Решение по дело №964/2018 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 536
Дата: 2 август 2019 г. (в сила от 22 август 2019 г.)
Съдия: Нели Делчева Иванова
Дело: 20185640100964
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 536

02.08.2019 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд       Трети граждански състав                                               

на втори юли през две хиляди и деветнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                       Съдия : Нели Иванова                                                 

секретар Галя Ангелова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 964 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от И.Р.С. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.Д.Н.Г., против Б.К.Б. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.26 ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищцата твърди, че заедно с Е. Р.С. и Р.И.С.са наследници на Ж.А.Б., като тримата били съсобственици с 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 77195.738.382 по КК на гр.Хасково, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, целия с площ от 822кв.м., с адрес гр.Хасково, ул.“*****“ №****, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи : поземлени имоти с идентификатори 77195.738.58, 77195.738.381, 77195.738.60, 77195.738.61. С решение по гр.д.№913/2014г. по описа на РС-Хасково било признато за установено, че С.Ж.Я., Р.И.С, Е. Р.С. и И.Р.С. са собственици на 2/3 ид.ч. от имот с идентификатор 77195.738.382 по КК на гр.Хасково. Описаният имот им бил в  наследство от Ж.А.Б., починал на 19.05.1997г., който бил дядо на Е. Р.С. и И.Р.С.. Като съсобственици завели гр.д.№2447/2016г. по описа на РС-Хасково за съдебна делба на имота. Във връзка с това дело ищцата поискала да се снабди със скица, но й била отказана, тъй като пред служителите на АГК-Хасково било представено саморъчно завещание от Б.К.Б.. Поискала копие от завещанието, но й било отказано. Само я уведомили, че завещанието е от Ж.А.Б., който завещал процесния имот на Б.К.Б. и било обявено от нотариус Х.К.. Ищцата твърди, че преди смъртта си Ж. Б. бил неподвижен продължително време, което не му позволявало да пише и да се подписва. Поради тези обстоятелства той нямало как да напише сам завещанието и да се подпише. Учудващ бил факта, че се появява саморъчно завещание от Ж. Б. 20 години след смъртта му през 1997г. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за нищожно завещателното разпореждане от Ж.А.Б., поради неспазване на изискването на чл.25 ал.1 от ЗН, че саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

         Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че при съставяне на и подписване на саморъчното завещание от Ж. Б. били спазени всички изисквания на чл.25 ал.1 от ЗН, а именно саморъчното завещание да бъде изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от завещателя. Изготвеното на 16.05.1997г. от Ж. Б. саморъчно завещание отговаряло по форма на изискванията на закона, поради което иска бил неоснователен. Оспорва твърдението на ищцата, че преди смъртта си завещателят бил неподвижен, което не му позволявало да пише и да се подписва.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

         С протокол от 07.04.2019г. при нотариус Х.К. с рег.№081 по регистъра на нотариалната камара е обявено саморъчното завещание на Ж.А.Б.. Завещанието носи дата 16.05.1997г. и в него е отразено, че Ж.А.Б. завещава всичките си движими и недвижими имоти, пари и ценности на внука си Б.К.Б.. От представеното удостоверение за наследници се установява, че завещателят е починал на 19.05.1997г. и оставил като свои наследници К. Ж.в Б. /син/, С.Ж.Я. /дъщеря/, Н. Ж.ва С. /дъщеря/, починала на 13.04.1999г., като оставила като наследници съпруга си Р.И.С.и двете си дъщери Е. Р.С. и И.Р.С.. По делото е приложен нотариален акт от 15.05.1991г., по силата на който Ж.А.Б. се легитимира като собственик по давностно владение на 900кв.м. от имот пл.№5864 в кв.104 по плана на гр.Хасково, утвърден със заповед №РД-14-02-535/1985г., целият от 2530кв.м.

         По искане на страните съдът допусна до разпит и изслуша показанията на свидетелите С.Ж.Я. /леля на страните/, Е. Р.С. /сестра на ищцата и братовчедка на ответника/, К. Ж.в Б. /баща на ответника и чичо на ищцата/, А.К. Х. /сестра на ответника и братовчедка на ищцата/, С.М.К./братовчед на страните/. Едната група свидетели твърди, че завещателят не е бил в състояние на напише оспореното завещание, доколкото не можел да се движи и обслужва сам месеци преди да почине. В същото време другата група свидетели твърди, че Ж. Б. се е залежал дни преди смъртта си, а преди това се обслужвал сам и се движел сам макар и трудно.   

         Поради оспорване на истинността на завещанието от 16.05.1997г. по искане на страните съдът назначи и изслуша съдебна графологична експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице категорично сочи, че подписа на завещател е положен от Ж.А.Б.. Поради липса на сравнителен материал вещото лице не може да даде отговор на въпроса дали ръкописният текст в завещанието от 16.05.1997г. е изпълнен от Ж.А.Б..

         При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

В настоящото производство се претендира нищожност на завещателното разпореждане на Ж.А.Б., поради неспазване на изискването на чл.25 ал.1 от ЗН. По силата на саморъчно завещание от 16.05.1997г. Ж.А.Б., който е дядо на страните по делото, се е разпоредил с притежаваното от него имущество в полза на внука си Б.К.Б. /ответник/. Изцяло в тежест на ищцата е да ангажира доказателства, от които да се установи основателност на твърденията й за нищожност на атакуваното саморъчно завещание. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и  от заключението на вещото лице – графолог, не може да се направи извод за наличието на твърдяната нищожност. Действително по отношение на изискването саморъчното завещание да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател не може да се направи категоричен извод, тъй като вещото лице – графолог поради липса на сравнителен материал не дава отговор дали завещателят е написал изцяло текста. В тази връзка нито ответника, който се ползва от завещанието представи сравнителен материал, нито ищцата, която оспорва това завещание. В своето заключение обаче вещото лице е категоричен, че подписа е положен от завещателя. Ето защо, налице е най-важното условие, съдържащо се в разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗН, завещанието да е подписано от завещателя. От приложеното по делото копие от оспореното завещание се установява, че то съдържа датата, на която е съставено, както и че подписа на завещателя е положен от него след завещателните разпореждания. Съдът счита, че ищцата не установи по несъмнен начин основателност на твърденията си, че завещателят е бил неподвижен доста време преди своята смърт и не е бил в състояние да напише и подпише завещанието на 16.05.1997г., т.е. само три дни преди да почине. Тези твърдения се опровергават от експертното заключение, според което завещателят е положил собственоръчно своя подпис под завещателните разпореждания. В тази връзка съдът намира предявения иск за недоказан и неоснователен и счита, че следва да се отхвърли.

         На основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 470лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.       

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

        

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Р.С. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.Д.Н.Г., против Б.К.Б. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на завещателното разпореждане от Ж.А.Б. в саморъчно завещание от 16.05.1997г., поради неспазване на изискването на чл.25 ал.1 от ЗН, като неоснователен.

ОСЪЖДА И.Р.С. с ЕГН:********** ***, да заплати на Б.К.Б. с ЕГН:********** ***, направените по делото разноски в размер на 470лв.

         Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                

                                                           СЪДИЯ: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: М.Б.