РЕШЕНИЕ
№ ........
гр.Плевен,10.05.2019 г.
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ -
ми наказателен състав
на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година в
открито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧАВДАР ПОПОВ
при
секретаря Валя Стоянова като разгледа докладваното от съдия ПОПОВ НАХД №693/2019 година по описа на Плевенския районен съд, за да се
произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
С наказателно постановление № ***/ ***г. на *** - ***на Офис/***/ за обслужване-
Плевен в ТД на НАП Велико Търново, на „Т.Т.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Г.Г. с ЕГН **********, на основание
чл. 53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН
и чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за
нарушение на чл.125, ал.2 от ЗДДС.
Недоволен
от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в
срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд
Плевен, с която моли съда да отмени издаденото наказателно
постановление и наложената имуществена санкция.
Жалбоподателят
„Т.Т.“ ЕООД чрез представляващ Г.Г., редовни призовани, се
представляват от адв. ***.
Ответникът Т.н.Н.П. редовно призована, се представлява
от юрисконсулт ***.
Актосъставителят Л.И.Н., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят Р.К.Ц., редовно призован, се явява лично.
С оглед датата на връчване, на
наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл.
59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява
допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
На „Т.Т.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Г.Г. с ЕГН ********** е съставен АУАН за това, че на 22.02.2019г. при извършена проверка,
възложена с Резолюция за извършване на проверка №***/***. е установено, че като
регистрирано по ЗДДС лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки с място на изпълнение на
територията на друга държава членка, не е подало VIES-декларация за тези доставки, заедно със
справката-декларация на съответния данъчен период. За данъчен период м.***, в
хода на извършената проверка е установено, че търговското дружество е извършило
транспорт на стоки по реда на чл.22, ал.3 във връзка с чл.21, ал.2 от ЗДДС на
обща стойност 12425.00 лева към германския контрагент ***, с VIN ***по ф/ри
№*** от ***. с ДО- 3200.00лв., №*** от 05.*** с ДО-
3050.00лв., №***от ***. с ДО- 3100.00лв. и №*** от
20.*** с ДО- 3075.00лв., за което е следвало да
подаде VIES-
декларация до ***. При извършена проверка
в ИС на НАП е установено, че за м.*** ЗЛ няма подадена VIES- декларация.
Така установената в акта фактическа обстановка се
подкрепя от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията
на актосъставителя Л.И.Н. и свидетеля Р.К.Ц. като
обективни, ясни и незаинтересовани.
На датата посочена в акта в
хода на възложена проверка за възстановяване на ДДС във връзка с извършване на
транспорт в ЕС било установено, че „Т.Т.“ ЕООД, представлявано от Г.Г.,
не било подало VIES- декларация за месец декември
2018г., заедно със справка –декларация за съответния данъчен период. По
електронната поща, декларирана от лицето, била изпратена покана да се яви
представителя на „Т.Т.“ ЕООД за съставяне на АУАН. В
законоустановения седмодневен срок лицето не се явило и актът бил съставен е
негово отсъствие от Л.И.Н. и в присъствието на свидетеля Р.К.Ц..
„Т.Т.“ ЕООД e данъчно задължено лице по ЗДДС и е длъжно да
предоставя информация, свързана със своята дейност. От представените по делото
фактури е видно, че „Т.Т.“ ЕООД декември месец на 2018г. е извършвало транспорт на
стоки по реда на чл.22, ал.3 във връзка с чл.21, ал.2 от ЗДДС в държава членка
на ЕС през като по този начин попада в обхвата на чл.125, ал.2 от ЗДДС. В
посочената законова разпоредба е регламентирано задължение на регистрирано
лице, което е
извършило за данъчния период вътреобщностни доставки,
доставки като посредник в тристранна операция или
доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС
с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със
справка-декларацията по чл.125, ал.1 да подава и VIES-декларация за тези доставки
за съответния данъчен период. Тъй като
това задължение не е изпълнено в законоустановения срок, а именно до 14-то
число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. като по този
начин се нарушава чл.125, ал.2 от ЗДДС
От представеното по делото копие от Уведомление по ДДС
от НАП от ***. става ясно, че не се е формирала VIES- декларация поради техническа грешка, тъй като вътреобщностните доставки към *** са декларирани в колона 11, а не в колона 17, а след
направена корекция на 31.01.2019г. този проблем бива
отстранен. В жалбата е застъпено становище, че става въпрос за маловажен
случай, поради гореспоменатата техническа грешка и жалбоподателят моли съда да
приложи чл.28 от ЗАНН. Съдът не може да сподели това становище, защото, макар и
действителност да има такава грешка, това не променя факта, че лицето е
декларирало дейностите си на ***. , тоест в последния ден на законоустановения
срок, а именно-14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се
отнася. Освен това, опитът за подаване на декларация е извършен в 11:15:22 на ***.
и данъчно задълженото лице е имало възможност до края на съответния ден да
провери дали въпросната операция е надлежно извършена. Съдът счита, че проявената
небрежност от страна на жалбоподателя изключва приложението на чл.28 от ЗАНН.
Законодателят в чл.27, ал.3 от ЗАНН е предвидил при
наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства да се наложи по-леко наказание. В конкретния
случай, смекчаващи отговорността обстоятелства са наличието на техническа
грешка, която не е предизвикана умишлено и която е довела до невалидното
подаване на VIAS - декларация, както и факта, че нарушението е
извършено за първи път. Наказващият орган е взел предвид тези обстоятелства
като е определил имуществената санкция предвидена в чл.179, ал.1 от ЗДДС към
минимума, предвиден в посочения текст на закона, а именно 500 лв. Наличието на
смекчаващи обстоятелства не винаги обосновава приложението на чл.28 от ЗАНН, поради
тази причина законодателят в чл.27, ал.3 от ЗАНН е въвел критерий за налагане
на занижен размер на санкцията, предвидена с дадена правна норма, като се
вземат предвид тези смекчаващи обстоятелства. Индивидуализацията на санкцията е
съобразена със становището застъпено в жалбата и наказателното постановление не
следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно. В този смисъл е и
константната практика на РАС- Плевен.
Спазени са процесуалните правила – АУАН и НП съдържат
всички реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Издадени са от компетентни органи, в
рамките на правомощията си. Спазени са сроковете на издаване, връчени са
редовно, с което е гарантирано правото на защита на жалбоподателя във всеки етап на производството.
При издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което да обуславя изцяло
отмяната му на тази основа, поради което
същото следва да се потвърди изцяло.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
Потвърждава наказателно
постановление № ***/ ***г. на ***- ***на
Офис/***/ за обслужване- Плевен в ТД на НАП Велико Търново, с което на „Т.Т.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Г.Г. с
ЕГН **********, на основание чл. 53, ал.1, вр. чл.27
/чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.125, ал.2 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Регионален
административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :