ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 180
гр. Перник, 24.02.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, II-ри състав, в закрито съдебно заседание проведено двадесет
и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Методи Величков |
|
ЧЛЕНОВЕ:
Димитър Ковачев |
|
|
Антония
Атанасова - Алексова |
като
разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова възз. ч. гр. д. № 44 / 2020 по описа на Окръжен съд Перник, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК
Образувано по подадена частна жалба
ОТ: „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ “ ЕАД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, чрез пълномощника
си адв. З.Й.Ц.
- САК Със съдебен адрес и адрес за призоваване н съобщения: ***
СРЕЩУ: РАЗПОРЕЖДАНЕ от 05.12.2019г.
постановено по гр.д.№ 7177 / 2019г. на Районен съд Перник, с което е отхвърлено
искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта
за вземането в размер на сумата от 227.57 лв., представляваща неустойка,
дължима поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги *** от ***
Жалбоподателят
счита обжалваното разпореждане за неправилно, поради противоречие с нормите на
материалния закон и необосновано поради неправилна интерпретация на изложените
от заявителя твърдения.
Сочи, че с обжалваното разпореждане съдът отхвърлил
частично подаденото заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата
от 227,57 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на сключения
договор за предоставяне на мобилни услуги, като е посочил: „вземанията за
неустойка се начисляват при прекратяване по вина на потребителя на договора за
мобилни услуги, като същата е в размер на сумата от стандартните за
абонаментния план месечни такси от прекратяването на съответния договор до края
на първоначално предвидения срок на действието му. Посочено е още, че неустойка
се начислява и за разликата между стандартната цена на устройството без
абонамент и дължимата преференциална цена.“ Направеният от съда извод бил
неточен и не съответствал на посочения от заявителя начин на формиране на
неустойката при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги. Както в
депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, така и в уточняващата молба изрично било посочено, че размерът и
основанието за начисляване на неустойката били уговорени в т. 11 от Договор за
мобилни услуги *** от *** Съгласно предвиденото в съответните клаузи, в случай
на предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина или по
инициатива на потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от
всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на
договорите до края на първоначално предвидения срок на действието им, като така
определената неустойка не можела да надвишава сумата от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. Начислена неустойка за неизпълнение
на процесния договор била сбор от два компонента: първият от които бил равен на
три стандартни месечни абонаментни такси без включен ДДС – 62.46 лв., а вторият
от които бил равен на стойността от отстъпките за предоставени на потребителя на устройства, съответстваща
на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги в размер на сумата от
165.11 лв., която била дължима с оглед предоставеното при сключването на
договора от страна на изправния мобилен оператор устройство Lenovo Moto C4Gold на преференциални цени. Жалбоподателят сочи, че
посоченото устройство било предложено на преференциална цена на В.Г. поради
изразеното от него желание да използва мобилните услуги на „Теленор България“
ЕАД и сключването на договор за мобилни услуги. Съгласно чл. 21 от Общите
условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на
мобилни/фиксирани услуги, Теленор имал право да определя отстъпки на база
технология, кредитната оценка на потребителя, обем на ползване на услугата,
съвместно доброволно ползване на две или повече избрани от потребителя
допълващи се услуги, очакван трафик, както и на други основания, определени в
индивидуалния договор с потребителя. Ценовите условия на „Теленор България“ ЕАД
били одобрени от Комисията за регулиране на съобщенията, като съответстващи на
чл. 216 ЗЕС. Поради това следвало да се приеме и, че отстъпките „Теленор
България“ ЕАД били съобразени с търсенето и предлагането при осигуряване на
равнопоставеност на потребителите, категориите крайни потребители, обема на
трафика и други условия, свързани със свободата на договаряне. При предсрочно
прекратяване на така сключения договор за мобилни услуги се губели
преференциите, които били предоставени на потребителя, като абонат на
оператора. Това обосновавало и необходимостта от заплащане на пропорционална
част от направената отстъпка при закупуване на мобилен апарат съответстваща на
оставащия срок до края на договора. Уговореното в изрични клаузи от
индивидуалните договори между страните задължение за неустойка, възникващо при
предсрочното им прекратяване поради неизпълнение на паричните задължения на
абоната, е съобразено с присъщите на подобна клауза санкционна и обезщетителна
функция. Последната била насочена към компенсиране на претърпените от ищеца
вреди за накърнения му интерес под формата на пропуснати ползи от
неосъщественото му правно и сигурно очакване на получаване на определени
месечни плащания от неизправния абонат на стойност, която е предварително
определяема. От своя страна санкционната функция, присъща на всяка клауза за
неустойка, следвало да има дисциплиниращо въздействие върху всеки от
многобройните индивидуални потребители, с които дружеството-ищец било влязло в
облигационни правоотношения.
Така уговореният начин на формиране и размер на
неустойката не водел до неоправдано разместване на имуществени права и не
накърнява принципа за неоснователно обогатяване на някоя от страните по
правоотношението.
Претендираната неустойка се дължала на договорно
основание, което не нарушавало правата на потребителите и не водело до неравновесие
между правата на двете страни по договора. Неправилно било становището на съда
за позоваване на сключеното между „Теленор България“ ЕАД и КЗК споразумение за
определяне размера на неустойката, защото такова позоваване не било направено
от заявителя нито в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, нито в уточняващата молба. Цитираната клауза - т. 11 от Договор за
мобилни услуги *** от ***, действително имплементирала постигнатите в
споразумението между „Теленор България“ ЕАД и Комисия за защита на
потребителите /КЗК/ по гр.д. № 15539/2014г. и гр.д. № 16746/2014г. и двете по
описа на Софийски градски съд договорености, но това не обуславяло правното
действие на спогодбата спрямо индивидуалните договорни отношения между
страните, като твърдение в обратния смисъл не било наведено от заявителя в хода
на производството.
С оглед изложеното моли да бъде отменено Разпореждане
от 05.12.2019 г., постановено по ч.гр. дело № 7177 по описа на Районен съд -
Перник за 2019 г., образувано по заявление на „Теленор България“ ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
В.Г.Г. с ЕГН **********, в частта, в която е отхвърлено вземането на заявителя
за признаване на дължимостта на сумата от 227,57 лв. с вкл. ДДС, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги *** от *** ,
като издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК да бъде допълнена със сумата 227,57 лв. с вкл. ДДС, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги *** от ***,
ведно с дължимата законна лихва от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението и ведно с припадащата й се част от
сторените от заявителя съдебно - деловодни.
Настоящият
съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в законноустановения
срок по чл. 248, ал. 3 от ГПК, от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалване, счита същата за допустима, поради което и след като обсъди събраните
по делото доказателства, прецени и приложимото право за да се произнесе взе
предвид следното:
Първоинстанционното ч.гр. д. № 7177 / 2019 г. по описа на Районен съд
Перник е образувано по заявление подаден от „Теленор България“ ЕАД за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу В.Г.Г..
В т. 12 на заявлението
"Обстоятелства, от които произтича вземането", заявителят посочва, че
Длъжникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща цената на получените
услуги, лизинговите вноски за предоставените устройства и задълженията си за
неустойки, възникнали вследствие на предсрочното прекратяване на договорите за
мобилни услуги по вина на потребителя поради изпадането му в забава, начислени и
издадени от „Теленор България ЕАД (с предишно наименование „Космо България
Мобайл“ ЕАД) фактури както следва:
неизплатено задължение в размер на 43.36лв. по фактура № *** с настъпил
падеж на 20.03.2018г.;
неизплатено задължение в размер на 75.47лв. по фактура № *** с нас
тъпил падеж на 20.04.2018г.;
неизплатено задължение в размер на 273.37лв. по фактура № *** с
настъпил падеж на 20.06.2018г., включващо предсрочно изискуем остатък от
неначислени лизингови вноски в общ размер на 45,80 лв. с вкл. ДДС и неустойки
вследствие на предсрочно прекратяване на договори в размер на 227,57 лв..
Заповедният съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК, в частта
относно искането за издаване заповед за изпълнение и за сумата от 227.57 лева –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, като по подробно изложени съображения е приел, че в тази част
заявлението противоречи на добрите нрави и закона, с оглед на което е налице
хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Във връзка с наведените възражения от въззивника
първият въпрос, на който следва да бъде даден отговор в настоящето
производство, е следи ли съдът служебно за неравноправните клаузи в заповедното
производство с оглед, че постановеното от първоинстанционния съда обжалвано
разпореждане е с дата преди влизане в сила на
изм. и доп. ДВ. бр.100 от 20 Декември 2019г. на ГПК, с което се въведе
нова т.3 на ал.2, чл. 411 от ГПК, която като процесуална норма действа занапред.
С решение № 23/07.07.16г. по т.д.№ 3686/14г. на ВКС,
І т.о. и Решение № 237 от 20.01.2017 г.
по т.д.№ 2927 / 2015 г. на ВКС, І т.о. е прието, че първоинстанционният и
въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор,
както и че възражението на потребителя за неравноправния характер на договорна
клауза не се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по
чл.131 или чл.367 ГПК и може да бъде наведено за първи път и във въззивното
производство, като ограниченията на чл.266 ГПК не се прилагат. В посоченото
решение са изложени съображения, че нормите на ЗПК, уреждащи материята за неравноправния
характер на клаузи в потребителски договор, са повелителни, поради което по
отношение на тях намират приложение дадените разрешения в т.1 и т.3 от
Тълкувателно решение 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Отговорът на поставения правен въпрос, по който е допуснато касационното
обжалване, е изведен от практиката на Съда на Европейския съюз по преюдициални
запитвания по тълкуването на Директива 93/13/Е., чиито разпоредби са въведени в
националното законодателство съгласно пар.13а, т.9 ДР на Закона за защита на
потребителите. Посочени са т.1 и т.2 от решение по дело С-243/08 С., т.2 от
решение по дело С-397/11 С., т.24 по дело С -168/05, т.38 по дело С-40/08, т.46
по дело № С -618/10 С., т.1 по дело С-472-11 С., т.2 по дело С-488/11 на СЕС.
В практиката на Съда на Европейския съюз
последователно е изразено разбирането, че за да извърши външна намеса и
служебно да се провери клауза от потребителски договор, националният съд
преценява само дали по делото са налице фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на договорната клауза. Изброените в приложението към
чл.3, пар.3 на Директива 93/13/Е. условия, които могат да имат за предмет или
резултат неравноправен характер на договорна клауза, представляват примерен и
неизчерпателен списък на такива клаузи. В т.61 на решението по дело С-143/13 е
прието, че държавите – членки могат да създадат механизъм за по-стриктни
разпоредби чрез съставянето на „черен списък” на клаузи, които следва да се
считат за неравноправни, но с цел осигуряване по-високо равнище на защита на
потребителите. Националният закон – чл.143 ЗЗП, в точки от 1-ва до 18-та е
възпроизвел примерния списък от приложението към чл.3, пар.3 на Директива
93/13, а в т.19 е предвидил, че неравноправни могат да бъдат и клаузи, които
поставят „други подобни условия”. Следователно изброените хипотези по чл.143
ЗЗП са в съответствие с Директива 93/13/Е., като изводът, който се налага е, че
неравноправна клауза в потребителски договор е налице при наличието на общата
предпоставка по чл.143 ЗЗП (чл.3, пар.1 от Директивата) – уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Неравноправна би била клауза, която отговаря на
посочените условия, независимо дали има за предмет или постига някой от
изброените в разпоредбата на чл.143, т.1-18 ЗЗП. конкретни резултати.
Ограничаването на преценката за неравноправен характер до изследване единствено
на основанията по чл.143, т.1-18 ЗЗП. е в нарушение както на националния закон
(т.19 на чл.143 З.), така и на Директива 93/13.
Поставените общи критерии за преценка на евентуално
неравноправния характер на клауза в потребителски договор по чл.143 ЗЗП
обуславят и процесуално правните аспекти както на служебната проверка на съда,
така и на съдържанието на заявеното от потребителя възражение. Според дадените
разрешения в практиката на Съда на Европейския съюз и в решение № 23/07.07.16г.
по т.д.№ 3686/14г. на ВКС, І т.о. служебната проверка на съда се основава на
наличието на фактически и/или правни обстоятелства, въз основа на които да може
да се изведе неравноправност на договорна клауза, поради което и към
конкретизацията на възражението на потребителя не следва да се поставят
допълнителни изисквания.
След положителния отговор на първия поставен въпрос
следва да се разгледа възражението, че клаузата за неустойка не представлява
неравноправна клауза в договора.
По въпроса действителна ли е уговорката,
че при прекратяване на договора неустойка за неизпълнение на
процесния договор сбор от два компонента: първият от които бил равен на три
стандартни месечни абонаментни такси без
включен ДДС – 62.46 лв., а вторият от които бил равен на стойността от
отстъпките за предоставени на
потребителя на устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора
за мобилни услуги в размер на сумата от 165.11 лв., която била дължима с оглед
предоставеното при сключването на договора от страна на изправния мобилен
оператор устройство Lenovo Moto C4Gold на
преференциални цени., следва да се вземе предвид, че с т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.
ОСТК на ВКС е прието, „че
нищожността е налице във всички случаи, когато неустойката е уговорена от
страните извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции; преценката за нищожност
се извършва към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случай факти и обстоятелства“, при съобразяване и
съгласно примерно посочени от ОСТК критерии. В съобразителната част на
решението е застъпена позиция, че добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД
са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата
правна последица като противоречието със закона - нищожност на договора, поради
което при предявен иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно за
съответствието на уговорката за неустойка с добрите нрави като абсолютна
предпоставка за нейната действителност. В мотивите на тълкувателното решение
също изрично е застъпено становището, че за нищожността на неустойката съдът
следи служебно.
Предвид всичко изложено настоящия
съдебен състав намира, че в производството по чл.410 ГПК съдът е длъжен да
извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави.
Тази дължима проверка е установена с нормата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК. Преценката от страна на съда на валидността
на договорната клауза за неустойка във връзка със съответствието й с добрите
нрави е дължима на база заявените от кредитора твърдения относно претендираното
право, съгласно нормата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК.
Касателно настоящия казус, кредитора
заявява размера на неустойката, като сбор от два компонента: първия от които е
сбора от три стандартни месечни вноски – 62.46лв., втория от които е разликата
между стандартната цена на предоставеното мобилно устройство без отстъпки
съгласно последна актуална ценова листа и дължимата обща переференциална цена
по договор за лизинг от *** съответстваща на оставащия период до края на
първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги, който
„компенсирали настъпилите вреди от накърнения му интерес под формата на
пропуснати ползи за неосъщественото му правно и сигурно очакване от получването
на определени месечни плащания от изправния абонат на стойност, която била
предварително определяема“ посочена в размер на 165.11лв.
Така посочената уговорка, обаче само относно
втория от посочените компоненти, за разликата между стандартната цена на предоставеното мобилно
устройство без отстъпки съгласно последна актуална ценова листа и дължимата
обща переференциална цена по договор за лизинг от *** съответстваща на
оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за
мобилни услуги, който „компенсирали настъпилите вреди от накърнения му интерес
под формата на пропуснати ползи за неосъщественото му правно и сигурно очакване
от получването на определени месечни плащания от изправния абонат на стойност,
която била предварително определяема“ посочена в размер на 165.11лв. както
правилно е посочил и районния съд е за получаване на престация от длъжника съответстваща
на задължението му по прекратения договор, като същевременно за посоченото
устройство са заплащани и лизингови вноски, за които обичайно се калкулира и
печалба, което обстоятелство не би могло да бъде проверено от районния съд – в
производството по издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че само въз основа на твърденията на кредитора,
изложени в заявлението по чл.410 от ГПК, може да се направи категоричният
извод, че процесната неустойка само по отношение на втория й компонент за сумата
от 165.11 лв., /която не е за забава, касаеща вземанията по договора, а за
неизпълнение на договорно задължение /
така, както е уговорена, излиза извън присъщите й по закон обезпечителна
и обезщетителна функции, доколкото с нея още към момента на уговарянето й, с
оглед обстоятелствата, обуславящи дължимостта й, се цели получаване на
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше развален, но без да се предоставя каквато й да е било услуга
на потребителя, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа за
справедливост. Поради което законосъобразно с обжалваното разпореждане от
първата инстанция е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение
за процесната неустойка за сумата от 165.11 лв., поради жалбата в тази й част
следва да бъде оставена без уважение.
По отношение на
първи компонент за сумата от 62.46 лв., представляваща сбора от три стандартни
месечни вноски настоящият съдебен състав намира, че уговорена процесната
договорна неустойка, към момента на сключване на процесния договор за доставка
на мобилни услуги, при предсрочно прекратяване на договора по вина и инициатива
на потребителя, в размер не надвишаващ сумата от три стандартни месечни
абонаментни такси за номер без включен ДДС, сам по себе си не обуславя
нищожността й, тъй като е поставен в зависимост от волята и отговорността на
неизправния длъжник и е в съгласие с призната на съконтрахентите договорна
свобода по чл. 9 ЗЗД, вкл. да придадат превес на санкционната функция на неустоечната
клауза. Уговорения
размер на неустойката, ненадвишаващ 3 пъти размера на очакваните вреди при
забавено изпълнение на задължението неизлиза извън присъщите й обезщетителни,
обезпечителни и санкционни функции, като още към момента на сключване на
процесния договор не е създала възможност за несправедливо обогатяване на
кредитора, накърняваща добрите нрави и обуславяща нищожност на неустоечната
клауза на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за разликата от посочения втори
компонент. С оглед даденото разрешение в Тълкувателно решение по т.д. № 7 / 2013г., следва да се приеме, че
прендираната неустойка се явява дължима, тъй като облигационното отношение е
било породено между страните по договор с периодично изпълнение, уговорена е в чл. 11 от договора, претендира
се за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради забава, в който смисъл са
изложени обстоятелства в подаденото заявление. Поради което разпореждането в
тази му част следва да бъде отменено, като бъде постановено издавеното на
заповед за изпълнение на парично задължение за така посочената сума от 62.46лв.
– представляваща договорна неустойка в размер на сбора от три стандартни
месечни вноски от по 20.82 лв. всяка.
Водим от
изложеното СЪДЪТ
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане
от 05.12.2019г. по ч.гр.д. № 7177 / 2019
по описа на Районен съд Перник в частта, в която е отхвърлено заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на
„ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ “ ЕАД за сумата от 62.46лв.
/шестдесет и два лева и 46ст./ – представляваща договорна неустойка в
размер на сбора от три стандартни месечни вноски от по 20.82 лв. всяка, като
вместо това
ПОСТАНОВЯВА да се издаде на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата
от 62.46лв. /шестдесет и два лева и 46ст./ – представляваща договорна
неустойка в размер на сбора от три стандартни месечни вноски от по 20.82 лв.
всяка.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, подадена
чрез адв. З.Й.Ц. - САК Със съдебен адрес и адрес за призоваване н съобщения: *** против разпореждане от 05.12.2019г. по ч.гр.д. №
7177 / 2019 по описа на Районен съд
Перник в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, съгласно
т.8 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.