РЕШЕНИЕ
№ 6100
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110134451 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и кумулативно съединени установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 232, ал. 2, предл. 1, предл. 2
от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД от ЮЛ срещу ЮЛ с искане да се признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 277.20 лв., представлява незаплатен наем за ползването на обект,
находящ се в ************ за периода от 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата от 32.26 лв., представляваща мораторна лихва начислена върху
главницата за наем за периода от 04.02.2022 г. до 29.03.2023 г., сумата от
127.97 лв., представляваща незаплатена ел. енергия за периода от 01.01.2022 г.
до 31.01.2022 г., ведно със законна лихва за период от 31.03.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 14.89 лв., представляваща мораторна лихва
начислена върху главницата за ел. енергия за периода от 04.02.2022 г. до
29.03.2023 г., сумата от 277.20 лв., представлява незаплатен наем за
ползването на обект, находящ се в ************ за периода от 01.03.2022 г. до
31.03.2022 г., ведно със законна лихва за период от 31.03.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата от 29.65 лв., представляваща мораторна лихва начислена
върху главницата за наем за периода от 10.03.2022 г. до 29.03.2023 г., сумата от
62.28 лв., представляваща незаплатена ел. енергия за периода от 01.02.2022 г.
до 28.02.2022 г., ведно със законна лихва за период от 31.03.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 6.66 лв., представляваща мораторна лихва
начислена върху главницата за ел. енергия за периода от 10.03.2022 г. до
29.03.2023 г., сумата от 277.20 лв., представлява незаплатен наем за
ползването на обект, находящ се в ************ за периода от 01.04.2022 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 31.03.2023 г. до изплащане
1
на вземането, сумата от 27.42 лв., представляваща мораторна лихва начислена
върху главницата за наем за периода от 08.04.2022 г. до 29.03.2023 г., сумата от
52.43 лв., представляваща незаплатена ел. енергия за периода от 01.03.2022 г.
до 31.03.2022 г., ведно със законна лихва за период от 31.03.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 5.18 лв., представляваща мораторна лихва
начислена върху главницата за ел. енергия за периода от 08.04.2022 г. до
29.03.2023 г., сумата от 831.60 лв., представлява незаплатен наем за
ползването на обект, находящ се в ************ за периода от 01.05.2022 г. до
31.07.2022 г., ведно със законна лихва за период от 31.03.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата от 68.14 лв., представляваща мораторна лихва начислена
върху главницата за наем за периода от 08.06.2022 г. до 29.03.2023 г., сумата от
277.20 лв., представлява незаплатен наем за ползването на обект, находящ се в
************ за периода от 01.08.2022 г. до 31.08.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 21.17
лв., представляваща мораторна лихва начислена върху главницата за наем за
периода от 28.06.2022 г. до 29.03.2023 г., сумата от 277.20 лв., представлява
незаплатен наем за ползването на обект, находящ се в ************ за
периода от 01.09.2022 г. до 30.09.2022 г., ведно със законна лихва за период от
31.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 21.41 лв., представляваща
мораторна лихва начислена върху главницата за наем за периода от 08.07.2022
г. до 29.03.2023 г., сумата от 277.20 лв., представлява незаплатен наем за
ползването на обект, находящ се в ************ за периода от 01.10.2022 г. до
31.10.2022 г., ведно със законна лихва за период от 31.03.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата от 11.55 лв., представляваща мораторна лихва начислена
върху главницата за наем за периода от 31.10.2022 г. до 29.03.2023 г., за които
суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 17222/2023 г. по
описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че между него в качеството му на наемодател и ответника
като наемател на 04.01.2022 г. бил сключен договор за наем на павилион №
************, находящ се в района на „************* с предназначение
извършване на куриерски услуги. Поддържа, че наемателят /ответник/ се е
съгласил да заплаща стойността от 231 лв. до 10-то число на текущия месец
въз основа на издадена фактура. Допълва, че задължението на наемателя в
размер на общо 2737.48 лв., представляващо наем и ел. енергия било
обективирано в издадените фактури с номера както следва:
**********/04.02.2022 г.; ***********/10.01.2022 г.;
***************/08.04.2022 г.; **********/08.06.2022 г.;
***********/28.06.2022 г.; ************/08.07.2022 г. и
**********/31.10.2022 г . Поддържа, че до подаване на заявлението по чл. 410
ГПК, ответникът не е изпълнил задълженията си. Претендира разноски. Пред
съда процесуалният представител на страната поддържа исковата претенция,
като претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор. Пред
съда страната не изпраща процесуален представител и не взема становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
2
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен договор за наем на павилион № ************ от
04.01.2022 г., сключен между ЮЛ в качеството на наемодател и ЮЛ като
наемател. Съгласно договора на наемателя е предоставен за временно
възмездно ползване павилион № ************, находящ се в района на
„*************. В чл. 3 от договора е предвидено, че размерът на наема е 231
лв. за един месец без ДДС, като при плащане се начислявало ДДС към
договорената цена. В чл. 4 е посочено, че заплащането на наема се извършвало
до 10-то число на текущия месец, по банков път, срещу издадена фактура.
Съгласно чл. 15 от договора същият се сключвал за срок от 01.01.2022 г. до
31.12.2022 г.
По делото е представена фактура № ********** от 04.02.2022 г. с издател
ЮЛ и получател ЮЛ за наем на павилион на стойност 231 лв. без ДДС и
консуматив на стойност 106.64 лв. без ДДС.
По делото е представена фактура № *********** от 10.03.2022 г. с
издател ЮЛ и получател ЮЛ за наем на павилион на стойност 231 лв. без ДДС
и консуматив на стойност 74.82 лв. без ДДС. Като по делото е издадено и
кредитно известие № ********* от 08.06.2022 г., с което е сторнирана фактура
№ *********** от 10.03.2022 г.
По делото е представена фактура № *************** от 08.04.2022 г. с
издател ЮЛ и получател ЮЛ за наем на павилион на стойност 231 лв. без ДДС
и консуматив на стойност 59.95 лв. без ДДС.
Представена е фактура № ********** от 08.06.2022 г. с издател ЮЛ и
получател ЮЛ за наем на павилион на стойност 231 лв. без ДДС и консуматив
на стойност 74.82 лв. без ДДС.
Представена е фактура № ********** от 08.06.2022 г. с издател ЮЛ и
получател ЮЛ за наем на павилион м. март на стойност 231 лв. без ДДС, за
наем на павилион м. април на стойност 231 лв. без ДДС, както и за наем на
павилион м. май на стойност 231 лв. без ДДС.
По делото е представена фактура № *********** от 28.06.2022 г. с
издател ЮЛ и получател ЮЛ за наем на павилион на стойност 231 лв. без
ДДС.
По делото е представена фактура № ********** от 08.07.2022 г. с издател
ЮЛ и получател ЮЛ за наем на павилион на стойност 231 лв. без ДДС.
Представена е фактура № ********** от 31.10.2022 г. с издател ЮЛ и
получател ЮЛ за наем на павилион м. 10.2022 г. на стойност 231 лв. без ДДС.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият
съдебен състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява,
че поради невъзможност за осъществяване на контакт със счетоводството на
ЮЛ било оправено запитване до ТД на НАП за процесните фактури, като бил
получен отговор, че ЮЛ било декларирало в дневник покупки към СД по
ЗДДС, за данъчен период месец февруари 2022 година, фактура № **********
от 04.02.2022 г. с издател ЮЛ на стойност 337.64 лв., начислен ДДС 67.53 лв.
Вещото лице посочва, че нямало данни за деклариране в дневници за покупки
3
на фактури № *********** от 10.03.2022 г., № *************** от 08.04.2022
г., № ********** от 08.06.2022 г., № ********** от 08.06.2022 г., №
*********** от 28.06.2022 г., № ********** от 08.07.2022 г., № ********** от
31.10.2022 г. Фактурите за периода от м. март 2022 г. до м. октомври 2022 г. не
били отразени в дневниците за покупки, което е показател, че не били
осчетоводени от дружеството. Съгласно заключението наемът и консумативът
за ел. енергия били отразени на отделни редове, като дължимият наем за
периода от 01.02.2022 г. до 31.10.2022 г. бил в размер на 2494.80 лв., а
размерът на мораторната лихва върху главницата за наем бил 210.59 лв.
Размерът на потребената ел. енергия за периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2022
г. бил 242.68 лв. с ДДС, а мораторната лихва начислена върху главницата за
ел. енергия възлизала на 26.74 лв. Вещото лице посочва, че от извършените
проверки може да се твърди по отношение на процесните фактури, че
счетоводството на ищеца било водено редовно.
Договорът за наем, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл.
228 - чл. 239 от ЗЗД, не е формален и писмената му форма не е условие за
неговата действителност. Следователно преценката на съда за възникването и
съществуването на договорно правоотношение между страните не е обвързана
с изискване за спазване на писмената форма. Сключването на договора може
да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства.
В случая от представените писмени доказателства, а именно договор за
наем на павилион № ************ от 04.01.2022 г. се установява, че на
04.01.2022 г. между ЮЛ, като наемодател и ЮЛ в качеството на наемател е
сключен договор за наем, по силата на който на наемателя е предоставено за
временно възмездно ползване павилион № ************, находящ се в района
на „*************, за срок от 12 месеца считано от 01.01.2022 г., при дължим
месечен наем в размер на 231 лв. без ДДС или 277.20 лв. с ДДС.
Обстоятелството, че страните са били обвързани от процесното наемно
правоотношение, както и че фактическата власт върху обекта е била
предадена на ответника съгласно договора от 04.01.2022 г. се установява и от
приетата по делото съдебно –счетоводна експертиза, съгласно която Стар
Пост“ ЕООД било декларирало в дневник покупки към СД по ЗДДС, за
данъчен период месец февруари 2022 година, фактура № ********** от
04.02.2022 г. с издател ЮЛ на стойност 337.64 лв., начислен ДДС 67.53 лв. С
оглед трайната практика на ВКС фактурите отразяват възникналата между
страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското
дружество–ответник, включването им в дневника за покупко -продажби по
ДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва
неговото съществуване, като същевременно следва да се ценят и като
признание за извършване на описаните в тях услуги. В случая с оглед на
събраните по делото доказателства, доколкото не се установи процесния
договор за наем да е бил прекратен на друго основание в по-ранен момент и
исковата претенция е за периода 01.02.2022 г. до 31.10.2022 г., то страните в
така посочения период са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение по процесния договор за наем.
Съгласно чл. 3 от договора за наем е предвидено, че наемателят заплаща
4
месечна наемна цена в размер на 231 лв. без ДДС или 277.20 лв. с ДДС. По
делото не са ангажирани никакви доказателства за извършено погасяване на
задължението на наем за периода 01.02.2022 г. до 31.10.2022 г., поради което
настоящият състав намира, че предявения иск по чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД
се явява основателен за сумата в размер на 2494.80 лв.с ДДС и следва да бъде
уважен в пълен размер.
По исковете с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД.
Разходите, свързани с ползването на наетия недвижим имот се дължат за
времето, през което наетия имот е ползван от наемателя, именно на основание
възникналото в следствие на сключения договор за наем наемно
правоотношение.
В конкретния случай, разходите се свеждат до цената на консумативите за
електрическа енергия. За тези разходи не се установява да е било уговорено, че
са за сметка на наемателя, доколкото в процесния договор за наем не е
уговорено заплащането на задължения за консумативи. В случая след като се
извърши тълкуване на процесния договор по смисъла на чл. 20 от ЗЗД и при
съобразяване с търговските обичай и извършеното признание на ответника на
задълженията обективирани във фактура № ********** от 04.02.2022 г. / за
наем на павилион на стойност 231 лв. без ДДС и консуматив на стойност
106.64 лв. без ДДС/, за която ответникът е ползвал данъчен кредит, то следва
да се приеме, че задълженията за консумативи са за сметка на наемателя, но
предявения иск не следва да се уважава в пълен размер. С оглед на
изложеното по-горе следва да се приеме, че по отношението на вземането за
ел. енергия във фактура № ********** от 04.02.2022 г. на стойност 106.64 лв.
без ДДС или 127.97 лв. с ДДС ответникът е извършил признание за
дължимостта на тази сума, поради което искът се явява основателен за така
посочената сума. По отношение на останалите претендирани суми за ел.
енергия по делото не са ангажирани никакви доказателства за реалното
извършване на консумативните разходи за ел. енергия. За установяване на
вземанията си за ел. енергия по процесния договор ищецът е представил по
делото единствено фактури № *********** от 10.03.2022 г., № ***********
от 10.03.2022 г., № *************** от 08.04.2022 г., № ********** от
08.06.2022 г., които са частни свидетелстващи документи, едностранно
издадени от ЮЛ и съдържащи изгодни за автора факти /за доставка на
определено количество услуги и възникнали в негова полза парични
вземания/, поради което същите не се ползват с материална доказателствена
сила за констатираните в тях права и задължения, а формалната им
доказателствена сила се отнася единствено до факта на писменото изявление и
неговото авторство. Документите не са подписани от длъжника и не съдържат
негово признание за дължимостта на сумите и следователно установяват само
наличието на парична претенция на ищеца на посочената стойност, но не и
реалната доставка на услугата като основание за възникване на това вземане.
Ето защо, при липсата на други доказателства по делото съдът намира, че
едностранно съставените от ищеца фактури № *********** от 10.03.2022 г.,
№ *********** от 10.03.2022 г., № *************** от 08.04.2022 г., №
********** от 08.06.2022 не доказват доставката на претендираното
5
количество ел. енергия, поради което по отношение на тях претенцията се
явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена в тази й част.
По отношение на исковете по чл. 86 ЗЗД настоящия състав намира
следното. Когато длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска
обезщетение за неизпълнение. В конкретния случай се претендира
изпълнение, а именно плащане на просрочени вземания. Когато е налице
неизпълнение на парично задължение, обезщетението за забава е в размер на
законната лихва от деня на забавата. Ответникът изпада в забава с изтичане на
деня на падежа на съответната вноска, по арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД и след тази
дата дължи мораторна лихва. В случая съгласно чл. 4 от процесния договор за
наем е предвидено, че наемателят е длъжен да заплаща месечната наемна цена
до 10-то число на текущия месец, поради което от 11-то число същият изпада
в забава. С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна
лихва върху главницата за наем за периода от 04.02.2022 г. до 29.03.2023 г., се
явява основателна за сумата от 211.60 лв. изчислена по реда на чл. 162 от
ГПК.
По отношение на претенциите за мораторна лихва начислена върху
главниците за консумативите за електрическа енергия настоящият състав
намира следното. В случая основателна се явява единствено претенцията за
сумата от 127.97 лв., представляваща незаплатена ел. енергия за периода от
01.01.2022 г. до 31.01.2022 г. Действително след като ответникът не е
изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация
би изпаднал в забава и ще се дължат обезщетение в размер на претендираната
законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главниците за консумативи.
В случая страните не са уговорили срок за заплащане, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото от
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че фактура № ********** от
04.02.2022 г., в която се намира и вземането за сумата от 127.97 лв. е била
получена от ответника, като същият я е декларирал в дневник покупки по
ЗДДС, за данъчен период месец февруари 2022 година, поради което
ответникът е получил покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което претенцията за
лихва в размер на 14.89 лв., представляваща мораторна лихва начислена върху
главницата за ел. енергия за периода от 04.02.2022 г. до 29.03.2023 г. се явява
основателна.
По отношение на останалите претенции за мораторна лихва начислени
върху главниците за консумативите за електрическа енергия, настоящият
състав намира, че искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява акцесорен по
отношение на главните искове по чл. 232, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и доколкото
главните искове се явяват неоснователни, то такива се явяват и исковете по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, поради което следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността на страните за разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
6
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК заявителят
/ищец/ има право на направените от него разноски в двете производства, като
ищецът претендира сумите от 54.75 лв. държавна такса в исковото
производство, 400 лв. адвокатско възнаграждение в исковото производство
определено, 300 лв. депозит за вещо лице, 54.75 лв. платена държавна такса в
заповедното производство и 400 лв. адвокатско възнаграждение в заповедното
производство. С оглед частичната основателност на исковите претенции на
ищецът следва да му бъде присъдена сумата в размер на 1158.11 лв. При този
изход на спора ответникът принципно би имал право на разноски, но такова не
се претендират.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ЮЛ, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление ************** срещу
ЮЛ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **************, по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
232, ал. 2, предл. 1, предл. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че ЮЛ дължи на ЮЛ
сумата от 277.20 лв., представлява незаплатен наем за ползването на обект,
находящ се в ************ за периода от 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата от 32.26 лв., представляваща мораторна лихва начислена върху
главницата за наем за периода от 04.02.2022 г. до 29.03.2023 г., сумата от
127.97 лв., представляваща незаплатена ел. енергия за периода от 01.01.2022 г.
до 31.01.2022 г., ведно със законна лихва за период от 31.03.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 14.89 лв., представляваща мораторна лихва
начислена върху главницата за ел. енергия за периода от 04.02.2022 г. до
29.03.2023 г., сумата от 277.20 лв., представлява незаплатен наем за
ползването на обект, находящ се в ************ за периода от 01.03.2022 г. до
31.03.2022 г., ведно със законна лихва за период от 31.03.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата от 29.65 лв., представляваща мораторна лихва начислена
върху главницата за наем за периода от 10.03.2022 г. до 29.03.2023 г., сумата от
277.20 лв., представлява незаплатен наем за ползването на обект, находящ се в
************ за периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 27.42
лв., представляваща мораторна лихва начислена върху главницата за наем за
периода от 08.04.2022 г. до 29.03.2023 г., сумата от 831.60 лв., представлява
незаплатен наем за ползването на обект, находящ се в ************ за
периода от 01.05.2022 г. до 31.07.2022 г., ведно със законна лихва за период от
31.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 68.14 лв., представляваща
мораторна лихва начислена върху главницата за наем за периода от 08.06.2022
г. до 29.03.2023 г., сумата от 277.20 лв., представлява незаплатен наем за
ползването на обект, находящ се в ************ за периода от 01.08.2022 г. до
31.08.2022 г., ведно със законна лихва за период от 31.03.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата от 21.17 лв., представляваща мораторна лихва начислена
върху главницата за наем за периода от 28.06.2022 г. до 29.03.2023 г., сумата от
7
277.20 лв., представлява незаплатен наем за ползването на обект, находящ се в
************ за периода от 01.09.2022 г. до 30.09.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 21.41
лв., представляваща мораторна лихва начислена върху главницата за наем за
периода от 08.07.2022 г. до 29.03.2023 г., сумата от 277.20 лв., представлява
незаплатен наем за ползването на обект, находящ се в ************ за
периода от 01.10.2022 г. до 31.10.2022 г., ведно със законна лихва за период от
31.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 11.55 лв., представляваща
мораторна лихва начислена върху главницата за наем за периода от 31.10.2022
г. до 29.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение
по ч.гр.д. № 17222/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница сумата от 62.28 лв., представляваща незаплатена ел. енергия за
периода от 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г., ведно със законна лихва за период от
31.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 6.66 лв., представляваща
мораторна лихва начислена върху главницата за ел. енергия за периода от
10.03.2022 г. до 29.03.2023 г., иска за сумата от 52.43 лв., представляваща
незаплатена ел. енергия за периода от 01.03.2022 г. до 31.03.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от
5.18 лв., представляваща мораторна лихва начислена върху главницата за ел.
енергия за периода от 08.04.2022 г. до 29.03.2023 г.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
************, да заплати на ЮЛ, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление **************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в
размер на 1158.11 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8