РЕШЕНИЕ
№ 3846
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110152403 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация по чл.411 КЗ и чл. 86 ЗЗД от
[фирма] срещу [фирма] за сумите от 1248,09 лева, представляваща незаплатено регресно
вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 22.07.2019 г. в гр.София и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
от 08.09.2021 г. до погасяването, и за сумата от 240,95 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 10.10.2019г. до 07.09.2021г. .
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на
стойност 2526,17 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и, че
са сторени разноски за определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че
ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за
платеното обезщетение и разноските по определянето му. Поддържа, че след покана
ответникът е заплатил частично сумата и претендира изплащането на останалата част от
регресното вземане до пълния му размер и обезщетение за забава в размер на законната
лихва от датата на плащането до датата на исковата молба. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на
настъпване на вредите. Твърди, че застрахованият при него водач няма вина за ПТП, прави
възражение за съпричиняване. Предявеният иск бил завишен по размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
1
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са безспорни между
страните. За осъществяването им свидетелстват и събраните писмени доказателства
/застрахователна полица, протокол за ПТП, преводно нареждане и др./, както и извършеното
от ответника плащане, което по същество съставлява извънсъдебно признание за наличието
на дълг на посоченото основание. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът
приема фактите, некасаещи размера на вземането, за доказани.
Основният спор между страните по делото е концентриран върху конкретния
механизъм на настъпване на процесното ПТП, респ. по вина на кой от водачите е настъпило
същото, и върху размера на дължимото обезщетение.
Спорните обстоятелства по реализиране на ПТП съдът намира да се установяват от
съвкупния анализ на приетия по делото двустранен констативен протокол от 22.07.2019 г.,
събраните гласни доказателства и заключението на автотехническата експертиза.
Представеният двустранен констативен протокол е съставен по надлежния ред от
водачите на участвалите в процесното ПТП превозни средства, оправомощени съгласно чл.
123, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗДвП да установят настъпването на ПТП, когато вредите от него са
само имуществени, какъвто е конкретният случай, поради което съставлява годно
доказателство за установяване на обстоятелствата по настъпване на ПТП. Протоколът е
подписан от името на двамата водачи, чието авторство не е оспорено от страна на
ответника. От съдържанието на протокола и обозначената в него скица на произшествието
се установява, че процесното ПТП е настъпило на 22.07.2019 г., в гр. София с участието на
процесните два автомобила, като около 12:24ч. водачът на товарен автомобил „Мерцедес“ с
рег. № [рег. №] с полуремарке предприел маневра на паркинг в [адрес], вследствие на което
реализирал ПТП с паркирания лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № [рег. №].
В протокола са отразени видими щети по л. а. „Шкода Фабия“ – задна врата, задна
броня и заден десен калник.
По своята правна природа двустранният констативен протокол за ПТП има характера
на частен свидетелстващ документ, ползващ се с формална доказателствена сила. Същият
обективира съгласуваните изявления на водачите относно обстоятелствата по настъпване на
ПТП и, доколкото не се ползва с материалната доказателствена сила на официалния
документ, тези изявления съставляват извънсъдебни твърдения за факти,
непротивопоставими на неподписалите протокола лица, които факти при спор между
страните в процеса подлежат на установяване с всички други допустими съгласно
процесуалния закон доказателствени средства. Затова дори участвалите в ПТП водачи да са
постигнали съгласие относно вината на единия от тях за причиняването му, това не
освобождава ищеца, в случай на оспорване от страна на ответника на механизма на ПТП, от
процесуалното задължение да проведе пълно и главно доказване на всички релевантни
факти, при които е настъпило ПТП.
В случая като доказателство за механизма на реализиране на процесното ПТП по
делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А.В. Любачев, чиито
показания подкрепят изцяло обективираните в двустранния протокол констатации относно
обстоятелствата по настъпването му.
Свидетелят Любачев дава сведения, че процесният лек автомобил „Шкода Фабия“
бил паркиран пред местоработата му на охраняем паркинг с ограничен достъп в района на
бившия хладилен завод. Негов колега го открил в сградата на „Българска свободна
2
телевизия“ и го уведомил за инцидента. Заявява, че непосредствено след това възприел
автомобила с щети от удар. При преглед на видеозаписа от камерите, монтирани в паркинга,
установил, че ударът е нанесен от товарен автомобил при маневриране. Издирил шофьора и
съставили приложения по делото двустранен протокол за ПТП.
Събраните свидетелски показания относно механизма на ПТП следва да бъдат
кредитирани като дадени от незаинтересовано от изхода на делото лице, възпроизвеждащо
непосредствено възприети от него обстоятелства, кореспондиращи помежду си в частта
относно мястото, времето и обстоятелствата по настъпване на ПТП, както и подкрепени
изцяло от приетите писмени доказателства.
При така установените обстоятелства по реализиране на процесното ПТП въз основа
събраните писмени и гласни доказателства съдът намира, че същото е настъпило в резултат
от виновното противоправно поведение на водача на товарния автомобил "Мерцедес", с
[]ДК №. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП установява обща забрана за всички участници
в движението по пътищата с поведението си да създават опасност или пречки за
движението, да поставят в опасност живота и здравето на хората, както и да причиняват
имуществени вреди. В закона са разписани и множество конкретни предписания за водачите
на превозни средства, които същите са длъжни да спазват с оглед осигуряване безопасност
на движението. Установеното в случая поведение на СТ. ИВ. Б. се явява в нарушение на
вмененото на водача на МПС съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП задължение при извършване на
маневра да се съобрази с положението на останалите участници в движението. Няма данни
по делото увреденият автомобил да е паркиран в нарушение на ЗдвП. При доказателствена
тежест за ответника същият не е ангажирал доказателства за оборване на установената в чл.
45, ал. 2 ЗЗД презумпция чрез установяване на някое от изключващите вината
обстоятелства.
Приетата съдебна автотехническа експертиза дава обосновано и неоспорено от
страните заключение, което съдът кредитира, че всички повреди по л. а. "Шкода Фабия", с
рег. № [рег. №], описани в двустранния протокол за ПТП и отразени в съставения от
експерти на ищеца опис-заключение, са настъпили в причинна връзка с реализираното ПТП
при съобразяване установения механизъм на настъпването му.
Въз основа на изложеното съдът приема за доказано, че в срока на застрахователно
покритие по застраховка "Гражданска отговорност", застраховател по която е ответникът,
застрахованият водач на товарния автомобил "Мерцедес", с []ДК № виновно е предизвикал
ПТП, в причинна връзка с което са нанесени щети на застрахован при ищеца за този риск по
имуществена застраховка л. а. "Шкода Фабия", с рег. № [рег. №], като ищецът е платил
застрахователно обезщетение в размер от 3031,77 лв. Следователно правопораждащият
регресното вземане на ищеца фактически състав по чл. 411 КЗ е изпълнен във всичките си
елементи, поради което предявеният иск е доказан в своето основание.
Съобразно правилата на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност", като обемът на отговорността по
регреса е обусловен от размера на застрахователното обезщетение, платено от
застрахователя. Същото е съизмеримо с действителната стойност на вредите, причинени от
третото лице на застрахования, определена към датата на застрахователното събитие. Въз
основа на изводите на експерта по изслушаната и приета по делото САвТЕ, неоспорена от
страните, което заключение съдът намира за компетентно и обективно дадено се установява,
че вредите по лек автомобил с марка л л. а. "Шкода Фабия", с рег. № [рег. №] съответстват
на механизма на ПТП, посочен в съставения Протокол за ПТП и са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП, както и че размерът на щетата, определена по средни
пазарни цени възлиза на сумата от 2526,17 лв., като това е възстановителната стойност по
цени на официален сервиз. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно
събитие обезщетението е в размер на действително настъпилите вреди, като съгласно
практиката на Върховния касационен съд (ВКС) – Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. №
1069/2010 г., ІІ ТО, при автомобили в гаранционен срок размерът на действителните вреди
3
включва и стойността на ремонтирането им в официален сервиз на марката, тъй като иначе
пострадалият не би бил поставен в същото положение, в което би се намирал, ако не беше
настъпило застрахователно събитие – би загубил гаранцията на автомобила си. С оглед на
изложеното, като съобрази, че ищецът е направил ликвидационни разноски в размер на 15
лв. и че ответникът е платил извънсъдебно сумата от 1293,08 лв. съдът намира, че
предявеният главен иск за сумата от 1248,09 лв. следва да се уважи изцяло.
По отношение на акцесорния иск за лихва за забава:
Този иск се уважава при уважаване на главния иск, ако се установи изпадане на
ответника в забава. Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" изпада в забава за плащане на регресно обезщетение в 30-дневен срок от
предоставяне на покана да плати с необходимите документи по щетата. От събраните по
делото доказателства се установява, че ищецът е предявил надлежно вземането си по
предвидения в чл. 412, ал. 1 КЗ ред, с отправена до ответника покана за плащане,
обективирана в писмо с изх. № 310-03-3234/18.09.2019 г., с приложена окомплектованата
преписка по щетата, която последният е получил на 20.09.2019 г., съобразно представеното
известие за доставка. Не е спорно между страните, а от ангажираното като писмено
доказателство по делото платежно нареждане се установява, че на 10.10.2019г. от ответника
е извършено плащане в погашение на задължението му по регреса до сумата от 1293,08 лв.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е изцяло основателен
и следва да се уважи за пълния претендиран размер от 240,95 лв. Като последица от
уважаване на иска в полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените в производството разноски в общ размер от 716,08лв., вкл. за
държавна такса – 100 лв., депозит за вещо лице – 175 лв., депозит за свидетел – 40 лв. и
адвокатско възнаграждение – 401,08 лв.
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [ФИРМА] със седалище и адрес на управление: [АДРЕС] да заплати на
[ФИРМА] със седалище и адрес на управление [АДРЕС], на основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във връзка с чл. 411, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 1248,09 лева, представляваща незаплатена част от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек
автомобил "Шкода Фабия", с ДК№ [рег. №], причинени от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 22.07.2019 г., в гр. София, ведно със законната лихва от 08.09.2021 г. до
погасяване на задължението, както и както и 240,95 лева – законна лихва за забава за
плащане на горепосочената сума за периода от 10.10.2019 г. до 07.09.2021 г.
ОСЪЖДА [ФИРМА] със седалище и адрес на управление: [АДРЕС] да заплати на
[ФИРМА] със седалище и адрес на управление[АДРЕС] на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 716,08 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5