Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 246, 24.06.2020 година, град Търговище,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН
СЪД, ОСМИ СЪСТАВ
На двадесет и девети май две хиляди и двадесета година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Михаил П.,
като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 2 по
описа за 2020г. на РСТ,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
по чл.74 от ЗЗД и по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД
Съдът е сезиран с искова молба от „Нев
Транс“ ЕООД гр.Разград, ЕИК:*********, представлявано от управителя Н.И.Н.,
чрез процесуален представител адв.М.Е. ***, против М.Р.А.
*** с предявени обективно съединени осъдителни искове по чл.74 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 6381.51 лв., представляваща лична глоба на ответника,
наложена от контролните органи в Р.Р. и П., както и
по чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1170лв., представляваща платени
от ищеца командировъчни на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от деня на предявяване на иска до окончателното им
изплащане.
Ищецът твърди в исковата си молба, че с
ответника са бил в трудовоправни взаимоотношения по сключен трудов договор от
13.11.2017г., съгласно който същият изпълняваше длъжността Шофьор, товарен
автомобил (международни превози). Трудовото правоотношение с ответника е
прекратено със Заповед № 21/02.05.2018г., връчена му на 02.05.2018г.
Излага твърдения, че на 25.11.2017г. при
управление на товарен автомобил с Д.рег. №РР6880ВС и полуремарке с д.рег.
№РР0478ЕА, М.А. е нарушил изискванията за дневна почивка на територията на Р Р., за което е било съставено наказателно постановление
№********* от 25.11.2017г. в гр.Гюргево от Държавен Инспекторат за контрол на
автомобилен транспорт - ДАИ на Р. . След проверката от свалените данни от
паметта на картата със софтуер за периода от 13.11.2017г. до 25.11.2017г. е
било установено, че водачът М.А. е нарушил изискванията за дневна почивка,
съгласно регламента на ЕС 561/2006. Бил съставен Формуляр за проверка на пътя
серия LS №********* - подписан от водача, в който са отразени номер и картата
на водача, вида на превоза, период на проверката , правно основание на
нарушението и размер на глобата. Съответно , за процесното
наказание на М.А. била наложено административно наказание - глоба в размер на
600 EUR чиято левова равностойност е равна на 1173.50 лв.
На 27.03.2018г. на републиканска
магистрала Ala посока П. Ч. била извършена проверка на МПС с per №РР6858ВС
с ремарке с per №РР0481ЕА , управляван от М.Р.А. -ответник по настоящото дело.
И по време на проверката било установено , че във връзка с извършвания превоз
водачът представил за контрол разрешение на трети страни за еднократен
международен автомобилен превоз на товари №4343675, което не е било попълнено в
част „Б” относно извършвания превоз, т.е не са били попълнени име и адрес на
предприемача, регистрационен номер камион/влекач, ремарке/полуремарке, дата на
първото влизане на територията на П., страна на товарене и разтоварване и
количеството транспортирани товари в кг на извършения транспорт.
Дружеството ищец има ангажимент да
заяви, резервира разрешителни за международен превоз на товари, които се
получават на граничните контролно - пропускателни пунктове от водача на МПС срещу
представяне на заверено копие на лиценза на Общността за международен превоз на
товари. Съгласно чл. 23 от Наредба №11 от 31.10.2002г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари, служителят на ГКПП проверява
представените транспортни и митнически документи от водача на МПС, завереното
копие на лиценза на Общността, сверява данните от резервацията на
разрешителните с данните от служебния опис (приложение № 15), след което
обработва "резервацията на разрешителни" и предоставя разрешителното
на водача на МПС.
Задължението на ответника е било, преди
да мине през границата на Р.П., да получи резервираното разрешително за внос на
стока от трета страна на ГКПП, съгласно чл.21 от Наредбата и съответно да
попълни същото преди да мине границата, което не е било сторено от М.А.. И
съответно при проверката от проверяващите органи на територията на Р. П.,
поради липса на попълнен такъв документ, на ответника е била наложена глоба в
размер на 10300 полски злоти, чиято левова равностойност е равна на 4798.08 лв.
-за непопълнено разрешителното за внос на стока от трета страна;
Поради наложената глоба автомобилът бил
задържан на наказателен паркинг до заплащането на глобата. За задържане на
камиона на паркинга на М.А. са издали документ и касова бележка на стойност -
880 полски злоти чиято левова равностойност е равна на 409.93 лв.- с основание
- задържане на автомобила на наказателния паркинг до заплащане на глобата.
Общият размер на горепосочените глоби е
6381.51 лв., която сума е заплатена : от картова сметка на Нев Транс ЕООД - в
размер на 5208.01 лв. и с касов ордер в размер на 1173.50 лв. Заплащайки
глобите и таксите, наложени на ответника М.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
на Нев Транс ЕООД са причинени имуществени вреди.
Във връзка с втората претенция излага
твърдения, че на 30.04.2018г. М.А. бил командирован в П., като за целта са му
били преведени командировъчни пари в общия размер на 1170.00 лв. (с платежно
нареждане от 30.04.2018г. в размер на 585.00 лв. и с платежно от 02.05.2018г.
-585.00 лв.), но ответникът реално не е извършил командировката, като на
02.05.2018г. трудовият му договор е прекратен. Поради отпадналото основание за
получената сума в размер на 1170.00 лв. (хиляда сто и седемдесет лева), същата
следва да бъде върната на ищцовото дружество.
По изложените съображения моли съда да
осъди М.Р.А. ***, ЕГН ********** да заплати на Нев Транс ЕООД, ЕИК *********
сумата от 6381.51 лв., представляваща лична глоба на ответника, наложена от
контролните органи в Р.Р. и П., както и законната
лихва върху тази сума, считано от деня на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата, ведно с направените по делото разноски, както и да
заплати, сумата 1170 лв., съставляваща платено от дружеството командировъчните
с отпаднало правно основание, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез процесуалният си
представител поддържа исковете.
Ответникът оспорва и двата иска по
основание и размери. Не оспорва фактите, свързани с наличието на сключен
трудов договор и неговото прекратяване, както и констатирането на допуснати по
повод на изпълнение на служебните му задължения административни нарушения в П.
и Р., описани в исковата молба.
Оспорва
твърденията, че глобите са били заплатени от ищеца като счита, че от
представените писмени доказателства не се установява това обстоятелство.
По отношение на
извършеното нарушение в Р., твърди, че сумата е заплатена лично от него.
Оспорва представения като доказателство “разходен касов ордер за валута” като
твърдя, че на дата 25.11.201 г. не е бил в Република България и съответно няма
как да положи подпис, че е получил сумата от 600 евро. Поради това настоява
приложения по делото “разходен касов ордер за валута” да бъде изключен от
доказателствата по делото, тъй като според него се касае за не истински писмен
частен документ.
По отношение на
извършеното нарушение в П., твърди че товарният автомобил, който управлява е
ЕВРО 5 стандарт. Поради тази причина разполага с разрешително ЕКМТ/СЕМТ за
превоза на стоката. Когато бил спрян за проверка се установило и че системата Adblue не
функционира (бил поставен емулатор от работодателя му - ищеца по делото).
Поради тази причина товарния автомобил вече е ЕВРО 3 стандарт и тогава вече е
необходимо разрешително за внос на стока от трета страна на ГКПП, което той
действително не бил попълнил, но това не е било и необходимо преди да го спрат
за проверка и да установят посочената по-горе неизправност.
По отношение на
сумата от 1 170 лева, която се твърди че е получил като командировъчни, а не е
извършил превоз, тъй като трудовия му договор бил прекратен - твърди, че
посочените и преведени на 30.04.2018 г. и на 02.05.2018 г. суми от по 585 лева
не касаят командировка в П. от дата 30.04.2018г. Нямо каквато и да е била
логика да го изпращат в командировка след като трудовият ми договор ще бъде
прекратен на 02.05.2018г. Твърди, че тази сума от 1 170 лева е изплащане на
дължими командировъчни от предходни периоди.
Счита, че с
действията си не е причинил виновно и умишлено имуществена вреда на
работодателя си и затова трябва да носи пълна имуществена отговорност. Ако се
установи, че това се дължи на негово виновно поведение, то счита, че в
конкретния казус следва да се приложи разпоредбата на чл.
206 от Кодекса на труда. (Изм.
-ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.) (1) За вреда, причинена на
работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите
задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не
повече от уговореното месечно трудово възнаграждение. В
съдебно заседание чрез процесуалният си представител поддържа отговора. Моли съда да отхвърли предявените обективно съединени
искове като неоснователни. Претендира
разноски.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна: Страните не спорят между тях да е
съществувало трудово правоотношение от 13.11.2017г., съгласно което ответникът
е работил в ищцовото дружество, като е изпълнявал трудови задължения на Шофьор на товарен автомобил за извършване на
международен превоз на товари. Трудовите правоотношения са прекратени със
Заповед № 21/02.05.2018г. на основание чл.71, ал.1 КТ, връчена на работника.
Видно от ТД страните са договорили ОТВ от 500лв. месечно.
Ответникът не оспорва и допуснати по повод на изпълнение на служебните му
задължения административни нарушения в П. и Р.. Във връзка с тях са приложени
преведени писмени доказателства към гр.д.№ 1838/2019г. на РС-Разград от които
се установява, следното: В
протокола за контрол на трафика (лист 26) е отразено, че на 27.03.2018г. на
републиканска магистрала Ala посока П. Ч. била извършена проверка на МПС с Д.рег.
№РР6858ВС с ремарке с Д.рег №РР0481ЕА , управляван от ответника М.Р.А.. Във
връзка с извършвания превоз водачът представил за контрол разрешение на трети
страни за еднократен международен автомобилен превоз на товари №4343675, което
не е било попълнено в част „Б” относно извършвания превоз, т.е не са били
попълнени име и адрес на предприемача, регистрационен номер камион/влекач,
ремарке/полуремарке, дата на първото влизане на територията на П., страна на
товарене и разтоварване и количеството транспортирани товари в кг на извършения
транспорт. Поради липса на попълнен
такъв документ, на ответника е била наложена глоба в размер на 10300 полски
злоти, чиято левова равностойност е равна на 4798.08 лв. -за непопълнено
разрешителното за внос на стока от трета страна. Автомобилът е бил задържан на
наказателен паркинг до заплащане на глобите, като проверяващите органи
задържали регистрационният талон на МПС с Д.рег №РР6858ВС. За задържане на
камиона на паркинга на М.А. са издали документ и касова бележка на стойност
-880 полски злоти чиято левова равностойност е равна на 409.93 лв.- с основание
- задържане на автомобила на наказателния паркинг до заплащане на глобата.
Видно от Касова бележка от 28.03.2018г. (лист
28-29) WITD Катовице Желивна 38, наказанието в размер на 10000.00 зл. и разход:
300.00 злоти, или общо 10300 полски злоти са платени с карта MASTERCARD
/05///1/ 6340/16/.
От Касова бележка с лого Банк Полски е видно,
че сумата 880 PLN била платена със същата б. карта.
От
приложеното по дело извлечение на б. сметка на ищцовото дружество Нев Транс
ЕООД в Банка ОББ АД е видно, че на 28.03.2018г. е било извършено плащане на
посочените по-горе суми с описаната по-горе дебитна карта.
От наказателно постановление за
установяване на нарушения, серия ISCTR, №*********, съставено на 25.11.2017г. в
гр.Гюргево от Държавен Инсперкторат за контрол на автомобилен транспорт - ДАИ
на Р.,(лист 11) е видно, че е било спряно преводзно средство с Д.рег. №РР6880ВС
с ремарке с Д.рег. №РР0478ЕА -собственост на Нев Транс ЕООД, управлявано от А.М.
и след проверката от свалени данни от паметта на картата със софтуер за периода
от 13.11.2017г. до 25.11.2017г. е било установено, че водачът е нарушил
изискванията за дневна почивка, съгласно регламента на ЕС 561/2006. Съставен е Формуляр за проверка на пътя серия
LS №********* - подписан от водача, в който са отразени номер и картата на
водача, вида на превоза, период на проверката, правно основание на нарушението
и размер на глобата.
По делото са ангажирани и гласни
доказателства.
От
показанията на св.Юлиян Илиянов- син на управителя на дружеството, шофьор в
същата фирма от пет години се установи, че
при влизане в страната, където ще се разтоварва стоката, шофьорът е длъжен да
попълни регистрационен номер на автомобила, дата и час на влизане в страната,
през кой пропускателен пункт влиза и съответно какъв товар носи и какъв тонаж. Ответника
не го е направил и за това са му съставили акт в П.. Той е минал през Русе на Дунав мост, откъдето
се прави разрешителното. Тай е взел празна бланка и е бил длъжен при влизане в П.
да я попълни, защото тя важи само за страната, където ще разтоварва. Всеки
автомобил, който извършва товар за трета страна е длъжен да вземе разрешително,
независимо дали притежава сертификат. Фирмата прави резервация за издаване това
разрешително в „Автомобилна администрация“ и шофьора го получава на изхода на
границата. По отношение на нарушението в Р., заяви, че при влизане в първия
град Гюргево за неспазване по регламент
на работното време, на ответника му е съставен акт. В деня на съставянето на акт за нарушението,
извършено от ответника в Р., управителят се е намирал в Разград и понеже
разстоянието е близко той е отишъл на място и дал парите в брой на М.Р.А. срещу
представеното по делото РКО от 25.11.2017г., за да може да се върне камиона. Плащанията
за извършени административни нарушения се извършват от шофьора. В П. акта е
платен с карта на фирмата по банков път, а в Р. понеже разстоянието е близко и
управителя е отишъл на място и е платено на ръка. Практика е шофьора да плаща
от парите на фирмата. Твърди, че Adblue
системата
на автомобила е била изрядна. След като проверяващите органи го пращат в сервиз
и от сервиза му дават сертификат, че автомобила е изряден, той се връща при тях,защото
са му написали акта. Не ги намира на място и на собствена глава решава да тръгне
към България без да си вземе регистрационните талони. Когато се е върнал се е
наложила да ходят до КАТ и да изкарват нови регистрационни талони. Всичко е
било в изправно техническо състояние. Заяви, че ответникът е глобен за
непопълненото разрешително, а не за Adblue системата, че е неизправна и акта е на стойност
около 2400 евро.
Св.Адем
Адем,
заяви в показанията си, че преди време е работил в „Нев транс“ ЕООД като шофьор на камион DAF 40 тона. Ответника също е карал такъв камион. Заяви,
че Adblue
системата е за да предпази околната среда, като не пуска вредни газове. Тя е
монтирана на камиона, но повече тук в България ги спират с един апарат. Във
фирмата практиката била такава, когато се качил на камиона Лъжат самия компютър,
че работи, а всъщност тя неработи, манипулират системата. Той имал такава система, както и ответника. Всичките
камиони имали такава система, но реално тя не работи. Него са го хванали в Норвегия
и пет дена е останал там. Акт не са му съставили, тъй като там закона е такъв
там, че след трето нарушение правят глоба. При ответника са направи акт, защото
му е манипулирана Adblue
системата. Самият камион е Евро 5, но като не му работи системата е Евро 3.
Като излизат от България, трябва да имат разрешително и то трябва да се попълни
още в Турция като излизат. Това разрешително трябва да се попълни в държавата,
където се разтоварва товара.
Твърди, че самият шеф им
казвал да не го попълват. Знае и за друг колега с такава глоба, около 2500
евро. Ако нямаш Adblue система глобата е от 1000 до 2000
евро, различна е. В някои страни е 9000
евро. В Норвегия, ако те хванат трети
път, тогава направо ти конфискуват камиона. За П. не знае каква е глобата. Практиката
на фирмата е ако имаш пари, плащаш. Във фирмата тази система си била така,
когато започнали да работят. Работодателя има изгода тази система да е
изключена, защото при курс до П., фирмата печели 300 евро, защото не зарежда тази система и не
гори. Те слагат една машинка и самия препарат не го гори. Това е препарат,
който се смесва с горивото и при икономия на този препарат, може да се
икономисат 300 евро.
Шофьорите имали б.
карта на фирмата и ако им трябват пари, се обаждат на шефа и той превежда по
картата. На мен не му се е случвало да плаща глоби.
Съдът кредитира изцяло
показанията на св.А. А. и отчасти тези на св.Ю. И. , като счита че той е
заинтересоват от изхода на спора и относно системата Adblue, дава уклончиви показания.
Във връзка с
предявените искове и доказване размерът на претенциите по делото е назначена и изслушана ССчЕ по искане и на двете страни.
От
заключението на вещото лице Е.Б. се установи, че по време на трудовото
правоотношение между страните М.А. е извършил няколко нарушения на територията
на Р.П. и Р., за които са му съставени фишове, глоби и административни
наказания, както следва : 1.За
непопълване на разрешително за внос на стока от трета страна в размер на
10300.00 полски злоти с левова равностойност 4798.08лева.
2.За задържане на автомобила на
наказателния паркинг до заплащане на глобата в размер на 880.00 полски злоти с
левова равностойност 409.93лв.
3.На 25.11.2017г.е нарушил изискванията
за дневна почивка на територията на Р Р., за което му
било наложено административно наказание глоба в размер на 600евро с левова
равностойност 1173.50лв.
Общия размер на гореописаните глоби е
6381.51лв./шест хиляди шестстотин двадесет и един 0.42/лева., които са платени
от ищеца. Банковата сметка от която са платени е при ОББ и представлява картова
сметка. С нея са били извършени плащанията на глобите на 30.03.2018г., както
следва: 30.03.2018г.- плащане с карта 409.93лв., 30.03.2018г.-плащане с карта
4798.08лв.
За сумата от 1173.50лв. е представен РКО
от 25.11.2017г., подписан от ответника, тъй като сумата е била дадена на
ответника за да бъде платена глобата в Р..
Счетоводно същите са отразени в
счетоводна сметка 692 - глоби, като дати, суми и основания са описани
конкретно, като в забележка е посочено името на М.А..
Относно претенциите за командировки
вещото лице е установило, че общия размер на дължимите от работодателя
командировъчни на база дните за които е бил командирован според представените
Заповеди за командировка е в общ размер на 11195.17лв./единадесет хиляди сто
деветдесет и пет 0.17/лева.
Има извършвани плащания от ищеца за командировки и
служебен аванс в общ размер 13460.30лв, като от тази сума ответника е връщал
суми в дружеството с приходни касови ордери в общ размер на
28.02.2018г.-244.38лв.,31.03.2018-854.22лв., 30.04.2018г.-61.15лв., общо сумата
но трите приходни ордери е 1159.75лв./хиляда сто петдесет и девет 0.75/лева.
При проверката в счетоводството на ищеца са информирали
вещото лице, че ответника е връщал пари, които са му били превеждани за
командировки и служебни аванси в дружеството и по счетоводни данни в сметка
422- подотчетни лица на М.А. се водят надплатени суми в размер на 1170.00лв.
При ищеца съществува Заповед № 15/29.04.2018г. в която е
описано, че М.А. се командирова за времето от 29.04.2018г.до 28.05.2018г.с
маршрут : Турция- България-П.-България, с определени дневни пари за
командировка в размер на 54.00евро, но Заповедта не е подписана от ответника.
С отговора на исковата молба и в първото по делото
съдебно заседание ответникът оспори истинността на голяма част от представените
от вещото лице писмени доказателства във връзка с командироването му.
На осн. чл.193 от ГПК е открито производство по оспорване
истинността на подписите на ответника положени под следните писмени
доказателства: Заповед от 14.11.2017 г. на лист 25 от
делото, авансов отчет по заповед от 14.11.2017 на лист 26, РКО от 14.11.2017 г.
на лист 27, заповед от 01.12.2017 г. на лист 28, авансов отчет по заповед от
01.12.2017 г. на лист 29, РКО от 08.12.2017 г. на лист 30, заповед № 4 от
01.01.2018 г. на лист 32, РКО от 01.01.2018 г.
на лист 34, авансов отчет по заповед от 01.01.2018 г. на лист 36,
авансов отчет по заповед от 01.02.2018 г. на лист 38, заповед № 7 от 01.02.2018
г. на лист 39, РКО за валута от 15.02.2018 г. на лист 40, приходен касов ордер от 28.02.2018
г. на лист 41, заповед № 12 от 01.03.2018 г. на лист 46, авансов отчет от 01.03.2018 г. на лист 47, РКО за валута 01.03.2018 г. на лист 50,
заповед № 14/13.04.2018 г. на лист 53, авансов отчет по заповед от 13.04.2018
г. на лист 54.
В тази връзка от заключението на
назначената и приета без възражения от съда и страните СГЕ се установи, че Процесният подпис в :
РКО за валута от 25.11.2017 г, - Ф.к. 1, Заповед № 4 от 01.01.2018 г. на лист
32 - Ф.к.8, РКО от 01.01.2018 г. на лист 34 - Ф.к.9, Авансов отчет по заповед
от 01.01.2018 г. на лист 36 - Ф.к.10, Авансов отчет по заповед от 01.02.2018 г.
на лист 38 – Ф.к.11, Заповед № 7 от 01.02.2018 г. на лист 39 - Ф.к. 12, РКО за
валута от 15.02.2018 г. на лист 40 - Ф.к.13, Приходен касов ордер от
28.02.2018г. г. на лист 41- Ф.к.14, Заповед № 12 от 01.03.2018 г. на лист 46 -
Ф.к. 15, Авансов отчет от 01.03.2018 г. на лист 47 - Ф.к. 16 РКО за валута
01.03.2018 г. на лист 50 - Ф.к.17, Заповед № 14/13.04.2018 г. на лист 53 -
Ф.к.18, Авансов отчет по заповед от 13.04.2018г. на лист 54 - Ф.к. 19, е положен от лицето М.Р.А.
ЕГН **********.
Процесният подпис в : Заповед от 14.11.2017 г. на лист 25
от делото - Ф.к.2, Авансов отчет по заповед от 14.11.2017 на лист 26 - Ф.к.3,
РКО от 14.11.2017г. на лист 27 - Ф.к.4, Заповед от 01.12.2017 г. на лист 28 -
Ф.к.5, Авансов отчет по заповед от 01.12.2017 г. на лист 29 - Ф.к.6, РКО от
08.12.2017 г. на лист 30 - Ф.к.7 не е на лицето М.Р.А. ЕГН **********.
Предвид това и на осн. чл.194 от ГПК, документите които
не носят подписа на ответника следва да се признаят за неистински и да се
изключат от доказателствения материал.
При така установеното
от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Предявените обективно
съединени искове са частично основателни. Между страните е
съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ответника М.Р.А.
е изпълнявал задължения на международен шофьор по превоз на товари в рамките на
ЕО. При и по повод на изпълнение на тази работа му са извършени контролни
проверки от компетентните Полски и Румънски власти, като в резултат на проверките
са е наложени глоби в общ размер на 6381.51лв. от които 5208.01лв. в П. и
1173.50лв. в Р.. Глобата в П. е заплатена от картовата сметка на „Нев Транс“
ЕООД, а глобата в Р. лично от ответника, за което е подписал РКО на ищеца от
дата 25.11.2017г., чиято истинност се потвърди от заключението на СГЕ.
Основно спорът между страните се състои
в това, в резултата на чие поведение се е стигнало да налагане на въпросните
глоби, а от тук и дължимо ли е било направеното от ищеца плащане на глобите,
чрез предоставяне на средства за извършване на това плащане на ответника.
Ищецът твърди, че наложените на ответника
глоби са лични такава, и заплащането им е негово задължение. И тъй като са му
били предоставени средства за заплащане на тези лични глоби, то и така дадените
от ищцовото дружество средства за тази цел са такива дадени без правно
основание, тъй като дружеството няма основание поради което да заплати сумата.
Настоява се и на това, че оформянето на частта от документите по пътуването, е
задължение на шофьора- ответник. И тъй като и двете глоби са наложени за
неизпълнение на тези негови задължения, то е по вина на самия ответника.
Ответникът от своя страна твърди, че
причина за това да му бъде наложена глобата в Р. е поведение на ответника с
което е манипулирал системата Adblue,
а за глобата в П. е нареждане на работодателя да не попълва издаденото му Разрешително. По тези и причини счита виновно поведение на
ищеца- работодател да е станало причина за глобяването му. Счита, че
отговорността му следва да се ангажира по реда на чл.206 от КТ, а не по общия
граждански ред.
За парите за командировка твърди, че те
не касаят командировки в П., а са изплащане
на дължими му се командировки от предходни периоди.
По отношение на иск по чл.74 от ЗЗД.
Съгласно чл.74 от ЗЗД ищецът встъпва в
правата на удовлетворения кредитор за пълния размер на платеното лично
задължение на ответника. Установени са предпоставките на чл.74 от ЗЗД за
извършени от работника нарушения, които са лични, наложени са му
глоби от полските и румънски власти и задължението е изплатено от дружеството-ищец.
На следващо място следва да се отбележи,
че никой не е длъжен да изпълнява незаконни нареждания на друг, а още по малко
работника да е длъжен да изпълнява незаконни нареждания на работодателя си, за
която цел има и специална норма в КТ. И тъй като по делото нито се твърди нито
се установява извън зависимостта на ответника като работник в ищцовото
дружество по някакъв друг начин да е бил принуден да извърши
незаконосъобразното непопълване на исканото разрешително, то ответника сам се е
поставил в положение да бъде санкциониран, като резултат от неговото поведение
и взетото от него решение да изпълни дадени му нареждания, в случай че изобщо и
имало такива.
Що се отнася до глобата в Р., тя не е
свързана със системата Adblue,
за която се установи от свидетеля Адем, че е манипулирана, още в България от
работодателя, а за това, че ответника е нарушил изискванията за дневна почивка,
съгласно регламента на ЕС 561/2006.
Тези доказателства съдът обсъжда с оглед
на това, че намира според изложените от ищеца обстоятелства и до колкото към
момента на предоставяне на процесната сума между страните е съществувало
трудово правоотношение, поради което и защитната теза на ответника е свързана и
се отнася до иск с правна квалификация чл.206 от КТ в случаите на реализиране
на ограничена имуществена отговорност на работника за причинени от него вреди
на работодателя. Действително отговорността по чл. 206 от КТ се реализира по
общия исков ред, като съгласно чл. 212 от КТ за неуредени от КТ случаи се
прилага гражданския закон. Такъв би бил искът на ищеца, като работодател на
ответника, когато задължено лице да заплати наложената административна глоба е
било дружеството, и в това си качество е предоставил средствата за плащане на
глобата. В случая глобите са наложени на ответника в качеството му на шофьор на
товарен автомобил собственост на „Нев Транс“ ЕООД гр.Разград.а
Към момента на изплащане на процесните
суми определено за ищцовото дружество е съществувал и правен интерес от
предоставяне на суми за заплащане на глобите на ответника, обоснован от риска
за изпадане в забава по договор за превоз на товари с фиксиран срок, по който
като изпълнител за превоза на товара е определен ответника М.Р.А.. Това е така, тъй като
несвоевременното изпълнени на договора, от негова страна би могло да доведе до
по-големи загуби за дружеството, отколкото предоставяне на средства за
плащането на наложената административна санкция.
Ето защо съдът счита, че сумата от
6381.51лв. се явява дадена при начална
липса на основание за това. Налице е разместване на имуществени блага, чрез
даване на сумата от 6381.51лв. от ищеца на ответника, предназначени за
заплащане на наложена му лични глоби, за което е липсвало законово основание за
даването им.
Това е така, тъй като в случа става
въпрос за отношения излизащи извън рамките на съществувалото между страните
трудово правоотношение, до колкото нито е уговаряно между страните
работодателят да е този който ще заплаща глобите наложени на работниците за
неизпълнение на техни законови задължения, каквото е задължението за спазване
на Регламент 561/2006/ЕО чл.15, ал.7 от Наредба №3821/85/ЕИО към него,
независимо деянието за което ответника е глобен да е извършено при и по повод
възложената му работа. А и като вече бе посочено по горе, чл. 212 от КТ за
неуредени от КТ случаи се прилага гражданския закон.
В случая съдът намира за нужно да
отбележи също, че не може да се говори и за проявена от ответника небрежност
при и по повод изпълнение на служебните задължения, защото Европейска спогодба
за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни
автомобилни превози (AETR) е ратифицирана и е станала нормативен акт - част от
вътрешното законодателство на РБългария преди влизането и в ЕС, и като такъв е
следва да се познава и спазва от българските граждани. Още повече че лицето е
изкарало курсове за водач “ С“ категория
и издържало успешно изпита, които го е направил правоспособен водач и като
такъв бил длъжен да знае нарушение от него разпоредби, поради което той е
съзнавал общественоопасния характер на нарушението, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и пряко е искал или съзнателно е допускал
настъпването на тези последици, което обуславя извода на съда, че отговорността
следва да се определи съгласно гражданския закон.
С оглед на изложеното, искът с правно основание
чл.74 от ЗЗД за сумата 6381.51лв., се явява основателен и доказан и следва да
се уважи в пълния претендиран размер.
По предявеният иск по чл.55
ал1 предл.3 от ЗЗД.
В разпоредбата на закона е
казано, че който е получил нещо при отпаднало основание е длъжен да го върне.
Първото, което следва да докаже ищеца по такъв иск е на какво основание е дал
някакви парични средства на ответника. Основанието по настоящото дело е
доказано – неосъществена командировка в П., предвид прекратяване на трудовите правоотношения
между страните на 02.05.2018г., във връзка с която на ответника с платежни
нареждания от 30.04.2018г. и от 02.05.2018г. са преведени по 585лв. .Размерът
на иска се доказа и от
заключенията на вещото лице по назначената ССчЕ.
Предвид изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените по делото
разноски в общ размер на 1455лв., включващи 305.26лв. внесена държавна такса,
500лв. депозити за вещи лица и 650лв., реално изплатено адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие.
По изложените по-горе съображения, съдът,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
М.Р.А.
с ЕГН-********** *** да заплати на „Нев Транс“ ЕООД, ЕИК:*********, представлявано
от управителя Н.И.Н., със съдебен адрес ***, офис 2, чрез адв.М.Е.
***, следните суми: сумата от 6381.51 лв.,
представляваща сбор от лични глоби на
ответника, наложени му от контролните органи в Р.Р. на
25.11.2017г. и в П. на 27.03.2018г., на
осн. чл.74 от ЗЗД във вр. с чл.55, ал.1 от ЗЗД; сумата от 1170лв., представляваща платени командировъчни на
отпаднало основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД , ведно със законната лихва върху тези суми считано от 30.09.2019г. до окончателното им изплащане,
както и сумата от 1455.26лв., представляваща
направени разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ПРИЗНАВА
за недоказано оспорване истинността на подписа на М.Р.А. под следните документи: РКО за валута от
25.11.2017 г, - Ф.к. 1, Заповед № 4 от 01.01.2018 г. на лист 32 - Ф.к.8, РКО от
01.01.2018 г. на лист 34 - Ф.к.9, Авансов отчет по заповед от 01.01.2018 г. на
лист 36 - Ф.к.10, Авансов отчет по заповед от 01.02.2018 г. на лист 38 – Ф.к.11,
Заповед № 7 от 01.02.2018 г. на лист 39 - Ф.к. 12, РКО за валута от 15.02.2018
г. на лист 40 - Ф.к.13, Приходен касов ордер от 28.02.2018г. г. на лист 41-
Ф.к.14, Заповед № 12 от 01.03.2018 г. на лист 46 - Ф.к. 15, Авансов отчет от
01.03.2018 г. на лист 47 - Ф.к. 16, РКО за валута 01.03.2018 г. на лист 50 -
Ф.к.17, Заповед № 14/13.04.2018 г. на лист 53 - Ф.к.18, Авансов отчет по
заповед от 13.04.2018г. на лист 54 - Ф.к. 19, на осн. чл.194, ал.2
от ГПК.
ПРИЗНАВА
за
неистински следните документи на осн. чл.194, ал.2 от ГПК: Заповед от 14.11.2017
г. на лист 25 от делото - Ф.к.2, Авансов отчет по заповед от 14.11.2017 на лист
26 - Ф.к.3, РКО от 14.11.2017г. на лист 27 - Ф.к.4, Заповед от 01.12.2017 г. на
лист 28 - Ф.к.5, Авансов отчет по заповед от 01.12.2017 г. на лист 29 - Ф.к.6,
РКО от 08.12.2017 г. на лист 30 - Ф.к.7.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр. Търговище
на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: