РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 20.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично
заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 507 по описа за 2019 год.
на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.181
от Закона за туризма /ЗТ/.
Административното дело е образувано по жалба на „******” ООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „*****” №***,
представлявано от М.М.Д. и посочен съдебен адрес на призоваване гр. ***, ул. ***№*, офис *,
подадена против Заповед № 768
от 10.09.2019г., издадена от
Председателя на Комисията за защита на потребителите гр.София, с която на
дружеството е наложена принудителна административна мярка „временно затваряне
на туристически обект” по чл.3, ал.2, т.2 от
Закона за туризма - до отстраняване на нарушението.
В жалбата са наведени доводи, че оспорената
заповед е издадена в
противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на
закона. Посочва
се, че обжалваният акт е
постановен в нарушение на изискването за форма, при неизяснена фактическа
обстановка и при съществено нарушение на административно производствените правила. Изложените аргументи са, че контролните органи са приели за
доказана липсата на категоризация на туристически обект, без да извършат
задълбочена проверка, без да е коментиран статута на мястото за настаняване и
неговия вид, без да дадат указания на търговеца да представи съответните
доказателства. Сочат
се доводи и по съставения на дружеството АУАН. Оспорват се
констатациите в съставения констативен протокол от проверката, както и за липса
на доказателства за некатегоризиран туристически обект. Иска се съдът да отмени
оспореният акт като
незаконосъобразен.
В
съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се представлява и не
ангажира становище.
Ответникът по делото, в
съдебно заседание, редовно призован, не се представлява. В подадено становище и депозиран писмен отговор
оспорва жалбата и излага подробни съображения за нейната неоснователност.
Настоящият съдебен състав, като прецени
събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон,
административния акт - предмет на съдебен контрол и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 12.02.2019 г., служители на Регионална дирекция – Русе към КЗП
извършили проверка в
заведение за хранене и развлечения, прилежащо към място за настаняване „****”, находящо се в гр. *****, ул. „*****” №***,
стопанисвано от „******” ООД. В хода на проверката било установено, че се предлагат за консумация топли
и безалкохолни напитки, бира и
на видно място на бара
е поставено Удостоверение за
категоризация №00202/05.02.2009г., валидно до: безсрочна, за
категория „две звезди”, вид и наименование на обекта: Бар-фоайе „****”, капацитет 15
места, собственик и лице, извършващо дейност в
обекта: „******” ООД. Констатирано било, че лицето, извършващо ресторантьорство, съгласно изискванията на ЗТ е следвало да
поднови категорията на туристическия обект през 2016г. В заведението за хранене и
развлечения се предлагат за консумация топли и безалкохолни напитки, бира. В КП била посочена дата и срок, в който
управителят или упълномощено от него лице да се яви в КЗП Ловеч и представи
временно удостоверение за открита процедура по категоризация. В указания срок
изисканите документи не били представени. С писмо изх.№Р 00-99/19.03.2019г. на
КЗП РД Русе било направено запитване до Кмета на Община ***** относно
предприети действия от търговеца „******” ООД за подновяване на категоризацията
на туристическия обект: бар-фоайе „****” в гр. *****
на ул. „*****” №***. С писмо изх.№ РД-608/21.03.2019г. Община ***** уведомила
КЗП, че обектът няма категоризация и не е в открита процедура по
категоризиране.
На 09.05.2019 година е съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ против
„******” ООД, представлявано от управителя М.М.Д. за това, че лицето предоставя
туристически услуги в некатегоризиран туристически обект или в обект, на който
няма издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране –
нарушение на чл.114, т.1 от Закона за туризма. От дружеството по делото не са ангажирани доказателства, а и такива не са
представени с административната преписка, за наличие на валидно Удостоверение
за категоризация или временно удостоверение към датата на проверката.
С Докладна записка изх. № Ц-02-950 от 06.08.2019г.
на Главен директор на ГД „Контрол на пазара” е предложено налагане на
принудителна административна мярка „временно затваряне на туристически обект” –
заведение за хранене
и равлечения, прилежащо към място за настаняване, находящо се в гр. *****, ул. „*****” №***,
стопанисвано от „******” ООД, гр. *****, тъй като дружеството предлага
туристически услуги в некатегоризиран туристически обект, за който няма
представено актуално удостоверение за утвърдена категория или временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране. Видно от т.17.1 на
Протокол №17 на КЗП от заседание, проведено на 15.08.2019г., Комисията е приела
предложението.
На 10.09.2019г. въз основа на Решение на КЗП, прието с
Протокол №17/15.08.2019г., т.17, Констативен протокол № К-2678861/12.02.2019г. и съставения АУАН, е издадена процесната
заповед, с която на основание чл.177, ал.2, т.1, б.„в” от ЗТ е наложена
принудителна административна мярка по чл.3, ал.2, т.2 от ЗТ „временно затваряне на туристически обект” – заведение за хранене и
развлечения прилежащо към семеен хотел „****”, находящо се в гр. *****, ул. „*****” №***,
стопанисвано от „******” ООД с ЕИК *****.
С
оглед на констатираното нарушение при предоставяне на туристически услуги,
установено при направената проверка, отразена в КП №К2678861/12.02.2019г. и
съставения АУАН, Председателя
на Комисията за защита на потребителите е издал
оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 768 от 10.09.2019г., с която е наложена такава „временно
затваряне на туристически обект” по чл.3, ал.2, т.2 от Закона за туризма -
заведение за хранене и развлечения, прилежащо към място за настаняване,
находящо се в гр.*****, ул.„*****” № ***, стопанисвано от „******” ООД с ЕИК *****.
Процесната Заповед № 768 от 10.09.2019г. на Председателя
на Комисията за защита на потребителите е връчена лично на управителя
на „******” ООД, гр.
***** – М.М.Д. на 09.10.2019г., видно от направения запис и от Протокол
№К-2652790/09.10.2019г. на инспектор в КЗП, а жалбата е подадена по пощата с
дата на пощенското клеймо 23.10.2019 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата
е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения
индивидуален административен акт в законовоустановения срок по чл.149 от АПК, пред местно компетентния да я разгледа
административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151
от АПК.
Принудителната административна мярка се налага със
заповед, която има характер на индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите на чл.146 от АПК. Изложеното дотук обуславя
процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.
Разгледана по същество в
съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните,
съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
В съответствие с изискванията на чл.168 ал.1 от АПК,
при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши
пълна проверка по
чл.146 от АПК на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Съобразно разпоредбата на чл.23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните
административни мерки /ПАМ/ се уреждат в
съответния закон. Производството по прилагане на ПАМ е
производство по издаване на индивидуален административен акт, като специалните правила, регламентирани в Закона за туризма намират приложение пред общите по Административно - процесуалния
кодекс /АПК/.
Оспорената заповед е издадена от Председателя
на КЗП, в съответствие с разпоредбата на чл.177, ал.2, т.1, б.„в” от Закона за туризма. Съгласно цитираната разпоредба Председателят на Комисията за защита на потребителите
или оправомощени от него длъжностни лица в резултат на контрола по ал.1, прилага
принудителна административна мярка „временно затваряне на туристически обект”
по чл.3, ал.2, т.1 при предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран
туристически обект. Предвид изложеното съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е
регламентиран със Закона за туризма. Като издателят й
е посочил фактическите и правните основания, с което е изпълнил изискването за форма
и съдържа реквизитите, визирани в чл.59 ал.2 от АПК.
В същата се съдържа подробно описание на
нарушението, което е послужило като основание
за налагане на принудителна административна мярка по чл.177, ал.2, т.1, б.”в”
от ЗТ. Описани са документите, въз основа на които е
издадена – Констативен протокол № К-2678861/12.02.2019г.
с констатациите от извършената проверка в туристическия обект, и АУАН №
К-0048622/09.05.2019г., с който е установено
нарушението. Цитираният КП, както и АУАН установяват нарушението на търговеца при
предоставяне на туристическите услуги в посоченото заведение за хранене и
развлечение, поради което
правилно органът се е позовал на констатациите в тях при издаване на процесната
заповед за прилагане на ПАМ. От фактическите констатации на акта лицето, спрямо
което се прилага принудителната административна мярка, може да разбере какво
поведение следва да преустанови – да предлага туристически услуги в обект,
който не е категоризиран. Установените от органа факти по случая са подведени
под относимата правна норма.
Съдът
не констатира при издаване на обжалваната заповед да са допуснати
съществени нарушение на
административнопроизводствените правила, обуславящи самостоятелна отмяна на акта и противоречие с материално-правни норми.
Безспорно туристическите услуги следва да се
предоставят в категоризирани обекти. В съответствие с чл.111, ал.1 от ЗТ хотелиерство или ресторантьорство на територията на
Република България се извършва само в категоризирани по този закон туристически
обекти, като според чл.114, т.1 от Закона за туризма лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически
обекти по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги
в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране.
Съгласно чл.3, ал.2, т.2
туристически обекти са заведенията за хранене и развлечения /самостоятелни и прилежащи към места за настаняване / ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни
заведения, кафе-сладкарници и барове. Според §5, ал.1, т.3 от ПЗР на ЗТ, подновяването на
категорията на категоризираните до влизането в сила на закона туристически обекти
в изпълнение на срока по чл.133, ал.2 за категоризираните туристически обекти
през 2008 и 2009г. се извършва през 2016 година. Разпоредбата на чл.133, ал.2 от ЗТ, регламентира, че срокът на издаденото удостоверение за определена
категория на туристическите обекти е пет
години с изключение на срока на удостоверението за обектите, разположени върху
понтон, което е със срок, съответстващ на срока на действие на разрешителното.
В развилото
се административното
производство административният орган е
изпълнил задълженията си по чл.35 и чл.36 от АПК, като е указал на „******” ООД
да представи удостоверение за категоризация или временно удостоверение за
открита процедура по категоризация за обекта, но такова не е било представено
от дружеството; изискал е и информация от Община ***** за наличие на валидна
категоризация за обекта, като от постъпилия отговор е видно, че обектът не е
категоризиран и не е в открита процедура по категоризация. Предвид това органът е предприел необходимите действия
за изясняване на фактическата обстановка чрез извършване на проверка и даване
на указания, събрал е необходимите доказателства и въз основа на тях е издал оспорения акт.
В конкретния случай, проверяваният обект представлява
туристически такъв по смисъла на чл.3, ал.2, т.2
от ЗТ, доколкото
заведението за хранене и развлечение е прилежащо към място за настаняване - Бар-фоайе
„****”, което разполага с
капацитет от 15
места и предлага за консумация топли напитки, безалкохолни и бира. Категоризацията му е била издадена на
05.02.2009г., което
е в срока по §5, ал.1, т.3 от
ПЗР на ЗТ. По делото жалбоподателят
не оспорва, че стопанисваният от него обект е туристически по смисъла на закона. Същият обаче не доказва, че този обект е категоризиран,
като за доказателствената тежест съдът е дал изрични указания. При липсата на
такива доказателства следва да се приеме, че констатацията на ответника, че оспорващото дружество предоставя услуги в некатегоризиран
туристически обект, е правилна и законосъобразна. Извършената в съдебното
производство проверка безспорно установи този факт. В тази връзка бе изискана
от Община ***** справка, при което се установи по делото, че дружеството е подало заявление за
категоризиране на обекта едва през ноември месец на 2019г.. Това се потвърждава и от представените по делото от дружеството Заповед
№1466/21.11.2019г. на Община ***** за откриване на процедура по категоризиране
и издаване на временно удостоверение на туристическия обект, както и Временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране №74/22.11.2019г. на обект Бар-фоайе /лоби бар/ „****”, находящ се в гр.*****, ул. „*****”
№***, стопанисван от „******” ООД, гр.***** със срок на валидност до 22.02.2020 година. Представените
от оспорващия в хода на съдебното производство с молба
от 02.12.2019г. заповед и временно удостоверение, установяват единствено, че
дружеството предприло
мерки за изпълнение законовите изисквания при предоставяне на
туристически услуги, което във времето е много
след датата на издаване на оспорената заповед. Съобразно чл.142, ал.1 от АПК съответствието на административния
акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към този момент по делото е безспорно, че обектът не е
имал нито валидно удостоверение за категоризация, нито временно свидетелство за
открита процедура по категоризиране, поради което законосъобразно процесната
ПАМ е била приложена спрямо оспорващия.
Безспорно установено е по делото, че към момента на проверката в хотела
е извършвана туристическа дейност; срокът на валидност на издаденото
удостоверение за категоризиране на туристически обект е изтекъл и дружеството, стопанисващо
заведението за
хранене и развлечения, прилежащо към място за настаняване, не е притежавало удостоверение за
категория на процесния обект. Без значение за законосъобразността на
обжалваната ПАМ е обстоятелството, че към момента на приключване на устните
състезания пред съда „******” ООД е притежавало временно удостоверение за
категоризация на туристическия обект, издадено на 22.11.2019г. Правнорелевантен
е единствено фактът, че към момента на издаване на обжалваната заповед – 10.09.2019г.,
такова удостоверение не е било налице. Снабдяването с удостоверение за
определена категория на туристическия обект е предпоставка за прекратяване
действието на наложената ПАМ, с оглед разпоредбата на
чл.177, ал.3 от ЗТ, съгласно която ПАМ по ал.2, т.1 се прилага до отстраняване
на констатираното нарушение. В процесния случай издаденото
последствие удостоверение не може да се приеме за нов
факт от значение за делото по смисъла на чл.142, ал.2 АПК, тъй като същият не
влияе върху законосъобразността на обжалвания акт към момента на издаването му.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че както към дата на извършената проверка, така и към
дата на издаване на процесната заповед – 10.09.2019г., дружеството е
предоставяло туристически услуги в некатегоризиран туристически обект, за който
няма издадено удостоверение за категоризация или удостоверение за открита процедура
по категоризиране на обекта. В случая са налице визираните
в хипотезата на чл.177, ал.2, т.1, б.”в” от ЗТ материалноправни предпоставки за
налагане на ПАМ, поради
което оспорената заповед е
издадена в съответствие със закона. В развилото се съдебно производство не бяха опровергани изложените в констативния
протокол на КЗП релевантни факти и обстоятелства, даващи основание за налагане
на процесната принудителната административна мярка. Туристическият обект на оспорващото дружество не попада и в изключението на чл.120
от Закона за
туризма, който предвижда кои
обекти не подлежат на категоризация.
Доколкото, принудителните
административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава
легален израз на държавната принуда, упражнявана в само в предвидените от
закона случаи, а процесния попада сред тях, оспореният
административен акт е съответен и на
целта на ЗТ, изразяваща се в забрана за ползване на туристически обекти, за които се изисква
категоризация по ЗТ, без за същите да е открита процедура или да е издадено
удостоверение за категоризация. Една от предвидените в чл.2, т.4 от ЗТ цели е
да се осигури защита на потребителите на туристическите услуги. Тя се постига
включително чрез предоставянето на услугите в отговарящи на условията за
категоризация и категоризирани туристически обекти, какъвто, видно от данните
по делото, стопанисваният от касатора туристически обект не е бил към датата на
извършената проверка и към датата на издаване на ЗППАМ. В хипотезата на чл.177,
ал.2, т.1 б.”в” от ЗТ законодателят е регламентирал ПАМ с преустановителен
характер, която с оглед спецификата си има за цел да осуети продължаването на
вече започнало конкретно правонарушение. В този смисъл
изрично в оспорената заповед е посочено, че мярката се налага до отстраняване
на нарушението – категоризирането на обекта, съобразно изискването на чл.177,
ал.3 от ЗТ.
По
изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна
като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на
административно производствените правила и съобразяване с целта на закона, а
жалбата против нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото съдът намира за основателно и своевременно заявено искането
на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение на представляваното от
него юридическо лице. Съгласно чл.143, ал.4 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв. Според чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Като размерът се определя от съда, предвид извършените
процесуални действия от пълномощника и фактическата и правна сложност на спора.
В случая делото не е с особена фактическа и правна сложност, а упълномощените
юрисконсулти са депозирали писмено становище и писмен отговор по жалбата /с което са осъществили възложеното им с пълномощните
да защитават ответника в образуваното съдебно производство/, но не са се явявали в проведеното открито съдебно
заседание, не са правили доказателствени искания и не са представяли
допълнителни доказателства извън административната преписка. Предвид горното и във връзка с разпоредбата на чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/, предвиждаща, че по административни дела
възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., на КЗП гр. София следва
да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37
от Закона за правната помощ и чл.24 от НЗПП.
Мотивиран
така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, предложение последно от Административно - процесуалния кодекс, Административен съд-Ловеч, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „******” ООД с ЕИК *****
и седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „*****” №***, представлявано от
управителя М.М.Д., против Заповед № 768 от 10.09.2019 година, издадена от
Председателя на Комисията за защита на потребителите гр.София, с която на
дружеството е наложена принудителна административна мярка „временно затваряне
на туристически обект” по чл.3, ал.2, т.2 от Закона
за туризма до отстраняване на нарушението.
ОСЪЖДА „******” ООД с ЕИК ***** и седалище и адрес на управление гр. *****,
ул. „*****” №***, представлявано от М.М.Д., да заплати на Комисията за защита
на потребителите с адрес гр. София, пл. „Славейков” № 4А, направените разноски
по делото в размер на 100,00 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му чрез
Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.
Препис от решението да се
изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: