РЕШЕНИЕ
№ 1709
гр. Плевен, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430104312 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против М. Г.
К. с ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за следните суми:
667,82 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.10.2020г. до 30.04.2022 г., 52,82 лв. мораторна лихва за периода от
02.12.2020 г. до 07.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.
Твърди се, че ответника като собственик на топлоснабден имот:
апартамент, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от
01.10.2020г. до 30.04.2022г. не е погасил изцяло своите задължения към
ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с
1
абонатен номер ***, като непогасената сума за главница възлиза на 667,82 лв.
Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите
Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане
на датите на падеж, ответникът дължал и лихва за забава, изчислявана в
размер на 52,82 лв. за периода от 02.12.2020 г. до 07.06.2022 г. Претендират се
и направените по делото разноски.
Излага се, че процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от
ГПК в производството по ч.гр.д.*** по описа на ПлРС, в което била издадена
заповед за изпълнение за същите суми, но при условията на чл.415, ал.1, т.2
от ГПК били дадени указания на кредитора за предявяване на иск за
установяване на вземанията му спрямо длъжника М. К..
Ответницата М. К., чрез назначения особен представител адв.Г. е
депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва
исковите претенции.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са
допустими и следва да се разгледат по същество.
От приложения препис на нотариален акт за покупко-продажба *** на
нотариус с рег.№*** на НК се установява, че ответницата М. К. е придобила
собствеността върху процесния апартамент, находящ се в *** на 27.12.1999г.
по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в сочения нот.акт.
Видно е от приложения препис на молба, изходяща от ответницата на
28.03.2000г. и входяща при ответното дружество, че е уведомила
топлопреносното предприятие за прехвърлянето на собствеността върху
имота в нейна полза, искайки откриване на партида за плащане на стойността
на доставяната топлинна енергия и ползвана топла вода.
От приложените преписи на Договор от 05.10.2001г., сключен между
*** и Етажната собственост, в която се намира процесния апартамент, както и
Споразумителни протоколи от *** се установява, че имота на ответницата се
2
намира в топлоснабдена сграда, в която се доставя топлинна енергия от ***, а
за фирма, извършваща дяловото разпределение е била избрана ***.
Видно е от представените преписи на фактури, издадени за процесния
период и препис-извлечение от сметка по партидата на имота с абонатен
№***, водена на името на ответницата М. К., че за периода от 01.10.2020г. до
30.04.2022г. са били начислени суми за топлинна енергия в общ размер на
667,82лв., от които 10,28лв. за отопление с ИРУ; 215,13лв. за отопление без
ИРУ; 232,76лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация;
138,64лв. сума за БГВ и 90,59лв. за услуга дялово разпределение.
Видно е от приложеното счетоводно извлечение по партидата на
процесния имот, че *** е начислила върху дължимите главници и лихва за
забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 52,82лв. за периода от
02.12.2020г. до 07.06.2022г. Сумите са били начислявани от датата на падеж
на съответните месечни задължения, определен по правилото на чл.31, ал.1 от
ОУ.
От заявеното от ответника признание за извършени плащания и
представена в о.с.з. на 15.11.2022г. счетоводна справка по партидата на
процесния имот се установява, че след предявяване на иска ответницата е
заплатила на 12.09.2022г. сума в размер на 100лв. и на 11.10.2022г. сума в
размер на 200лв. Видно е, че ищеца е осчетоводил като погасени с
извършените плащания част от главница за периода от 01.10.2020г. до
30.04.2022г. в размер на 83,12лв. и част от законната лихва към главницата в
размер на 16,88лв. Извършеното на 11.10.2022г. плащане е било осчетоводено
от кредитора за погасяване на част от главницата за периода от 01.10.2020г.
до 30.04.2022г. в размер на 195,21лв. и част от законната лихва към
главницата в размер на 04,79лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че ответницата М.
К. е собственик на процесния имот, който е придобила през 1999г. Не се
твърди и не се установява последващо разпореждане с имота от страна на
ответницата.
Съдът приема също така, че имота се намира в топлоснабдена сграда.
Установи се, че към 2001г. етажната собственост, в която се намира
3
процесния имот е била присъединена по волята на мнозинството към
топлопреносната мрежа. Последващото прекъсване на топлоснабдяването
може да стане единствено с писмено решение на мнозинството на
собствениците на имоти в етажната собственост и то по никакъв начин не
зависи от срока на сключения договор с фирмата за дялово разпределение.
Не се твърди от ответницата и не се установява вземането на такова решение
от етажната собственост за прекъсване на топлоснабдяването след 2001г.
С оглед установеното, че имота на ответницата се намира в
топлоснабдена сграда, присъединена към топлопреносната мрежа, тя има
качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ.
Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона
(чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да необходимо
изричното им приемане от потребителя. Писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия.
Поради горното, съдът счита, че към датата на инициране на
заповедното производство ответницата е дължала на ищеца заплащане на
цената на доставената топлинна енергия до процесния имот през
претендирания период от време от 01.10.2020г. до 30.04.2022г.
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че стойността й
възлиза на 667,82лв.
Предвид на това, че главниците за доставена топлинна енергия през
процесния период не са били заплащани в определения с разпоредбата на
чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от приложеното
счетоводно извлечение, че тази лихва се изчислява в общ размер на 52,82лв.
за процесния период от 02.12.2020г. до 07.06.2022г.
Следва обаче да се съобрази заявеното от ищеца в о.с.з. на 15.11.2022г.
признание на факта на извършено плащане след образуване на делото и
4
представени в тази насока доказателства, от които се установи, че
ответницата е заплатила на 12.09.2022г. сума в размер на 100лв. и на
11.10.2022г. сума в размер на 200лв. или общо 300лв., с които суми са били
погасени част от главница за периода от 01.10.2020г. до 30.04.2022г. в размер
на 83,12лв. и част от законната лихва към главницата в размер на 16,88лв.,
както и част от главницата за периода от 01.10.2020г. до 30.04.2022г. в
размер на 195,21лв. и част от законната лихва към главницата в размер на
04,79лв. Този настъпил в хода на производството по делото факт следва да се
съобрази по реда на чл.235, ал.3 от ГПК и се признае за установено
съществуването на непогасените вземания, а именно за главница в размер на
389,49лв. за периода от 01.10.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната
лихва от 11.10.2022г. до окончателното плащане и 52,82лв. мораторна лихва
за периода от 02.12.2020г. до 07.06.2022г. Претенцията в останалата част до
пълния претендиран размер главница от 667,82лв. и за законна лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението – 13.06.2022г. до
11.10.2022г. следва да се отхвърли като погасена чрез плащане в хода на
производството по делото.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на 25лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.,
определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във
вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 75лв., които са
изцяло дължими, с оглед установеното, че вземанията са били изцяло
дължими към датата на иницииране на заповедното производство, а
частичното погасяване е извършено в хода на делото. На същото основание
са дължими изцяло и направените в исковото производство разноски, които
са в размер на 25лв. за държавна такса, 100лв. за юрисконсултско
взнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с
чл.25, ал.1 от НПП и 300лв. за възнаграждение на особен представител или
общо 425лв.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
М. Г. К. с ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на “***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 389,49лв., представляваща
непогасена част от стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.10.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.10.2022г. до окончателното й изплащане и сумата от 52,82лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 02.12.2020г. до 07.06.2022г.,
които представляват част от вземанията, за които е издадена Заповед за
изпълнение *** по ч.гр.д.*** по описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата до пълния претендиран размер от 667,82лв. и за
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
13.06.2022г. до 11.10.2022г., като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на
производството по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. Г. К. с ЕГН
**********, от *** ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 75лв., представляваща деловодни
разноски в заповедното производство и сумата от 425лв., представляваща
деловодни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6