Р Е Ш Е Н И Е №157
16.06.2022 г.,
гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
май през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.ЯНИЦА
ЧЕНАЛОВА
при
секретаря Албена Ангелова
и в
присъствието на прокурора Маргарита Д.
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №120
по описа на съда за 2022 г.
Производството
е по реда на чл.63, ал.
І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №620000 от 09.03.2022г.,
постановено по анд №558/20г. РС Казанлък потвърдил
изцяло наказателно постановление НП № 17-0284-002776 от 11.10.17г. на Началник на
РУП към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък, с което на П.Т.Г. ***, ЕГН **********,
били наложени за нарушения на чл.100, ал.1, т.1
чл.140, ал.1 от ЗДВП две санкции глоба в размер от по на 200 лв. и 10
лева, ведно с наказанието „лишаване от право на управление за срок от 6
месеца“, като осъдил П.Т.Г. *** разноски в размер на 100 лева.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволно от решението останало административно-наказаното
лице, което го обжалва в срок и чрез процесуален представител, адв. Д.. Касаторът счита въззивното решение за немотивирано и
необосновани, постановено при съществени процесуални нарушения на процесуални
права.
Сочи, че макар изводът на РС да бил, че се
двете административни нарушение се доказвали по безсъмнен начин от показанията
на актосъставителя и свидетеля полицейски служител И.,
то те не могли да си спомнят дали в автомобила се возил повече от един човек,
но категорично и услужливо си спомняла други елементи от фактическата
обстановка по случая. Обобщава се, че в действителност същата не била
установена по категоричен начин и поради това били поискали провеждане на очна
ставка между свидетеля очевидец Р. Г., който се бил возил по това време в
автомобила и актосъставителя. Това искане било
допуснато, но очна ставка не била проведена, въпреки наличието на пречки за
явяване на пълномощника и свидетеля, въпреки подадена изрична молба за отлагане
на делото за друго с.з. така грубо били нарушени
процесуални права на страната и принципите на състезателност и равнопоставеност
на страните в АНП. По тези съображения се иска отмяна на въззивното решение и
връщане на делото за ново разглеждане, или да се постанови отмяна на процесното
наказателно постановление /НП/.
Касаторът, редовно
призован, се представлява от адв. Д., която поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, не се представлява и не взема становище по нея.
ОП изразява становище за неправилност и незаконосъобразност
на въззивното решение, поради което се моли за неговата отмяна и връщане на
делото за разглеждане от друг състав на същия съд.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира двете жалби за
допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната
жалба се явява основателна, но не по така
визираните доводи.
За
да потвърди жаленото пред него НП, РС Казанлък приел за установени пред него,
че на 19.09.2017г. около 15,22 часа
в Община Казанлък на ПП – I – 5, км.199+500
/КПП-Изток в посока запад- изток наказанията управлявал л.автомобил
от посочената марка, модел, което било надлежно регистрирано, но нямало
поставени регистрационни табели на определените за това места и водачът не
носил контролния талон към СУМПС. С това лицето осъществило съставите на
нарушения на чл.101, ал.1, т.1 и чл.140, ал.1 от ЗДвП, като същите били
наказани на осн. чл.183, ал.1, т.1, предл. второ и чл.175, ал.3, предл. второ от ЗДвП.
Въззивният
съд не констатирал допуснати съществени процесуални нарушения, а двете
нарушения приел за безспорно извършени от наказаното лице, като се позовал на
показанията на актосъстовителя К. на св. И., пол.
служител, извършил проверката, тъй като показанията им били еднопосочни и безпротиворечиви. Съдът не кредитирал показанията на
свидетеля на жалбоподателя, негов син, тъй като същият посочил, не разбрал за
какво точно бил санкциониран баща му, т.е. не можел да установи главен факт на
доказване – имало ли поставени регистрационни табели или не е имало.
В
заключение Съдът приел, че обжалваното наказателно постановление било законосъобразно,
че правилно били наложени административните наказания на жалбоподателя /настоящ
касатор/, тъй като били правилно определени по вид и
размер от АНО. При този изход, въззивният съд приел за основателно искането на
процесуалния представител на АНО за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт
и определил такова в размер на 100 лева.
Съдът
намира, че към настоящия момент са налице предпоставки за прилагане на
правилото относно изтичане на давността за извършеното
нарушение. Съгласно Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. постановено по
т. д. №1/2014г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е
период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярът
на едно право губи предоставената от закона възможност да го осъществи.
Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното си право да
наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание, като се
погасява наказателната отговорност, и то на свой ред прави наказателното
производство недопустимо. С диспозитива на същото тълкувателно решение изрично
е прието, че разпоредбата на чл.11 от Закона за административните нарушения
и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в НК.
В ЗАНН
липсва уредба, която да урежда абсолютната давност, при която
административно-наказателното преследване се изключва, независимо че актът, с
който е наложено наказанието, не е влязъл в сила, т.е. липсва уредба аналогична
на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК. Настоящият състав счита, че следва да
разгледа приложимостта на тази разпоредба, с оглед изричното препращане,
визирано в чл.11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи
отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, защото при
посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.
Съгласно
разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, наказателното преследване се изключва
по давност, ако е изминал срок по-голям от три години, а според чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато започването или
продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос
с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните
органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от
съдържанието на цитираните норми, за изтичането на предвидената от законодателя
абсолютна погасителна давност се следи, само когато се установи, че не е
изтекла давността по съответния текст на чл.80, ал.1 от НК, което е налице в
този случай, тъй като тъй като от датата на издаване на НП 11.10.2017г., до
датата на връчването му на наказаното лице – 20.05.2020г., не е изтекъл срок,
по-голям от три годишния, предвиден в чл.80, ал.1,т.5 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН.
Що се
отнася обаче до настъпване на ефекта на абсолютната погасителна давност, в
конкретния случай фактите сочат, че противоправните деяния са извършени на 19.09.2017г.,
следователно предвиденият в чл.81, ал.3 от НК срок от четири години и 6 месеца
е изтичал на 19.03.2022г. Ето защо, този съдебен състав приема извода, че към настоящ
момент вече са налице предпоставките на чл.81, ал.3, във вр.
с чл.80, ал.1, т.5 от НК за прекратяване на административно-наказателното
производство на основание настъпване на абсолютната погасителна давност. Това
налага отмяна на въззивното решение, в частта му, с която е потвърдено като
законосъобразно процесното НП, с което са наложени на касатора
две административни санкции „глоба“, ведно с наказанието „лишаване от право на
управление на МПС за срок от 6 месеца“, което от своя страна налага отмяна на
въззивното решение в неговата осъдителна част, доколкото същата е с акцесорен
характер, едновременно с отмяна на наказателното постановление и прекратяване
на административно-наказателната преписка против П.Т.Г..
Водим от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОМЕНЯ изцяло Решение № 620000
от 09.03.2022г., постановено по анд №558/20г. по
описа на РС Казанлък, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ
изцяло НП
№ 17-0284-002776 от 11.10.17г., издадено от Началник на РУП към ОДМВР Стара
Загора, РУ Казанлък и
ПРЕКРАТЯВА
административно-наказателното производство, образувано против П.Т.Г. ***, ЕГН **********, въз основа на АУАН № 2776 /бл. № 0348215/
от 19.09.2017г. от мл. автоконтр. при ОДМВР Стара
Загора, РУ Казанлък.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.