Решение по дело №4065/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260314
Дата: 1 октомври 2020 г. (в сила от 1 октомври 2020 г.)
Съдия: Николай Димитров Димов
Дело: 20191100504065
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2019 г.

Съдържание на акта

                     

                     

                          Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                   гр. София, 01.10.2020 г.

 

                      В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публичното съдебно заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 4065 по описа за 2019 год. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 545927  от 26.11.2018 г., постановено по гр.дело № 87834/2017 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 74 с-в, е  отхвърлен като неоснователен предявеният от Н.Ц.С., ЕГН ********** срещу „Ч.Е.Б.“-АД, ЕИК *******, отрицателен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че Н.Ц.С., ЕГН ********** не дължи на „Ч.Е.Б.“-АД, ЕИК *******, сумата от 608,00 лв., представляваща претендира от „Ч.Е.Б.“-АД сума с фактура № **********/12.12.2017 г., начислена по едностранна корекция на сметка за периода от 29.07.2017 г. до 26.10.2017 г. С решението на съда е осъден Н.Ц.С., ЕГН **********, да заплати на „Ч.Е.Б.“-АД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 и чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 430 лв., представляваща общият размер на сторените в производството разноски.

Постъпила е въззивна жалба от Н.Ц.С., подадена чрез пълномощника адв. Д.Д., в която са изложени подробни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Въззивникът-ищец, чрез своя пълномощник моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, и да уважи предявения иск. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник „Ч.Е.Б.“***, чрез своя процесуален представител юрк.К.П., оспорва жалбата по съображения подробно изложени в представения по делото отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли въззивната жалба, като неоснователна да се остави без уважение, като се потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на  юрисконсултско възнаграждение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК  от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.              

        Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. 

        Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния  съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

         Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

 Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

         Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от ищеца Н.Ц.С. срещу  ответника „Ч.Е.Б.“***, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищеца Н.Ц.С.  не дължи на „Ч.Е.Б.“***, сумата от 608,00 лв., съгласно издадена фактура **********/ 12.12.2017 г., представляваща продажна цена за потребена  и неотчетена електрическа енергия за периода  от 29.07.2017 г. до 26.10.2017 г. в недвижим имот- апартамент № 24, находящ се на адрес: гр.*********бл*********. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

          В случая не се спори, видно и от депозирания от ответника отговор на исковата молба, че оспорената от ищеца сума от 608,00 лв., е в резултат на едностранно извършена служебна корекция на сметката на ищеца от страна на ответника за консумирана електрическа енергия за минал период от 29.07.2017 год. до 26.10.2017 год., въз основа на съставен констативен протокол № 1018533/ 26.10.2017 г., издаден на основание Правила за измерване на количеството електрическа енергия/ обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г./.

                В настоящия случай безспорно установено е обстоятелството, че  корекционната процедура е извършена по реда на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013 г. Същите са издадени от председателя на ДКЕВР /приети с Решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г./ в съответствие с предвиденото в разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6, вр. ал.2 от Закона за енергетиката/ЗЕ/, а именно - че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл.21, ал.1, т.3 от ЗЕ вр. чл.2, ал.1 от ЗНА. Цитираните правила имат характеристиката на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. В настоящия случай са приложими новите ПИККЕ, в сила от 16.11.2013 год./ чл.47- чл.51/, приети от ДКЕВР. В изпълнение на новата разпоредба на чл.83, ал.1, т.6 във вр.с ал.2, изр.2 от ЗЕ/ в редакцията след ДВ, бр.54/ 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, с които вече са регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисляване на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи/ т.нар. „корекции на сметки на потребители“/, когато се касае за неизмерена, неправилно и/ или неточно измерена електрическа енергия. Тези нови правила са в сила от 16.11.2013 год. и са приложими в процесния случай, тъй като отговорността на ищеца за потребена и незаплатена ел.енергия е ангажирана от ответника за периода от 29.07.2017 год. до 26.10.2017 год. Съгласно разпоредбата на чл.43 от ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа извършва проверки на измервателните системи за съответствието им с изискванията на правилата, като при проверките съставя констативен протокол – чл.47 от ПИКЕЕ, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.3 от ПИКЕЕ, при отсъствие на клиента при съставяването на констативния протокол, както и при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. В настоящия случай проверката е извършена от двама служители на оператора, които са подписали протокола. От друга страна безспорно установено е обстоятелството, че свидетелите подписали протокола, не са служители на оператора на съответната мрежа.

    На следващо място, съдът приема, че в чл.47 – чл.51 от ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в които е допустимо извършване на корекция на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се свеждат до две групи –  на констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване и на субективно въздействие върху измервателната система. С първата, е въведена обективна отговорност на потребителя, като изключение от общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди –  корекция се допуска при липса на средство за търговско измерване или при установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване /СТИ/ със заложените нормативи изисквания /т.е. при отчитане на грешки извън допустимите/. Втората група случаи обхваща тези, при които при извършена проверка е констатирано нарушение целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд елемент –  обстоятелства, предполагащи намеса на субективен фактор, при която се променя схемата на свързване, водещо до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия. И в двата случая се съставя констативен протокол, подписан от представител на оператора и потребителя /или от заместващи го две независими лица, присъстващи като свидетели/ – чл.47, ал.1 – ал.З ПИКЕЕ. За защита както на обществения, така и на личния интерес на всяка от страните по договора за продажба на електроенергия с правилата е предвиден съответен, гарантиращ обективното установяване наличието на обстоятелства, водещи до ангажиране отговорността на потребителя. Тази гаранция е постигната с участието на независим орган. В случай, че се касае до грешка при отчитането, извън допустимата, наличието на такава се доказва с протокол от проверка на СТИ, извършена от компетентния орган за метрологичен надзор, на когото операторът е длъжен да изпрати демонтираното при проверката СТИ, съгласно чл.47 ал.5 изр.2 ПИКЕЕ. В този смисъл е задължителната съдебна практика, която е постановена след влизане в сила на ПИКЕЕ и касае извършени корекции в периода след 16.11.2013 г. – решение № 104 от 16.08.2016 г. т.д.№1671/15г.,1 т.о., ВКС.

  С оглед изложеното се налага правния извод, че е налице законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електроенергия и другите посочени условия. В облигационно установените правоотношения съществуват основни начала и принципи за недопускане на неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата, приложими включително и в конкретния случай в хипотеза на възможното им нарушаване чрез неточно измерване на количество доставена и потребена енергия. За осигуряване действието на този принцип са предвидени механизми, които максимално да ограничат нарушаването му чрез установяване на реалната доставка на енергия, включително и със заместващи данни за размера й.

     В чл.48 от ПИКЕЕ е предвидено, че при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологична проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа да изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, като при наличие на точен измерител количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване /т.1.а./, а при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за търговско измерване корекцията се изчислява на базата на половината от пропусквателната способност на присъединителните съоръжения /кабели, проводници/, свързващи инсталацията на клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване /т. 1.6./.

           В настоящия казус е доказано неточно отчитане на потребената електроенергия. Ответникът „Ч.Е.Б.“ АД, *** е ангажирал констативен протокол, изготвен в отсъствие на ищеца, но в присъствието на две лица от Федерацията на потребителите, съставен по реда на чл.47 ПИКЕЕ, в който е отразено наличие на нарушаване на целостта на пломбите на електромера. Средството за търговско измерване/СТИ/ е изпратено за проверка в Българския институт по метрология, в който след направени изследвания е съставен констативен протокол на 07.12.2017 год., който е официален удостоверителен документ. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните по делото се установява, че посоченото в т.5 от констативен протокол  от метрологична експертиза на средство за измерване № 1733/07.12.2017 год. на Български институт по метрология/БИМ/, а именно: „осъществяван е достъп до вътрешността на електромера; при четене на енергонезависимата памет се констатира, че форматът на записа е променен, което говори за намеса в софтуера на електромера, което не е от производителя“, представлявало промяна на формата на записа и водело до различно записване, защото е променен формата на записа. Установява се също така, че общото количество електроенергия неотчетено  от СТИ за период от 90 дни е правилно преизчислено при спазване на чл.48, ал.1, т.1, б.“Б“ от ПИККЕ. При проверка на корекцията на сметката било установено, че изчисленията са математически верни и съответстват на одобрените цени за електрическата енергия за процесния период  от ДКЕВР.

   С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав, счита че предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК е неоснователен и като такъв правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.

           С оглед на изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

           С оглед изхода на спора на въззивника- ищец не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция. Искането за присъждане на юрисконсултско  възнаграждение на въззиваемата страна- ответник, съдът намира за основателно. Досежно размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна – ответник, съдът намира, че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила изменение на разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата редакция на текста, която настоящата въззивна инстанция, с оглед висящността на делото, следва да съобрази, размерът на възнаграждението, което следва да се присъди, когато  юридическо лице е било защитавано от юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело определен по реда на чл. 37 от ЗПП. И тъй като чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от въззивника-ищец в полза на въззиваемата страна- ответник юрисконсултско възнаграждение следва да се определи от съда в размер на сумата от 100 лв.

        Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

                                         

                                         Р     Е    Ш    И    :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 545927 от 26.11.2018 г., постановено по гр.дело № 87834/2017 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 74 с-в.

                  ОСЪЖДА Н.Ц.С., ЕГН **********, с адрес: гр.К., Жилищен комплекс *********, да заплати на Ч.  Е.Б.“-АД, ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес център, на основание чл. 78, ал. 8 във връзка с ал.3 от  ГПК, сумата от 100 лв./ сто лева/ – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.    

        РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 ГПК.

         

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  

 

                                                                                

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:1./                       

 

 

                                                                                              2./