РЕШЕНИЕ
№ 1326
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Златина Рубиева
Членове:Иванка Иванова
Петя Алексиева
при участието на секретаря Пролетка Ас. Давидова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20231000501630 по описа за 2023 година
Ищецът в първоинстанционното производство Д. А. Т. и в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 13.03.2023 г., а
въззивната жалба е подадена на 17.03.2023 г.) обжалва Решение №
1153/08.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 6266/2021 г. по описа на Софийски
градски съд, І-7 състав, в частта, с която искът му с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата от 20 000 лв.,
представляваща разликата над присъдената му сума от 30 000 лв. до пълния
претендиран размер от 50 000 лв., ведно със законната лихва от 06.05.2021 г.,
съответно в частта за разноските.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат С.
Н. с надлежно учредена представителна власт по делото с пълномощно
приложено на л.4 от първоинстанционното дело. Въззивникът-ищец и с
определение на първоинстанционния съд от 26.05.2021 г. е освободен на
основание чл.83, ал.2 от ГПК от внасяне на държавна такса.
Предвид горното въззивната жалба е редовна.
1
Въззивникът поддържа, че решението в обжалваната му част е
постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е
необосновано. Поддържа, че е нарушен принципът на справедливостта, респ.
чл.52 от ЗЗД, тъй като присъденото обезщетение се явява крайно занижено.
Развива подробни съображения по същество във връзка с така изложените
възражения.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него
постанови друго, с което да уважи исковата претенция в пълен размер и
присъди разноските направени пред двете инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил
отговор от въззиваемата по тази жалба страна ЗАД „ДаллБогг:Живот и
Здраве“ АД.
Ответното застрахователно дружество ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“
АД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно
на 27.03.2023 г., а въззивната жалба е подадена по пощата на 10.04.2023 г.)
обжалва Решение № 1153/08.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 6266/2021 г.
по описа на Софийски градски съд, І-7 състав, в частта, с която искът правно
основание чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди на Д. А. Т. е уважен за
сумата от 10 000 лв., представляваща разликата над сумата от 20 000 лв. до
присъдената сума от 30 000 лв., със законната лихва от 06.05.2021 г.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат В.
П., надлежно упълномощен с пълномощно приложено към въззивната жалба.
Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 04.05.2023 г.
Предвид горното въззивната жалба е редовна.
Поддържа се, че решението в обжалваната му част е неправилно и
необосновано относно размера на присъденото обезщетение. Твърди се, че
решението е постановено при съществени процесуални нарушения. Развиват
се подробни съображения по същество на спора.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него
постанови друго, с което да отхвърли иска за неимуществени вреди за
разликата над сумата от 20 000 лв. до присъдената от 30 000 лв., включително
в частта за законна лихва върху обжалваемата главница, както и в частта за
присъдените разноски и адвокатско възнаграждение като неправилно и
незаконосъобразно.
2
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил
отговор от въззиваемата по тази жалба страна.
С оглед постъпилите въззивни жалби, Решение № 1153/08.03.2023 г.,
постановено по гр.д.№ 6266/2021 г. по описа на Софийски градски съд, І-7
състав, в частта, с която искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за
неимуществени вреди на Д. А. Т. е уважен за сумата от 20000 лв., ведно със
законната лихва от 06.05.2021 г., е влязло в сила на 11.04.2023 г., поради
необжалването му.
С Решение № 4446/11.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 6266/2021 г.,
Софийски градски съд, І-7 състав е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка в обжалваното решение в отхвърлителната му част
касаеща акцесорната претенция за лихви. Решението като необжалвано е
влязло в сила на 12.09.2023 г.
В съдебно заседание, въззивникът-ищец и чрез своя процесуален
представител поддържа своята въззивна жалба, съответно оспорва въззивната
жалба на ответника. Адвокат Н. претендира адвокатско възнаграждение,
определено от съда на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
В съдебно заседание, въззивникът-ответник, редовно призован, не
изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.
Апелативен съд-С., 8-ми граждански състав, след преценка по реда на
въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Д. А. Т. против
ЗАД „ ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само
досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за
присъдената сума от 20 000 лв. застрахователно обезщетение за
3
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 06.05.2021 г., между
страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на
спорното субективно материално право, както следва:
На 29.12.2020 г. около 08,50 часа в гр. С., по бул. «Джавахарлал Неру» с
посока на движение от ул. «Йордан Антонов» към ул. «398-ма», в района на
бл.***, при управление на л.а.м. «Форд Фокус» с рег. № ********, с валидна
задължителна застраховка «Гражданска отговорност» при ответното
дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/30/120002148054,
валидна до 04.08.2021 г., водачът Н. Г. Б. нарушава правилата за движение по
пътищата-чл.119, ал.1 от ЗДвП, като не пропуснала пресичащия по
пешеходната пътека от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
автомобила пешходец Д. А. Т. и по непредпазливост му причинила средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в следните
травматични увреждания: счупване на голямопищялна кост на дясната
подбедрица, представляващо трайно затруднение на движенията на десния
долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата.
Горното е установено и с представеното пред настоящата въззивна
инстанция ново доказателство - одобрена спогодба с протоколно определение
на наказателния съд № 392/05.04.2023 г. по н.о.х.д. № 96/2022 г. по описа на
СРС, 97 състав, което на основание чл. 383, ал. 1 от НПК има последиците на
влязла в сила присъда.
Съответно и на основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Непосредствено след произшествието, ищецът е приет за болнично
лечение в УМБАЛСМ «Н.И.Пирогов» ЕАД, където пролежал до 07.01.2021 г.
Установено е вътреставно счупване на големия пищял в областта на
колянната става. На 04.01.2021 г. ищецът е опериран, като е извършено
открито наместване на фрактурата, извършено е репониране на костните
фрагменти и стабилизирането им с LPS-метална плака с 6 дупки, винтове и
допълнитени два спонгиозни винтове 65 мм с шайби. Поставени били редон
дренаж, превръзка и гипсова лонгета. Проведена е инфузионна,
антибиотична, антикоагулантна и обезболяваща терапия.
4
Вещото лице по неоспорената от страните СМЕ установява, че
счупената кост на ищеца след проведеното оперативно лечение е зараснала за
срок от 4 месеца, а с проведената рехабилитация на дясната колянна става,
лечението е приключило за около 5 месеца, през което време ищецът е търпял
болки и страдания, като най-интензивни те са били през първите 30 дни
непосредствено след произшествието и извършената операция, както и около
30 дни в началото, когато пострадалият е провеждал началните
рехабилитационни процедури за раздвижването на дясното коляно. Извън
посочените периоди, ищецът е търпял спорадични болки при обща преумора,
както и при рязка промяна на времето, от каквито болки се оплаква и към
момента. Към момента дясното коляно е с видим лек оток. На външната
страна на дясното коляно има остатъчен дъговиден оперативен белег от
извършената ортопедична операция, който има траен характер и не може да
бъде заличен. Металната остеосинтеза все още не е извадена от зарасналата
кост и може да не бъде отстранена поради напредналата възраст на ищеца и
повишения оперативен риск. Движенията на дясната колянна става вече са
възстановени почти в пълен обем. Само при флексия движението е в трайно
намален обем от 10 градуса, което затруднява ищеца при клякане и при
изкачване на стълби, но походката му е самостоятелна, без помощни средства.
Пред първоинстанционния съд са събрани показанията на свидетеля Ц.
Д. Т. - син на ищеца за установяване на търпените от него неимуществени
вреди. Свидетелят сочи, че за първи път видял баща след произшествието в
болницата, бил на легло, гипсиран и не адекватен. В болницата не можел да
става и да се обслужва, но поради корона вируса, не пускали никой в
болницата. След изписването му от болница, близките го прибрали в къщи,
където продължило домашното му лечение. Четири месеца ищецът не можел
да става, а и не трябвало да ходи. Бил на памперси и подлога. Хранел се в
леглото. Изпитвал болки, като в продължение на един месец бил на
болкоуспокояващи, не можел да спи от болки. Психичното му състояние не
било добро, постоянно се отчайвал, защото скоро преди инцидента,
претърпял една операция и се питал защо все на него му се случва. И в
момента продължава да го боли, излиза навън за малко и се страхува да
пресича. След четирите месеца, ищецът започнал да се раздвижва с
проходилка, а след 6-ия месец започнал да излиза извън апартамента, но
наблизо. Походката му не е възстановена, помага си с бастун.
5
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е приел, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от
30 000 лева.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирани да обжалват страни - ищецът и ответникът в
първоинстанционното производство и са насочени срещу валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този
смисъл подадените въззивни жалби са процесуално допустими.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявения иск е процесуално допустим.
На 05.02.2021 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенциите си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496,
ал.1 от КЗ, изтекъл на 05.05.2021 г., ответникът не е определил и не е
изплатил застрахователно обезщетение. Искът е предявен пред
първоинстанционния съд на 17.05.2021 г., т.е. след изтичане на
законоустановения тримесечен срок, поради което се явява процесуално
допустим.
По същество на предявения иск:
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
6
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени, както правилно е приел
и първоинстанционния съд.
Както бе посочено по-горе спорът в настоящото въззивно производство
между страните е само досежно размера на дължимото застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди.
По възраженията, въведени и от двете страни с въззивните им жалби.
Възраженията на ищеца са частично основателни, а тези на ответника са
неоснователни.
Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е
определил занижен размер на обезщетение на ищеца за претърпените от него
неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от
икономическата конюнктура в страната в страната към момента на
увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица.
При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди
7
при причиняване на телесни увреди, от значение са: характера и степента на
уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените
физически болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на
оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични
заведения, извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще
нови медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на
лечение), възможност за пълно възстановяване от травмата, време за
възстановяване, усложнения вследствие на уврежданията, възможност за
бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни последици от
уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване
на специален режим на живот и др., общо физическо състояние на
пострадалия към момента на увреждането и установените предходни
заболявания, наличие и процент на временна или трайна загуба на
работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя без
чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице
и възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на
живот на пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически
страдания, социално-икономическите условия в страната, съдебната практика
при подобни случаи.
С оглед на така изброените примерно критерии, с доказателствата по
делото е установено, че в пряка причинна връзка от процесното произшествие
ищецът на 71 години към датата на произшествието е получил счупване на
горния край на тибията /голям пищял/-закрито или т.нар.още вътреставно
счупване на големия пищял в областта на колянната става. Това счупване е
многофрагментно и за лечението му ищецът е претърпял оперативна
интервенция с открито наместване на фрактурата, с репониране на костните
фрагменти и стабилизирането им с LPS-метална плака с 6 дупки, винтове и
допълнителни два спонгиозни винтове 65 мм с шайби. Пролежал е десет дни
в болница, през което време е имал постоянно нужда от чужда помощ, след
което лечението му е продължило амбулаторно в домашни условия и е
приключило за пет месеца. По време на този период ищецът е търпял болки и
страдания, като най-интензивни те са били през първите 30 дни
непосредствено след произшествието и извършената операция, както и около
30 дни в началото, когато пострадалият е провеждал началните
рехабилитационни процедури за раздвижването на дясното коляно. Извън
8
посочените периоди, ищецът е търпял спорадични болки при обща преумора,
както и при рязка промяна на времето, от каквито болки се оплаква и към
момента. Към момента счупената кост на ищеца след проведеното
оперативно лечение е зараснала, но дясното коляно е с видим лек оток. На
външната страна на дясното коляно има остатъчен дъговиден оперативен
белег от извършената ортопедична операция, който има траен характер и не
може да бъде заличен. Металната остеосинтеза все още не е извадена от
зарасналата кост и може да не бъде отстранена поради напредналата възраст
на ищеца и повишения оперативен риск. Движенията на дясната колянна
става вече са възстановени почти в пълен обем. Само при флексия
движението е в трайно намален обем от 10 градуса, което затруднява ищеца
при клякане и при изкачване на стълби, но походката му е самостоятелна, без
помощни средства. Ищецът има и психологически дискомфорт, като изпитва
страх при пресичане.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият
състав намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение е 40 000
лв.
Така определено, същото не е завишено по своя размер, спрямо
действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта. Същото е съобразено както с икономическата конюнктура
към 2020 г., израз на която са и установените лимити на отговорност на
застрахователя към този момент (съобразно нормата на чл.492, т.1 от КЗ за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт – 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица).
Така определеното обезщетение е съобразено с изяснените в ППВС №
4/1968 г. и постоянната практика на ВКС критерии за справедливост и
установените по делото релевантни обстоятелства, имащи значение за
правилното приложение на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост.
Отчетени са характерът и тежестта на увреждането, проведеното на ищеца
оперативно лечение – обездвижване за период от 30 дни, необходимостта от
9
ограничаващ двигателен режим, нуждата от чужда помощ за този период за
задоволяване на обичайните битови потребности. Отчетени са и трайните
ограничения - остатъчен дъговиден оперативен белег на външната страна на
дясното коляно и трайно намален обем на движението от 10 градуса при
флексия (сгъване), което затруднява ищеца при клякане и при изкачване на
стълби, както и психическия дискомфорт.
Така определеното обезщетение е съобразено и със съдебната практика
при аналогични травми. Така Определение № 50185 от 21.03.2023 г. на ВКС
по т. д. № 1341/2022 г., I т. о., ТК, с което не е допуснато до касационен
контрол решение № 523/12.04.2022 г. по гр. д. № 2554/2021 г. на Софийски
апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2263037/13.05.2021 г. по гр.
д. № 6505/2019 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която предявеният
от касатора иск, с правно основание чл. 423, ал. 1 КЗ, против ЗАД "ДаллБогг:
Живот и Здраве" е отхвърлен, за разликата между присъдените 30 000 лева и
претендираните 45 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, търпими
от ПТП от 16.01.2019 г., настъпило по вина на водача на застрахован, по ЗЗ
"ГО" на автомобилистите при ответника, лек автомобил. Съдилищата са
приели справедливо обезщетение в размер на 30 000 лв. за счупване на
горния край на тибията /голям пищял/, оток и деформация на ляво коляно.
Така и Решение № 50111/01.11.2023 г. на ВКС, І т.о. по т.д. № 1893/2022
г., с което и за ПТП на 29.10.2019 г. е прието обезщетение в размер на 45 000
лв., но освен вътреставна фрактура на дясната колянна става, довела до
трайно затруднение на движението на десния долен крайник за повече от 30
дни, са били налице и неблагоприятни последици свързани с развитие на
остеоартрит, недобре зараснала фрактура, износване на хрущяла на ставата,
възпалителни промени в става, разтежение на кръстната връзка, артрозни
промени, каквито усложнения в настоящия случай при ищеца няма.
В конкретния случай при ищеца е настъпило пълно лечение на така
получената травма, налице е и самостоятелна походка.
Предвид гореизложеното въззивната жалба на ищеца се явява
основателна за сумата от 10 000 лв., а въззивната жалба на ответника -
неоснователна.
Предвид горното решението ще следва да бъде отменено в частта, с
която искът на ищеца е отхвърлен за сумата от 10 000 лв., представляваща
10
разликата над присъдената сума от 30 000 лв. до дължимата от 40 000 лв. и
вместо него постановено друго, с което ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца допълнително още сума в размер на 10 000 лв., съответно
решението следва да бъде потвърдено в останалите му обжалвани части.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото пред настоящата инстанция, съдът следва да
извърши преразпределение на разноските извършени от страните пред
първоинстанционния съд.
Ищецът е освободен от държавна такса и разноски, поради което такива
не му се дължат.
На адвокат Н. осъществявала безплатна правна помощ на ищеца пред
първата инстанция й се дължи адвокатско възнаграждение в определения от
първоинстанционния съд размер от 2030 лв., доколкото така определения
размер при претендиран 4650 лв., съобразно новата разпоредба на чл.7, ал.2
от Наредба № 1, не е оспорен от адвокат Н. по реда на чл.248 от ГПК. От този
размер и съобразно уважената част от иска /40 000 лв./ се дължи 1624 лв.
Следователно ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н.
адвокатско възнаграждение допълнително още в размер на сумата от 406 лв.
Ответникът е направил разноски в общ размер на сумата от 805 лв., от
която: 650 лв.-депозити, 5 лв.-държавна такса СУ и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено от първоинстанционния съд, което не следва да
бъде изменяно по съображенията посочени по-горе /липса на молба по чл.248
ГПК/. От общата сума ищецът дължи сума в размер на 161 лв., съобразно
отхвърлената част от иска /10 000 лв./, или съответно решението ще следва да
бъде отменено в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника
разноски над дължимата сума от 161 лв. до общо присъдената от СГС сума в
размер на 410 лв.
Съответно ответникът ще следва да бъде осъден да внесе в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на СГС допълнително още сумата от
400 лв.-държавна такса и 80 лв.-заплатени възнаграждения на вещи лица от
бюджета на съда.
По разноските направени пред въззивната инстанция.
На ответника разноски не му се дължат пред отхвърляне в цялост на
неговата въззивна жалба. Не му се дължат разноски за адвокатско
11
възнаграждение, предвид частично отхвърлената жалба на ищеца, тъй като до
приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, ответникът
не е представил писмени доказателства, удостоверяващи заплащане на
адвокатско възнаграждение.
На адвокат Н. осъществявала безплатна правна помощ на въззивника-
ищец пред настоящата инстанция й се дължи адвокатско възнаграждение в
определения от съда размер от 2200 лв. Съдът определя дължимият
минимален размер на адвокатското възнаграждение на основание чл.7, ал.2,
т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г., при обжалваем интерес от 20 000 лв. От този
размер и съобразно уважената част от въззивната жалба /10 000 лв./ се дължи
1100 лв. Следователно ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
адвокат Н. адвокатско възнаграждение в размер на 1 100 лв.
Съответно ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на САС държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 200 лв., съобразно уважената част от
въззивната жалба на ищеца.
Водим от горното, Апелативен съд - С., 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1153/08.03.2023 г., постановено по гр.д.№
6266/2021 г. по описа на Софийски градски съд, І-7 състав, в частта, с която
искът на Д. А. Т. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата от
10 000 лв., представляваща разликата над присъдената му сума от 30 000 лв.
до дължимия размер на застрахователно обезщетение от 40 000 лв., както и в
частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл.78,
ал.3 от ГПК разноски над сумата от 161 лв. до общо присъдените от СГС
разноски в размер на 410 лв. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с
ЕИК 20299615, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев,
бул. „Г.М.Димитров” № 1 да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във
връзка с чл.45 от ЗЗД на Д. А. Т., ЕГН **********, гр. С., ж.к. „***“, бл.***,
12
вх.***, ет.***, ап.*** допълнително още сумата от 10 000 лв. /десет хиляди
лв./, представляваща разликата над присъдената му от 30 000 лв. до
дължимата от 40 000 лв. застрахователно обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди-болки и страдания от травматични увреди
получени в пряка причинна връзка от пътно транспортно произшествие,
виновно осъществено на 29.12.2020 г. в гр. С. от водача на л.а.м. «Форд
Фокус» с рег. № ********, с валидна задължителна застраховка «Гражданска
отговорност» при ответното дружество, обективирана в застрахователна
полица № BG/30/120002148054, валидна до 04.08.2021 г., ведно със законната
лихва от 06.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1153/08.03.2023 г., постановено по гр.д.№
6266/2021 г. по описа на Софийски градски съд, І-7 състав в частта, с която
искът на Д. А. Т. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата от
10 000 лв., представляваща разликата над сумата от 40 000 лв. до пълния
претендиран размер от 50 000 лв., ведно със законната лихва от 06.05.2021 г.
до окончателното изплащане, както и в частта, с която искът правно
основание чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди на Д. А. Т. е уважен за
сумата от 10 000 лв., представляваща разликата над сумата от 20 000 лв. до
присъдената сума от 30 000 лв., със законната лихва от 06.05.2021 г.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с
ЕИК 20299615, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев,
бул. „Г.М.Димитров” № 1 да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата на адвокат С. К. Н., гр. ***, бул. „***“ № ***, ет.*** адвокатско
възнаграждение допълнително в размер на 406 лв. /четиристотин и шест/ за
осъщественото от нея безплатно процесуално представителство на ищеца
пред първата инстанция и 1 100 лв. /хиляда и сто/ за осъщественото пред
настоящата въззивна инстанция.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с
ЕИК 20299615, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев,
бул. „Г.М.Димитров” № 1 на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза
13
на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС допълнително още сумата
от 400 лв. /четиристотин лв./-държавна такса и 80 лв./осемдесет лв./-
заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, както и по
сметка на Апелативен съд-С. сумата от 200 лв. /двеста лв./-държавна такса за
въззивно обжалване.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14