№ 7382
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110171077 по описа за 2023 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени
положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.84,ал.2 ЗУТ и чл.40 НУРПППВКУ №
4/14.09.2004г. и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „В.К. ЕООД , град Пловдив е предявил установителни
искове да бъде признато със сила на присъдено нещо, че ответницата му дължи следните
суми: 663,38 лв, представляващи стойността на доставена питейна вода и отведена
канална вода по договорни отношения между ответницата и дружеството-ищец през
периода от 29.05.2018г. до 23.02.2023г. за обект, находящ се в град **** с абонатен №
**********, и 32,29 лв, представляващи мораторна лихва за периода от 31.07.2018г. до
28.02.2023г., заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на
предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 27.03.2023г. до окончателното й изплащане, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 22758/2023г.
по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от
длъжника (ответник в настоящото исково производство).
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат предявените
искове. В заседанието на 28.02.2025г. , в което е даден ход по същество на делото, не се е
явил представител на ищеца , но с писмена молба от 27.02.2025г. юрисконсулт на ищцовото
дружество е пледирал за уважаване на исковете.
Ответницата М. Н. Ч. оспорва исковете според изявленията на пълномощника й в
1
депозирания на 16.02.2024г. отговор на исковата молба. Оспорва се наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните за предоставяне на ВиК услуги за процесния
имот през процесния период , като се твърди , че по делото няма доказателства ответницата
да е собственик на процесния имот. Твърди се , че по делото от ищеца „не се сочат
доказателства за вмененото изразходено количество вода от страна на ответника на
посочения от ищеца адрес”. Сочат се доводи , според които не са снемани отчети на
показанията на водомера в имота в присъствието на ответницата или нейни представители и
тя не е подписвала карнетите с данните от отчетите, а протоколите за отказан достъп до
имота , на които се позовава ищеца , не съдържат всички реквизити по чл.35,ал.5
НУРПППВКУ № 4/14.09.2004г. , по-конкретно не съдържат информация за трите имена и
ЕГН на присъствалите свидетели. Оспорва се и иска за лихва , като се твърди , че не е ясно
как е формирана претендираната лихва.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ответницата поддържат
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 28.02.2025г. адвокат на
ответницата е пледирал за отхвърляне на исковете.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
22758/2023г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно възражението за изтекла погасителна давност :
С отговора на исковата молба е предявено и възражение за изтекла 3-годишна давност
на част от претендираните главни и лихвени вземания, което обаче НЕ Е
КОНКРЕТИЗИРАНО , доколкото не са посочени размерите и периодите (чрез конкретни
начални и крайни дати) на вземанията , които според ответната страна са погасени по
давност, поради което това възражение НЕ СЛЕДВА ДА БЪДЕ РАЗГЛЕДАНО.
Отделно следва да се посочи , че видно от съдържанието на фактурите, издадени през
процесния период от ищцовото дружество (цитирани подробно в заключението по съдебно-
счетоводната експертиза , прието в заседанието на 29.11.2024г. , неоспорено от страните –
б.с.), за частта от процесния период – от 29.05.2018г. до 27.03.2020г. (три години преди
предявяване на заявлението по чл.410 ГПК по гр.д. № 22758/2023г. на СРС, 68 състав), който
е включен в давностния срок , начисленията са практически нулеви, т.е. погасените по
давност вземания са с незначителен размер (в рамките на т.нар. статистическа грешка)
2
съобразно претендираните главница и лихва по настоящото дело.
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са ОСНОВАТЕЛНИ.
Видно от представения по настоящото дело нотариален акт № 187 от 04.08.2011г. , том
І, рег. № 1879, дело № 158/2011г. на нотариус М.Ц. ответницата е собственик на процесния
имот , представляващ апартаметт № 3 , находящ се в град Пловдив , ****. Следователно
ответницата е потребител на Ви К услуги по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 НУРПППВКУ №
4/14.09.2004г. за процесния имот , включително и през процесния период от 29.05.2018г. до
23.02.2023г. , т.е. по силата на закона между нея и ищцовото дружество съществува
правоотношение , по силата на което ищцовото дружество достая съответните Ви К услуги
срещу задължението на ответницата да ги заплаща по установените цени. Възраженията на
ответната страна за недоказаност на това правоотношение са неоснователни.
Като потребител на Ви К услуги през посочения период за ответницата като
собственик на процесния имот са възникнали задължения за плащане цената на
доставената питейна вода и предоставените ВиК услуги.
Според чл.32, ал.1 и ал.2 НУРПППВКУ № 4/14.09.2004г. услугите В и К се заплащат
въз основа на измереното количество изразходвана вода , отчетено чрез общите водомери на
сградите и индивидуалните водомери на отделните обекти в сградата , като датата и часът
на отчитане на водомерите се обябяват с писмено съобщение , поставено на подходящо
място в сградата в срок не по-кратък от три работни дни преди отчитането. Според чл.32,
ал.1 и ал.2 НУРПППВКУ № 4/14.09.2004г. отчитането по ал.1 се извършва от длъжностни
лица на оператора или от лица , на които това е възложено от оператора
Според чл.35,ал.4 НУРПППВКУ № 4/14.09.2004г. при невъзможност за отчитане на
водомерите при отсъствие на потребителя той е длъжен да уточни с оператора в удобно за
тях време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното
отчитане , като съгласно чл.35, ал.5 НУРПППВКУ № 4/14.09.2004г. при отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностно лице на оператора до водомера
длъжностното лице съставя протокол , който се подписва от него и от свидетел , чиито три
имена , ЕГН и адрес се отбелязват.
По делото няма нито твърдения, нито доказателства през процесния период
ответницата като собственик на процесния имот и потребител на Ви К услуги по
смисъла на чл.3, ал.1, т.2 НУРПППВКУ № 4/14.09.2004г. да е предявявала рекламации
пред „В.К. ЕООД, град Пловдив относно размерите на начисляваните суми в издаваните
фактури нито в определените срокове за това , нито след изтичането им, нито относно
начина на извършването на отчетите на данните от водомера , включително и да е
искала определяне на извънредни дати за посещения на длъжностни лица на оператора за
снемане показаията на водомера. Ответната страна оспорва начина на отчитането на
показанията на водомера и размера на начислените суми едва по настоящото дело.
Оспорването от ответната страна на представените с исковата молба карнети за показанията
3
на водомера и протоколи от 27.04.2022г. и от 27.10.2022г. за отказан достъп е
правноирелавнтно , тъй като е заявено едва по настоящото дело след изтичането на всички
срокове за оспорване на издадените от ищеца фактури през процесния период.
Според изложените от вещото лице констатации в приетото в съдебното заседание на
29.11.2024г. заключение по съдебно- счетоводната експертиза (неоспорено от страните) в
издадените фактури за процесния период цените на В и К услугиге , предоставени през
процесния период в процесния имот са изчислявани в съотвествие с действалата
нормативна уредба. Възраженията на ответната страна са неоснователни. Според
приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза счетоводството на ищцовото
дружество е водено редовно през процесния период.
Според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от
страните, според счетоводните записвания при ищцовото дружество задължението на
ответника по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.84,ал.2 ЗУТ и чл.40 НУРПППВКУ №
4/14.09.2004г. за стойността на доставената питейна вода и предоставени Ви К услуги
през периода от 29.05.2018г. до 23.02.2023г. за процесния имот е в размер на 663,38 лв , а
задължението по чл.86,ал.1 ЗЗД за мораторната лихва за периода от 31.07.2018г. до
28.02.2023г. в размер на 32,29 лв. Ответницата, чиято е доказателствената тежест съгласно
чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК , не е доказала , че тези задължения са платени. Поради
тази причина те следва да бъдат присъдени на ищеца. Предявените искове по чл. 422 ГПК
във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.84,ал.2 ЗУТ
и чл.40 НУРПППВКУ № 4/14.09.2004г. и чл.86,ал.1 ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
исково производство – платените държавна такса (75 лв) и депозит за съдебна експертиза
(600 лв).
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение,
каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото
дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определен съгласно действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК
-50 лв. В останалата й част до пълния предявен размер от 100 лв претенцията по чл.78,ал.8
ГПК на ищеца следва да бъде отхъврлена.
На ответницата не следва да бъдат присъждани разноски , тъй като исковете са
уважени изцяло.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени
разноските, направени от него в заповедното производство – платената държавна такса (25
4
лв), както и юрисконсултското възнаграждение, присъдено със заповедта по чл.410 ГПК (50
лв).
На ответницата (длъжник в заповедното производство) не следва да бъдат присъдени
разноски , тъй като претенциите срещу нея са уважени изцяло.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.84,ал.2 ЗУТ и
чл.40 НУРПППВКУ № 4/14.09.2004г. и чл.86,ал.1 ЗЗД, че М. Н. Ч., ЕГН: **********,
град София , ул. „**** със съдебен адрес : граз София, ул. „**** чрез адв. К. Д К., ДЪЛЖИ
на „В.К. ЕООД – град Пловдив, ЕИК : *** , със седалище и адрес на управление: град ****,
следните суми : 663,38 лв (шестстотин шестдесет и три лева и тридесет и осем стотинки),
представляващи стойността на доставена питейна вода и отведена канална вода по
договорни отношения между ответницата и дружеството-ищец през периода от 29.05.2018г.
до 23.02.2023г. за обект, находящ се в град ****, с абонатен № **********, и 32,29 лв
(тридесет и два лева и двадесет и девет стотинки), представляващи мораторна лихва за
периода от 31.07.2018г. до 28.02.2023г., заедно със законовата лихва върху главницата,
считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 27.03.2023г. до
окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. № 22758/2023г. по описа на СРС,68 състав
ОСЪЖДА М. Н. Ч., ЕГН: **********, град София , ул. „**** със съдебен адрес : граз
София, ул. „**** чрез адв. К. Д К., ДА ЗАПЛАТИ на „В.К. ЕООД – град Пловдив, ЕИК: ***
, със седалище и адрес на управление: град ****, следните суми: 675 лв ( шестстотин
седемдесет и пет лева) , представляващи направените от ищеца разноски по настоящото
исково производство– платените държавна такса за предявяване на исковата молба и
депозит за съдебна експертиза(чл. 78,ал.1 ГПК); 50 лв (петдесет лева), представляваващи
полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в настоящото
исково производство (чл.78,ал.8 ГПК); 25 лв (двадесет и пет лева), представляващи
направените от ищеца разноски по заповедното производство по гр.д. № 22758/ 2023г. по
описа на СРС,68 състав – платената държавна такса за предявяване на заявлението по
чл.410 ГПК (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС), и 50 лв (петдесет лева),
представляваващи полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение
в заповедното производство по гр.д. № 22758/ 2023г. по описа на СРС,68 състав (т.12 от ТР
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
ОТХВЪРЛЯ в останалата й част претеницята по чл.78,ал.8 ГПК на ищеца „В.К.
ЕООД – град Пловдив до пълния предявен размер от 100 лв (сто лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6