№ 222
гр. Ботевград, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело №
20251810100375 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на В. С. П., ЕГН: **********, със съд. адрес: гр.
София, бул. „Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, офис 5.3, чрез адв. Д. М. М., срещу
„Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК: *********, гр. София, р-н „Изгрев“, ул. „Незабравка“ №
25, ет. 5, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба (ИМ) на В. С. П. се твърди, че между нея и „Би Енд Джи Кредит“
ООД бил сключен Договор за кредит № *********, с който дружеството като кредитодател
отпуснало на физическото лице като кредитополучател сумата от 1 500 лв., като в договора
било предвидено и плащането на такса „динамично плащане“, която била в размер на 750
лв., т. е. 50 % от размера на главницата: чл. 9, ал. 2 от същ. дог. Освен това било уговорено и
плащането на сумата от 524.89 лв. за „бързо разглеждане на искането за отпускане на
кредит“. Релевират се доводи, че този договор бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, във вр. с чл. 22, чл. 10а, ал. 2, чл. 1, ал. 1, т. 7-12, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 и 20, ал. 2 ЗПК. С
оглед на основателността на така предявеният установителен иск (УИ) се релевират доводи
и за основателността на осъдителния иск (ОИ), с който на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
се моли Ботевградския районен съд (БРС) да осъди ООД да плати на физическото лице (ФЛ)
сумата от 255.05 лв., платена като възнаградителна лихва по процесния договор за кредит,
който, понеже бил нищожен, създавал задължение само за плащане на главница, но не и на
лихви, при което плащането на лихва било без основание; сумата от 255.05 лв. се иска ведно
със законната лихва от 13.03.2025 г. до окончателното й плащане.
Ответното дружество оспорва исковете като неоснователни, но признава, че е
получило сумата от 255.05 лв. за възнаградителна лихва по договора. Моли БРС да остави
без уважение както УИ, така и ОИ.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Ботевградският районен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
По фактите:
На 01.02.2021 г. между В. С. П. и „Би Енд Джи Кредит“ ООД бил сключен Договор за
кредит № *********, с който дружеството като кредитодател отпуснало на физическото
лице като кредитополучател сумата от 1 500 лв., като в договора било предвидено и
плащането на такса „динамично плащане“, която била в размер на 750 лв., т. е. 50 % от
размера на главницата: чл. 9, ал. 2 от същ. дог. Освен това било уговорено и плащането на
сумата от 524.89 лв. за „бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит“. Било
уговорено, без да е посочен ГПР, че ФЛ е трябвало да варене на ЕООД общата сума от
3 029.95 лв. на единадесет равни ежемесечни вноски от по 275.45 лв. В договора е
предвидено, че ГПР е 34.96 %, а ГЛП – 32.55 %. П. е платила сумата от 255.05 лв. като
възнаградителна лихва на ООД.
По правото:
БРС намира, че е сезиран с (1) УИ по чл. 124, ал. 1 ГПК, с който В. С. П. иска да бъде
прогласен за нищожен Договор за кредит № ********* от 01.02.2021 г. между нея като
кредитополучател и „Би Енд Джи Кредит“ ООД като кредитодател на основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22, чл. 10а, ал. 2, чл. 1, ал. 1, т. 7-12, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 и 20, ал. 2
ЗПК; и (2) ОИ, с който В. С. П. иска да бъде осъдено „Би Енд Джи Кредит“ ООД да й плати
сумата от 255.05 лв., платени без основание като възнаградителна лихва по нищожния
договор, ведно със законната лихва от 19.01.2025 г. до окончателното й плащане, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът възразява срещу двата иска,
като релевира аргументи, че те са били неоснователни.
Досежно разпределението на доказателствената тежест БРС приема следното:
По делото не са наведени факти, за които съществува установено от закона
предположение (презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, нито пък неподлежащи на
доказване факти по смисъла на чл. 155 ГПК (общоизвестни или служебно известни факти).
Съдът указва на страните, че фактът на получаване на сумата от ответното дружество е
безспорен (чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК). На основание чл. 146, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2 ГПК съдът
указва на страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания и възражения, като в противен случай съдът ще ги счете за недоказани, т. е. за
ненастъпили, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК.
Ищецът носи доказателствена тежест, за да установи, че е платил процесната сума на
ответното дружество, но това обстоятелство следва да бъде обявено за безспорно. Ответното
дружество носи доказателствена тежест, за да докаже юридическият факт, въз основа на
който е придобил право на вземане за процесната сума.
Съдът намира, че ФЛ има качеството на потребител: чл. 9, ал. 3 ЗПК. Съгласно чл. 22
ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.7-12 и чл. 20, ал. 2, чл.
12, ал. 1, т. 7-9 ГПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, при което по
силата на чл. 23 ЗПК потребителят му дължи само чистата стойност на кредита. Съгласно
чл. 11, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит (ДПК) трябва да съдържа ГПР по
кредита и сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на ДПК.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК по ДПК следва в ГПР да се включат общите разходи по кредите за
потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки и косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, изразени като ГПР от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния ДПК е посочено, че ГПР е 34.96 % (чл. 9, ал. 1-2 от дог.), без в ГПР да се
включени разходите за такси за бързо разглеждане и за динамично плащане на по кредита.
По естеството си тези „такси“ се явява такива за отпускане и усвояване на кредита, а по
силата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК такива не следва да се начисляват. Освен това посочените
клаузи, в общ размер на 1 274.89 лв., е почти колкото самата главница от 1 500 лв. При това
ГПР възлиза не на 34.96 %, а неколкократно по-висок размер, и то над 50 % от главницата,
поради което в ДПК всъщност не е посочен коректен ГПР. Следователно, ДПК се явява
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 23 ЗПК.
С оглед на основателността на УИ то основателен се явява и ОИ, тъй като, когато
бъде признат за нищожен по чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, потребителят дължи
2
само чистата стойност на кредита: чл. 23 ЗПК. При това плащането на възнаградителна
лихва от ищцата на ответното дружество в размер на 255.05 лв. се явява без основание и се
дължи, респ. ООД следва да бъде осъдено да върне тази сума на ФЛ, ведно със законната
лихва от датата на ИМ до окончателното й изплащане: чл. 55, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 86, ал.
1 ЗЗД. Плащането е безспорно, а ответното дружество не е доказало ЮФ, който да оправдае
задържането му.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищцата срещу ответното дружество
в размер на 50 лв. за държавна такса, като искането за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 100 лв. е неоснователно, тъй като по делото е платена ДТ в размер на
50 лв. (чл. 72, ал. 1 ГПК); 2 200 лв. за адвокатско възнаграждение; 15 лв. за куриерска услуга;
1.68 лв. за банкова такса; или всичко в размер на 2 266.68 лв. (чл. 78, ал. 1 ГПК).
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Ботевградският районен
съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за кредит № ********* от 01.02.2021 г.
между В. С. П., ЕГН: **********, със съд. адрес: гр. София, бул. „Александър
Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, офис 5.3, чрез адв. Д. М. М., като кредитополучател, и „Би
Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК: *********, гр. София, р-н „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет.
5, като кредитодател, на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД да плати на В. С. П. сумата от 255 (двеста
петдесет и пет) лева и 5 ст., платена без основание – по обявения за нищожен договор за
потребителски кредит – възнаградителна лихва, ведно със законната лихва от 19.01.2025 г.
до окончателното й плащане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД да плати на В. С. П. сумата от 2 266 (две
хиляди двеста шестдесет и шест) лева и 68 ст. за държавна такса в исковия процес.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
3