№ 1397
гр. Варна, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501902 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав
Варненчик №258, срещу решение №3080/13.08.24г., постановено по гр.д.
№1437/23г. на ВРС, с което е отхвърлен иска на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ
АД, ЕИК *********, срещу П. Н. К. за установяване вземането на кредитора
по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по
ч.гр.д.№16019/2022г. на РС Варна, с която е разпоредено длъжникът П. Н. К. с
адрес ****, да заплати на кредитора ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД сума в
размер на 911.56 лева - главница за ползвана и неплатена ел.енергия за
периода от 16.08.2021год. до 12.08.2022год, за обект с аб.№*********,
находящ се в гр. Суворово, Варненска област - дискотека, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
13.10.2022год. до окончателното изплащане; сума в размер на 22.16лева -
мораторна лихва за периода от 26.08.2021 год. до 07.10.2022 год., на
осн.чл.422 ГПК.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност на
обжалваното решение и постановяването му в противоречие с материалния
закон и процесуалните правила. Счита за безспорен факта на действителното
предоставяне на мрежови услуги и начина на определяне на тяхната цена,
както и факта, че ответникът е собственик на процесния обект на
1
потребление. Не оспорва и че за периода до 01.09.20г. трето лице ХЕПИ
ЛЕНД 95 ЕООД има качеството на потребител, като след тази дата липсвали
доказателства за наличието на наемно правоотношение между това дружество
и ответника. Излага, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.17,
т.3 от ОУ да уведоми ищеца за промяна в ползването на имота, поради което и
документите били издадени на предходния ползвател. Счита, че по делото
липсвали доказателства за това третото лице да е продължило ползването на
обекта и след 01.09.20г. Тъй като потребител на предоставените мрежови
услуги бил ответникът в качеството му на собственик, то той дължал
заплащането на исковите суми. Излага, че ответникът е присъединен към
електроразпределителната мрежа и реално е имал техническа възможност да
използва договорената мощност, поради което и цената за мрежова услуга
„достъп“ била дължима. Моли да бъде отменено решението и да бъдат
уважени исковете.
Въззиваемата страна П. Н. К. от гр.Варна, е депозирала отговор, с
който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ АД против П. Н. К. иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.
с чл.415, ал.1 ГПК за приемане за установено, че П. Н. К. дължи на ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ АД сумата в размер на 911,56лв, представляваща главница
за незаплатени мрежови услуги по фактури, издадени за периода от 16.08.21г.
до 12.08.22г. и сумата от 22,16лв, представляваща мораторна лихва за забава
за периода 26.08.21г. – 07.10.22г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението-13.10.22г. до оконч.изплащане,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение №7644/07.12.2022г. по ч.гр.д.
№16019/2022г. по описа на Варненски районен съд.
В исковата молба поддържа, че П. Н. К. е собственик на имот-
дискотека, находящ се в гр.Суворово, като между страните съществувало
облиг.правоотношение по продажба на ел.енергия. Посочва, че титуляр на
партидата към датата на съставяне на процесните фактури било Хепи ленд-95
ЕООД. Твърди, че процесният обект е присъединен към
електроразпределителната мрежа и съгласно чл.29 от ПТЕЕ дължал освен
цена за потребена ел.енергия и цена за мрежови услуги, измежду които достъп
и пренос на ел.енергия. Сочи, че тъй като обектът бил заведен като стопански,
то той се ползвал за небитови нужди и ответникът се явявал небитов клиент
по см. на ЗЕ. Позовавайки се на чл.29 от ПТЕЕ излага, че клиентите дължат
цена за достъп и пренос по електропреносната и електроразпределителната
мрежа и други мрежови услуги за съответния ценови период. Твърди, че
цената, по която продава доставчикът от последна инстанция се определя по
Методика за определяне на цените на ел.енергия на доставчика от последна
инстанция, приета от КЕВР, в сила от 01.08.21г. Излага, че отношенията
между клиентите и доставчика от последна инстанция, какъвто се явявал
ищеца, се уреждали в договори при публично известни общи условия при
спазване на ЗЕ. Сочи, че ответникът не е изпълнил задълженията си,
начислени по процесните фактури, като дължал и мораторна лихва, която
2
била уговорена в чл.38 от ОУДПЕЕ и чл.86 ЗЗД. Твърди, че въз основа на
подадено заявление по чл.410 ГПК му е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№16019/22г. на ВРС, срещу която ответникът възразил.
Ответникът П. Н. К. е депозирал в срока по чл.131 ГПК отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете по допустимост, основание и
размер. Оспорва ответникът да има качеството на потребител за
претендирания период, като фактурите били издадени на трето лице. Не
оспорва, че е придобил собствеността върху процесния имот, и то при
условията на СИО. Твърди, че между ищеца и ответника бил сключен договор
за доставка на ел.енергия от 05.07.22г., в сила от 01.08.22г., като преди тази
дата липсвало договорно отношение. Излага, че ищецът е бил известен за
промяната на клиента като партидата била прехвърлена на наемателя Хепи
ленд-95 ЕООД. Счита, че не собственикът, а ползвателят на услугата,
съответно клиента, дължи заплащане на услугата за процесния период.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на
въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и
допустимо.
По делото между страните няма спор, че ответникът е собственик
на процесния недв.имот, находящ се в гр.Суворово – сграда на бивша
дискотека, а и това се установява от приложената справка от АВ. Не се спори
още, че имотът е присъединен към електроразпределителната мрежа.
Няма спор още, че за процесния период като титуляр на партидата
в ищцовото дружество се води дружеството Хепи ленд-95 ЕООД, на чието име
са издадени и фактурите, приложени по делото.
Безспорно от представения договор за наем от 01.09.15г., сключен
между П. Н.К. и Хепи ленд-95 ЕООД, се установява факта на възникнало
помежду им наемно правоотношение за процесния обект, находящ се *******,
като съгласно чл.8 от договора същият е сключен за срок от 5 години. Не се
спори още, че по силата на дадено от П. К. съгласие на собственик на
недв.имот към ползвател от 18.07.17г. ответникът е дал съгласие на ползвателя
Хепи ленд-95 ЕООД да встъпи в договорни отношения с ищеца по отношение
на имота – сграда на бивша дискотека. Предвид това и съгласно чл.6, ал.3 от
ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ
3
АД потребител на ел.енергия през времетраенето на договора за наем се явява
Хепи ленд-95 ЕООД и именно той е задълженото лице да заплаща цената на
потребената ел.енергия и съответните мрежови услуги. Както бе посочено
вече, договорът за наем между ответника и третото лице е сключен за срок от
5г., като доказателства за продължаване на действието му след този срок не са
ангажирани по делото, а напротив самият ответник в о.с.з. сочи, че имотът е
бил неизползваем година и половина преди обратното прехвърляне на
партидата. След прекратяване на наемното правоотношение продажбата на
ел.енергия за процесния имот се осъществява спрямо собственика на имота в
качеството му на потребител на електрическа енергия за стопански нужди при
публично известни общи условия. Предвид това и именно ответникът като
собственик и потребител се явява задължен да заплаща предоставените
мрежови услуги по фактурите, издадени за периода от 16.08.21г. до 12.08.22г.
на стойност 911,56лв. Обстоятелството, че процесните фактури са издадени на
името на наемателя не може да обоснове при така събраните по делото
доказателства обратния извод, още повече, че задължение на потребителя е
съгласно чл.17, т.3 от ОУ да съобщава на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД в 30
дневен срок за всяка промяна в данните по чл.12, ал.1 от Общите условия,
както и за промени, свързани със собствеността относно обекта, в който се
доставя електрическа енергия.
По делото няма спор относно начина на определяне на цената на
фактурираните услуги, а и същият е безспорно установен от заключението на
събраната пред ВРС счетоводна експертиза. Последната установява и размера
на дължимата върху главниците мораторна лихва за периода от падежа на
задължението по фактурите до 07.10.22г., която в общ размер възлиза на
22,16лв.
С оглед на изложеното съдът намира предявения иск с правно
основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК за доказан по основание и
размер, поради което и следва да бъде уважен. Решението на ВРС като
неправилно следва да се отмени.
С оглед разясненията, дадени в т.12 на Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за
разноските по издаване на заповедта за изпълнение следва да се разпредели от
съда в исковото производство, или с решението си по установ.иск съдът дължи
произнасяне по дължимостта на разноските за заповедното производство.
Предвид установения размер на вземането, съдът намира, че дължимите в
заповедното производство разноски са в размер на 75лв– д.т. и
ю.к.възнаграждение, за която сума е издадена заповед за изпълнение.
При този изход на спора в тежест на въззиваемата страна следва да
бъдат възложени сторените от въззивника разноски на осн. чл.78, ал.1 ГПК в
общ размер на 1245лв, от които в първоинстанционното производство - за
адв.възнаграждение, вещо лице и д.т. в размер на 715лв. и във въззивното
производство - за адв.възнаграждение и д.т. в размер на 530лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ решение №3080/13.08.2024г., постановено по гр.д.
№1437/2023г. на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав
Варненчик №258, и П. Н. К., ЕГН **********, с адрес *****, че П. Н. К.
дължи на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД сумата в размер на 911,56лв,
представляваща главница за незаплатени мрежови услуги по фактури,
издадени за периода от 16.08.21г. до 12.08.22г., и сумата в размер на 22,16лв,
представляваща мораторна лихва за забава за периода 26.08.21г. – 07.10.22г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението-13.10.22г. до оконч.изплащане, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение №7644/07.12.2022г. по ч.гр.д. №16019/2022г. по описа на
Варненски районен съд, на осн. чл. 415 във вр. с чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА П. Н. К., ЕГН **********, с адрес *****, ДА
ЗАПЛАТИ на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС -
Г, бул.Владислав Варненчик №258, сумата от 75лв, представляваща сторени
съдебно-деловодни в заповедното производство, както и сумата от 1245лв,
представляваща сторените съдебно-деловодни разноски за
първоинстанционното и въззивно производство, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл.
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5