РЕШЕНИЕ
№ 368
гр. Варна, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100502924 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по въззивната жалба вх.рег.№ 34069/01.10.2021г от
СТ. Й. ИВ. ЕГН ********** от гр.Варна, жк"Вл.В." бл.62 ет.3 ап.12 срещу решението на
ВРС-31с-в № 1201/24.09.2021г по гр.д.№ 9319/2021г в частта му, с което същият Е
ЗАДЪЛЖЕН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П. П. ИВ. ЕГН
********** от гр.Варна жк."Вл.В." бл.62 ет.3 ап.12; ОТСТРАНЕН Е от семейното жилище,
находящо се в гр.Варна жк."Вл.В." бл.62 ет.3 ап.12, за срок от 12 месеца; ЗАБРАНЕНО Е на
същия да доближава П. П. ИВ. до жилището й в гр.Варна жк."Вл.В." бл.62 ет.3 ап.12, както
и местоработата на адресв гр.Варна ул.,,П.К.“ № 5, на разстояние по-малко от 50м /петдесет
метра/, за срок от 12 месеца; на същия е наложена ГЛОБА в размер на 200лв, на осн.чл.5
ал.4 ЗЗДН; ОСЪДЕН е да заплати на ищцата сторените по делото разноски в размер на
800лв, на осн.чл.78 ГПК; както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметката на ВРС държавна такса в размер на 50лв, на осн.чл.11 ал.3 от ЗЗДН вр.т.8 от
Тарифа 11 към ЗДТТСС.
Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като вместо
това бъде постановено друго за отхвърлянето на иска.
Претендира сторените за въззивното производство разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 46192/23.11.2021г от
1
П. П. ИВ., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за
неговото потвърждаване.
Претендират се сторените за въззивното производство разноски.
Производството е по реда на чл.4 от ЗЗДН, образувано по молбата на П.И., която
излага, че с ответника С.И. имат сключен граждански брак от 17.05.2008г и от брака имат
две деца М. и Д.. Живеят в семейното им жилище в гр.Варна ж.к.„Вл.В." бл.62 ет.3 ап.12
заедно с децата. Имотът бил придобит в режим на СИО.
На 19.03.2021г поради влошените им отношения подала молба за развод.
Молителката описва поведението и действията на ответника за времето след подаване
на молбата за развод, като излага твърдения за системно осъществяване на насилие спрямо
нея, изразяващо се в нападки, обиди, следене, упражняване на сексуално насилие и
икономическа принуда.
В конфликта между тях ответникът започнал да използва и роднините си. Сестра му и
майка му започнали да идват в жилището им и да й вдигат скандали по всякакви поводи.
Въпреки, че подала жалба в Полицията срещу действията им те продължавали да идват
вкъщи и да я заплашват, че ще я бият и изхвърлят.
Молителката е представила декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН, в която заявява, че на
25.05.2021г й на нейния тел.номер се обидил отв.СТ. Й. ИВ. и сестра му Д. Й. ИВ., като
последната й казала „Ти знаеш ли къде са ти децата, ма...Хич не се прибирай! Сменила съм
патрона и багажът ти е пред вратата."
Когато молителката стигнала до входната врата на жилището, извадила ключа за
вкъщи и се опитала да отключи, но не успяла. Започнала да звъни на звънеца, но никой не й
отворил. След известно време чула гласа на Д. зад вратата „Не мога да отключа, не става, ще
ти изхвърля багажа през терасата, върви си го събирай и се махай". Когато й казала, че ще
позвъни на тел.112, Д. й отключила и двамата със СТ. й препречили пътя на входа, за да не
може да влезе. След като успяла да влезе с усилие, те започнали да викат и да я снимат.
Инстинктивно започнала да търси децата и ги намерила затворени в една от стаите. Когато
ги попитала защо са там, й казали, че баща им и Д. са им казали да стоят и да не мърдат.
На 29.05.2021г около 11.30ч вкъщи се прибрал СТ. Й. ИВ. и й казал, че нямало да ходят
никъде, започнал да крещи пред децата, че ако тя излезе с тях, повече да не се връща, че
нямала право да излиза с децата си.
На 31.05.2021г около 18.30ч, пред ОЗД № 12 „Първи Юни“-гр.Варна, СТ. я блъснал и
казал „Хайде да оставим мама да се прибира пеша в дъжда. Тя нали обича да ходи." Когато
се прибирали заключили входната врата на блока и я оставили навън.
На 01.06.2021г между 13.00 и 13.30ч в гр.Варна, в района на ОУ „Св.Патриарх
Евтимий"-Варна, рязко спрял автомобила си „Фолксваген Туран“ и й казал да слиза с думите
„Хайде махай се, ма...нямаш работа в моята кола!". В момента, в който започнала да слиза,
2
той потеглил с колата и тя, за да не падне, се хванала за вратата, при това той не спрял.
След като влязла в Център за социална рехабилитация и интеграция на деца с
множество увреждания ИРИС - С.И. започнал да й звъни по телефона и да й говори, че не
трябвало да се прибира вкъщи, че нямала къща, и че нямало да й отвори вратата.
На 14.06.2021г около 18.00ч СТ. и майка му М. И. нахлули без покана в Центъра за
социална рехабилитация и интеграция на деца с множество увреждания ИРИС и се
развикали защо Д. била там, какво правела при „болните деца", защо не й я давала.
На 22.06.2021г около 22.00ч в жилището на адрес гр.Варна ж. к.„Вл.В." бл.62 ет.3
ап.12, СТ. й казал „Ти си луда, за нищо не ставаш. Ти си нищо, нищо не можеш. Ако не
отидеш в психиатрия, ще отидеш там надолу където си тръгнала с бясна скорост. Не
помниш какво правиш и някой ден може да запалиш апартамента. Ти си болна като децата, с
които работиш. Не си добре с главата. Ти си анорексичка. Сега пушиш цигари, утре може да
си на командно дишане. Ако си тръгна от вкъщи ще е с гръм и трясък."
Поради изложеното моли за потановяване на решение за защита срещу домашно
насилие, извършено спрямо нея, от С.И. и Д.И., като им бъдат наложени следните мерки,
както следва :
по отношение на СТ. Й. ИВ.
1/ да бъде задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката П. П. ИВ..
2/ да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище за срок, определен от съда;
3/ да се забрани да доближава молителката на разстояние не по-малко от 100м /сто метра/
на публични места,
на домашния адрес в гр.Варна ж.к.„Вл.В." бл.62 ет.3 ап.12,
по месторабота-гр.Варна ул.„П.К." № 5;
детската градина на Д. СТ.ова И. – ОДЗ № 12 „Първи юни" на адрес гр.Варна ж.к.
„Вл.В.", до бл.308, и
училището на детето М. СТ.ов И. - ОУ„Св. Патриарх Евтимий" в гр.Варна ж.к.„Вл.В."
ул.,Д.Д." № 10, когато майката се намира там
на родителите й - Д. Н. П. и П.М.П., живеещи в гр.Варна ж.к.„Вл.Варненчик" бл.22
вх.18 ап.6.
Да се определи временно местоживеенето на децата М. СТ.ов И. и Д. СТ.ова И. при
молителката на адрес гр. Варна, ж. к. „Вл. В.", бл. 62, ет. 3, ап. 12.
Ответникът С.Й. И. оспорва твърденията, като възразява, че двамата с молителката
са в процес на развод и депозирането на молбата представлява злоупотреба с права с цел
повлияване върху бракоразводното производство.
Оспорва всички твърдения като неотговарящи на действителното фактическо
положение, при това неконкретизирани по време, начин и място на извършване.
Единствено молителката била тази, която проявявала агресия през целия им семеен
живот - психическа, чрез натиск, заплахи, закани, обиди.
3
Счита, че съществуващите разногласия помежду им във връзка с упражняването на
родителските права по отношение на децата им, тяхното местоживеене и ползване на
семейното жилище, не могат да бъдат решавани чрез иницииране на производство по реда
на ЗЗДН и налагане на мерки за защита по същия закон.
Предвид, че молбата на П. П. ИВ. срещу Д. Й. ИВ. е била отхвърлена и жалба в
тази част на решението на ВРС няма подадена, и доколкото двамата ответници нямат
качеството на необходими задължителни другари, то Д. Й. ИВ. не се явява страна във
въззивното производство. За същото не е била призовавана, а единствено погрешно е
вписана в протокола от с.з. поради това, че двамата ответници имат общ процесуален
представител. По тази причина не се налага постановяване на прекратително определение на
производството по отношение на посоченото лице.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна :
Няма спор, че молителката и първият ответник са съпрузи, между които понастоящем
има висящо дело за развод. От брака си имат родени две деца М., род.2009г, и Д., род.2014г.
По делото е представена декларация по чл.9 ЗЗДН.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите, сочени от молителката:
Свид.Д. П. Н., 45г, без родство и дела със страните. Същата излага, че познава и
двете страни по делото, но най-близка й е П., с която работи повече от 10 години и са в
приятелски отношения. Знае за причината за развода. Като казала на СТ., че иска развод, той
не е приел това спокойно и докато водели разговора й казал, че нямало да стане по лесния
начин понеже тя му предложила да е по взаимно съгласие, за да са спокойни децата. Той
отказал и още тогава имало скандал.
Знае, че през м.май тази година имали разправии. СТ. веднъж бил дошъл на работата
й - в Център за деца с множество увреждания, било средата на май /свид. си спомня, т.к.
било месец преди рождения й ден/. Свид.Н. била в нейния кабинет и чула разправия пред
вратата, повишавал се тон, имало крясъци, което я провокирало да излезе от кабинета си.
Като излязла, видяла СТ., който казал, че идва да взема Д. - тяхното дете. Свидетелката
казала, че това не е място за семейни разправии и ако иска да вземе детето. В следващия
момент майка му също се появила на другата входна врата. Помолила ги пак да излязат, тъй
като в Центъра имало деца с аутизъм, на които малко да им се наруши стереотипът, веднага
реагирали. На това майка му отговорила да млъква, защото и свидетелката била виновна за
това, което се случвало. На поредната й покана да излязат от Центъра, те отново й казали, че
това нямало да стане, докато не вземат детето, а Д. не искала да излиза и отказала.
Свидетелката предупредила, че ще позвъни на 112,. ако не напуснат и влязла вътре.
Съответно те казали "Да, звъни, където си искаш". Свид.Н. се обадила на 112 и малко по-
късно дошли полицаите по сигнал, които помолили двамата родители да излязат, като
останали доста време отвън на двора. Свидетелката за малко излязла и само казала на СТ.
"Ела сега да обясниш на детето вътре; аз какво трябва да му обясня", понеже било в стрес.
4
Какви полицаи, защо полицаи, чужди хора.
По-нататък в изложението си допълва за случката в Центъра, че СТ. казал "Аз оттук
няма да изляза. Вие тука ми държите детето. Детето не трябва да е тук с ненормалните деца"
и „такива една камара определения“. По думите на свидетелката детето Д. нямало
здравословен проблем, а присъствало в Центъра, защото дядо й я бил довел понеже бащата
бил на работа. Това било в случите, когато нямали възможност някой да се грижи за детето,
го водели в Центъра. Впоследствие казва същата свидетелка сочи, че било установено, че
детето било с проблеми. От П. знаела, че СТ. не бил съгласен да се води детето им Д. в
Центъра, защото там децата били „болни, ненормални“, но свидетелката заявява, че децата в
Центъра не са малоумни, болни, нито заразни и т.н. , а с аутизъм.
Същата вечер, понеже живеели в един квартал и често се прибирали заедно с такси
заедно, което първо спирало до жилището на П., а после до дома на свидетелката, нея вечер
П. помолила Н. да слезе от колата. Слизайки по стълбите, свидетелката забелязала един
мъж, който се оказало, че ги снимал и това бил бащата на СТ.. Това не бил единственият
случай. И друг път се било случвало да го забележи, че правел снимки. Реакцията на детето
била да се засмее и казало "Дядо ни снима. Ха-ха. Какво прави". А когато мъжът видял, че са
го забелязали, клекнал долу да се скрие, което било малко комично.
СТ. често казвал на П., че била луда, като децата, с които работи, че била анорексичка
и други обидни думи; че ще рови по кофите. Ще я съсипел финансово. Няма да може да си
гледа децата. Ще й вземел децата и затова тя определено се страхувала.
Свид.Н. говори и за други случаи на 30-ти или 31-ви в края на м.май свидетелката и
П. имала час за ендокринолог, при когото майката искала да се консултира и за сина им М..
Докато били пред кабинета, телефонът на детето започнал да звъни; на П. - също. СТ.
задавал въпроси – къде били, защо са там, защо детето е на ендокринолог. След известно
време той се появил с личния си автомобил. Настоявал да се качи с детето при него. П.
отказал. Той настоял да вземе М. и детето тръгнало с него нормално. След това започнал да
звъни по телефона да повтаря че нямала право.
Свид.Н. излага още, че СТ. често идвал в местоработата на П., особено в началото и
говорел с управителката на Центъра, като се оплаквал от поведението й. Управителката се е
опитала, като психолог, да поговори с него спокойно, но той не възприемал, като казал, че
тя била това, което той я бил направил. Назад във времето говори за чести случаи на
телефонни обаждания от СТ., след които П. била разтреперана, разплакана, страхуваща се.
Споделяла за конфликтни ситуации почти ежедневно; за заплахи, вкл. и след като дошъл в
Центъра ок.седмица по-късно, когато й казал "Дишай още малко, скоро ще си на командно
дишане. Тръгнала си там надолу и с бясна скорост скоро ще стигнеш". П. казвала, че СТ.
заставал пред нея заплашително; имало постоянно дърпаници, обиди, скандали.
Свид.Н. говори и за скандал по повод, че детето изобщо било заведено на лекар, че го
водела без негово знание, след като нищо му нямало на детето , защо било необходимо да
бъде водено; „щяла да го отвлича и“ и т.н.
5
По повод сестрата на СТ. – Д. казва, че я познавала. Последващото изложение,
касаещо сестрата, не следва да бъде възпроизвеждано с оглед пределите на въззивното
обжалване.
Често СТ. си говорил по Вайбър със сестра си Д. на всеослушание и обиждали П. по
същия начин, че била луда, че била невменяема, болна, че щяла да проси, до ходи по
кофите, щял да й вземе апартамента, децата и т.н. Постоянно имало такива неща
По думите на свидетелката имало случай, когато П. била навън, а СТ. преди това взел
ключовете от чантата й, включително за мазата и гаража. Оставил я пред вратата и тя
трябвало да чака съседи да й отключат. Той влязъл първи вкъщи с детето Д., като се обърнал
към нето и го попитал "Искаш ли да оставим майка ти малко на дъжда".
Назад във времето, преди да се случело всичко това, когато служебно ходели по
обучения и командировки, почти никога П. не била отивала с тях. Или, когато е ходела,
седяла в стаята за видеовръзка по Вайбър, за да види СТ. тя къде е. Определя поведението на
СТ. като прекалено контролиращо. Свидетелката, макар да се познава с П. от десетина
години, не си спомня дори веднъж да са излизали двете сами на кафе, той винаги
присъствал.
Свидетелката уточнява, че за случаите в Центъра /които не били еднократни/ има
лични впечатления, а за други обстоятелства знае от П.. СТ. поне три пъти е бил в Центъра
при П., но после влизал при управителката да я занимава с личните си въпроси, вменявайки
вина на Н. и на целия екип, че едва ли не те били развалили брака.Проявявал недоверие със
„супер параноични обвинения“, че по време на пандемията, Центърът бил затворен и
служителите не били на работа и значи жена му била някъде другаде по това време. Твърди,
че Центърът не бил спирал да работи и това можело да се провери в Общината.
Свид.Д. Н. П., 56г, майка на молителката.
Същата излага, че неразбирателства имат от март-април насам, постоянно били в
неприятни ситуации вечерно време. Дъщеря й постоянно й се е оплаквала, че не били добре
нещата.
Разказва за случилото се през месец май по повод РД на нейния син и брат на П., на
който били поканени да отидат с децата, а СТ. тогава не ги пуснал да излязат от вкъщи;
затворил вратата и казал, че никъде няма да излизат и никъде няма да отидат. Понеже братът
и сестрата „много се имали„ , свидетелката като тяхна майка решила, че няма да допусне
внуците й да си стоят и да не излизат от къщи.Затова се обадила на „Закрила на детето“. За
забраната на СТ. разбрала от дъщеря си по телефона. Телефоните постоянно били включени
– на П. и на СТ.. Той чувал какво говори свидетелката. Същевременно говорел с някой друг
и му давали наставления какво да прави. Всичко, целият разговор, тази суматоха, се чувало.
От отдел „Закрила на детето“ й казали, че той нямал право да спира децата си и те да си
отидат на рождения ден. Затова, като разбрал, че няма как да оспорва това нещо, СТ. ги
пуснал в крайна сметка. Към него момент делото за развод вече било заведено.
През цялото време, откакто тръгнали да се развеждат, той се държал лошо с нея -
6
много я обиждал, че била луда, анорексичка. Всяка вечер я нападал, обиждал, че е психично
болна, че била същата като децата, с които работила, че е боклук и тем подобни обидни
думи.
Една вечер имали проблеми. П. тъкмо се прибирала отнякъде от разходка вкъщи, а
вътре в апартамента били СТ. и сестра му Д., които били заключили вратата и не я пускали
да влиза. Казали й, че нямало повече да живее в тази къща, да си прибирала багажа, че ще й
пуснат багажа през терасата. Това било непосредствено след скандала с рождения ден, може
би седмица-две. Било късно, посред нощите, децата били заключени в другата стая да не
чуват скандала. Това бил единственият по-тежък случай, за който си спомня свидетелката.
След това имало и други скандали. Той правел скандали в Центъра. Отделно, дъщеря й
постоянно й се обаждала, че той я обиждал и заплашвал, особено през периода май-юни.
Тази година по-често се налагало да контактува с дъщеря си, която й се оплаквала от
поведение на СТ., но заедно двамата не ги била виждала. В нейно присъствие, когато била у
тях да гледа децата по време на пандемията, й правело впечатление, че СТ. се държал малко
по-хладно; за агресивно поведение не може да каже да е била очевидец. По нейното мнение
за СТ. „момчето си е добро но просто напоследък си загуби достойнството като мъж с
неговото държание спрямо П.. Защото той по принцип е прекрасен човек. Но под
въздействието на близките си абсолютно лошо се държи с П.“.
Свидетелката разказва, че когато се разбрало за влошените отношения между дъщеря
й и зет й, решили да отидат семейно да съберат и да разберат каква е причината, какво се е
случило. Били всички заедно със сватовете в техния апартамент. Тогава роднините на СТ.
започнали оттам, че нападнали П. защо на рождения си ден била в командировка, че била с
колеги, че била на разходка предната вечер. И оттам станал голям скандал. Почнали срещу
нея упреци, че не можела така да си позволява да излиза понеже имала деца и семейство.
Свидетелите, сочени от ответната страна излагат следното:
Свид.М. ЙО. И., 65г, майка на отв.СТ. и отв.Д. И.и
Заявява, че не й е известно от началото на тази година до м.юни между сина й и снаха
й да е имало конфликти. Винаги била с тях. В почивните дни и след работно време била със
сина си, с децата и със снахата. Никога е имало конфликти в нейно присъствие и синът й
никога не бил споделял за неразбирателства между тях. Единствено, след 26-ти февруари, на
02.03 синът й казал, че снахата искала да се развежда с него. Тогава, когато започнало
делото за развод, те не били разделени; живеят заедно, но отделно от свидетелката.
Отношенията им се влошили по нейна преценка след 02.03. и се изразявали в това, че тя
заявила, че иска да се развежда с него по взаимно съгласие, а той казал, че не желае да се
развеждат, по-добре да се разберели, защото имали две деца и трябвало да се грижат за тях.
След като й споделил, М.И. решила да проведе насаме разговор с П. каква е причината да
иска да се развежда с него. На нея тя не й дала отговор. Свидетелката й казала, че до два
дена ще я чака да й отговори какви са причините, с какво СТ. я бил обидил и наранил, поне
насаме да й го кажела, а тя знаела как да говори с него, но до ден днешен не била получила
отговор.
7
След разговора с П. на 3-ти март на обяд, на 4-ти я извикали в Полицията по повод
пусната жалба срещу свидетелката от П., в която се сочело, че свидетелката е била
заплашила и обидила П. по повод проведения между тях разговор.
От 4-ти март П. забранила на тъста си да взема детето от детска градина и сина им от
училище, както и да се срещата с децата, което много ги стресирало и обидило понеже те
двамата редовно ги вземали от градина и училище, след което мъжът й ги водел вкъщи да ги
наглеждат докато родителите приключат работния ден. П. работела и обикновено се
прибирала след 18-19ч, отивала у дома им да вземе децата. Но от 4.03 вече нямали достъп до
децата. При самата среща с детето разбрала, че майката ги настройвала срещу свекъра и
свекървата и срещу баща им. Не можели да излязат на разходка, да ги видят, а децата били
привързани към дядо си и баба си. Впоследствие разбрала, че вече странели от тях под
давление на майката.
По думите на свид.И. синът й по принцип не бил агресивен и към никого не бил
проявявал агресия, а камо ли към съпругата си, която винаги бил уважал и водел навсякъде,
където пожелаела. Каквото е поискала, е задоволявал желанията й без никакви проблеми. За
конфликти между двамата синът й не бил споделял двамата. Свидетелката изказва мнение,
че такъв имало от страна на П. - че симулирала вкъщи и си търсела причини пред децата, за
да може да ги обработи, да ги настрои срещу баща им. Когато бащата ходел с детето Д. на
разходка, като се върнел се задавали въпроси защо било ходило с баща си. Със сина М. - по
същия начин: отишли на разходка до Атракционния парк на Пристанището, и като се
прибрал /детето й споделило/, че тя му се карала защо било излязло с баща си на разходка и
то се разревало.
За 14.06 не знае за конфликт, понеже свидетелката също пуснала жалба срещу
Центъра и срещу П.И.. СТ. се обадил на майка си и казал, че има проблем с вземането на
дъщеря му. Д. била в Центъра, където работи майка й. Той отишъл да я вземе, но тя не му я
дала, въпреки че я бил предупредил, че ще мине да я вземе. Казал още, че Извикал майка си
понеже П. го била заключила и не му давала дъщеря им. Свидетелката веднага отишла до
Центъра и в този момент вратата П. отворила вратата и синът й излязъл. Това се случвало в
коридора на самия Център. Като разбрала, че тя нямало да даде Д., звъннала на 112. По
телефона я предупредили да остане там където била – в Центъра. Свидетелката седяли отвън
до оградата. Чакали П. да изведе детето, за да може да го приберат вкъщи, понеже и синът
им М. бил сам вкъщи, а нямал още навършени 12год. Когато полицаите дошли, били с
видеорегистратор и заснели всичко. П. започнала да вика, да ръкомаха, да сочи СТ. и нея с
пръст, като заявявала, че това било институция / т.е.Центърът за деца/ и затова нямали право
да влизат вътре. Според свидетелката това било обществена сграда и никъде не било
написано, че било забранено да се посещава Центърът за работа с деца с рехабилитации и
увреждания. Свидетелката потвърждава, че това е работното място на П. и той се намирал
до блок 11, където живеела. П. не дала никакво обяснение на свекърва си защо Д. да не
тръгва с нея, при това, сочейки я с пръст, й казала: „С теб ще се разправям допълнително“,
което възприела като отправена заплаха към свидетелката. Полицейските служители, когато
8
пристигнали, казали, че няма никакво насилие.
По-нататък в изложението си, на поставените от насрещната страна въпроси,
свидетелката обяснява, че на 14.06. Д. била при майка си в Центъра, след което тя я отвела
вкъщи, където бил и СТ..Поводът да отиде на работното място на П. бил, че синът й се
прибрал от работа и й казал, че искал да вземе детето, тя се съгласила, но когато той отишъл
в Центъра, тя направила скандал.
Синът й разбрал за незабавната заповед за защита чрез снимка по Вайбър, която
препратил на майка си. Така разбрали, че тя била издействала заповед да няма достъп до
апартамента. На следващия ден той помолил да си вземе вещи понеже нямал вече достъп до
апартамента и ограничение за 50м дистанция и затова отишъл бащата на СТ.. Тя била
оставила багажа до входа на кооперацията.
Свид.И. заявява, че синът й никога не бил казвал да взема децата, а просто искал да
ги види. Искал достъп, контакт с тях. И двете деца имат телефони, но този на М. постоянно
бил изключван, а на Д., след като успели по-предната седмица да се срещнат с децата,
разбрали, че картата била обърната обратно. Това било нещо, което дете не можело да го
направи и затова счита ,че била майката
По думите на свидетелката до 4.03. Д. редовно пребивавала в дома й след детската
градина, а след 4.03 не ходела. От нея дата детето редовно ходело в Центъра, а преди това
много рядко. „И то за какво“ - защото там разполагали с такива „специалисти-психолози за
обработка на децата, да настройват децата срещу родителите“. Зая това свидетелката съдела
по държането на Д. - когато била у тях и говорела по телефона с майка си, била свидетел как
излъгала майка си, че била навън, до колата с баща си, а тя била до дядо си. Това потресло
свидетелката. По нейно мнение това било от страх, който идвал от майката. По отношение
специалистите в Центъра свидетелката била наясно понеже била компютърно грамотна и
четяла и знаела с какво се занимава този Център. В Интернет имало и снимки. Когато
отишла в Центъра според свидетелката детето било стресирано от майка си понеже не я
пускала да излезе с баща си да се прибере, да отиде да играе на детската площадка.
Преценила го по състоянието и по действията на детето – погледнала го само за момент: Д.
вървяла напред-назад, движела се; после седнала на стола, погледнала я, пак погледнала
настрани. То имало страх от майка си. Както и сина им също има страх от майка си. От
детето не била чула то да искало да тръгне с баба си, но че майка му н го пускала.
Свидетелката знае, че СТ. бил пуснал жалба срещу П. след като се влошили нещата
между тях двамата.
На 112 синът й бил подал сигнал, когато в един момент звъннал на сина си М. да
попита къде е и разбирал, че детето не било на училище, а че отивали на лекар, при това
заедно с колежката на П., за което тя не била уведомила съпруга. По това време той бил в
отпуск; сутринта бил завел едното дете на училище, а другото - на градина, и в един момент,
понеже валяло дъжд, отишъл да посрещне М. от училище, разбрал, че го няма и му звъннал.
Детето казало, че майка му го взела по-рано и така разбрал, че не е на училище.
9
Свидетелката признава, че нямало подадена молба от П. до директорите на двете
учебни заведения, че забранява на СТ. да взема децата; имало подадена молба, че майката,
бащата, съпругът й и нейния баща могат да вземат детето от детската градина, която била
още от самото начало и за последваща нямала информация.
Предната събота и неделя, с големи уговорки успели ад видят внуците си. По-
предната неделя тя отказала понеже имали планове, някакви ангажименти.
Свид.И.А.Г., 59г, без родство и дела със страните, излага, че познавам и тримата -
П., СТ. и Д.. От майката на СТ. - свид.М.И. разбрал, че щели да се развеждат и причината за
това били имоти, пари, коли; Павлинчето искала всичко да им вземе.
По негово мнение били перфектно семейство не ги бил чул нито един път да се
скарат, но това било преди време, наскоро не ги бил виждал. Не бил очевидец на проявена
от страна на СТ. агресия.
Показанията на свид.Г. относно отв.Д.И. не следва да бъдат коментирани предвид
предмета на въззивното обжалване
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Предпоставка за подаване на молба по ЗЗДН са проява на акт на насилие или опит за
такова, като по своя вид то може да бъде физическо, психическо или сексуално, и/или
принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, както и пострадалото
лице да бъде от категорията лица, посочени в чл.З ЗЗДН.
В настоящия случай съдът дава вяра на гласните доказателства, сочени от молителката,
които намира за обективно и подробни и са в подкрепа на изложеното в декларацията. Двете
свидетелки дават сходни показания, като липсват сведения за упражнявано физическо
насилие от страна на ответника СТ. спрямо съпругата му, както и че основното влошаване е
настъпило след подаването на исковата молба за развод от страна на П.. И двете свидетелки
говорят за действия на ответника, които се определят като грубо и неуважително
отношение. Същото, макар да е било провокирано от възникналото напрежение по повод
действията на жената за прекратяването на брака, очевидно е преминало границата на
обичаен битов скандал и следва да се определи като проява на психическо насилие.
Събраните писмени и електронни доказателства в своята цялост са в подкрепа на тези
изводи.
Що се отнася до свидетелите на ответната страна. Свид.Г. няма лични впечатления за
отношенията между съпрузите през последните години, а има такива от по-предходен
период. По отношение свид.М. И., майка на отв.С.И., съдът намира, че изложението й
говори не само за пристрастност доколкото се цели защита интересите на нейния син, но и
за личната й вражда с молителката П.И. поради активната намеса на свидетелката, нейна
свекърва, и вземане на позиция за изясняване отношенията между сина и снаха й.
В обобщение, изложеното обуславя извод за осъществен от ответника акт на домашно
насилие по см.чл.2 ЗЗДн във формата на психическо и емоционално такова по отношение на
молителката и затова молбата й като основателна следва да бъде уважена в тази част.
10
Достигането до правни изводи, съвпадащи с тези на РС обуславя потвърждаване
първоинстанционното решението.
По разноските
Разноски в полза на въззиваемата за настоящата инстанция следва да бъдат присъдени
в размер на 500лв, за което е представен списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и
съдействие, обективиращ и разписка за реалното им заплащане.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-31с-в № 1201/ 24.09.2021г по гр.д.№
9319/2021г в частта му, с която СТ. Й. ИВ. ЕГН ********** Е ЗАДЪЛЖЕН да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо П. П. И. ЕГН **********; ОТСТРАНЕН Е от
семейното жилище, находящо се в гр.Варна жк."Вл.В." бл.62 ет.3 ап.12, за срок от 12
месеца; ЗАБРАНЕНО Е на същия да доближава П. П. ИВ. до жилището й в гр.Варна
жк."Вл.В." бл.62 ет.3 ап.12, както и местоработата на адресв гр.Варна ул.,,П.К.“ № 5, на
разстояние по-малко от 50м /петдесет метра/, за срок от 12 месеца; на същия е наложена
ГЛОБА в размер на 200лв, на осн.чл.5 ал.4 ЗЗДН; ОСЪДЕН Е да заплати на ищцата
сторените по делото разноски в размер на 800лв, на осн.чл.78 ал.1 ГПК; както и да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ВРС държавна такса в размер на
50лв, на осн.чл.11 ал.3 от ЗЗДН вр.т.8 от Тарифа 11 към ЗДТТСС.
ОСЪЖДА СТ. Й. ИВ. ЕГН ********** от гр.Варна жк.“Вл.В.“ бл.62 ет.3 ап.12, да
заплати на П. П. ИВ. ЕГН ********** от гр.Варна жк.“Вл.В.“ бл.62 ет.3 ап.12, сторените по
делото разноски в размер на 500лв /петстотин лева/, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, арг.чл.17 ал.6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11