РЕШЕНИЕ
№ 260348 /21.10.2021
година, град Пещера
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пещерският районен съд, Четвърти граждански
състав,
на двадесет и първи септември, две хиляди двадесет и първа година,
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Милуш
Цветанов,
секретар: Евелина Генинска
прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Цветанов гражданско дело номер 250 по
описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Б.П.И. срещу „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД.
Твърденията на ищеца са, че през 2018г. е бил
подменен електромерът на апартамента му в гр. Пещера, ул. „Самоковите“ №8 с ИТН
3167208, след което получил фактури за изразходвана енергия в повече от реално
потребената. Сочи се, че след подадена жалба до „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД
била извършена проверка през есента на 2019г., но преди да бъде изчакан
резултатът от нея „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД входирало в РС-Пещера заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. № 1228/2019г. по описа на съда била издадена
Заповед за изпълнение за вземания, сред който 146,43 лв. – главница и 10,50 лв.
– обезщетение за забавено плащане. Поддържа се, че стойността на начислената енергия
била заплатена, ведно с лихви върху нея и такса-включване, както и че в деня на
подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение И. получил отговор от
ответното дружество по подадената жалба, в който го уведомявали за установена
грешка при завеждане на показанията на електромера и недължимост на стойността
на грешно начислената енергия. Изтъква се, че обезсилването на издадената срещу
И. заповед за изпълнение било обжалвано от ответното дружество, вследствие на
което районният съд издал изпълнителен лист за направените от ответника в
заповедното производство разноски. Поддържа се, че като резултат от изложеното
ищецът – бивш енергетик, на възраст от 85г. и в недобро здравословно състояние,
се почувствал като „крадец на енергия“ и бил уронен авторитетът му сред съседи
и обществеността в града от това, че е бил съден за нещо, което не е извършил. Предвид
изложеното се иска от съда да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумите
от: 141,64 лв. – недължимо заплатена стойност на ел. енергия, начислена по фактура № **********/31.12.018г.; 10,34 лв. –
недължимо платени от ищеца лихви за забава върху тази стойност; 7 лв. –
недължимо платена такса за възстановяване на ел. захранването; както и 330 лв.
– обезщетение за претърпени вследствие на действията на ответника неимуществени
вреди.
В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор на
исковата молба ответното дружество оспорва претенциите за сумите от 141,64 лв.
и 10,34 лв. като неоснователни с доводи, че извънсъдебно ги е признало и е
поканило с писмо от 03.10.2019г. ищецът да посочи банкова сметка, ***атеното,
но последният не го е направил. При тези съображения се твърди, че дружеството
не е дало повод за завеждане на иска и че липсва правен спор относно
конкретните претенции. Сочи се, че претецията за недължимо платена такса от 7
лв. – за възстановяване на преустановено захранване е неоснователна, тъй като
сумата е заплатена на дружество, различно от ответното. Твърди се недопустимост
на искането за обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди - с
доводи, че претенция по чл. 45 от ЗЗД може да бъде предявена само срещу
физическо лице, като в този смисъл се сочи ППВС №7/1959 г. Алтернативно се твърди
неоснователност на същия иск при съображения, че подаването на заявление пред
съда не е противоправно поведение, а процесуално право. Изтъква се и че
заповедното производство по ч. гр. д. № 1228/2019г. е било
инициирано не само по повод вземане за стойността на погрешно начисленото
количество ел. енергия и лихви върху нея, а и във връзка с други – реално
дължими вземания, заплатени от ищеца като резултат от производството. Предвид
изложеното се моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В
хода на производството ищецът е починал и на негово място като страни са
конституирани съпругата му М.Д.И. и двете му дъщери - Е.Б.И. и Ф.Б.И., които
поддържат претенциите.
Конституирано
е като трето лице-помагач на страната на ответника ЗК „УНИКА“ АД, което
изразява становище за неоснователност на претенциите като поддържа изложените
от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД в отговора на исковата молба съображения.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на
страните, съгласно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правни квалификации по чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД и
по чл. 49 във вр. с чл 45, ал.1 от ЗЗД.
Относно иска по чл. 55, ал.1 от ЗЗД за сумата от
141,64 лв. – Между насрещните
страни няма спор, а и от приетите писмени доказателства (л.26, л.27) се
установява, че тя е била погрешно начислена във фактура №
**********/31.12.018г.(л.23) като цена на ел. енергия потребена в имота с адрес
гр.Пещера, ул. „Самоковите“ № 8, ап.15, за период 25.11.2018г. – 24.12.2018г.,
както и че е била реално заплатена (касов бон - л.7) от Б.П.И. на ответното
дружество. С оглед това е налице право на ищцовата страна да получи обратно
недължимо платеното, както и да го претендира по избран от нея ред. В случая е
избран съдебния ред, независимо от потвърденото от ищцовата страна още в
исковата молба знание за направеното от ответното дружество извънсъдебно признаване
на претенцията. По делото обаче не е направено съдебно признание на иска,
каквото се предвижда в разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК, предвид което
разноските по този иск се дължат от ответника, въпреки че не е дал повод за
завеждане на делото в съответната част.
Относно иска по чл. 55, ал.1 от ЗЗД за сумата от 10,34
лв. – Заплащането на сумата на ответното дружество в
посочения размер - като „лихва за забава по фактура № **********/31.12.018г.“ се
установява от приложения по делото касов бон № 01157180/01.10.2019г. С оглед
гореобоснованата недължимост на сумата по конкретната фактура – недължими се
явяват и платените лихви, начислени върху тази сума. Ето защо те също подлежат
на връщане от страна на ответника.
Относно иска по чл. 55, ал.1 от ЗЗД за сумата от 7 лв. – Плащането и на тази сумата в посочения размер, за
„Възстановяване на захранване-Дистанционно прекъсване“, се установява от
приложен по делото касов бон № 01157192/01.10.2019г. Но от същото доказателство
става ясно и че сумата е платена на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД гр. Пловдив. А
това дружество има отделна идентичност от
частта на вертикално интегрираното предприятие, осъществяваща доставки на
електрическа енергия (чл. 113а, ал.6 от ЗЕ). Ето защо този иск срещу „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД е неоснователен, доколкото плащането на
конкретната сумата от 7 лева не представлява имуществено разместване между
страните по спора, което да предпоставя изследване и на въпроса било ли е то с
основание.
Относно иска по чл. 49, във вр. с
чл. 45, ал.1 от ЗЗД – За
уважаването му е необходимо да се установи противоправно
и виновно поведение на служители на ответното дружество, на които е възложило
дейността по уреждане по съдебен ред на отношенията с клиента Б.И., настъпването на вредоносния резултат, причинен при
или по повод изпълнение на възложената работа, размерът
на сочените като претърпени от И. неимуществени вреди, както и причинно – следствената връзка между тяхното настъпване и
поведението на лицето, на което ответникът е възложил работата.
Твърдяното
от ищцовата страна противоправно деяние е инициирането от страна на ответника на
ч. гр. д. 1228/2019г. по описа н РС-Пещера срещу Б.И..
Конституционното право на всички граждани (и
юридически лица) е да търсят защита, когато считат за нарушени или застрашени
техни права или законни интереси. Ето защо, не може да се ангажира
отговорността на заявителя по подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, дори претенциите в заявлението да се окажат неоснователни
или издадената заповед да бъде впоследствие обезсилена. Изключението е, когато
страната е предприела съответните действия при злоупотреба с права - арг. чл. 3 ГПК.
Няма злоупотреба с право, обаче тогава, когато страната подава заявлението със
съзнанието, че защитава съществуващо свое субективно право. Добросъвестността е
налице, когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че то
съществува. Без значение е дали предприетата защита е адекватна, съществува или
не в действителност твърдяното субективно право, евентуално нейната грешка при
преценка на правото дали е извинителна или неизвинителна (в този смисъл - Решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 1149/2010 г., IV г. о. на ВКС). Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице,
когато правото се упражнява недобросъвестно. Доказването на деянието (подаването
на заявлението) и неговата противоправност (недобросъвестността) е в тежест на
пострадалия (така -Решение №
189 от 20.06.2014 г. по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о. на ВКС)
В конкретния случай в приложно към отговора на
исковата молба писмо от ръководител отдел „Билинг“ при ответното дружество - до
„Електорразпределение ЮГ“ ЕАД (л.25) се сочи, че установяването на грешно
въведени показатели на електромера, отчитащ потреблението в обекта на адрес
гр.Пещера, ул. „Самоковите“ № 8 е станало при проверка на 25.09.2019г. Този
едностранно съставен частен документ е единственото доказателство по делото, от
което може да се прави извод за момента, от който ответникът би могъл да е
установил недължимост от страна на Б.И. на сумата от 141,64 лв. и начислените
върху нея лихви. От отбелязаното в горния десен ъгъл над печата на подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК се установява, че
то е изпратено до съда на 26.09.2019г. За настоящия съдебен състав тази разлика
от 1 ден не може да обоснове извод за недобросъвестно (по смисъла на чл.3 от ГПК) претендиране от страна на ответника на конкретните вземания, особено в
контекста на организационната структура на дружество с мащабите на ответното и
необходимото технологично време за достигане на информацията от извършената
проверка до служителя подал заявлението. Следователно липсва противоправността
на деянието като елемент от състава на непозволеното увреждане.
Освен това - от материалите по приложеното ч.гр.д.
№1228/2019г. по описа на РС-Пещера се установява, че заявлението е подадено не
само с оглед конкретните недължими вземания за 141,64 лв.-главница и 10,34
лв.-лихви, а с него се претендират и други вземания за малки суми, детайлно
разписани в препис-извлечение от сметка (л.6 от ч. гр. д. 1228/2019г. и л. 57 от материалите по настоящото дело).
Следователно за ответника формално е налице правото да заведе частното
гражданско дело независимо от конкретната грешка в отчитането. Твърдените за
претърпени от Б.И. вследствие на делото неимуществени вреди са описани в
исковата молба като чувство на обида и уронен авторитет пред общността. Освен
че за последното не са ангажирани никакви доказателства, за гореспоменатото
вече конституционното право да се търси защита от страна на всеки, който
добросъвестно смята за нарушени или застрашени законните си права и интереси, няма
изискване да бъде съобразявано с чувствителността на ответниците по съответните
претенции. Налага се извод и за липсата на доказана причинно-следствена връзка
между завеждането на делото и описаните неимуществени вреди. С оглед изложеното
искът по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като изцяло
неоснователен.
Относно разноските – Претендираните от ищцовата страна разноски са 100 лв. – за платената
държавна такса, и 600 лв. - адвокатско възнаграждение изплатено в брой -
съгласно приложените два договора за правна защита и съдействие. Направено е
искане по чл. 78, ал.5 ГПК от ответната страна, но предвид броя на предявените
претенции (чл. 26а НМРАВ) преценката на съда е, че адвокатското възнаграждение
не следва да бъде намалявано. Претендираните от ответника разноски са в размер
на 300 лв. – за юрисконсултско възнаграждение. С оглед крайния резултат по
делото на ищцовата страна се полагат на основание чл. 78, ал.1 ГПК разноски в
общ размер 217,55 лв., а на ответната страна, на основание чл. 78, ал.3 ГПК –
206,75 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с
ЕИК:*********, седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37, да заплати разделно на М.Д.И. с ЕГН **********, адрес: ***, Е.Б.И.
с ЕГН **********, адрес: *** и Ф.Б.И. с ЕГН:**********, адрес: ***, сумата от 151,98 лева, от които 141,64 лева –
недължимо платена стойност за начислена ел. енергия по фактура №
**********/31.12.018г. и 10,34 лева – недължимо платени лихви върху тази
стойност, ведно със законна лихва от датата на завеждане на делото-
25.02.2020г., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Д.И. с
ЕГН **********, адрес: ***, Е.Б.И. с ЕГН **********, адрес: *** и Ф.Б.И. с ЕГН:**********,
адрес: ***, за осъждане на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК:*********, седалище и адрес на
управление – гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, да им заплати сумата от 7
лева – като недължимо платена за
възстановяване на ел. захранване.
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Д.И. с
ЕГН **********, адрес: ***, Е.Б.И. с ЕГН **********, адрес: *** и Ф.Б.И. с ЕГН:**********,
адрес: ***, за осъждане на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК:*********, седалище и адрес на
управление – гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, да им заплати сумата от
330 лева – обезщетение за претърпени от
наследодателя им Б.П.И. с ЕГН ********** неимуществени вреди.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД с ЕИК:*********, седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, ул. „Христо
Г. Данов“ № 37, да заплати разделно на М.Д.И. с ЕГН **********, адрес: ***, Е.Б.И. с ЕГН **********, адрес: ***
и Ф.Б.И. с ЕГН:**********, адрес: ***, сумата от 217,56 лева –
деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, М.Д.И. с ЕГН **********, адрес: ***, Е.Б.И. с ЕГН **********, адрес: ***
и Ф.Б.И. с ЕГН:**********, адрес: *** да заплатят разделно на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК:*********, седалище и адрес на управление – гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сумата от 206,75 лева –
деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ответника – Застрахователна компания „УНИКА“ АД с ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление – гр. София, бул. „Тодор Александров“ №18.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия:
/ Милуш Цветанов /