лихвите. Оспорил е и дължимостта на сума
от 105.80 лв., представляваща ½ част от задължението, претендирано за периода месец
януари 2019 г. – месец април 2020 г., поради липса на солидарност.
Поради признаване на част от вземането от ответника М. Ш., съдът е издал
изпълнителен лист за сумата от 317.40 лв. главница и 3.77 лв. лихви, получен от
заявителя на 05.07.2022 г. За тази част от претендираното вземане ищецът не обуславя
правен интерес от водене на настоящото производство и в тази част исковата молба
следва да се остави без разглеждане, а производството да бъде прекратено като такова,
поради липса на оспорване.
След даване на указания за становище по депозираните възражения, заявителят е
ангажирал такова, като е посочил, че в информационния масив на дружеството е установено
плащане в размер на 111 лв., като непогасената сума възлиза на 554.11 лв. и претендира
юрисконсултско възнаграждение. Поискал е издаване на изпълнителен лист за неоспорените
2
суми. Съдът е дал указания за предявяване на иск за вземанията, които заявителят
претендира срещу длъжниците за непризнатите от тях части, което обуславя правния
интерес от предявяване на исковете. С оглед на изложеното, ищецът няма правен интерес от
водене на производство за установяване на суми, които вече са били заплатени, а именно –
сумата от 111.00 лв. В платежния документ, приложен на л. 22 от заповедното производство
е посочено, че сумата погасява главница, лихви и разноски по гр.д. № 15176/2022 г. по описа
на 120 състав. В тази част производството също следва да бъде прекратено. Остава сума от
204.30 лв. претендирана срещу двамата ответници като солидарно задължени, за която
ищецът има правен интерес да установи, че е дължима, в това число главница и лихви.
Видно от представените документи в исковото и заповедното производство, Ю. К. Ш.
и съпругът й М. Н. Ш. са дарили на сина си Мартин М.ов Ш. ½ идеална част от собствения
си, придобит през време на брака в режим на съпружеска имуществена общност недвижим
имот, съставляващ Апартамент № 18, шести надпартерен етаж, в сграда, нахгодяща се в гр.
София, ул. Сава Филаретов № 67, като прехвърлителите са си запазили правото на ползване
върху имота. Нотариалният акт за дарение е от 17.09.2018 г. С Решение от 28.11.2018 г.,
постановено по гр.д. № 36666 от 2018 г. по описа на СРС, 149 състав, бракът между Ю. К.
Ш. и М. Н. Ш. е прекратен, като след прекратяване на брака жената продължава да носи
фамилното име от преди брака – К.. Недвижимите имоти, притежавани от бившите съпрузи
са разпределени чрез Брачен договор от 17.09.2018 г., съгласно който собствената на
съпрузите ½ идеална част от процесния топлоснабдяем имот остава в собственост на
съпруга М. Ш.. Решението за прекратяване на брака между ответниците е влязло в сила на
28.11.2018 г. С Брачния договор, сключен между бившите съпрузи обаче, режимът на
съпружеска имуществена общност между тях е прекратен, като ответницата не получава дял
от процесния топлоснабдяем имот, същата остава да ползва запазената от нея част от ¼ от
вещното право на ползване, запазено при даряване на ½ идеална част от имота на Мартин
М.ов Ш. на 17.09.2018 г. Брачният договор е сключен на същата дата – 17.09.2018 г. и е
вписан на 17.09.2018 г. в Служба по вписванията. Така, солидарната отговорност,
претендирана от ищцовото дружество от ответниците на основание съпружеска
имуществена общност, приключва своето действие на 17.09.2018 г. До тази дата съпрузите
отговарят солидарно за задълженията за процесния имот, съобразно квотата си от
собствеността, респективно от правото си на ползване, което са си запазили. Касае се за
вземания за периода от 01.05.2018 г. до 17.09.2018 г., а именно: вземания в общ размер на 42
лв., съгласно представените от ищцовото дружество съобщения към фактури за периода.
Третото лице-помагач също е представило доказателства, от които се установява, че
като клиент на топлофикационното дружество е записан М. Николов Ш., като в имота са
извършвани отчети на уредите за отчитане на топла вода по инсталиран водомер за топла
вода, а монтирания радиатор е бил затапен и не отчита потребление през периода месец май
2019 – месец април 2020 г. За предходния сезон не са ангажирани доказателства от ТЛП.
Ответниците оспорват исковете на посочените по-горе основания. Наведени са
3
доводи за недължимост, поради плащане на част от вземането от Ю. К., което плащане е
признато от ищеца още в заповедното производство. Оспорва се иска от М. Ш. за исковата
претенция, за която е издаден изпълнителен лист. В тази част следва производството да бъде
прекратено, а исковата молба да се остави без разглеждане, поради констатирана липса на
правен интерес.
При направеното възражение за погасяване на вземането, съдът взе следното
предвид: Делото е образувано по реда на чл. 422 от ГПК, същото се явява продължение на
производството, образувано по реда на чл. 410 от ГПК, поради което, давността е спряна с
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 23.03.2022 г. Тъй като процесните вземания се
явяват периодични, то те се погасяват с кратката тригодишна давност, предвидена по чл.
111, б. „б“ от ЗЗД, поради което погасени по давност биха били всички вземания, станали
изискуеми до 22.03.2019 г. и това са вземанията по фактури, издадени през периода
31.05.2018 – 28.02.2019 г., включително. Така, погасено по давност се явява вземането,
претендирано като солидарно от двамата ответници за периода до прекратяване на
съпружеската имуществена общност между тях с подписването на Брачен договор, който я
прекратява на 17.09.2018 г. Така вземането за главница в размер на 42 лв., установена по-
горе в мотивите на решението, следва да се приеме за погасено по давност, а на основание
чл. 119 от ЗЗД се погасяват и лихвите върху тази главница.
На следващо място, погасени се явяват и вземанията, за които солидарната
отговорност е отпаднала на 17.09.2018 г., а именно: вземанията от 18.09.2018 г. до
28.02.2019 г., в общ размер на главницата, съгласно представените съобщения към фактури
– 151.70 лв. На основание чл. 119 от ЗЗД се погасяват и лихвите върху тези главници. Така,
съдът констатира, че непогасено остава вземане за главница в размер на 6.90 лв. като
непогасено по давност и дължимо от ответника М. Ш., доколкото той е станал собственик
на ½ от имота, след прекратяване на имуществената общност между съпрузите и
продължава да ползва и ¼ идеална част от имота като вещен ползвател. Ответницата е
погасила вземането си чрез плащане. Дължимата лихва върху тази главница възлиза на 0.08
лв. За така установените като непогасени и дължими суми следва да се уважи исковата
претенция, като върху главницата се присъди и лихва от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК.
При този изход от спора, ответницата има право на разноски в пълен размер в двете
производства, а именно 200 лв. в заповедното производство и 400 лв. в исковото за хонорар
на един адвокат, реално заплатени, съгласно представените договори за правна защита и
съдействие по делото (л.132-133 от делото).
Ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част от исковете срещу М.
Ш., а последният – съобразно отхвърлената част от исковете срещу него. Ищецът е направил
разноски в заповедното в размер на 18.75 лв. срещу този ответник в частта, която се
претендира солидарно. В исковото са направени разноски в размер на 87.50 лв., в това число
и юрисконсултско възнаграждение, касаещо претенцията срещу М. Ш.. Предвид това, че
прекратяването по отношение на иска, против този ответник е поради признаване на част от
4
вземането и издаване на изпълнителен лист в посочената част, следва да се присъди и
дължимите разноски, възлизащи на 37.50 лв. в заповедното производство. Съразмерно на
уважената част от исковете, на ищеца му се следва сумата от 0.88 лв. в исковото
производство, или общо – 38.38 лв.
Ответникът М. Ш. е бил представляван от адвокат ., която му е предоставила
безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата в заповедното
производство, поради което на същата следва да се определи сума в размер на 300 лв. за
адвокатско възнаграждение, съгласно Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет.
Съразмерно на отхвърлената част от иска, респективно прекратяването на производството в
съответната част, на адвокат Билева следва да й се присъди възнаграждение в размер на 297
лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
В исковото производство ответникът М. Ш. е направил разноски в размер на 300 лв.
за адвокатски хонорар, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 10.10.2022 г.,
като съразмерно на отхвърлената част от иска му се следва сумата от 297 лв.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “. София” ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . и М.
Н. Ш. с ЕГН: **********, гр. София, УЛ.САВА ФИЛАРЕТОВ 67, ет.6, ап.18, съдебен адрес:
гр. София, бул.. № 34, чрез адвокат Т. Н., и Ю. К. К. с ЕГН: **********, гр. София,
УЛ.САВА ФИЛАРЕТОВ 67, ет.6, ап.18, със съдебен адрес: гр.София, ул. Русалийски проход
№ 1, офис 4, чрез адвокат Л. Б., че ответникът М. Н. Ш. с ЕГН: ********** дължи на “.
София” ЕАД, ЕИК ., на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с
чл.150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 6.90 лв. лв. (шест лева и деветдесет стотинки) - цена
на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 23.03.2022 г. до
изплащане на вземането, лихви върху тази главница в размер на 0.08 лв. (осем стотинки),
КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за топлинна енергия в частта за сумите по Заповед
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1030/2021 г. по описа на СРС, 120 състав, в следните части: в
частта от 42 лв., претендирана от двамата длъжници при солидарна отговорност, поради
погасяване по давност, в частта 151.70 лв. главница, претендирана срещу двамата ответници
при условията на солидарност, като погасена по давност по реда на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД,
като ОСТАВЯ без разглеждане предявените искове в частта за сумата от 111.00 лв. срещу
ответницата Ю. К., поради извършено плащане в заповедното производство и в частта за
сумите 317.40 лв. главница и 3.77 лв. лихви, претендирани от ответника М. Ш., поради
признание на тази сума и издаден в полза на ищеца изпълнителен лист в заповедното
производство, поради липса на правен интерес в посочените части.
ОСЪЖДА М. Н. Ш. с ЕГН: **********, гр. София, УЛ.САВА ФИЛАРЕТОВ 67,
ет.6, ап.18, да заплати на “. София” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.
5
София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от ., сумата от – 38.38 лв. (тридесет и осем лева
и тридесет и осем стотинки) за разноски в исковото и заповедното производства, съразмерно
на уважената част от иска и признатата като дължима сума в заповедното производство,
срещу ответника и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА “. София” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . да заплати на Ю. К. К. с ЕГН: **********, гр.
София, УЛ.САВА ФИЛАРЕТОВ 67, ет.6, ап.18, сумата от 600 (шестстотин) лева за разноски
за адвокатски хонорар в двете производства, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА “. София” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . да заплати на адвокат Красимира Игнатова Билева,
ЕГН **********, адрес на кантората: гр. София, ул. Гургулят № 31, ет. 1, офис-партер,
сумата от 297 лв. (двеста деветдесет и седем лева) – адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на М. Н. Ш. в заповедното производство, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА “. София” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . да заплати на М. Н. Ш. с ЕГН: **********, гр.
София, УЛ.САВА ФИЛАРЕТОВ 67, ет.6, ап.18, сумата от 297 лв. (двеста деветдесет и седем
лева) за разноски в исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, като за ответника решението да се връчи лично на
лицето и на назначения по делото особен представител, както и на третото лице–помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6