Определение по дело №7883/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 42979
Дата: 30 ноември 2023 г. (в сила от 30 ноември 2023 г.)
Съдия: Лилия Иванова Митева
Дело: 20231110107883
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2023 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42979
гр. София, 30.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110107883 по описа за 2023 година
съобрази следното:
Производството е по искова молба от И. В. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
***, против А. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***. Предявените искове са допустими и
следва да бъдат разгледани в настоящото производство.
Ищцата е представила към исковата молба писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и
следва да бъдат приети.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като
съобрази направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.02.2024г. от
10,30 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА като писмени доказателства в производството приложените към исковата
молба документи.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
И. В. Х., ЕГН ********** е предявила обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, против А. А. Д., ЕГН
**********, за сумата от 2500 лв., представляваща главница по Договор за заем от
01.09.2021 г., както и за сумата от 2500 лв., частичен иск от общата сума в размер на 10500
лв., представляваща начислена неустойка по чл. 6 от Договор за заем от 01.09.2021 г., ведно
със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба в съда –
14.02.2023 г., до окончателното изплащане на вземанията.
Ищцата твърди, че между нея и ответницата е сключен договор за заем от 01.09.2021
г., по силата на който ищцата предоставила в заем на ответницата сумата от 2500 лв., която
на свой ред се задължила да я върне на девет месечни вноски, подробно описани в чл. 4 от
договора, първата от които била с падеж 31.10.2021 г., а последната – 30.06.2022 г. Сочи, че
ответницата не е изпълнила поетото с договора задължение за връщане на сумата, поради
което в полза на ищцата възникнало вземане както за главницата по договора, така и за
заплащане на уговорената в чл. 6 от договора неустойка за забава в размер на 1% от размера
1
на цялата сума на ден, т.е. по 25 лв./ден за всеки ден забава. Посочва, че неустойката е в общ
размер от 10 500 лв., като същата е начислена за периода от 01.11.2021 г. до 05.01.2023 г.
включително или за период от 420 дни /съгласно уточнителна молба с вх. № от 22.05.2023
г./. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответницата.
На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищцата по иска с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на валидно сключен между страните договор за заем, предаването на
процесната сума срещу задължение за връщането й в определен срок, който е изтекъл.
Ответницата не твърди наличието на факти или обстоятелства, за установяването на
които да ѝ бъде разпределена доказателствена тежест.
На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищцата по иска с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване
валидно сключен договор за заем, предаването на процесната сума срещу задължение за
връщането в определен срок, валидно уговорена неустоечна клауза и настъпване на
падежа на вземанията.
Ответницата не твърди наличието на факти или обстоятелства, за установяването на
които да ѝ бъде разпределена доказателствена тежест.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 от ГПК, срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника- ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; за ищеца- ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните заедно с връчване на препис на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2