РЕШЕНИЕ
№69 24.06.2020 г. град Пазарджик
В И М
Е Т О Н А
Н А
Р О Д
А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД търговски състав
На девети юни две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА
РАЛИНОВА
СЕКРЕТАР:Петя Борисова
Като разгледа
докладваното от съдия Ралинова
Търговско дело №101
по описа за 2019
година
Производството е по реда на чл.415 ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК във връзка с чл.430 ал.1 от ТЗ, чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК
*********,представлявано от М.В.-прокурист и П.Н.Д.-изп.директор, чрез
адв.дружество „Ч., П.и И.“ представлявано от адв.Х.И. САК, със съдебен адрес ***
бизнес сграда ИВЕЛ срещу Д.Ц.К.,
с ЕГН ********** с адрес ***, в която са
изложени твърдения за сключен договор
за кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL 45394 от
30.06.2009г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит
в швейцарски франкове
в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 41000 евро, а кредитополучателя се задължавал да върне
ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на
договора.
Сочи се, че
съобр. чл.2 от договора сумите се
усвоявали по сметка на кредитополучателя, а от приложение №1 от 07.07.2009г. и
банково бордеро №BORD 7040837/07.07.2009г., било видно,че
ищецът превел по сметка на
кредитополучателя сумата в размер на 60 190,03 CHF, като с
предоставяне на заемната сума, Банката била изпълнила изцяло задължението си по
сключения договор за кредит.Крайният срок за погасяване на задължението,
включително дължимите лихви, такси, комисионни бил 225 месеца, считано от
датата на усвояване на кредита.
Според чл.13
от договора за обезпечаване на вземанията на Банката по кредита ответникът бил
учредил договорна ипотека върху свои недвижим имот, с нот. акт за учредяване на
договорна ипотека на недвижим имот №41, том II рег.№2772, дело 94 от 2009година. Сочи се,че по чл.3 ал.1 от
договора за кредит кредитополучателят дължал на Банката годишна лихва в размер
на Базов лихвен процент на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД за жилищни
кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата, намален с 0,05%, като към момента на сключване на договора БЛП за
съответния период за кредити в швейцарски франкове бил в размер на 7,2% пункта.
Страните
договорили още, по чл.3 ал.3, че при
просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост
на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер равен на сбора от лихвата
за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита,
плюс наказателна надбавка в размер на 10 пункта.
Сочи се, че по силата на чл.4
кредитополучателят се задължавал да заплаща на Банката такса за управление на
кредита, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна
вноска в размер на 0,04% процента върху размера на непогасената главница по
кредита, считано към същата дата.Ищецът е изложил съображения,че в чл.10 т.3 от
договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL 45395 от
30.06.2009г. кредитополучателят поемал всички разноски, свързани с оценка,
предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията, както и
разноските по организиране и провеждане на принудително изпълнение.Съгласно
чл.13 ал.2 от договора за кредит разходите за оценка на кредитирания обект,
както и всички такси за учредяване/вписване, подновяване и заличаване/ на
ипотеката били за сметка на кредитополучателите.Ищецът
твърди, че длъжникът
не изпълнил договорните си задължения,
произтичащи от чл.6, ал.1 и чл.7, ал.1 от договор за кредит за рефинансиране на
жилищен кредит HL 45395 от 30.06.2009г. за заплащане
на дължимите погасителни вноски по кредита. Съгласно чл.18 ал.1 от договор за
кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL 45394 от
30.06.2009г. и чл.60 ал.2 от Закона за
кредитните институции, при допуснато просрочие на която и да е погасителна
вноска по кредита, а именно вноска с падеж 07.07.2013г., банката можела да го обяви
за предсрочно изискуем, без да се прекратява действието на договора. Сочи се,
че длъжникът бил уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита
с нотариална покана от 13.04.2018г. с рег.№2445, том2, № 24 на нотариус М.Д.-С.с рег. 621 в
НК,с която се обявявал кредита за предсрочно изискуем,считано от 5.02.2018
година,като поканата била получена на 25.05.2018 година.
Изложени
са обстоятелства, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК, и било образувано
ч.гр.д.№ 381 от 2019г., по описа на Районен съд - Пазарджик, в рамките на което
били издадени заповед за изпълнение на парично задължение за което били
заплатени държавни такси 2285,64лв. както и 2693,08лв. - адвокатско
възнаграждение за заповедното производство. След това било образувано
и.д.№978/2019г., по описа на ЧСИ Милен Бъзински, но тъй като било подадено
възражение от ответника Д.К., това обусловило правния интерес от настоящият
иск.
Ищецът
сочи, че към момента на депозиране на
исковата молба задължението било: главница –
53 235,40 CHF/ швейцарски
франка/, договорна лихва за редовен кредит – 15
851, 20 CHF,
договорна
лихва за просрочен кредит -7642,12 CHF, такси -
706,60 швейцарски франка, застраховки-
300,75 CHF, нот.разноски
- 548,40лв., разноски по ч.гр.д. 381/2019г., по описа на Районен
съд Пазарджик в размер на 4978,72 лева.
Във
връзка с изложеното се моли съда, да постанови съдебно решение, с което да
приеме за установено, че ответника Д.Ц.К.,
с ЕГН**********, с адрес ***, дължи на "Юробанк България" АД, ЕИК:
*********, по договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL
45394 от 30.06.2009г., /съобразно
издадена Заповед №282 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК №229 от 29.01.2019г. по ч.гр.д.№381/2019г., по описа на
Районен съд Пазарджик,следните суми предявени частично: главница- 52 021.80
CHF, законна лихва върху главницата за
периода от 28.01.2019г.
до окончателно изплащане на задължението, договорна лихва за редовен кредит
за периода от 07.03.2016г. до 22.01.2019г.
в размер
на 9162,96 CHF, договорна лихва за просрочен кредит за
периода от 07.03.2016г. и 22.01.2019г. в
размер на 4571,77 CHF, такси за периода - 08.11.2016г. и
22.01.2019г. в размер на 19,31 CHF,
застраховки
за
периода от 10.03.2016г. до 22.01.2019г. в размер на
129,23 CHF и нотариални такси в размер
на 474 лева.
Претендират
се разноските в заповедното производство в размер на 4978.72 лева и разноски в
настоящото производство – 2301.18 лева- заплатена държавна такса и 285 за в.л..
В
срока по чл.367 от ГПК ответникът е оспорил предявения иск, направил е следните
възражения които подробно е аргументирал.
Възразява
се, че вземането е погасено по давност,на осн. чл.18 ал.2 от договора -
изискуемостта настъпвала без да е било необходимо каквото и да изявление от
страните, а датата на изпадане на забава е 7.07.2013 година за главницата и
7.08.2013 година за лихвата.С неплащането на 3 последователни вноски, считано
от 7.07.2013 година, целият остатък от кредита, се бил превърнал в изцяло
предсрочно изискуем без да е необходимо изявление на страните.На 7.09.2013
година била настъпила автоматичната предсрочна изискуемост на кредита и
оттогава била започнала да тече погасителната давност,която изтекла на
7.09.2018г.,преди подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК.
В
случай, че съдът не уважи възражението за давност за всички дължими суми, се
правят алтернативно следните възражения:
1.Прави
се възражение, че договорът за кредит е недействителен,тъй като на ответника не
бил представен погасителен план при подписване на договора,представения от
Банката, не бил подписан от ищеца, а той заплащал дължимите месечни вноски
единствено по устна информация на служителите на банката.На основание чл.193 от ГПК, се оспорва истинността на погасителен план към приложение №2, твърди се,че
е антидатиран и не съдържал подписа на ответника.
2.Възразява
се срещу дължимостта на договорните лихви.Сочи се,че при условие,че
предсрочната изискуемост е настъпила на 7.09.2013 година, нямало как да се
дължат законни лихви за посочения период от 2016 година до 2019
година.Алтернативно се заявява,че ако предсрочната изискуемост е настъпила на
25.05.2018г.,както твърдял ищеца, то недължими били лихвите за периода от
25.05.2018 г. до 22.01.2019 година.Оспорва се дължимостта едновременно и на
лихва редовен кредит и на такава за просрочен кредит за един и същи
период.Развити са подробни съображения.Оспорва се и недължимостта на
неустойката,заявява се,че същата е в прекомерен размер и се моли съдът да
намали размера й.
3.Прави
се възражение за неравноправни и нищожни клаузи,съобр. хипотезата на чл.146
ал.1 от ЗЗП и чл.143 ал.1 -клаузата за едностранна промяна на Тарифа за
условията,лихвите,таксите и комисионните.Посочени са клаузите от договора:В
чл.3 ал.1 от договора е уговорен БЛП,който не подлежал на договаряне за
швейцарски франкове,както и автоматичната промяна на БЛП и оттам на
погасителния план.В този смисъл неравноправни били чл.3 ал.1 и ал.5,чл.6 ал.3 и
чл.12 ал.1 от договора.Сочи се,че са неравноправни и по смисъла на Директива
93/13 ЕИО на Съвета от 5.04.1993 година.
4. Прави се възражение относно валутата на
договора.Твърди се, че курсът на швейцарски франк в периода 2009-2019 година се
покачвал спрямо еврото, а към настоящият момент към евро валутата бил
значително по изгоден за Банката. Разликата в
курса на швейцарския франк към еврото/лева към момента на отпускане на кредита
и към момента на погасяване на вноските по него представлявал положителна
величина, формирана след служебно превалутиране от Банката, по нейн търговски
курс, към всеки от двата момента, което се явявало печалба за Банката, съществуваща
и получавана
успоредно с договорената възнаградителна лихва.
Сочи се,че Банката печелела както от
повишаването във времето на валутния курс на швейцарския франк към еврото/лева,
но също така и от разликата между курс „купува", по който се изчислявал кредитът
при отпускането му, и курс „продава", по който се изчислявал кредитът при погасяването му.
Заявява се, че тези разлики не били част от
основния предмет на договора за кредит, нито представлявали цена на финансова услуга.Сочи се, решение С-26/13 на СЕС, както и че договорените
клаузи,уреждащи превалутирането на отпуснатия кредит от франкове в евро,
погасяването му в евро при курс към франка определен от Банката – чл.1 ал.1 и
ал.3,чл.2 ал.1 и ал.3 и чл.23 ал.1 и ал.2 от договора били неравноправни. Разпоредбата
на чл.23 от договора свидетелствал за формалното спазване от страна на Банката
на принципа на добросъвестност, прогласен от чл.143 ЗЗП, тъй като в нея
ответникът декларирал, че е запознат с възможността промяната в курсовете на
швейцарския франк към евро/лева и превалутирането да доведат до повишаване на
размера на погасителните вноски в евро/лева. Оспорва се, че за да бъдел реално информиран като потребител, а
банката - действително добросъвестна, било необходимо обстоятелствата, за които
Д.К. е декларирал информираност, да следват от ясни и прозрачни условия на
договора. Съществените параметри от съдържанието на договора били лишени от
тези характеристики, а именно конкретният размер на кредита в швейцарски
франкове, факторите, които определят курса на търговеца, по който извършва
превалутирането и др. Когато не били ясни конкретните обстоятелства, върху
които определен фактор може да влияе, знанието за самия фактор не носел
информация за механизма на действието му и резултатите от проявлението му.Сочи
се практика на СЕС.
Твърди
се, че макар в договора за кредит да е посочено /чл. 1, ал. 1/, че отпуснатият
кредит е в швейцарски франкове в размер на равностойността на 41000 евро, в
действителност Банката била длъжна да отпусне заемната сума в евро - 41 000
евро, а не в швейцарски франкове.От банковото бордеро №7039512/07.07.2009 г., било видно, че отпуснатата
по кредита сума е 60190,03 швейцарски франка, а
не 41 000 евро.По този начин се създавала неяснота и объркване относно валутата
по кредита - дали е в евро или във франкове. Ако кредитът е в швейцарски франкове,
не бил посочен конкретно отпуснатият размер 60 109,03 CНF, а заемната
сума е посочена по трудно определяем начин - като равностойността на 41000 евро
по курс „купува" за швейцарския франк на Банката.Съгласно Приложение №1
към договора за кредит /приложено към искова молба/ курс „купува" на
Банката за швейцарския франк към евро е 1,551219, която стойност, умножена по
41000 евро дава сумата от 63599,98 CHF, а не 60190,03 CHF, колкото била
преведена съгласно банково бордеро № 7039512/07.07.2009 г. по банковата сметка IB AN ***. Прави се
извод,че Банката е отпуснала с 3409,95 CHF по-малко от
предвиденото в договора.Сочи се,че получените средства по Договор
№HL
45394 от 30.06.2009 г. служели и за изплащане на цената по договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 30.06.2009 г., обективиран в н.а. за покупко-продажба на
недвижим имот №40, том II, peг. № 2764, н.дело
№ 93/2009 г. на нотариус П.Т., с който ответникът бил закупил от бившата си
съпруга Л. Л.Ю. - 1/2
идеална част от ипотекирания в полза на банката недвижим имот, а продажната
цена по договора за покупко-продажба била 27300 лева, следователно Банката
печелела и от курсовите разлики и за закупуване на тази идеална част от
недвижимия имот. Всички тези обстоятелства създавали неяснота и несигурност относно конкретния
размер на получения кредит и ищецът печелел от курс „купува“ и курс „продава“, тъй
като се определяли едностранно от Банката, което противоречало на изискването
за добросъвестност и равноправие в отношенията между страните.
Ответникът твърди, че клаузите на чл.1, ал.1 и
ал.3, чл.2, ал.1 и ал.3 и чл.23 ал.1 и
ал.2, уреждащи превалутирането на отпуснатия кредит, не били индивидуално
договорени и ответникът не бил имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Съгласно чл.146 ал.4 от ЗЗП в тежест на
Банката било да установи, че процесните клаузи, които я ползват, са
индивидуално уговорени с К..Ответникът като
потребител и като кредитополучател бил икономически по-слабата страна и
не било задължително да е правно и финансово грамотен, поради което като
проявна форма на добросъвестност, нормата на чл.147 от ЗЗП, изисквала Банката
да представи своите условия по ясен и недвусмислен начин, което също така не
било налице в настоящия случай.
Моли се, съдът да има предвид, че на
18.11.2016 година между Комисията за защита на потребителите и „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, било подписано
споразумение, с което Банката се е задължила да отправи предложение към
потребителите, които са страни по действащи договори за кредит в швейцарски
франкове и допълнителни споразумения,
вкл. и съществуващите задължения
да се превалутират в лева или евро; останалата част от сумата след
превалутирането да се олихвява с преференциална променлива годишна лихва,
формирана като сбор от референтен лихвен процент плюс договорна надбавка, като
за референтен лихвен процент ще се използва индексът 6М SOFIBOR Сочи се,че
съгласно чл.2, ал.7 от споразумението Банката била задължена да направи
предложението до потребителите в срок от 30 работни дни от датата на влизане в
сила на съдебно определение за прекратяване на гр.д. № 3389/2016 г. на СГС, ГО,
1-13 състав, което е потвърдено с определение
№ 709 от 27.11.2017 г. по ч.т.д. № 2419/2017 г. на ВКС, II т.о. Твърди се,че въпреки
това задължение, Банката не била отправила до ответника предложение за
изменение на договора.
5.прави
се възражение срещу претендираните разноски и нотариални такси,че същите не
били дължими.Развити са подробни доводи.
Моли
се исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.Претендират се разноски.
В
срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която се
оспорват направените възражения от ответника.Посочено е, че ответникът
неправилно тълкува момента на настъпване на предсрочната изискуемост и е
посочено,че същата е настъпила на 25.05.2018 година, поради което възражението
за давност се явявало несъстоятелно.Заявява се, че договорът не бил подписан с
общи условия.
По
отношение на неравноправните клаузи са развити доводи,че при сключване на
договора за банков кредит на кредитополучателя била дадена възможност да се
запознае с начина на образуване на избрания референтен лихвен процент, а той не
бил възразил с начина на формирането му и не е предложил промяна на тези
клаузи. В ал.5 на чл.3 от договора било уговорено, че действащият базов лихвен
процент на Банката за жилищни кредити не подлежал на договаряне и промените в
него ставали незабавно задължителни и за двете страни, независимо от неговото
изменяне било то в посока на увеличаване или намаляване. Клаузите били
формулирани по недвусмислен и ясен начин. БЛП не можел да бъде изменян едностранно от която и да е от двете страни по договора.
Промяната на лихвения процент ставала по методология за образуване на БЛП, с
която кредитополучателят бил запознат и е можел да види по всяко време,
включително и в настоящия момент. Лихвеният процент зависел от различни
компоненти, чието изменение ставало по обективни причини, на които кредиторът
не можел да влияе, а бил длъжен да се съобразява с тях. Твърденията на
ответника, че кредитополучателят поемал едностранно всички рискове
и вреди от промяната на лихвения процент било неточно и неправилно. При
преговорите за сключване на договор за кредит кредитополучателят бил избрал за
отпуснатата сума да заплаща променлива възнаградителна лихва, а не фиксирана.
Това означавало, че при определени условия лихвения процент можел както да се покачва, така и да намалява, което ползвало кредитополучателя и
затова не можело да се твърди, че кредитополучателят сам поемал рисковете от промените в лихвения процент, а
напротив - рискът бил споделен между него и банката-кредитор.
В потвърждение на изложеното е приложен и
лихвен лист по кредитната сделка, от който било видно, че от 01.10.2012г.
прилаганата по договора лихва намалявала, като от първоначално уговорения
процент от 7,15%, лихвата намаляла до 6,9% което било показателно за това, че
референтния лихвен процент не можел да бъде изменян едностранно, а напротив -
неговата промяна зависела от различни, стоящи вън от кредитора, условия, върху
които той не можел да влияе.
Възражението, че клаузите на чл.3, ал.1 и 5,
чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 от договора за кредит противоречали на ЗЗП се
твърди,че е неоснователно и недоказано. Договорът за банков кредит бил подписан
след изрично искане от страна на Д.К., като същият бил посочил условия при
които това да стане.Посочените в отговора договорни клаузи не попадали в
обхвата на чл.143 от ЗЗП, тъй като съгласно чл.144 ал.3, т.1 от ЗЗП нормите за
неравноправни клаузи не се прилагали за сделките с финансови инструменти, други
стоки и услуги, чиято цена е свързана е колебанията / измененията на борсовия
курс или индекс, или с размера на лихвения процент, които са извън контрола на
търговеца, или доставчика на финансови услуги.
По отношение на възражението за
валутата по договора се твърди,че
ответникът изрично бил поискал да сключи договор за жилищен кредит с плаваща
лихва в швейцарски франкове,тъй като за този период за кредити в швейцарски франкове се прилагал
най-ниският лихвен процент, за което се прилага референция за лихвените
проценти за потребителски кредити с ипотека.Сочи се,че към момента на сключване на договора за кредитополучателя е било
най-изходно да получи швейцарски франкове и да връща сумите в швейцарски
франкове, а в искането Д.К. е посочил, че по професия е продуктов мениджър,
което означава, че в професионалната си дейност се занимава с различни
спекулативни сделки, разработване на стратегии, както и продажби в различни
валути, като същия е могъл да прецени рисковете от сключване на банков кредит в
различна от лева валута и въпреки тези рискове е поискал именно кредит в
швейцарски франкове, тъй като за този вид кредити, се е прилагала и най-ниската
лихва.На кредитополучателя била дадена възможност да избере от другите кредитни
продукти на Банката и да изтегли кредит в друга валута, но същият избрал да
понесе валутния риск при прилагането на по-малка лихва, а не да плаща по-голяма
лихва, без да носи риск от поскъпване/поевтиняване на валутата. Както било и
посочено в самия отговор на исковата молба – банковият кредит бил сключен с цел
рефинансиране на друг кредит жилищен кредит също в CHF.
Сочи се, че кредитополучателят
ясно е осъзнавал рисковете от това да получи договор в чужда валута, като също
така е осъзнавал, че курсът на франка е можел както да се повишава, така и да
намалява, което е било допълнителна мотивация кредитополучателят да избере
швейцарския франк/ и първоначалният договор бил в тази валута/. Процедурата по
сключване на договор за банков кредит не протичала в един ден, а била един дълъг процес, който
продължавал известно време. През това време между кредитополучателя и банковите
служители се обменяла информация във връзка с договора и неговите условия,
обсъждали се различни варианти на финансиране, ценови параметри по договора, в
т.ч. се обяснявало подробно какъв е рискът от сключване на договор в чужда
валута, как промяната на валутния курс влияе на месечната вноска и рисковете от
това. Кредитополучателя излага своите искания, а от своя страна
банката-кредитор се опитва в максимална степен да удовлетвори тези искания,
докато се стигне до вариант, който удовлетворява и двете страни. Неоснователно
било твърдението на ответника, че не бил запознат с валутния риск от получаване
на швейцарски франкове, като в чл.23 от договора ясно бил декларирал, че е
запознат и е съгласен с обстоятелството,
че промяната на курса на швейцарския франк можело да има за последица промяна в
размера на погасителната вноска.
Валутният риск е потенциална
загуба, или печалба от поскъпването, или поевтиняването на една валута спрямо
друга такава. Валутен риск винаги съществува, тъй като валутите се движат една
спрямо друга през цялото време, но както съществува възможност чуждата валута
да поскъпне спрямо местната, така съществува и обратният вариант, при който
местната валута поскъпвала спрямо валутата, в която е задължението и тогава
изплащането му ставало по-лесно. Сочи се,че кредиторът не можел да влияе по
никакъв начин на валутния пазар, нито да изменя стойността на различните
валути. Това ставало при определени макро-икономически условия, под влияние на
международните финансови пазари и условия, което означавало, че при
обезценяване на швейцарския франк спрямо лева, банката би била в по-лошо
състояние, отколкото при отпускането на кредита.Ищецът твърди още,че преди и по
време на сключване на договора за банков кредит кредитополучателят е бил
уведомен за всички обстоятелства, които могат и са могли да дадат отражение
върху неговото задължение. Клаузите в договора били отразени по прозрачен
начин, така че позволявали на сключващите договора да вземат решения, основани
на информираност.
Още при сключване на първия
договор за банков кредит кредитополучателят е бил осведомен, че със сключването
му в чужда валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс.
Година и половина кредитополучателят е изплащал задължението си по договор за
покупка на недвижим имот HL 32716 в швейцарски франкове,
като същият на практика, а не само формално се е запознал с последиците от
получаване на кредит в чужда валута и погасяването му в същата валута. Сочи
се,че за това време Д.К. не само бил установил възможното поскъпване и
обезценяване на швейцарския франк, но е преценил възможните последици от това върху
собствените му задължения. Въпреки това при рефинансирането на задължението
кредитополучателят отново бил поискал договор в швейцарски франк, а не в друга
валута, каквато възможност е имал.
Твърди се, че съгласно чл.21 от
договора на кредитополучателят е била обяснена възможността, че по всяко
време от действието на договора можел да превалутира предоставения му кредит от
швейцарски франкове в български лева, или евро. Това било недвусмислено
потвърдено и от кредитополучателя пред нотариус Т, където била сключена
договорната ипотека. Същият признавал, че е запознат, че има право да поиска от
Банката да превалутира предоставения му кредит, като превалутирането се
определяло като промяна на валутата, в която се изчислява задължението.
Неоснователно в отговора на исковата молба се сочело, че банката печелела
от разликата в курс „купува", по който се изчислява кредитът при
отпускането му и курс „продава" по който се изчислява при погасяването му,
тъй като кредитополучателят имал възможност да внася по сметка на банката сума
в швейцарски франк, или да превалутира в друга банка, или финансова институция,
ако смята, че курсът предлаган от банката-кредитор е неизгоден за него. Никъде
в договора нямало клауза, която да задължава кредитополучателят да внася сумата
в лева/евро, а напротив - съгласно чл.6, ал.2 той бил задължен да погасява
кредита във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове.
Сочи ищецът, че посочените в отговора договорни клаузи не попадали в
обхвата на чл.143 от ЗЗП, тъй като съгласно чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП нормите за
неравноправни клаузи не се прилагали за сделките с финансови инструменти, други
стоки и услуги, чиято цена е свързана с колебанията/ измененията на борсовия
курс или индекс, или с размера на лихвения процент, които са извън контрола на
търговеца, или доставчика на финансови услуги.
Твърдението, че банката е
следвало да отпусне кредит в евро, а не както е уговорено -швейцарски франк
било също неоснователно и неправилно. Видно от чл.1, ал.1 от договора за кредит,
Банката предоставя на кредитополучателя кредит в швейцарски франкове,
равностоен на 41000 EUR, а от банково бордеро за
усвояване BORD7040837 от 07.07.2009г., справката за
дълга, на кредитополучателя на 07.07.2009г. по сметката на клиента Д.Ц.К. е
постъпила сума в швейцарски франк в размер на 60 190,03 CHF.
Сочи се,че в представеното извлечение от разплащателната сметка, както и
искане за усвояване на суми по кредита с вх.№819 от 07.07.2009г. от
кредитополучателя, с което на основание чл.2, ал.1 от договора за кредит,
ответникът бил поискал по посочената банкова сметка ***ер па 60190,03 CHF.
Възражението, че банката била предоставила
по-малка сума от уговореното също било неоснователно сочи ищецът, доколкото в
чл.1, ал.2 общият размер на предоставените суми по кредита в швейцарски франкове
не можел да надвишава 41000 EUR, което означавало, че посочената
в договора сума е кредитният лимит който не можел да се надвишава. В ал.3 на
същия член от договора в деня на усвояване на кредита страните подписали и
приложение №1.
Възраженията на ответника, че получените суми по договора за кредит
служели за изплащане на цената по договор за покупко-продажба били неотносими
към настоящия спор.Договора за банков кредит отпуснатите средства служели за
рефинансиране на жилищен кредит HL 32716 от 24.01.2018г., а не за
покупка па какъвто и да е имот.
По отношение на
споразумението от 18.11.2016г./по гр.д. №
3389/2016 г. на СГС, ГО, 1-13 състав, потвърдено с определение № 709 от
27.11.2017 г. по ч.т.д. № 2419/2017 г. на ВКС, II т.о./, се сочи че това споразумение било
неотносимо към настоящия спор и неговото неизпълнение имало действие само между
страните – подписали го, а не и за трети лица. Спрямо трети лица договорът
пораждал действие само в предвидените в закон случаи, какъвто настоящият не бил.
Ако съдът приемел, че споразумението е приложимо, то в момента на сключването
му кредитополучателят не е отговарял на условията посочени в чл.2,
ал.4, т.1 от него, за да може да се ползва от условията му за превалутиране.
По
отношение на възражението за претендираните застраховки и нотариални такси, се
сочи че е неоснователно,тъй като в клаузите на договора страните били
уговорили- чл.14 че кредитополучателят се задължава да направи застраховка
върху предоставения като обезпечение недвижими имот, а според ал.3 се съгласява
и упълномощава банката да застрахова от негово име и за негова сметка.Общо
заплатените премии за периода от 10.03.2016г. до 22.01.2019г. били в размер на
129.23 швейцарски франка, дължими от кредитополучателя.Изложени са и подробни
обстоятелства за дължимостта на нот.такси.
С
допълнителния отговор на основание чл.373 от ГПК, ответникът чрез проц.си
представител адв.П.Б. отново е развил подробни доводи по всяко едно от
възраженията си.
Посочено е,че съгл. чл.31 от договора
за кредит неразделна част от него били общите условия за отпускане и обслужване
на кредити на физически лица, а съобразно чл.146 ал.2 от ЗЗП не били
индивидуално уговорени клаузите в случаите на договор при общи условия.Отново
се оспорват представените от ищеца общи условия. Твърди се,че от 5.05.2009
година, ответникът не бил в брак с Л. Ю., съобразно представено съдебно решение
от 19.11.2008 година по гр.бр.д.№2635/08г. на СРС.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата
молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
|
От приложеното ч.гр.д.№381/19
година по описа на ПРС, се установява,че ищецът е подал заявление на 24.01.2019
година и е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №229/29.01.2019
година, с разпореждане, длъжникът Д.Ц.К.
да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, главница - 52 021 CHF, ведно със законна лихва върху главницата
за периода от 28.01.2019г. до окончателно
изплащане на задължението, договорна лихва за редовен
кредит за периода от 07.03.2016г. до 22.01.2019г. - 9162,96 CHF, договорна лихва за просрочен
кредит за периода от 07.03.2016г. и 22.01.2019г. в размер на 4571,77 CHF, такси за периода - 08.11.2016г. и 22.01.2019г. в
размер на 19,31 CHF, застраховки
за периода от 10.03.2016г. до
22.01.2019г. в размер на 474 лева. Установява се, от съобщението до ищеца,че длъжникът К. е подал възражение,а указание да предяви
иска си е връчено на Банката на 23.04.2019г. респ. едномесечният срок за
депозиране на иска по чл.422 от ГПК изтича на 23.05.2019г., а исковата молба
е депозирана в Окръжен съд Пазарджик на 14.05.2019 година, т.е. в законния
срок. |
По делото
е представен договор за банков кредит за
рефинансиране на жилищен кредит HL 45394, сключен на 30.06.2009 година,като според чл.1 Банката предоставя кредит
на ответника в швейцарски франкове, представляващ равностойността на
41 000 евро, по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на банката в
деня на усвояване на кредита, за рефинансиране на жилищен кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на настоящия договор.
Установява
се,че е уговорено в чл.1 ал.3 от договора, че в деня на подписване на договора
страните подписват приложение №1, неразделна част от договора, в което посочват
приложимия курс и конкретно определения размер на кредита в швейцарски
франкове. Такова приложение е
представено, подписано от страните по договора на 7.07.2009г., в което е
посочено че към деня на усвояване на кредита, приложимия курс „купува“ за
швейцарски франк към лева на „Юробанк и Еф Джи България“ АД е 1,551219 лв.,
като размера на кредита определен съобразно този курс е 60 190.03 швейцарски франка.
Представен
е и погасителен план с подробни вноски за главница, лихва и сбора им като
месечна вноска.
Според
чл.2 от подписания договор разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на
която е посочен номерът и се превеждат безкасово по сметка на бившата съпруга
/за което е представено решение/ на ответника – Л.Л.Ю., с цел цялостно
предсрочно погасяване на жилищен кредит HL32716 и се полза от кредитополучателят при условията на
ал.3 и ал.4, след представяне на банката за нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека,предоставен като обезпечение по кредита.
Според уговореното в чл. 3 ал.1 от договора, кредитополучателите дължат
годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент (БЛП) на „Юробанк и
Еф Джи България“ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата намален с 0.05 стотни пункта. Към
момента на сключването на договора БЛП на банката е в размер на 7.2 процента.В ал.3 на същия член
страните са уговорили, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както
и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за
редовна главница плюс наказателна надбавка от десет пункта.За изменението на
БЛП кредитополучателя се счита уведомен чрез обявяването на същия на видно
място в банковите салони. Промяната на погасителните вноски става автоматично. В
чл.4 страните са уговорили, че кредитополучателите дължат също така комисионна
за управление на кредита, платима ежемесечно на датата на падежа на
погасителната вноска, в размер на 0,04% върху размера на непогасената
главница.Крайният срок за погасяване на кредита е 225 месеца. Погасителните вноски са
определени в погасителен план – приложение № 2 към договора, който е неразделна
част от договора. Падежът на всяка месечна вноска е 7-мо число на месеца.
Страните са се договорили в чл.6 ал.2, че погасяването на кредита ще се
извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен- швейцарски франкове.Но
може да бъде погасяван и лева и/или евро, след служебно превалутиране на тези
средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на „Юробанк и Еф Джи България“
АД, за което кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно съгласие с
подписване на договора.В чл.6 ал.3, страните са уговорили,че в случай на
промяна на БЛП на банката за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски
се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят
дава своето неотменимо и безусловно съгласие с подписване на договора.
Страните са уговорили в чл.18
ал.2, че при неиздължаване на три последователни месечни вноски, банката може
да направи кредита изцяло предсрочно изискуем, считано от падежа на последната
вноска, без да е необходимо уведомяване.В чл.21 е уговорено, че
кредитополучателят - ответник има право да поиска от ищеца да превалутира
предоставения му кредит в швейцарски франкове, съответно в български лева или
евро, като за услугата се заплаща комисионна.В този случай лихвата следва да се
изчислява като съответния лихвен процент на банката за новата валута. В чл.23
кредитополучателят декларира че е запознат, че превалутирането по чл. 21 може да
има за последица увеличаване на размер на вноската в лева и че разбира икономическия
смисъл на чл.6 ал.2 и чл.21-23 от договора и че е съгласен с настъпването им.
От допуснатата СИЕ се установява, че на 07.07.2009 г. по разплащателната сметка на ответника *** са постъпили 60
190.03 швейцарски франка с левова равностойност
77458.55 лева.
На
същата дата с многоредово бордеро №7039512 същата сума е преведена, съгласно чл.1 от договора за рефинасиране/погасяване
на ипотечния
кредит на Л. Л.Ю..От заключението се установява, че длъжникът
е
заплатил 47 месечни погасителни напълно - главница и
договорна възнаградителна лихва, а от 48 - та по ред с
падеж - 07.07.2013 г. е заплатил
част от дължимата главница в размер на 15,07 шв. франка и
начислената лихва
до 07.08.2013г. в размер на 306,19 швейцарски
франка.
Съдът приема,че макар в договора изрично да
не е записано,че падежът е на 7-мо число от месеца и от изявленията на
ответника К. и от подписаното приложение, ведно със погасителния план който е
прието,че е неразделна част от договора се установява,че падежът на всяка една
от вноски е 7-мо число на месеца.
От заключението се установява още, че последното
плащане е извършено на 6.11.2013г., когато с внесените 185,83 /CHF/ са погасени
остатъкът от договорната лихва, начислена до 07.07.2013г. и част от вноската по главница
с падеж -07.07.2013 година.Според заключението на вещото лице дължимата
към 28.01.2019г. главница възлиза общо
на 53 235,40 CHF, в това число предсрочно
изискуема главница, възлизаща на 39 149,29 CHF и падежирала
главница
до 07.01.2019 г. в размер на 14 086,11 CHF.
Отпуснатата сума по процесния договор за
ипотечен кредит е в швейцарски франкове и съгласно чл.1 от договора е
равностойността на 41000 евро. По обслужващата кредите
разплащателна сметка, открита и водена в швейцарски франкове са постъпили 60
190.03 швейцарски франка или реалният курс на евро спрямо швейцарски франка на
07.07.2009 г. е 1 евро =1,4680495 швейцарски франка.
Предвид
обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, от
издадена заповед за изпълнение за вземане, основано на представения документ,
предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в
заповедното производство.
Съгласно легалното определение,
съдържащо се в чл.430 ал.1 от ТЗ, с този договор банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна
характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален
и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е
релевантна за съществуването на самия договор. Тоест, ищецът и ответникът са
страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо
търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване на
договор за кредит. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за
банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична
сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения
между страните срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила за
изпълнение по търговски сделки (чл.
305 от ТЗ), при
безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на
кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в
наличност сумата на задължението на кредитора. Съдът приема,че между ищеца и Банката са възникнали правоотношения по договор за банков кредит по смисъла на чл.430 ТЗ и банката е изпълнила поетото задължение да
предостави сумата предмет на страните по договора.За ответника е възникнало насрещното задължение в срок да
върне заетата сума.
По отношение
на направеното възражение, за датата на предсрочната изискуемост, съдът намира
следното:
По отношение
на направените от ответникът възражения,че датата на предсрочната изискуемост е
7.09.2013г./след неплащане на 3 последователни вноски/ и претендираните размери
на вземанията погасени по давност,съдът ги намира за изцяло несъстоятелни.
Съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Волеизявлението на банката – кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.
Видно от
представената от ищеца нот.покана от 25.05.2018г., уведомлението за
предсрочната изискуемост е връчено на управителя на дружеството работодател
„Импексин“ ЕООД, със задължение да бъде предадено на К..
От тази дата,
всъщност следва да се счита,че кредита е предсрочно изискуем.
На Банката е дадена
законова възможност тя да прецени кога да обяви на длъжника тази предсрочна
изискуемост,като в случая банката се е възползвала от тази възможност и е
обявила кредита за предсрочно изискуем,считано от 25.05.2018г.,а заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение е било депозирано в съда на 29.01.2019
година,респ. не е изминал 5-годишен срок. По своята същност предсрочната
изискуемост е предоставена от закона правна възможност в полза на кредитора за
едностранно изменение на договора ,при които разсроченото плащане уговорено в
полза на длъжника отпада,поради което и възраженията на ответника за изтекла
погасителна давност са неоснователни.
Представен е
и подписан от ответника погасителен план относно размера на всяка една от
погасителните вноски –главница и лихва, както и нейния падеж. Банката е изпълнила задължението и по чл.58,
ал.1, т.2 от ЗКИ да включи в
съдържанието на договора лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент,
метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се
променя лихвата до пълното погасяване на кредита. В изпълнение на своята тежест
на доказване ищецът установи, че клаузите не са неравноправни и поради това не
са нищожни, тъй като при сключването на договора на ищеца е било известно при
какви критерии се извършва периодичното актуализиране на лихвения процент /самият
ответник разполага със специални знания
и подобно образование/. По силата на чл.147 ал.1 от ЗЗП клаузите на договорите, предлагани
на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като само при неизпълнение на това
задължение, следва да намери приложение императивната норма на чл.147, ал.2 от
ЗЗП, която предписва, че при съмнение относно смисъла на определено условие то
се тълкува по благоприятен за потребителя начин. Валидността на клаузата, с
която се предвижда възможност на банката едностранно да променя цената на
договора с оглед измененията в лихвения процент, зависи не само от наличието на
условията по чл.144 ал.3 т.1 от ЗЗП, но и от необходимостта клаузата да е ясна,
да съдържа методика за промяната във връзка с изменението на лихвения процент,
както и да отговаря на изискванията за добросъвестност.
Клаузите
относно правото едностранно да се променят
приложимите лихви към кредита, освен това попадат и сред изключенията на
чл.144, ал.3 от ЗЗП. Разпоредбата на чл.144 ал.3 т.1 ГПК цели да гарантира
заплащането на справедлива цена за финансовата услуга в случаите, когато
нейният размер се влияе от независими от страните фактори, но не изключва изискването
за добросъвестност на клаузите в договора относно равнопоставеността на
страните.Според чл.143 ал.1 от ЗЗП не отговаря на изискването за
добросъвестност клауза, която води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Само клауза, при която е предвидено
единствено възможност за нарастване на цената на финансовата услуга при
увеличаване на лихвения процент без да включва възможността за намаляване на
същата в случай на спадане на лихвения процент /при същата методика, по която
се извършва увеличението на цената/, би могла да доведе до значително
неравновесие между правата на потребителя и тези на търговеца, респ. до несправедливо обогатяване на търговеца за
сметка на потребителя. В случая с клаузата на чл.6, ал.3 от договора и
съответните клаузи от ДС се предвижда реципрочност за намаляване на цената на
услугата, при същата настъпила автоматично, /а не единствено по волята на
банката/ промяна в БЛП /респ. Прайм
или EURIBOR/ е в съответствие с общото изискване
за добросъвестност,/това установи и доп. заключение намаляване на лихвата/,
поради което тези клаузи не са неравноправни.
Ето защо, съдът намира, че клаузите,
въз основа на които се предвижда изменение на размера на лихвата, не са нищожни
и обвързват страните, поради което за ответникът е възникнало задължението да
заплати дължимата главница, ведно с лихва по кредита в установения по делото от
заключението на вещото лице размер. Предвид горното, съдът приема, че
предявения главен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл.
430, ал. 1 ТЗ е основателен в предявения размер.
В чл. 6 ал.2
от договора е уговорено че кредита се погасява във валутата, в която е разрешен
и усвоен – швейцарски франка. В случай че на датата на падежа на съответната
вноски по сметката на кредитополучателя има само сума в лева, погасяването на
кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на
дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ за швейцарски франк към лева на
„Юробанк и Еф Джи България“ АД, за което кредитополучателя дава съгласие с
подписването на договора. Ответникът е
навел възражение, че тази клауза в частта си относно „швейцарски франка“ е
нищожна, тъй като е неравноправна на основание чл. 146 ал.1 във вр. чл. 143 т.
9, 10 и 11 от ЗЗП. Неравноправност се състои според него в това, че договорът
предвижда насрещните задължения по него да се изпълняват в различна валута и
възлага върху потребителя съществен валутен риск – да преизчислява вноските в
лева по произволен курс „купува“, което му вреди. Съдът намира направеното
възражение за нищожност на тази клауза, като неравноправна за неоснователно.
Вече бяха изложени съображения, че валутата, в която е отпуснат кредита е
швейцарски франка и се дължи връщането му в същата валута. Преизчисляването на
вноските, направени в лева или евро по курса на банката „купува“ за съответната
валута не попада в никоя от забраните на
т. 9,10 и 11 от чл. 143 от ЗЗП. Обменния курс е предварително уговорен между
страните и не са представени доказателства, че банката е определяла този курс
произволно.
В
този смисъл бяха и гласните доказателства събрани в процеса и депозирани от
двете страни.Ответникът е предоговорил вече съществуващи договорни отношения с
Банката, посетил е офис и банкер, с които е договарял и преди това, поради което възраженията, че
клаузите на договора на се били индивидуално уговорени са несъстоятелни.
В този смисъл иска за дължима
и претендирана главница в размер на 52 021.80 шв.франка се явява
основателен, според заключението на вещото лице размер а е 53 235.40
шв.франка към 28.01.2019 година.
Относно иска за установяване
съществуването на вземането за лихва - По претенцията за плащане на договорна
лихва за периода от 7.08.2013г. до 25.05.2018г. към 28.01.2019г. възлизат на
15 851.20 шв. франка по установеното в експертизата поради което следва да
се уважи иска за предявеният размер от 4571.77 шв.франка. Съдът счита
възраженията на длъжника- ответник за недължимост на същата за неоснователно,
доколкото по делото се установи, че по време на действие на договора за кредит
от страна на ищеца не е извършвано едностранно изменение на лихвения процент на
непредвидено в договора основание, а същият е изменян в резултат на изменение
на приложимия финансов индекс, освен това размера на лихвата е бил намален
според доп.заключение на експерта.
Следва да бъде уважен и иска за
претендирана лихва за просрочен кредит, която съобр. т.6 от основното
заключение на вещото лице възлиза на 7642.12 шв.франка, а е предявена в размер
- 4571.77 шв.франка, същата е договорена между страните с индивидуално
уговорени клаузи, за които ответникът е бил предварително запознат.
Основателни са
претенциите за начисляване на договорни и
наказателни лихви и такси по кредита за периода до подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК. Възражението на ответника за недължимост на
сумата от 19.31 шв. франка –такси, 129.23 шв.франка -застраховки и нот.такси -
474 лева, поради липса на основание за плащането им след прекратяването на
договора и обявена предсрочната изискуемост от кредитора е неоснователно. Забавеното
плащане е неизпълнение на договора и по силата на чл.79 ал.1 от ЗЗД кредитополучателят дължи
обезщетение за това. Обявяването на предсрочната изискуемост обаче не може да
обезщети банката за претърпените от забавеното плащане вреди. Доколкото се
касае до парично задължение, то по силата на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД изпълнението
му е винаги възможно и затова обезщетението винаги е такова за забавено
изпълнение, което следва и от разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Тъй като
забавата може да съществува както преди, така и след обявяването на кредита за
предсрочно изискуем, обезщетението за нея се дължи за цялото време на
неизпълнението. Обявената предсрочна изискуемост не изключва плащането на
уговореното в договора за банков кредит обезщетение за забавено плащане на
главницата и договорната лихва /клаузата на чл.3, ал.3/.В този см.решение №101/15.08.2017г.
на ІV г.о. ВКС, по гр.д. №53 684/2015г. Упражняване на предоставено от
договора право на предсрочна изискуемост не погасява уговорените задължения,
както и не следва да се тълкува като отпадане на правото на кредитора да иска
изпълнение на задължението във вида и размера, който то би имало и при
добросъвестност на длъжника.Предвид
изложеното дотук съдът приема,че предявения иск е изцяло основателен,до
размерите в които е предявен и установен от приетата СИЕ.
По разноските в производството
по чл.417 от ГПК.
Направените разноски в производството по реда на чл.417 от ГПК по
гр.д.381/19г. по описа на ПОС, са общо в размер на 4978.72 лева.Съобразно ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК т.12 - исковият съд дължи
произнасяне по разноските,независимо дали са поискани или не и то с осъдителен
диспозитив.
По направените разноски в
производството по чл.422 от ГПК.
Направено е искане за присъждане на разноските от ищеца,представен е списък
за общо дължими разноски 2586.18 лева от които държавна такса – 2301.18 лева, депозит
на в.л. – 285 лева и на основание чл.78 ал.1 от ГПК,следва ответникът К. да бъде
осъден да ги заплати.
Воден от горното Пазарджишкият Окръжен съд,
Р
Е Ш И:
Пo иска на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *********,представлявано от М.В.-прокурист и П.Н.Д.-изп.директор,
чрез адв.дружество „Ч., П.и И.“ представлявано от адв.Х.И. САК, със съдебен
адрес *** бизнес сграда ИВЕЛ срещу
Д.Ц.К., с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес *** оф.209 адв.П.Б., ПРИЕМА за
установено по отношение на ответника Д.Ц.К., че дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД следните суми: главница
-
52 021.80 CHF, законна лихва върху главницата за периода от 28.01.2019г. до окончателно
изплащане на задължението, договорна лихва за редовен кредит
за периода от 07.03.2016г. до 22.01.2019г. - 9162,96 CHF, договорна лихва за просрочен
кредит за периода от 07.03.2016г. до 22.01.2019г. в размер на -4571,77 CHF, такси за периода - 08.11.2016г. и 22.01.2019г. - 19,31
CHF, застраховки за периода от 10.03.2016г. до 22.01.2019г. - 129,23
CHF и нотариални такси в размер на 474
лева, съобразно
издадена заповед за незабавно изпълнение №229/29.01.2019г. по ч.гр.д.381/19г.
на Районен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА Д.Ц.К., с ЕГН ********** с адрес *** със съдебен адрес *** оф.209 адв.П.Б.,
да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *********, разноски съобразно издадената заповед за незабавно изпълнение
№229/29.01.2019г. по
ч.гр.д.381/19г. по описа
на Районен съд Пазарджик в размер на 4978.72
лева и разноски в настоящото производство в размер на 2586.18 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните, пред Апелативен съд Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: