Решение по дело №604/2018 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

 

№         22.07.2019г.        гр.Харманли

 

В    ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Харманлийски районен съд                                                                      граждански състав

на седемнадесети юли                                                    две хиляди и деветнадесета година

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                        Районен съдия: Ива Гогова

секретар: Катя Кавръкова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Гогова гражданско дело № 604 по описа на РС-Харманли за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:    

     

 

             Предявен е иск с правно основание по чл.59, ал.1 от ЗЗД.

 

           Производството по делото е образувано по ИСКОВА МОЛБА на С.К.Т., с ЕГН:********** ***, действаща чрез пълномощник адвокат Е.М. ***, против Агенция „П. ин.", EИK:…., със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „М.” №…., представлявана от Д.Ат. – председател на УС, в която се сочи, че ищцата била собственик на земеделски имот, находящ се в землището на град Харманли, ЕКАТТЕ 77181, област Хасково, а именно: Поземлен имот с идентификатор № 77181.2.204 по кадастралната карта и кадастралните регистри в землището на град Харманли, област Хасково, с площ от 5313 кв.м., с начин на трайно ползване - друг вид НИВА, четвърта категория, в местността „Алтъкабач" при граници и съседи: имоти с № 77181.2.207, №77181.2.205, №77181.2.200, №77181.2.462 и №77181.2.485, за което имала издаден нотариален акт № 183, том III, per. №3137, дело №486 от 2015 г. на нотариус М. Д. с per. №419 с район на действие PC - Харманли. През около 2011 г. било извършено отчуждаване на част от имота за изграждане на АМ „Марица", като това било обнародвано в ДВ, бр.61 от 09.08.2011г. Изграждането на тази автомагистрала „ Марица" се финансирало чрез оперативна програма „ Транспорт и съгласно чл.21 ал.3, т.4 от Закона за пътищата проектът се изпълнявал от ответника Агенция „Пътна инфраструктура", която съгласно чл.21 ал.1 от Закона за пътищата била юридическо лице. Ответникът бил възложителят на строителните работи по изграждането на посочения обект, като строителните работи се изпълнявали от изпълнител по силата на сключен договор с ответника, по който последният бил възложител. Трасето на автомагистрала „Марица" продължило да се доизгражда и през 2011 г. Ищцата Т. закупила на 19.06.2015 г. този имот. От датата на закупуването на имота през 2015 година и до сега - тя била лишена без законово основание от ползването на част от 1000 хиляда кв.м. от имота й, върху която се изградила част от магистралата.

           Твърди се още, че в землището на град Харманли през около 2011 година ответникът започнал строителството на автомагистрала „ Марица" не само върху отчуждената квадратура от имота, а върху по-голяма част от него, без правно основание, с което фактически завзел част от нейния имот / от 1000 кв.м. /, без правно основание и по този начин накърнил правото й на собственост върху имота, като това положение продължавало и към днешна дата. Част от имота й представлявал - странични насипи /пръст и камъни/ и прилежащ терен към магистралата, върху който били разположени конструктивни елементи от пътя - земно платно по смисъла на Закона за пътищата. До сега ищцата не била получила обезщетение за неправомерното отнемане на посочената част от имота й, нито били предприети действия за придобиването му на законово основание от държавата. Като краен резултат от всичко това владението върху част от имота й с площ от 1000 кв.м. било отнето от ответника, без правно основание, поради което на нея-ищцата се дължало връщането му и съответно обезщетяването й.

            Ето защо за ищцата бил налице правен интерес да реализира правата си по съдебен ред за неправомерното /без правно основание/ отнето й от ответника Агенция „Пътна инфраструктура" ползване на част от собствения й недвижим имот, върху който последният извършил строителството на част от автомагистрала „Марица”. По посочения начин ответникът лишил ищцата неправомерно за част от 1000 кв.м. от собствения й имот от възможността да го ползва и събира добивите от него. Ищцата счита, че за 3 години назад от датата на завеждането на настоящата ИМ пред Съда, а именно за времето от 19.06.2015 г. - датата на закупуването на процесния имот и след като е започнало и приключило строителството на автомагистралата върху имота й и до завеждането на иска, ответникът й дължи обезщетение за лишаването й от ползване на неправомерно завзетата от него част от нейния имот в размер на 1000.00 хиляда лева.

           Предвид изложеното моли да се постанови решение,    с    което да се    осъди    ответника Аг. „П.а ин.", със седалище и адрес на управление: град С.1233, бул. „ М." №… да заплати на С.К.Т., с ЕГН:********** *** сумата от 1000.00 хиляда лева, представляваща обезщетение за ползването без правно основание на 1000 хиляда кв.м. от собствения й недвижим имот, находящ се в землището на град Харманли, ЕКАТТЕ 77181, община Харманли, област Хасково, а именно: Поземлен имот с идентификатор № 77181.2.204 по кадастралната карта и кадастралните регистри в землището на град Харманли, област Хасково, с площ от 5313 кв.м., с начин на трайно ползване - друг вид НИВА, четвърта категория, в местността „Алтъкабач”, при граници и съседи: имоти с №77181.2.207, №77181.2.205, №77181.2.200, №77181.2.462 и №77181.2.485 за времето от 19.06.2015 г. до завеждане на иска - 19.06.2018 година, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от завеждане на иска до окончателното й изплащане, както и да се осъди ответника да й заплати направените по делото разноски - държавни такси, такси за вещи лица и адв. възнаграждение и др.

 

             В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен ОТГОВОР от страна на ответника Агенция „Пътна инфраструктура”, с който се оспорва изцяло като недопустим и неоснователен така предявения иск. Счита, че ищцовата претенция била неконкретизирана. Не ставало ясно какво претендирала ищцата - пропуснати ползи или трайно обедняване за сметка на твърдяното противозаконно отнемане на имота й. Посочено било, че имотът бил предмет на отчуждителна процедура за изграждане на АМ"Марица", обнародвано в ДВ бр.61/09.08.2011г., в който обаче било обнародвано Решение на МС № 577/29.07.2011г, в което липсвали данни за посочения имот. А самото решение касаело отчуждаване на имоти-частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект „Реконструкция на път II -76 Българин - Харманли" , а не за изграждане на АМ"Марица".

            Уважаването на иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД следвало от доказването на следните произтичащи от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД предпоставки: наличие на обедняване на ищеца /изразяващо се в намаляване на имуществото му или в невъзможност същото да бъде увеличено/, конкретния размер на посоченото намаляване, наличие на обогатяване в патримониума на ответника /изразяващо се в реално увеличаване на имуществото му или в спестени средства от страна на същия/, размер на обогатяванет, както и посоченото имуществено разместване да произтичало от един и същ факт или група от факти. За да било налице неоснователно обогатяване следвало да не е налице основание за имущественото разместване. В случая обаче ищцата твърдяла, че претендирала обезщетение за ползване на имота й за определен период от време, което по-скоро навеждало на мисълта за пропуснати ползи- не можела да ползва имота и да събира добивите от него. Поради това счит, че исковата претенция била неуточнена и като такава възпрепятствала и възможността за своевременна и адекватна защита на интересите на ответника.

           Сочи се още, че в случая така посоченото основание за претенцията било несъотносимо към изложените факти и обстоятелства. Ищцата претендирала обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността за ползване на имота, а исковата претенция се основавала на хипотезата на чл.59. ал.1 от ЗЗД.

           Твърди също, че посоченият имот, собственост на ищцата, не попадал в трасето на АМ "Марица", което се установявало от приложената скица, както и от представените към отговора на исковата молба документи, от които било видно, че имотът не бил влезнал в трасето на магистралата. Изнесените от Агенцията по кадастър данни показвали, че имотът се намирл в непосредствена близост до магистралата, но не бил усвоен от нея.

           Оспорва се като твърде голям и размерът на така претендираната сума от 1000лв. за ползване на посочената част от имота за периода от 19.06.2015г. до завеждане на иска 19.06.2018г.

           Предвид изложеното моли да се отхвърли изцяло като недопустим и неоснователен така предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД. Моли и за разноските по делото.

 

           В съдебно заседание бе допуснато, на основание чл.214, ал.1 от ГПК, изменение на иска по чл.59 от ЗЗД чрез увеличаване размера на иска от 1000 лв. на 5700 лв.

 

           Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

 

           Ищцата С.Т. е собственик на Поземлен имот с идентификатор № 77181.2.204 по кадастралната карта и кадастралните регистри в землището на град Харманли, област Хасково, с площ от 5313 кв.м., с начин на трайно ползване - друг вид НИВА, четвърта категория, в местността „Алтъкабач”, при граници и съседи: имоти с №77181.2.207, №77181.2.205, №77181.2.200, №77181.2.462 и №77181.2.485, което се установява от приетия като доказателство нотариален акт № 183, том III, per. №3137, дело №486 от 2015 г. на нотариус М. Динева с per. №419 с район на действие PC - Харманли. Собствеността върху имота е придобила на 19.06.2015г.

            Гореописаният недвижим имот е бил отдаван под наем за стопанските 2015-2016г., 2016-2017г. и 2017-2018г., видно от приетите като доказателства договори за наем на земеделска земя от 28.09.2015г., от 28.06.2016г. и от 13.07.2017г.

           Съгласно заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза не е предвидено част от Автомагистрала „Марица” да се изгражда върху имота на ищцата с идентификатор № 77181.2.204, но в действителност оградата на автомагистралата засяга 32 кв.м. от имота на ищцата, които са засадени с дървета. Т.е. от строителството на магистралата има засегната част от 32 кв.м. от имот с идентификатор № 77181.2.204. Вещото лице е посочило също, че процесният имот е бил обработваем и че и сега се обработва без зесегнатите 32 кв.м. като идеална част от целия обработваем блок, както и че процесните 32 кв.м. са включени в сервитута на автомагистралата.

             Според допълнителното заключение по съдебно-техническа експертиза в засегнатата част от имот с идентификатор № 77181.2.204 с площ 32 кв.м. е невъзможно да се построи рекламно съоражение, поради тясната ивица, на която има вече изпълнено залесяване.

             По делото е назначена и изслушана и съдебно-икономическа експертиза, съгласно заключението по която средната наемна цена на завзетата от ответника част от имота на ищцата с идентификатор № 77181.2.204 за периода от 19.06.2015г. до предявяване на иска на 19.06.2018г. възлиза на 1.68 лв. при положение, че се приеме за земеделска земя в рамките на обработваем блок и на 121.66 лв. при положение, че се приеме за земя в сервитута на магистралата.

             Според допълнителното заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза средната наемна цена на завзетата от ответника част от имота на ищцата с идентификатор № 77181.2.204 за периода от 19.06.2015г. до предявяване на иска на 19.06.2018г. възлиза съответно на: 4 800 лв. съгл. чл.22 ал.1, т.9 от Тарифата за таксите, които се събират от АПИ; 5 400 лв. съгл. чл.22 ал.1, т.11 от Тарифата за таксите, които се събират от АПИ; 5 700 лв. съгл. чл.22 ал.4, т.7 от Тарифата за таксите, които се събират от АПИ.

 

               При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

 

                Съгласно чл.59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, е длъжен да върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването, като искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД е субсидиарен и възниква при липса на възможност за защита по друг ред, какъвто е и настоящия случай.

                 В случая в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът Държавата, представлявана от Министъра на финансите, противоправно ползва част от собствения й недвижим имот с идентификатор № 77181.2.204 за процесния период от 19.06.2015г. до предявяване на иска на 19.06.2018г.; обогатяване на ответника с ползите от веща за сметка на обедняването на ищеца, причинно-следствена връзка между обогатяването и обедняването, както и размера на обедняването, т.е. по малката сума между обогатяването и обедняването.

                 Ищцата Т. претендира обогатяване на ответника Агенция „Пътна инфраструктура” за нейна сметка в резултат на ползване от страна на ответника на част от собствения й имот с идентификатор № 77181.2.204, поради което претендира и обезщетение за ползите, от които е лишена да ползва процесния недвижим имот. В нейна тежест е съответно да докаже изгодните за нея обстоятелства, които твърди, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, а именно собствеността й върху имота, както и ползването от страна на ответника на част от същия този имот. Правото на собственост върху процесния имот с идентификатор № 77181.2.204 не се оспорва от ответника и се потвърждава от приетия като доказателство нотариален акт № 183, том III, per. №3137, дело №486 от 2015 г. на нотариус М. Д. с per. №419 с район на действие PC – Харманли, като собствеността върху имота е придобита на 19.06.2015г.

             Безспорно също така ищцата Т. е бил възпрепятствана да упражнява правата си на собственик върху имота в пълна степен и да ползва същия, доколкото по делото се установи от заключението по съдебно-техническа експертиза, че в действителност оградата на автомагистралата засяга 32 кв.м. от имота на ищцата, които са засадени с дървета. Т.е. съгласно експертизата от строителството на магистралата има засегната част от 32 кв.м. от имот с идентификатор № 77181.2.204. Заключението на вещото лице Н.Д. съдът възприема като обективно изготвено и съобразно поставената задача.

           По делото не се спори между страните и се потвърждава от събраните доказателства, че това фактическо положение датира от момента на закупуване на имота от ищцата на 19.06.2015г., като е такова и до предявяване на иска на 19.06.2018г. Следователно през целия този период част от процесния имот, възлизаща в размер на 32 кв.м., не е могла да бъде ползвана от ищцата, вследствие действията на ответника, лишавайки по този начин собственика й – ищцата Т. от възможността да я ползва. Не е налице наличие на законово правно основание за ползване на частта от 32 кв.м. от имота от страна на ответника през процесния период, доколкото не се установиха такива по делото. При това положение следва да се приеме за противоправно, без основание, лишаване на ищцата Т. от възможноста й да ползва в качеството й на собственик 32 кв. м. от собствения й недвижим имот с идентификатор № 77181.2.204 за времето на процесния период, вследствие на строителството на автомагистра „Марица”. От тук следва и изводът, че ищцата Т. е обедняла без основание вследствие на ползите, от които е лишена, при това за сметка на ответника Агенция „Пътна инфраструктура”. 

           Несъмнено и с оглед на доказателствата по делото е налице и причинно-следствена връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищцата, доколкото обедняването чрез пропусната възможност за получаване на наем от имота и съответно обогатяването чрез спестените средства за наем на имота са именно вследствие неправомерното лишаване на ищцата Т. от възможността да ползва тази част от имота си от 32 кв.м. вследствие на строителството на автомагистра „Марица” от страна на ответника и засягането на тези 32 кв.м. от оградата на магистратала.

            При това положение ищцата Т. следва да бъде компенсирана за ползите, от които е била лишена до размера на обедняването, т.е. за по малката сума между обогатяването и обедняването. Що се касае до това обезщетение, което следва да се присъди в полза на ищцата за лишаването й от ползване на част от 32 кв.м. от собствения й имот, съдът счита, че такова следва да се присъди в размер на 121.66 лв., представляваща наема за ползването й за исковия период от 19.06.2015г. до 19.06.2018г. Тази сума е определена от заключението по съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема като обективно изготвено и от компетентно вещо лице. В този смисъл съдът основава изводите си именно на това първоначално заключение по съдебно-икономическа експертиза, а не на допълнителното такова, тъй като обезщетението следва да се присъди, отчитайки действителното фактическо положение и съобразявайки факта, че се касае за част от имот – земеделска земя с лице до автомагистралата, включена в сервитута на магистралата съгл. данните от заключението по съдебно-техническата експертиза, ползвана в структурата й чрез залесяването й с дървета. Т.е. не следва да се взема предвид имота единствено като земеделска земя, каквато безспорно е, но и като такава, влизаща в сервитута на автомагистралата, използвана и за други цели, както е и в действителност. Съдът не възприема за мередовно присъждането на обезщетение в размерите, определени съгл. допълнителното заключение по съдебно-икономическата експертиза, изчисляващо средната наемна цена на завзетата от ответника част от имота на ищцата съответно съгл. чл.22 ал.1, т.9, т.11 и чл.22 ал.4, т.7 от Тарифата за таксите, които се събират от АПИ, доколкото съгласно допълнителното заключение по съдебно-техническата експертиза, което също се възприема от съда като обективно и компетентно изготвено, в засегнатата част от имот с идентификатор № 77181.2.204 с площ 32 кв.м. е невъзможно да се построи рекламно съоръжение, поради тясната ивица, на която има вече изпълнено залесяване. Следователно неприложими са посочените разпоредби на Тарифата за таксите, които се събират от АПИ, тъй като изначално такова съоръжение в процесните 32 кв.м. изобщо не би могло да се постави и съответно обезщетение в такива размери не би могло да се присъди. Иррелевантно е в случая обстоятелството дали може или не да се постави такова рекламно съоръжение в „обслужващата зона” на поземления имот, тъй като това е неотносимо към предмета на настоящото дело и най вече не касае процесните 32 кв.м., засегнати неправомерно от строителството на автомагистралата.

          По тези съображения съдът намира, че в полза на ищцата Т., на основание чл.59 от ЗЗД, следва да присъди сумата от 121.66 лв., дължима като обезщетение за лишаването й от ползване на 32 кв.м. от собствения й имот с идентификатор № 77181.2.204 за периода от 19.06.2015г. до завеждане на исковата молба в съда на 19.06.2018г., ведно със законната лихва върху тази  сума, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, на която лихва ищцата има право съгл. чл.86 от ЗЗД. Искът за разликата над 121.66 лв. до пълния предявен размер от 5700 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

          С оглед изхода на делото и съответно на уважената част от иска в полза на ищцата Т. съгл. чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на общо 26.53 лв. за вещи лица, държ.такса и адвокатски хонорар.

          На основание чл.78 ал.3 от ГПК и съразмерно на отхвърлената част от иска, в полза на ответника АПИ следва да се присъдят разноските по делото в размер на общо 367 лв. за адвокатски хонорар и депозит за вещо лице.        

          На основание чл.77 от ГПК и с оглед изхода на делото, следва да бъдат осъдени ищцата и ответника да заплатят по сметка на РС-Харманли възнаграждение на вещото лице Н.Д. за явяването му в съдебно заседание и отлагане на делото не по негова молба за изслушване на допълнителното му заключение в размер на 19.60 лв., дължими съответно от ищцата и 0.40 лв., дължими от ответника, присъдени в полза на вещото лице на основание чл.21 ал.2 от Наредба №2 от 29.06.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.    

           Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ОСЪЖДА ответника Аг. „П.ин.”, EИK:…., със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „М…...” №., представлявана от Д. Ат.– председател на УС, на основание чл.59 от ЗЗД, да заплати на ищцата  С.К.Т., с ЕГН:********** *** сумата от 121.66 лв. за периода от 19.06.2015 г. до предявяване на иска на 19.06.2018 година, представляваща обезщетение за лишаването на ищцата без основание от ползване на 32 кв.м. от собствения й недвижим имот - Поземлен имот с идентификатор № 77181.2.204 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Харманли, област Хасково, целият с площ от 5313 кв.м., с начин на трайно ползване - друг вид НИВА, четвърта категория, в местността „Алтъкабач”, при граници: имоти с №77181.2.207, №77181.2.205, №77181.2.200, №77181.2.462 и №77181.2.485, ведно със законната лихва върху тази  сума, считано от предявяване на иска на 19.06.2018г. до окончателното изплащане, като иска за разликата над 121.66 лв. до пълния предявен размер от 5 700 лв., отхвърля като неоснователен.      

 

            ОСЪЖДА ответника Аг. „П.ин.”, EИK:…., със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „М…...” №., представлявана от Д. Ат – председател на УС, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищцата  С.К.Т., с ЕГН:********** *** направените по делото разноски в размер на общо 26.53 лв. за вещи лица, държ.такса и адвокатски хонорар.

 

           ОСЪЖДА ищцата  С.К.Т., с ЕГН:********** ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на ответника Аг. „П.ин.”, EИK:…., със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „М…...” №., представлявана от Д. Ат – председател на УС, разноските по делото в размер на общо 367.00 лв. за адвокатски хонорар и депозит за вещо лице.

 

            ОСЪЖДА ищцата  С.К.Т.,  с ЕГН:********** ***, на основание чл.77 от ГПК, да заплати по сметка на РС-Харманли, разноски в размер на 19.60 лв. за вещо лице.

 

            ОСЪЖДА ответника Аг. „П.ин.”, EИK:…., със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „М…...” №., представлявана от Д. Ат – председател на УС, на основание чл.77 от ГПК, да заплати по сметка на РС-Харманли, разноски в размер на 0.40 лв. за вещо лице.

 

                                                                                                                                        

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                                  СЪДИЯ: