Р Е Ш Е Н И Е
Номер 02.02.2021 г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На двадесет и втори януари Година 2021
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
Секретар: Диана Борисова
като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело № 7229 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата И.Г. твърди, че е наследница по закон на починалата
на 09.08.2019г. М.Т.. След смъртта й, ищцата разбрала, че починалата е
направила саморъчно завещание на цялото си имущество в полза на ответника Н.Г..
Оспорва автентичността на завещанието, като твърди, че същото не е написано и
подписано от М.Т.. Сочи, че въз основа на наследствено правоприемство е
придобила ½ ид. част от притежаваните от наследодателката недвижими
имоти:
Апартамент №
28/двадесет и осем/, находящ се в гр. София, ж.к. Младост 1 /едно/, блок ***
/сто и три/, вх. ***/пети/, със застроена площ 32,73 /тридесет и две цяло и
седемдесет и три стотни/ кв. м., при съседи от север стълбище, от юг тревна площ, от изток апартамент № 27 / двадесет и седем/,
от запад апартамент № 29 /двадесет и девет/, отгоре апартамент №34 и отдолу
ап.22/двадесет и две/, заедно с избено помещение № 28 /десет осем/, с полезна
площ 4,87 /четири цяло осемдесет и седем стотни/ кв. м., при съседи: север-
коридор, юг- тревна площ, запад -мазе №32, заедно с 0,353% /нула цяло и триста
петдесет и три хиляди върху сто/ идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото — държавна земя, който съответства на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1602.6175.1.28 в гр. София, общ. Столична, обл. София по кадастрална карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-38/10.07.2012 г. на ИД на
АГКК последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР.
Адрес на имота: гр. София, район Студентски, бл.***, вх***. Самостоятелен обект
се намира на етаж 5 в сграда с идентификатор 68134.1602.6175.1, брой надземни
етажи 17, брой подземни етажи 0, Предназначение: Жилищна сграда- многофамилна Сградата
е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1602.6175,Предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент Брой нива на обекта: 1, Посочени
в документа площ: няма данни, Ниво:1, Съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: 68134.1602.6175.1.27,
68134.1602.6175.1.29, Под обекта:68134.1602.6175.1.22; Над обекта: 68134.1602.6175.1.34;
Апартамент № 8/ осем/, среден южен апартамент на първи етаж в сградата на жилищна кооперация “Вапцаров” в град Велико Търново, ул. *******/девет/, При граници на апартамента : Р.Д.Р.и Д.В.Ч. с мазе № 6/шест/ при граници: И.Т.и Д.К.и таван №4/четири/ при граници Д. С.и Д.Б., заедно с една девета идеална част от общите части на сградата и една девета идеална част от дворното място на кооперацията: парцел VII-седма от квартала четиристотин двадесет втори по плана на гр. В. Търново при граници: от север- ул. Дим. Иванов, от изток парцел VIII на жилищна кооперация “Искра”, от юг парцела девета- собственост на жилфонд гр. В. Търново отстъпена с право на строеж на МТС гр. В. Търново и от запад П.И.С., с пространство 756 /седемстотин ' петдесет и шест/ кв.м., който съответства на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.503.267.3.2 Гр. Велико Търново, общ. Велико Търново, обл. Велико Търново По кадастрални карта и кадастралните регистри, одобрени Със Заповед РД-18-86/19.09.2008 г. на ИД НА АГКК Последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, Адрес на имота: гр. Велико Търново, п.к. 5000, бул. ********, Самостоятелният обект се намира на етаж 1 в града с идентификатор 10447.503.267.3, брой надземни етажи 3, брой подземни етажи 0, Предназначение: Жилищна сграда- многофамилна. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.503.267- Предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент Брой нива на обекта: 1, Посочена в документа площ: няма данни, Ниво:1, Съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: 10447.503.267.3.1., 10447.503.267.3.3, Под обекта: няма, Над обекта: 10447.503.267.3.5.
Ето защо, моли съда да прогласи нищожността на процесното завещание, да я признае за собственик на ½ ид. част от посочените недвижими имоти и да осъди ответника да й предаде владението върху тях.
Ответникът Г. оспорва изцяло исковете като неоснователни. Твърди, че познава починалата откакто е бил дете, а от 2008г. живее постоянно на адреса, където с нея били съседи. Около 10 години преди Т. да почине, той и съпругата му били в много близки отношения с нея, помагали й, като й набавялли нужните лекарства, храна, откликвали за съдействие, когато имала нужда да посети лекар и др. Не са й оказвали финансова подкрепа. През май 2019г. ответникът предложил на Т. да купи апартамента й, като тя си запази пожизнено право на ползване. Тя отказала и предложила да му прехвърли имуществото си, т.к. нямала близки. По съвет на нотариус В.М., написала и подписала саморъчно завещание, което предала на ответника за съхранение при нотариуса. Сочи, че не познава ищцата и пред него, както и пред другите съседи от блока, починалата винаги е твърдяла, че няма близки. Ответникът и семейството му получили от болницата трупа на починалата, те организирали погребението, поръчали и заплатили надгробна плоча. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема от фактическа страна следното:
Установява се от
доказателствата по делото, а не се и спори между страните, че М.М.Т.е починала
на 09.08.2019г.
Съгласно представеното удостоверение за наследници, тя е оставила трима наследници по закон – И.С.Г., Б.Х.Б.и Д.Х.Б.- К..
Не се спори, а и се установява от приложените писмени доказателства – договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от 10 май 1991г. и констативен нотариален акт за собтвеност №41, том 2, дело №636/1961г., Великотърновски народен съд, че починалата е била собственик на процесните две жилища в гр. София и гр. Велико Търново, съответно по силата на договор за покупко-продажба и наследство. Установява се от приложените към молба на ищеца от 21.11.2019г. писма и извлечения от Е.Ад и Банка ДСК, че починалата е имала разкрити банкови сметки при посочените банки, по които е установена наличност в общ размер на около 50 000 лв.
Не се спори между страните и че ответникът се легитимира като собственик на процесните апартаменти, както и на сумите по банкови сметки по силата на саморъчно завещание – на л.12 от делото на СРС. Спорът между страните е концентриран в това дали завещанието е написано и подписано от посочената като завещателка Т..
За установяване на това, дали процесното завещание е написано и подписано от починалата, по делото е изслушано заключението на съдебно-графическа експертиза, на вещото лице Г.М.. Заключението е категорично, че ръкописният текст в саморъчното завещание е написан, а подписът положен отМ.М.Т.. За да достигне до този извод вещото лице е работило по сравнителен материал – образци от подписа и почерка на Т. в документи от МВР – БДС и образци, представени по делото от ответника. Като е сравнил общите графически признаци /транскрипция, относителен размер, наклон, степен на свързаност и др./ и други, по-характерни, подробно обсъдени в заключението, вещото лице е достигнало до категоричния извод, че и текстът, и подписът, положен за завещател в обекта на изследване, са изпълнени лично от Т.. Заключението е компетентно изготвено, отговаря в пълнота на поставените задачи и не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло.
По делото е
проведен разпит на един свидетели за установяване на отношенията приживе между
починалата и ответника. Свидетелят И. заявява, че познава ответника Н. от дете,
а Т. от началото на 80-те години, били съседи. Знае, че е страдала от бъбреци
се налагало да ходи в болницата периодично на диализа. Предлагал й да й помага
в пазаруването, но тя споделила, че за нея се грижат Н.и К. – ответникът и
неговата съпруга. Били й дали телефона си да се обажда, когато има нужда. Знае,
че е имало случаи, когато вечер наМ.й е ставало лошо, Н.я е транспортирал до
болницата с автомобил.М.никога не му е споменавала да има близки, роднини.
Когато починала, цялата организация на погребението и разходите по него се
поели от Ники. Той се обадил на свидетеля за ритуала в църквата, освен него
присъствали и още две жени от блока, други непознати хора нямало. След една
година заедно с Н.посетили гроба наМ.в Банкя. Имало хубав паметник, направен от
Н.и К.. Известно му е, че Н.е правил ремонт в жилището на М., но не знае кой го
ползва в момента.
Съдът кредитира показанията на свидетеля изцяло като непосредствени, логични и последователни, като има предвид и липсата му на интерес от изхода на спора по делото. Същите се подкрепят и от представените от ответника писмени доказателства относно извършените разноски във връзка с погребението на починалата.
По делото е прието и постановление за прекратяване на наказателно производство , водено за това, че на 14.07.2019г. на неустановено място е съставен неистински частен документ „саморъчно завещание“, на което е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на М.М.Т.и на 26.08.2019г. този документ е употребен пред нотариуса В.М., за да се докаже, че Т. е завещала цялото си имущество на Н.Г.. От съдържанието на същото се установява, че в рамките на разследването е установено, че процесното завещание е написано и подписано от лицето, посочено като негов автор, поради което същото представлява истински документ по смисъла на закона.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са следните обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 42, буква „б“, вр. с чл.25, ал.1 от ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание, поради това, че не е написано ръкописно от самия завещател и не е подписано от него, кумулативно съединен с два ревандикационни иска с пр. осн. чл.108 от ЗС – за признаване собствеността и предаване на владението на ½ идеални части от процесните апартаменти в гр. София и гр. Велико Търново в полза на ищцата.
Ревандикационните искове са логически обусловени от изхода на спора по иска за нищожността на завещанието, поради което този иск следва да бъде разгледан на първо място.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1
от ЗН, саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано
ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено,
и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните
разпореждания. Липсата на който и да е от посочените реквизити води до
нищожност на завещателното разпореждане.
Предвид категоричното заключение на изслушаната СГЕ, по делото се установи,
че текстът на процесното саморъчно завещание е изпълнен от М.Т., посочена като
завещател, както и че същото е подписано от нея. В началото на текста и в
неговия край е поставена една и съща дата – 14.07.2019г., като подписът е
подставен след текста, съдържащ завешателните разпореждания. Ето защо съдът
намира за безспорно установено по делото, че завещанието на М.Т. е написано
саморъчно от завещателката в неговата цялост, включително и дата и мястото на
съставянето му. Завещанието съдържа посочените в чл. 25, ал. 1 ЗН реквизити и е подписано от завещателката. Предвид изложеното
съдът приема, че е спазена формата на саморъчното завещание и същото не е нищожно. Предявеният иск следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
В подкрепа на този извод са и събраните гласни доказателства, от които се
установяват близките отношения между починалата и семейството на ответника,
които обосновават възможния мотив за извършеното завещание в противовес с
липсата на на данни за каквито и да било отношения приживе между починалата и
наследниците й по закон.
Тъй като отхвърленият иск се явява обуслявящ изхода на делото по
предявените ревандикационни искове, последните също следва да бъде отхвърлени.
Това е така, защото ищецът по иск с пр. осн. чл.108 от ЗС следва да установи по
делото фактите, на които основава правото си на собственост върху съответния
недвижим имот, както и това, че ответникът владее същия. Доколкото съдът е
приел, че оспореното завещание не е нищожно, то е породило валидно наследствено
правоприемство между завещателката и ответника, по силата на което правото на
собственост върху процесните недвижими
имоти, което приживе е било част от патримониума на М.Т., е преминало в
патримониума на Н.Г.. Ищцата не доказва правото си на собственост по
наследяване, поради което исковете са неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК право на разноски има
само ответната страна. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и
доказателствата по делото, разноските възлизат на сума в размер на 300 лв. -
депозит за вещо лице и 8 000лв. - адвокатско възнаграждение. Направеното
своевременно от ищцовата страна възражение за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар съдът намира за основателно. Ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата. В конкретния случай, изчисленото по реда на
НМРАВ минимално адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 4 290,22 лв.
Заплатеното от ответната страна го превишава почти двойно. Като взе предвид от
една страна липсата на особена правна или фактическа сложност на делото и
факта, че същото е решено в рамките на едно заседание, но от друга страна
факта, че са предявени в обективно съединение общо три иска, по делото е
изслушвана експертиза и е проведен разпит на свидетел по инициатива на
ответника, че процесуалният представител на ответника се е явил и в двете
заседания по делото /макар в първото да не е даден ход на същото/ и е депозирал
писмена защита в дадения му от съда срок, съдът намира, че разноски за
адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени в размер на 6 000 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.Г., ЕГН **********
*** срещу Н.В.Г., ЕГН ********** *** иск за прогласяване нищожността на
саморъчно завещание от 14.07.2019г., съставено от М.М.Т.в полза на Н.В.Г.,
поради това, че не е написано и подписано от завещателя.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.С.Г., ЕГН **********
срещу Н.В.Г., ЕГН ********** искове за признаване на установено, че ищцата е
собственик по наследство на ½ ид. част от следните недвижими имоти:
Апартамент № 28/двадесет и осем/, находящ се в гр. София, ж.к. Младост 1
/едно/, блок *** /сто и три/, вх. ***/пети/, със застроена площ 32,73 /тридесет
и две цяло и седемдесет и три стотни/ кв. м., който съответства на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1602.6175.1.28 в гр. София,
общ. Столична, обл. София по кадастрална карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-38/10.07.2012 г. на ИД на АГКК последно изменение
със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР. Адрес на имота: гр.
София, район Студентски, бл.***, вх***;
Апартамент № 8/ осем/, среден южен апартамент на първи етаж в сградата на
жилищна кооперация “Вапцаров” в град Велико Търново, ул. *******/девет/, който
съответства на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.503.267.3.2 гр.
Велико Търново, общ. Велико Търново, обл. Велико Търново По кадастрални карта и
кадастралните регистри, одобрени Със Заповед РД-18-86/19.09.2008 г. на ИД НА
АГКК, Последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в
КККР, адрес на имота: гр. Велико Търново, п.к. 5000, бул. ********.,
и за осъждане на ответника да й предаде владението на същите.
ОСЪЖДА И.С.Г., ЕГН ********** да заплати на Н.В.Г., ЕГН ********** на осн. чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 6 300 лв. - разноски по делото, от които 6000 лв. адвокатско
възнаграждение и 300лв. - депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: