Решение по дело №116/2020 на Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Русе, 08 юни 2020 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенски административен съд, в публичното заседание на 03 юни 2020 год. в състав:

 

      Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ

    Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

 

при секретаря ………. Наталия Георгиева .………и в присъствието на прокурора  ………   Георги Манолов като  разгледа    докладваното  от  ……… съдията  Василев  ………    к.н.а.х.д. №116…… по   описа   на съда за  2020   година,   за да    се    произнесе, взе предвид:

Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е след постъпила касационна жалба от В.Г.М. ***, чрез адв. Т. Б. против решение №943/13.12.2019 год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д №1282/2019г. по описа на съда. С решението районният съд е потвърдил наказателно постановление (НП) № 73 от 29.03.2019г., издадено от зам. директора на Областна дирекция на МВР гр. Русе, за наложено със санкционния акт на касатора административно наказание “глоба” в размер на 300 лева, за нарушение на разпоредбата на чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД(Закон за закрила на детето).

В жалбата са изложени оплаквания, че решението на съда е неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд не бил преценил правилно доказателствата по делото. Тези доводи се поддържат и в съдебно заседание от адвоката пълномощник. Иска се от касационната инстанция отмяна на въззивното решение и съответно отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба ангажира писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по представен списък.

Представителят на прокуратурата дава заключение за законосъобразност на атакуваното решение и предлага да бъде потвърдено.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

С решение №943/13.12.2019 год. на Районен съд гр. Русе, съдът е потвърдил НП № 73 от 29.03.2019г., издадено от директора на ОД на МВР – Русе . Със санкционния акт на В. М. било наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева. Като основание за налагане на това наказание е посочена нормата на чл.45, ал.3, пр.1 от ЗЗД. Нарушението, за което е наложена санкцията на В. М. е свързано с обстоятелството, че тя в качеството си на лице, полагащо грижа за непълнолетното дете Ц. Г. - неин племенник, не го придружила на обществено място-гр. Русе, кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и ул. „Борисова“, след 22.00ч.- на дата 06.03.2019г., около 03.00 часа.

Това й деяние е прието, че нарушава разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗЗДетето. Нарушението било установено при извършена проверка от полицейски служители на посоченото място, в посочените дата и час.

Служителите установили, че Ц. Г. е непълнолетно лице и няма със себе си родител, попечител или друго дееспособно лице, което да го придружава в тоя час на денонощието, което обстоятелство сочи на нарушение на посочената по-горе разпоредба на Закон за закрила на детето.

С оглед на факта, че по него време Ц. Г. е живеел при леля си, именно на нея е съставен и АУАН, подписан без възражение. В последствие е издадено и процесното НП.

Русенският районен съд e изяснил изложената по-горе фактическа обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

За да потвърди атакуваното пред него наказателно постановление, въззивната инстанция е стигнала до извода, че той е издаден от компетентния за това орган, при спазване на установената форма и административно-производствените правила по издаването му. Нарушението било безспорно установено и доказано и нямало основание или причина за отмяна на санкционния акт.

Касационната инстанция споделя изцяло изводите на въззивния съд както по отношение на фактите, така и по отношение на направените въз основа на тези факти правни изводи. Нарушението на оспорващия е доказано след задълбочен анализ на всички доказателства по делото. Безспорно е, че лелята на непълнолетното момче е допуснала с поведението си нарушение на изискването на чл.8, ал.3 от ЗЗД. Ц. Г. е непълнолетно лице и към момента на проверката е нямало със себе си родител, попечител или друго дееспособно лице, което да го придружава в тоя час на денонощието на посочената по-горе дата и място, за което и правилно е била ангажирана отговорността на лелята, при която е живеел по реда на този закон.

Неоснователни са направените пред касационната инстанция възражения, че непълнолетното лице е било придружавано от друго-пълнолетно лице и това освобождава от административно-наказателна отговорност лелята. Това би било напълно възможно, но само в хипотезата, при която е налице писмен документ/декларация/, доказващ, че това пълнолетно лице е оправомощено от родител, попечител или друго лице, което полага грижи за детето и някое от тези лица е било в невъзможност да придружа непълнолетното след 22.00 часа.

Няма основание за приложение на чл.28 от ЗАНН. Деянието не е сред тези с ниска степен на опасност, напротив. Касае се за охрана на действията на родители, попечители или друго дееспособни лица, които не са осигурили лично присъствие или присъствие на пълнолетно лице да придружава тяхното непълнолетно или малолетно дете-да за бъде спазено изискването на чл.8, ал. 3 от ЗЗДетето досежно т.нар. вечерен час, след който непълнолетно или малолетно дете не може да бъде навън без придружител. Последното/неоставянето им сами навън след определен час/ има пряко значение за израстването и доброто поведение на непълнолетните или малолетни деца.

По изложените по-горе мотиви и съображения административният съд оставя в сила атакуваното решение на РРС като правилно и законосъобразно.

По делото, с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени поисканите от юрисконсулта на ОД на МВР разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно приложен списък – в размер на 120 лева.

Воден от това, на основание чл.63, ал.1, вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №943/13.12.2019 год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д №1282/2019г.

Осъжда В.Г.М. *** да заплати на Областна дирекция на МВР Русе направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120(Сто и двадесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: