№ 53
гр. Несебър, 21.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно
наказателно дело № 20242150200792 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба вх. № 11530/06.12.2024 г. от Д. Г. В., ЕГН **********, с
адрес за призоваване в гр. *************************** 1, срещу Електронен фиш за
налагане на глоба, Серия К № 9134559 на ОД на МВР - Бургас, с който за извършено
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 50 лева.
С жалбата се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаване на обжалвания фиш, обуславящи отмяната му.
Правят се оплаквания, че фишът не съдържа пълно описание на нарушението и
законоизискуемите реквизити. Моли се за отмяна на фиша в цялост.
Насрещната страна по жалба – ОД на МВР - Бургас, не изразява становище по
оплакванията на жалбоподателя.
В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява
лично. Представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и развива
допълнителни доводи за основателността , поради неяснота относно мястото, на
което се твърди да е допуснато нарушение на ЗДвП. Моли за отмяна на фиша и
претендира сторените в производството разноски.
Административно-наказващият орган не изпраща представител в проведеното
съдебно заседание.
Процесната жалба е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 от ЗАНН /предвид липсата на
изрични доказателства в обратния смисъл/, от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя,
1
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
На 11.05.2024 г. за времето от 13,00 часа до 16,00 часа от младши
автоконтрольор при РУ Несебър - ОД на МВР гр. Бургас, на главен път I-9, 211,7 км., в
посока към гр. Варна, било поставено автоматизирано техническо средство
/автоматична система за видеоконтрол/ № TFR1-M542. Техническото средство било
поставено в служебен автомобил с рег. № ****** в населеното място по първокласен
път с ограничение на скоростта в посочения участък от 40 км/ч /съгласно писмо от
Областно пътно управление - Бургас при АПИ, с което е посочено, че километрично
разположение 211+700 на път I-9 „Варна-Бургас“ попада в границите на населеното
място на с. Равда/. Видно от изготвения протокол за използване на техническо
средство и от писмо на Община Несебър за посочения участък е действало
ограничение, въведено с пътен знак, монтиран при км. 211+720, без уточняване
посоката на движение. На същата дата в 13,43 часа, през процесния участък преминал
лек автомобил „******“, с рег. № *******, който се движел със скорост от 55 км/ч.,
при разрешена скорост за движение в населеното място до 40 км/ч. Скоростта, с която
бил управляван автомобилът била засечена с посоченото автоматизирано техническо
устройство. За извършеното нарушение – превишаване ограничението на скоростта
извън населено място - бил съставен Електронен фиш Серия К № 9134559 срещу Д. Г.
В. –собственик на лекия автомобил.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: приложен към жалбата Електронен фиш за налагане на глоба
Серия К № 9134559 на ОД на МВР - Бургас; докладна записка рег. № 304р-
13315/13.05.2024 г. на мл.автоконтрольор при РУ Несебър; протокол по образец
/Приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г./ от 11.05.2024
г.; снимка – стоп кадър от клип № 41874, радар № 542, с дата 11.05.2024 г. и час
13,43,55 ч.; протокол № 3-4-23/31.08.2023 г. от проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1M 542; писмо вх. № 1950/25.02.2025 г. на ОПУ-Бургас при АПИ; и
писмо вх. № 2240/05.03.2025 г. на Община Несебър с приложена към него скица-
ситуация. Посочените писмени доказателства установяват в пълнота приетите от съда
факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
На жалбоподателката е наложено наказание за извършено нарушение по ЗДвП,
изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата,
установено извън населено място и съгласно предвижданията на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1
от ЗДвП и санкционната норма на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Отговорността е
ангажирана на основание чл. 186, ал. 4, предл. 1 от ЗДвП и в качеството на
собственик на МПС „******“, с рег. № *******, което не е спорно по делото.
Същевременно, в рамките на съдебното производство пред настоящия съд не бяха
представени доказателства за проведена процедура по чл. 186, ал. 4-6 от ЗДвП за
установяване ползвателя на процесното МПС към датата на нарушението, предвид
което съдът намира, че законосъобразно фишът е издаден против собственика на
МПС-то.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че
собственият на жалбоподателката лек автомобил, на 11.05.2024 г., в 13,43 часа, е
преминал през главен път I-9 „Варна-Бургас“ с посока на движение към гр. Варна,
211,7 км., като се движил със скорост от 55 км/ч, при приспаднат толеранс минус три
процента и отчитане възможностите за допусната грешка от техническото устройство.
Това обстоятелство е било установено с мобилна система за видеоконтрол, чиято
2
изправност се установява от протокол за премината проверка. От приложен стоп-кадър
/снимка/ от техническото средство за измерване на скоростта е видно, че
регистрационният номер на заснетото МПС отговаря на този на собствения на
жалбоподателката лек автомобил.
На основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП за процесното нарушение е
бил издаден електронен фиш на собственика на автомобила, който съгласно чл. 189,
ал. 4, изр. 2 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
В настоящия случай от описаното в обстоятелствената част на електронния фиш
нарушение не се установява вмененото в отговорност на жалбоподателката
нарушение. Както се посочи от изготвения протокол за използване на автоматизирано
техническо средство безспорно се установява, че средството е било поставено на
главен път I-9, 211,7 км., като е направена отметка, че се касае до участък от
първокласен път. Това обстоятелство е вписано и в процесния фиш, като е посочено,
че констатираното нарушение е допуснато на 211,7км от пътя – извън населено място
и при предвидено с пътен знак ограничение 40 км/ч. Същевременно, от изискана с
АПИ справка е видно, че процесното километрично положение попада в границите на
населеното място с. Равда, общ. Несебър, което се потвърждава и с писмо на Община
Несебър. По данни на общината в зоната на 211+700 км има поставен знак В26 за
ограничение 40 км/ч, но на положение 211+720 км. Изложеното налага за съда извод
за недоказаност на твърдяното нарушение, доколкото описаните във фиша
обстоятелства не отговарят на обективно установените по делото. Нарушение
евентуално е било допуснато, но на територията на населено място с. Равда и на
километрично положение 211+720, а не както е посочено във фиша – извън населено
място на главен път и положение 211,7 км. От събраните доказателства по случая се
установи, че на 211,7 км не е било въведено ограничение на скоростта с пътен знак и
за извън населено място, а същото положение попада в териториалния обхват на
населеното място с. Равда. Нещо повече, доколкото мястото на констатиране на
твърдяното нарушение се установи, че попада в границите на населено място,
несъответна се явява и квалификацията му по чл. 182, ал. 2 от ЗДвП, която норма
предвижда санкция за превишаване разрешената скорост извън населено място.
Констатираните от съда разминавания са съществени, касаят мястото на
нарушението и наказуемата скорост, които определят приложимата към нарушението
санкционна норма. Тези обстоятелства следва да бъдат описани по ясен и точен начин,
за да се изпълни изискването на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП за описание на
нарушението. В самия електронен фиш нарушението не е описано по начин, който да
позволи на жалбоподателката да го разбере в пълнота, като описанието му
противоречи на действителната фактическа обстановка. Поради тази причина
безспорно правото на защита на жалбоподателката е нарушено, тъй като тя на
практика не би могла да знае срещу какви факти да се защитава. Още повече, че макар
да е вменено превишаване на ограничение на скоростта извън населено място, бе
установено, че 211,7 км от път I-9 се намира в с. Равда, а ограничението на скоростта е
въведено с пътен знак, поставен на позиция 211+720 км, което предполага прецизиране
на описанието на нарушението и евентуалното му подвеждане под санкционната
норма на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП, а не чл. 182, ал. 2 от ЗДвП. Така посочените
несъответствия и процедурни нарушения налагат извод за надоказаност на твърдяното
нарушение и влекат незаконосъобразност на електронния фиш, като се явяват
3
съществени и неотстраними.
Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че обжалвания електронен фиш
следва да бъде отменен, като не е необходимо да се обсъждат изложените от
жалбоподателя допълнителни доводи за незаконосъобразността му.
При този изход на спора в полза на жалбоподателката следва да се присъдят
направените разноски в размер на 500 лева за заплатено възнаграждение на един
адвокат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба, Серия К № 9134559 на ОД на
МВР - Бургас, с който на Д. Г. В., ЕГН **********, с адрес за призоваване в гр.
*************************** 1, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложена
„Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас да заплати на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
на Д. Г. В., ЕГН **********, сумата от 500 /петстотин/ лева - направени по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4