Р Е Ш Е Н И Е №
261683
гр. Пловдив, 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 16457 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от М.К.К. – Б., ЕГН **********,*** против ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „Позитано“ № 5 обективно съединени искове с правно основание чл. 432 КЗ във вр. с чл. 405 КЗ и чл. 409 КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника
да й заплати сумата от 2500 лв. – част от цялата необходима сума, представляваща застрахователно обезщетение
в размер от 4500 лв., дължими по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
обективирана в полица № *** със срок на действие от 28.10.2017 г. -27.10.2018 г.
с обект на застраховане лек автомобил марка „***“, с рег. № *** за застрахователно събитие, настъпило на *** г.
на АМ ***, близо до гр. Р., при което е увредено ремарке за продажба на понички с рег. № ***, собственост
на М.К.К. – Б., ЕГН ********** и сумата от
474,30 лв.- обезщетение за забавено плащане за периода от 28.11.2017 г. до
11.10.2019 г., ведно със законна лихва върху претендираната главница, считано от
11.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
Претендират се и разноски.
В исковата молба се посочва, че на *** г. пътувайки по АМ ***, близо
до гр. Р., е реализирано ПТП с притежаваното от ищцата ремарке за продажба на понички,
палачинки и др. тестени изделия с рег. № ***. Бусът, на който е било закачено ремаркето
е бил управляван от Д. Б. – *** на ищцата, е бил ударен отзад и отстрани в лявата
част на буса и ремаркето от автомобил ***, управляван от Х.М.М. от гр. Н., ***,
собственост на М.Х.М.. Водачът на *** е изгубил контрол над автомобила в резултат
на което е предизвикал ПТП с материални щети, нанесени върху ремаркето, собственост
на ищцата. Като собственик на ремаркето и увредено лице ищцата е предявила претенция
пред ответника, с който е налице сключена застраховка Гражданска отговорност по
отношение на автомобила, увредил ремаркето.
Искането на ищцата било заведено като щета № ***, като бил извършен оглед
на ремаркето и е издаден опис – заключени по щета. За изплащане на обезщетението
застрахователят е поискал от ищцата да бракува ремаркето и да го регистрира, като
след изпълнение на тези изисквания й било изплатено застрахователно обезщетение
в размер на 854,30 лв. Ищцата твърди, че така платеното обезщетение е изцяло недостатъчна
за възстановяване на щетите и възстановяване на ремаркето в състоянието отпреди
сблъсъка или закупуване на друго подобно. Моли се исковете да се уважат. Претендират
се разноски.
В законоустановения едномесечен
срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва исковите претенции.
На първо място счита, че ищцата не е материално правно легитимирана да иска заплащане
на застрахователно обезщетение, тъй като видно от приложения талон за регистрация
на ремарке, същата не е собственик на същото. В тази връзка се оспорва представения
договор за покупко – продажба на ремарке, като се сочи, че същият не е представен
в предписаната от закона форма, която изисква нотариална заверка на подписите.
Освен това се оспорват и твърденията
на ищцата, че е платена сума в размер от 854,30 лв., като се твърди, че платеното
от застрахователя обезщетение е в размер на 1014,30 лв. Оспорва се и стойността
на причинените по отношение на ремаркето вреди, като ответникът счита претенцията
за силно завишена. Твърди се, че в случая е налице „тотална щета“ по смисъла на
чл. 193, ал. 4 КЗ (отм. ) Ответникът счита за неоснователна и претенцията за законна
лихва от датата на заплащане на застрахователно обезщетение, като излага подробни
съображения. Моли исковете да се отхвърлят, като неоснователни.
Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, както
и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа
страна и правна страна следното:
Не се спори между страните по делото относно наличието на застрахователно
правоотношение по отношения на автомобил ***, който е увредил ремарке с рег. № ***, като собственик в
застрахователното дружество е посочено
лицето Г.А.Д.. От кореспонденцията между страните е видно, че е депозирано от
ищцата искане за определяне на застрахователно обезщетение, като са образувани
щети със съответните номера. Претенцията
по щета е от дата 13.11.2017 г., а опис е направен на дата 17.11.2017 г.
На 23.11.2017 г. ответникът е изпратил до ищцата писмо, с
което я уведомява, че за изплащане на определеното застрахователно обезщетение
е необходимо да се предостави заверено копие от удостоверение от компетентните
регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно
средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата тотална щета. След
представяне на документа се сочи, че ще се изплати обезщетение в размер на 75 %
от действителната стойност на ремаркето или сума в размер от 854,30 лв.
Действителната стойност е определена в размер от 1139, 07 лв.
Прието е като писмено доказателство свидетелство за
регистрация на МПС за процесното ремарке, на който е отразено, че регистрацията
е прекратена на 07.12.2017 г. В талона и в приетото като писмено доказателство
Удостоверение от СДВР – отдел Пътна полиция към МВР е отразено, че собственик
на ремаркето е Г.А.Д..
На 08.02.2018 г. ответникът е изпратил до ищцата отказ за
преразглеждане на размера на изплатеното застрахователно обезщетение.
Ответникът оспорва
качеството на ищцата на правоимащо лице, като твърди, че сключеният договор за покупко –
продажба на ремаркето от 17.10.2017 г. не е в
законоустановената форма. Ищцата обосновава правото си да получи
застрахователно обезщетение с представения по делото договор за покупко –
продажба от 17.10.2017 г., сключен в писмена форма между ищцата в качеството на
купувач и Георги Дамянов в качеството на продавач за покупка на процесното
ремарке за сумата от 3200 лв.
Съдът счита за неоснователни възраженията на ответника за
неспазване на законоустановената форма за прехвърляне на собствеността върху
процесното ремарке. Съгласно чл. 144, ал.1 от Закона за движение по пътищата собствеността
на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор. В чл. 144, ал. 2 са посочени изрично
категории МПС-та и ППС –та, при които е необходимо подписите на страните по
договора да са нотариално заверени, като процесното ППС не е сред тях.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че от приетия по
делото писмен договор се установява прехвърлянето на собствеността върху
процесното МПС, като издаването на регистрационен талон на името на ищцата, не
е част от фактическия състав по придобиването му. Липсата на пререгистрация в указания в закона
срок е основание за административна санкция, а не предпоставка за придобиването
на собствеността.
Не се оспорва от ищеца, че застрахователят му е изплатил
застрахователно обезщетение в размер от 854,30 лв., като ответникът не
представя доказателства да е заплатил сума в по – голям размер, така както се
твърди в отговора на исковата молба.
От приетия по делото протокол за ПТП се установява, че на
*** г. в 06,05 часа е настъпило ПТП на АМ *** в посока Б.. В резултат на ПТП
–то е увредено ремарке И. ***, като се сочи, че водач 1 на автомобил *** поради
отклонение на внимание е загубил контрол върху автомобила и е ударил движещия
се пред него товарен автомобил с
прекачено ремарке с рег. № ***. Сочи се, че са налице щети по полуремаркето,
като същите не са описани.
От разпита на свидетеля Д. Ж.А.Б. – *** на ищцата се
установява, че при удара ремаркето се е вдигнало и е ударило управлявания от
него бус. Покрай него минало ***, което било със спукана гума (това обстоятелство
е отразено и в протокола за ПТП). Свидетелят твърди, че е закупил ремаркето за
10 000 лв., но в тази част показанията се опровергават от приетия като
писмено доказателство договор за покупко – продажба. Установява се, че след
инцидента са закупили ново ремарке за сумата от 10 000 лв.
От приетото по делото заключение на съдебноавтотехническата
експертиза се установява, че действителната пазарна стойност на процесното ремарке към датата на увреждането е
4513 лв., определена по метода на „Сравняване на пазарните аналози“. Стойността
за възстановяване на увреденото ППС се сочи, че е в размер на 3177,26 лв.,
което е повече от 70 % от действителната му стойност, от което следва, че
възстановяването му следва да е в условията на тотална щета. Установява се
действителната стойност на причинените материални щети в размер от 3863 лв. Вещото
лице посочва, че е налице причинно – следствена връзка между описания механизъм
на ПТП и увредата на сочените от ищеца и установени при описа от застрахователя
увредени части. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, като
обективно, пълно, компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото.
За да се уважи предявения иск, то
следва да се установи наличието на застрахователно правоотношение към датата на
настъпване на твърдяното застрахователно събитие между ответника и собственика на
автомобила, причинил увреждането, настъпването на процесното застрахователно събитие,
вредите в претендирания размер, както и че същите са в причинно следствена връзка
със застрахователното събитие и са предвидени, като подлежащи на възстановяване,
съгласно сключения договор за застраховка и приложимите общи условия.Ищцата следва
да установи основанието, размера и периода
на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти вкл. и възраженията
си за наличие на предпоставки за определяне
на увреждането, като „тотална щета“, както и че размерът на обезщетението следва
да се определи, съгласно цитираните разпоредби на общите условия и закона, приемането
на общите условия от застрахования, а при установяване на горните елементи от фактическия
състав на вземането от ищеца – следва да докаже, че е погасил претендираните суми. Ответникът следва да установи изложените в отговора
правоизключващи възражения, както и че е платил на ищцата сума в по – голям от твърдения
в исковата молба размер.
Не се оспорва и от събраните по
делото доказателства, както и факта, че е заплатена сумата от 854,30 лв. в
полза на ищцата, се установява наличието на застрахователно правоотношение
между ответника и собственика на автомобила, причинил увреждането. Не се
оспорва и от приетите писмени и гласни доказателства се установява и
настъпването на процесното застрахователно събитие. От приетото по делото
заключение на съдебно автотехническата експертиза се установява и
наличието и причинно – следствена
връзка между описаните от самия
застраховател – ответник щети и настъпилото застрахователно събитие.
Страните не спорят, като както от приетото заключение на САТЕ, така и от
факта, че регистрацията на процесното ремарке е прекратена се установява
наличието на „тотална щета“. На основание
чл. 390, ал. 1 КЗ ищцата е следвало да представи доказателства за дерегистрация
на автомобила, за да бъде поставен ответникът в забава. Съгласно посочената норма
на ал. 1 преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно
превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от
ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни
органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което
е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.
Представянето на удостоверение за дерегистрация на увредения автомобил, при който
е налице тотална щета, е условие за поставяне в забава на застрахователя, но не
и за дължимостта на обезщетението по чл. 405, ал. 1 КЗ. В представения по
делото препис от свидетелство за регистрация е отразено, че регистрацията на
ППС- то е прекратена на 07.12.2017 г., като не се представят доказателства за
точната дата на представянето на този документ на ответника. Видно от
съдържанието на изпратения от ответника отказ към 08.02.2018 г. документът е
бил представен, но липсват данни за датата, на която това е сторено. Претендира
се законна лихва от 28.11.2017 г., когато се сочи, че е направено частично
плащане, но не се представят доказателства за тази дата, поради и което съдът
счита, че искането за присъждане на законна лихва от 28.11.2017 г. е
неоснователно.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ,
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност. За действителна
застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка -арг. от чл. 400 от КЗ.
Съгласно константната практика на ВКС, обективирана
в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, при частични вреди или
при пълно унищожаване на имущество, респективно при "тотална щета" на
автомобила обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото
имущество, която не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на
настъпване на застрахователното събитие. При определяне на действителната стойност
трябва да се има предвид, че за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна
– цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
С оглед на така наложилата се съдебна практика съдът приема, че обезщетението е
в размера, посочен от ищеца, който се установява и от вещото лице – 4500 лв.
Доколкото не се установява да е заплатено
изцяло така претендираното обезщетение, а само част от него, то съдът счита за
основателна претенцията за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
2500 лв. – част от общия размер на застрахователното обезщетение.
Относно претенцията за обезщетение за забава.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на
срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. В ал. 2 е предвидено, че дължимите
от застрахователя лихви по ал. 1, както и присъдените срещу застрахователя лихви за забава и
съдебните разноски могат да надхвърлят застрахователната сума по чл. 492.
От приетите по делото писмени
доказателства не се установява точната дата, на която са представени всички
необходими документи, включително и талон с отразена прекратена регистрация на
процесното ППС. Единствената безспорно установена дата по делото е 08.02.2018
г. към която дата ответникът признава представянето на всички необходими
документи.
С оглед на изложеното съдът счита, че
следва да се присъди законна лихва от датата на отказ за преразглеждане на
размера на застрахователното обезщетение т.е. от 08.02.2018 г., а не от
посочената от ищеца и неустановена дата 28.11.2017 г., поради и което
претенцията за обезщетение за забава следва да се уважи за периода от
08.02.2018 г. до 10.10.2019 г., като съдът на основание чл. 162 ГПК чрез
използване на онлайн калкулатор установи, че е в размер на 423.65 лв., като до този размер исковата
претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от 474,30 лв.
следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Съдът счита за основателно искането за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски,
съобразно представения списък и доказателства за извършването им. Ищецът
претендира сумата от 750 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, сумата от
150 лв. за платена държавна такса и 150 лв.- депозит за вещо лице. По делото е приет договор за правна защита и
съдействие, по който е отразено обаче, че от догово*** адвокатско
възнаграждение от 750 лв. е заплатена само сумата от „75“ поради и което до
този размер претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
се явява основателна. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени с т.
1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. ма ОСГТК на
ВКС. В посоченото тълкувателно решение е прието, че само, когато е доказано извършването
на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК.
Предвид така изложеното съдът счита, че в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер от 375 лв. – разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати на М.К.К. – Б., ЕГН **********,*** сумата от 2500
лв. – част от цялата сума, представляваща застрахователно обезщетение
в размер от 4500 лв., дължими по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
обективирана в полица № *** със срок на действие от 28.10.2017 г. -27.10.2018 г.
с обект на застраховане лек автомобил марка „***“, с рег. № *** за застрахователно събитие, настъпило на *** г.
на АМ ***, близо до гр. Р., при което е увредено ремарке за продажба на понички с рег. № ***, собственост
на М.К.К. – Б., ЕГН ********** и сумата от
423,65 лв.- обезщетение за забавено плащане
за периода от 08.02.2018 г. до 10.10.2019 г., ведно със законна лихва върху претендираната
главница, считано от 11.10.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от 375 лв. – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.К.К. – Б., ЕГН **********,*** против ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5 иск за осъждане на ответника да заплати
обезщетение за забава за периода от 28.11.2017 г. до 09.10.2019 г. и 11.10.2019
г. и за разликата между претендирания размер от 474,30 лв. и установения размер
от 423,65 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/ Дафина
Арабаджиева /
Вярно с оригинала.
ПМ