Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 13.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на тринадесети
септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА
гр.дело № 5393 по описа за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.127А СК, във вр. с
чл.76, т.9 ЗБЛД
Производството е образувано по искова молба,
подадена от Е.А.А., ЕГН**********,*** против А.Н.Й., ЕГН**********,***, в която
се твърди, че че ответника е баща на малолетното дете К.А.Й., род. на ***г.
Молителката твърди, че с ответника са разделени, че детето се отглежда в
РБългария, но нейните роднини живеят в чужбина и тя желае да заведе детето на
гости при тях и да го заведе да почива в чужбина. Твърди, че детето има издаден
международен паспорт, но ответникът отказва да отиде в РПУ за да го получи.
Моли съда да постанови решение, с което да разреши на малолетното дете да бъде
издаден задграничен паспорт без съгласието на ответника и майката да го получи,
както да даде разрешение детето да пътува до всички страни на ЕС, придружено от
майка си без съгласието на ответника за
срок от 5 г. Претендира направените деловодни разноски.
В съдебно заседание ищцата уточнява искането
си, като моли да бъде дадено разрешение, детето Кда пътува в чужбина веднъж
годишно, през летните месеци за един месец, да гостува при бабата и дядото по
майчина линия в *** и за коледните и новогодишните празници за период от две
седмици в *** за гостуване на сестрата на майката.
В срокът по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, в който взема
становище за недопустимост, евентуално неоснователност на предявения иск. Не
оспорва, че страните по делото са
родители на детето Кс ЕГН **********. Твърди, че със спогодба, постигната и
одобрена от Районен съд Плевен иа 07.01.2017г. по гр. дело №6089/2016г, по
описа на същия съд родителските права по отношение на малолетното дете са
предоставени на майката, определено е местоживеенето на детето при неговата
майка в ***, на бащата е определен режим за лични контакти, определен е размер
на издръжка. Твърди, че след постигане на спогодбата, ответника напълно заплатил
определената издръжка в т.ч. и за минало време, но се сблъсква към момента с огромен проблем при
осъществяване на контакт е детето. Твърди, че детето и майката изчезват от
адреса на местоживеене без да бъде уведомен бащата да това. Тъврди, че той
подава жалба в РП- Плевен и тьрси съдействие от близки на Е.А., които не се
отзовават и се държат пренебрежително към него. Твърди, че бащата на Е. в един
от разговорите по телефона заявява, че той ще определя кога А.ще се вижда с
детето. Твърди, че А.успява да комуникира с Е. чрез ФБ. Твърди, че тя за
пореден път му съобщава, че той не е баща на детето, че е имала цел и, че „той
е балък”, че е прост и гледа чуждо дете, че скоро ще го освободи от всичко и
детето няма да е на негово име. Казва му и, че детето е на село и той да отиде
там и да го вземе. Твърди, че ответника депозира жалби и в ДСП Плевен и ДСП
Долна Митронолоия, защото се установява, че детето се намира в ***. Определен
му е ден да вземе детето, при който отивайки А.е посрещнат от бащата на Е., който
заплашвайки, го изгонва и не позволява детето да тръгне с него, Твърди, че родителите на Е. живеят през определени месеци
извън страната и в тези месеци живеят в гора, в гето и отглеждат свине. Счита,
че с оглед поведението на майката- Е.А., факта, че тя не еднократно заявява, че
той не е баща на детето, обстоятелството, че тя няма работа и има неплатени
заеми към различни хора, съботирането на контактите между баща и син е
красноречиво доказателство, че Е.А. възнамерява да напусне Р България и да се
установи да живее в чужбина. Счита за допълнително доказателство в тази
насока обстотяелството, че искането за
пътуване на детото е за срок от 5 години, който срок е изключително дълъг и
навежда съмнения за смяна на местоживеенето на майката, а не за откъслечни
пътувания с цел почивка, гостуване и т.н. Твърди, че макар А.да е препятстван
да вижда детето си, той и неговият син имат изградена връзка. Бащата и детето
се обичат. Детето се чувства добре в присъствието на своя баща, още повече, че
след навършване на тригодишна възраст именно бащата се превръща в пример за подражение
при момченцата и контакта с него ще бъде много важен. След този период децата
придобиват самостоятелстност, т.к. те нямат нужда от постоянно обгрижване от
майката и се нуждаят от друг контакт с чисто мъжка среда, в която да градят
усет към заобикалящия ги свят. Прекъсване на връзка между баща и син ще бъде
рискована за детето, а липсата на каквито и да било данни къде детето ще
пребивава в чужбина допълнително притеснява ответника, че детето ще бъде
поставено в изключителен риск. Твърди, че ответника разбира, че сбълсъка на
детото с различни страни, бит и култура биха го обогатили, допринесли за
положителното развитие, но счита, че не това е целта на исканото пътуване, а и
детето в изключително ниска възраст, за да може да оцени това. Излага
съображения, че съгласно Тълкувателно решение №1/2016г. „Преценката, която
съдът следва да направи в производството по чл. 127а СК, изисква да се съберат
доказателства, включително и по служебен пьт (по аргумент от разпоредбата на
чл. 127а, ал. 3 СК), не само относно фактите, обуславящи необходимостта от
пътуване на детето извън границите на страната, но и относно мястото, условията
и средата, при които то ще пребивава. Затова искането на разрешение за пътуване
на детето извън пределите на страната следва винаги да е конкретизирано така,
че да позволява събиране на необходимите доказателства за преценката за
наличието на конкретно защитения интерес на детето при излизането му в чужбина.
Ограниченията при пътуване на ненавършилото пълнолетие дете следва да се
определят в резултат на пълно и задълбочено изследване на отношенията между
родителите и децата и на отражението на промяната върху интересите на детето
(напр. от стабилност и сигурност, от близка връзка с родителя, при когото
детето живее, но и от разумен режим на лични отношения с другия родител и
неговото семейство и др.). Интересите на детето следва да се обсъдят и от
гледна точка на въздействието на планираната промяна в неговата жизнена и социална
среда, върху правото му на образование, адекватна медицинска грижа с оглед
възрастта и здравословното му състояние и други права и интереси на детето.”
Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, и се установява
от Удостоверение за раждане по акт № 2080/14.10.2014г., че родители на детето КА.
Й. са Е.А.А. и А.Н.Й..
Видно от Протокол № 576/07.02.2017г. по
гр.д.№ 6089/16 по описа на РС-Плевен, е одобрено споразумение, по силата на
което упражняването на родителските права по отношение на детето К.А.Й.е
предоставено на майката Е.А. и е определено местоживеенето му при майката на
адрес ***. На бащата е определен режим на лични контакти с детето всяка седмица
от 18,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя, с преспиване на детето при
бащата, както и един месец през лятото, когато не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, както и за 5 дни през зимната ваканция и вземане на детето
на Коледните, Новогодишните празници и на Великден на всяка четна година, като
на четните години детето ще прекарва тези празници с майката.
Установява се от изпълнителен лист, издаден
по гр.д.№ 6089/2017г. по описа на РС-Плевен, че бащата се е снабдил със същия
за изпълнение на уговорения режим на лични контакти с детето.
Видно е от Писмо от ДСП-Плевен от
24.07.2017г., адресирано до А.Й., че същото е изготвено във връзка с подаден от
него сигнал по отношение на детето КЙ.. А.Й. е уведомен, че след извършена
проверка е установено, че детето Ксе намира в с.***заедон със своята майка.
Майката получава помощ при отглеждане на детето от нейната сестра А.. Детето се
отглежда при подходящи жилищни условия, не са констатирани рискове за него.
Изложени са твърденията на близките на майката, че тя не възпрепятства
контактите на бащата с детето, а че бащата не инициира такъв, поради силно
конфликтните отношения с роднините на майката.
Видно от План за действие от 30.06.2017г.,
същия е изготвен от ДСП-Плевен с цел предприемане на действия за избягване на
синдром на родителско отчуждение у детето КЙ..
Видно от представената разпечатка на
електронна кореспонденция между потребителите „ А.Й.“ и „ Е Е Е “ за който не е
оспорено от страните, че това е комуникация между тях, се установява, че е
протекъл разговор по отношение на детето и осъществяване на лични контакти
между него и бащата. Бащата е уведомен, че детето е на село и ако иска да отиде
да си го вземе. Майката е заявила на бащата, че той не е биологичен баща на
детето.
От социален доклад, изготвен от ***се
установява, че детето Ксе отглежда в семейната среда на майката в ***. Жилището
е подходящо за отглеждане на детето. Майката не работи, подпомага се от ДСП,
както и от своите родители, като заявява че те и осигуряват 1000 лв. месечно. Родителите
на майката Е. от около 10 години работят в чужбина. Комуникацията между
родителите е нарушена, което рефлектира върху коминакицята родител-дете.
Майката заявява намерение да извежда детето в чужбина само за гостуване при
бабата и дядото.
Съдът кредитира показанията на св. М.А.М.,
въпреки че е заинтересована от изхода на делото като сестра на ищцата.
Показанията са логични, непротиворечиви и в съответствие с останалите събрани
по делото доказателства. От тях се установява, че страните по делото са във
влошени отношения. Детето се отглежда от майката в ***. Родителите на майката Е.
работят в ***, където отглеждат животни и когато работят, живеят в къща, а
когато не са на работа- в апартамент. Те се прибират в България почти всяка
година през почивката си. Лелята на Е. живее в *** и Е. е била при нея през
различни периоди от време, като в някой от посещенията си е работила, а в
други-не. Лелята също се прибира за известни периоди от време в България. През
настоящата година и родителите, и лелята на Е. са се прибирали в България.
Съдът дава вяра на показанията на св.М.А.А.въпреки,
че тя е заинтересована от изхода на делото. Показания й са преки, логични и
кореспондират с еднопосочните твърдения на страните по делот, както и с
останалите, събрани по делото доказателства. От тях се установява, че страните по
делото са във влошени взаимоотношения. А.се притеснява, че ако бъде разрешено
детето да пътува в чужбина, майката ще го изведе за постоянно, тъй като тя иска
да отиде да живее и работи в чужбина при нейната леля в *** или при нейните
родители в ***. Родителите на Е. отглеждат прасета в *** и се прибират всяка
година в България. През лятото на настоящата година те отново са били в
България и тогава бащата на Е. се е отнасял нападателно към А.и не му е
разрешавал да осъществява контакти с детето. Е. е заявявала на А., че той не е
билогичен баща на детето и ще направи всичко възможно, той да не го вижда.
Преди да се оженят Е. и А., Е. е работила в ***, а също и в ***. Дори са имали
намерение заедно да отидат да работят в ***. Бащата си обича детето и има
умения да се грижи за него.
От показанията на св.В.Е.К., които съдът
кредитира като незаинтересовани, преки и логични се установява, че страните по
делото са работели в ***, както и св.К., а впоследствие са заживяли и в същия
блок на свидетелката на квартира. Страните по делото са си влошили отношенията
и Е. заедно с детето е отишла да живее в домът на родителите си. А.се страхува,
че ако детето отиде в чужбина, няма да го види повече. Той е споделял, че
майката на детето е заявявала, че А.не е баща на детето. Бащата има умения да
се грижи за детето и то се чувства добре с него. Е. често е вземала пари назаем
от св.К., но ги е връщала. Вземала е и от други хора.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема следното от правна страна:
Предявеният иск като такъв с правно основание чл.127а
ал.3 във връзка с ал.2 от Семейния
кодекс е допустим -
производството по делото е образувано по молба на активно легитимира страна в
процеса, пред надлежния съд - по настоящ адрес на детето.
Съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 1 СК,
въпросите, свързани с пътуване на детето в чужбина и издаване необходимите
документи за това, се решават по съгласие на родителите, като при невъзможност
да бъде постигнато такова в ал. 2 от същата разпоредба е предвидено, че спорът
между тях се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето.
Допустимостта на молбата е обвързана с липсата на съгласие, постигнато между
родителите за пътуване на детето в чужбина и издаване на необходимите документи
за това. В настоящия случай несъмнено се установи липсата на съгласие. Установи
се, че майката на детето иска да извежда детето зад граница, в *** на гости при
лелята на майката и в *** на гости при бабата и дядото на детето по майчина
линия, а бащата се противопоставя.
Съгласно т.1 от ТР № 1/2016 на ОСГК на ВКС, Съдът може
да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в
чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период
от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем.
Производството
по чл. 127а СК е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения,
в рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност. Интересът на детето
за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно установените
по делото обстоятелства. Изискването за съществуването на конкретно защитен
интерес на детето при пътуването му извън страната налага разрешението за това да
бъде дадено за определен период от време, в определена държава или в държави,
чийто кръг е определяем (напр. държавите членки на Европейския съюз) или за
неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до
определени държави. Възможните ограничения, при които съдът следва да
разреши по реда на чл. 127а СК, пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия
родител, са само гарантиращите опазването на най-добрия интерес на детето.
Преценката, която съдът следва да направи в производството по чл. 127а СК,
изисква да се съберат доказателства, включително и по служебен път (по аргумент
от разпоредбата на чл. 127а, ал. 3 СК), не само относно фактите, обуславящи
необходимостта от пътуване на детето извън границите на страната, но и относно
мястото, условията и средата, при които то ще пребивава. Ограниченията при
пътуване на ненавършилото пълнолетие дете следва да се определят в резултат на
пълно и задълбочено изследване на отношенията между родителите и децата и на
отражението на промяната върху интересите на детето. Интересите на детето
следва да се обсъдят и от гледна точка на въздействието на планираната промяна
в неговата жизнена и социална среда, върху правото му на образование, адекватна
медицинска грижа с оглед възрастта и здравословното му състояние и други права
и интереси на детето. При пътуване на детето в чужбина на екскурзия, почивка,
за посещение на близки, обучение, културни или спортни прояви, състезания,
лечение и пр., съдът подлага на преценка причината за искането. При липса на
данни за съществуващ конкретен и реален риск за детето, съдът определя
параметрите на разрешението. В случаите на краткосрочно пътуване на детето в
чужбина, възможността да възникне конфликт между правото на детето да пътува и
правото на родителя на лични отношения е минимална, а дори и да възникне, ако
пътуването на детето е в негов интерес, то засегнатият родител следва да търпи
това временно ограничаване на правата си. Решението на съда следва да е в
съответствие с най-добрия интерес на детето, с участието на детето, при
зачитане на неговото мнение и с оглед специфичните му нужди. Когато родител се противопоставя
на пътуването на детето в чужбина, съдът трябва да подложи на преценка
действителните мотиви на този родител и дали те са свързани с интересите на
детето, или произтичат от нагласите му към другия родител или от конфликти
между двамата. Даването на разрешение за пътуване на дете в чужбина в случаите,
когато един от родителите не дава съгласие за това, само за определен период от
време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или за
неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до
определени държави, следва да се извършва въз основа на цялостен и задълбочен
преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от факторите от
физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско естество, включително
при разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от страните и предвид
правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните интереси
трябва да бъдат от първостепенно значение.
Въпреки, че се твърди, не се установява намерението на
ищцата за трайното извеждане на детето извън граница и възпрепятстване
възможността на другия родител да упражнява родителски права. Искането/ след
неговото изменение/ е за временно пътуване в чужбина – на гости при лелята на майката в ***, както и на бабата и
дядото по майчина линия в ***. Видно е, че искането е за временно пътуване, а
не за промяна на местоживеенето на детето. Съдът намира, че по делото се
установи от свидетелските показания, че и в двете посочени държави са осигурени
условия, при които детето ще бъде защитено и няма да бъде поставено в риск.
Иска се, то да бъде водено на гости в двете държави, при хора, които работят
там и са осигурени жилищно и финансово. Същите тези лица, родителите на майката
Е. и нейната леля, осигуряват средства за издръжка на майката и детето, дори
когато те пребивават в България. Искания период за един месец през лятото и две
седмици по коледа и нова година, няма да наруши съществено режимът на лични
контакти на детето с бащата, тъй като през лятото и той има право на един месец
личен контакт с детето, а коледните и новогодищните празници също са уредени
между страните, като през четните години, детето прекарва празниците с бащата,
а на нечетните- с майката. Основно събражение за несъгласието на ответника по
делото да даде съгласие за пътуването на детето в чужбина е притеснението му,
че веднъж изведено от страната, то ще остане да живее там и ще бъде нарушен
определения режим на лични контакти с бащата. Поисканото разрешение за пътуване
е за кратни периоди от време, а не за постоянно преместване на местоживеенето
на детето в чужбина. Пътуването на детето се иска до държави-членки на ЕС- ***
и ***, поради което съществуват надлежни правни средства за осъществяване на
контрол на изпълнението на постановеното решение. Посочените държави са страни
и по Хагска конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на
деца, поради което ответника по делото би могъл да защити интереса на детето и
правата си и по посочената конвенция, в случай, че детето бъде задържано в
чужбина извън времевите рамки на настоящото съдебно решение.
С оглед на това, съдът намира, че изцяло в интерес на детето
е да му бъде дадена възможност за напускане пределите на страната, с оглед
разширяване на мирогледа му и обогатяването му още от ранна детска възраст и
осигуряването на по-пълно развитие и израстване като личност. В интерес на детето
е да бъде поддържана връзката му с близки и роднини от страна и на двамата
родители. Основателността на молбата за заместване съгласието на ответника, се
обуславя и от прогласеното в чл. 35, ал. 1, изр. първо от Конституцията на
Република България основно право на всяко физическо лице свободно да избира
своето местожителство, да се придвижва в рамките на територията на страната и
да напуска нейните предели. Липсващото съгласие на бащата ограничава
упражняването на това конституционно закрепено право, което противоречи на
интересите на детето. По тези съображения съдът намира молбата за основателна,
поради което следва да бъде уважена, като бъде постановен акт на спорна съдебна
администрация, който да замести липсващото съгласие на бащата за пътуване на детето
Кдо *** при бабата и дядото по майчина линия за 30 последоватилни календарни
дни през лятото и за коледните и новогодишните празници за времето от 20-ти декември
на нечетните календарни години до втори януари на следващата година,
придружавано от неговата майка Е.А. за период от 4 години, считано от влизане
на решението в сила. Съдът намира срокът от 4 години за адекватен и ще даде
възможност детето да бъде изведено 2 пъти за коледни и новогодишни празници.
По делото несъмнено се установи, че е възникнала нужда от издаването на документ за задгранично пътуване на детето в чужбина. Съдът намира, обаче предявения иск за недопустим поради липса на интерес. Още в исковата молба се твърди и този факт не е спорен между страните, че двамата родители са подали заявление за издаване на задграничен паспорт на детето Ки такъв е издаден. Същия обаче не е получен след издаването му от компетентното поделение на МВР. Съгласно чл.50, ал.2 от Правилник за издаване на българските лични документи, персонализираните документи за самоличност на малолетните, непълнолетните и на поставените под запрещение лица - български граждани, се получават от родител, настойник, попечител, от упълномощено тях лице - след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно, или от лице, посочено от родител, настойник или попечител в заявлението пред длъжностното лице при подаването му. Видно е, че всеки един от родителите може да получи издадения вече документ за самоличност на детето, а не само този, който е посочен в заявлението за издаване на документа за самоличност. На още по-голямо основание, издадения документ за самоличност следва да бъде получен от упражняващия родителските права родител, а именно майката Е.А.. С оглед гореизложеното, производство по предявения иск с правно основание чл.чл.76 т.9 от Закона за българските лични документи, вр.чл.127а Семейния кодекс следва да бъде прекратено като недопустимо поради липса на интерес.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. съразмерно с уважената част на претенцията.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. съразмерно с пректатената част на претенцията.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на А.Н.Й.,
ЕГН**********,***, за пътуване на детето му КА.Й., ЕГН**********, до *** при бабата
и дядото по майчина линия, за тридесет последователни календарни дни през
лятото и до *** при лелята на майката за коледните и новогодишните празници /от
20 декември на всяка нечетна година до 2 януари на следващата година/,
придружено от майката Е.А.А., ЕГН**********, за период от 4 години,
считано от влизане на решението в сила.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 5393/2017г. по описа
на РС-Плевен В ЧАСТТА по предявения иск за даване разрешение на детето КА.Й.,
ЕГН********** да се издаде задграничен паспорт, без съгласието на неговия баща А.Н.Й.,
ЕГН**********, като недопустимо.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, А.Н.Й.,
ЕГН********** да плати на Е.А.А., ЕГН**********
сумата от 150 лв. направени по делото деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, Е.А.А., ЕГН********** да плати на А.Н.Й., ЕГН********** сумата от 150 лв.
направени по делото деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение.
След влизане в сила
на решението препис от същото да се изпрати на ОД на МВР гр. Плевен за
сведение.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: