Р Е Ш Е Н И Е
№ 260542
гр.Русе, 08.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XII – ти граждански състав, в открито заседание на 10 ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава
Великова
при участието на секретаря Светла
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №3345 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените
в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК.
Ищецът
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД твърди, че на 04.01.2018 г.
между „Сити Кеш” ООД, като заемодател и ответника Н.М.С., като заемател бил сключен Договор за паричен заем № 163205,
като заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер
на 800 лв. Погасителните вноски, които заемателят се задължавал да изплати на
заемодателя, представлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка покриваща разноските му за подготовка и обслужване на заема. Годишния
процент на разходите по заема бил фиксиран за срока на договора. Страните
постигнали съгласие договорната лихва за заема да бъде в общ размер на 205,04
лв., общата стойност на плащанията по заема били в размер на 1005,04 лв., която
била платима на 11 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
91,37 лв., като първата погасителна вноска била на 05.02.2018 г., а последна
погасителна вноска на 04.12.2018 г. Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита бил 04.12.2018 г. Страните се споразумели да обезпечат
изпълнението на договора с поне на едно от двете, посочените в договора
обезпечения, а именно: издаването на запис на заповед от страна на заемателя
или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно
на следните условия: имали осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти
размерът на минималната работна заплата за страната, а в случай, че били двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябвало да бъде в
размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната, не са били
поръчители по други договори за заем, сключени със заемодателя, не са заематели
по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя, нямали
кредити към банки или финансови институции с класификация различна от
"Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ, като следвало да представят служебна бележка
от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от
тях доход, залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност надвишавала 2 пъти
общата сума на плащане по договора за заем, включващо договорената главница и
лихва, първа по ред ипотека; предоставяне на безусловна банкова гаранция,
издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване
на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна
вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на 2 пъти
общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и
лихва;. Ако в 3-дневен срок от подписването на договора заемателят не
предоставел посочените обезпечение, същият дължал на заемодателя неустойка за
неизпълнение на договорно задължение в размер на 985,96 лева. Тази неустойка
била разсрочена на 11 равни вноски, всяка в размер на 89,63 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем, като
общата погасителна вноска ставала в размер на 181 лева. Заемателят не заплатил
изцяло дължимата парична сума на "Сити кеш" ООД. Сумата, която била
погасена била в размер на 181 лева, с която били погасени, както следва:
договорна лихва в размер на 26,72 лв., неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 154,28 лв.
На 25.03.2019 г. бил подписано
Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
25.03.2019 г. между "Сити кеш" ООД и ищеца по силата на което
вземанията на"Сити кеш" ООД срещу ответника, произтичащи от Договор
за паричен заем № 163205 от 04.01.2018 г. били прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и лихви. С изрично
пълномощно законният представител на "Сити кеш" ООД упълномощил ищеца в качеството си на цесионер
по Договора за прехвърляне на вземания от 31.05.2017 г. да уведоми длъжниците
за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. С уведомително писмо
с изх. № УПЦ-П-СТК/163205 от 29.03.2019 г. за извършената продажба на вземането,
изпратено чрез Български пощи до постоянния адрес на длъжника, като същото се
върнало в цялост, тъй като получателят не бил намерен на адреса. Ищецът
изпратил второ уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-СТК/163205 от 23.01.2020 г.,
което отново се върна в цялост.
Било подадено Заявление и било
образувано ч.гр.дело № 694/2019 г. по описа на Районен съд – Раднево. С
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №
432/25.10.2019 г. било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата от
800 лева – главница по договор за паричен заем № 163205 от 04.01.2018 г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от 30.09.2019 г. до изплащане на
вземането; 178,32 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от
05.02.2018 г. до 04.12.2018 г.; 475,19 лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода от 05.02.2018 г. до 29.09.2019 г.; 831,68 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 07.03.2018 г. до 04.12.2018 г., както и
разноски по делото в общ размер на 95,70 лева, но тъй като ответникът бил
призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК
бил предявен и настоящия иск.
Искат да бъде признато за установено по отношение на ответникът, че
същият им дължи сумата 800 лв. представляваща главница за периода от 05.02.2018
г. до 04.12.2018 г.; 178,32 лв., представляващи договорна лихва за периода от
05.02.2018 г. до 04.12.2018 г.; 831,68 лв., представляващи неустойка за
неизпълнение на договорно задължение: за периода от 07.03.2018 г. до 04.12.2018
г.; 475,19 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 05.02.2018
г. до 29.10.2019 г., както и законна
лихва за забава върху главницата от 25.10.2019 г., до окончателното изплащане
на задължението.
Ответникът Н.М.С. чрез назначения
му особен представител оспорва предявените искове.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 432/ 25.10.2019 г. по гр.
д. № 694/2019 г. по описа на РС-Раднево, с която е разпоредено на Н.М.С. да
заплати на ищеца сумата 800 лв. - главница за периода от 05.02.2018 г. до
04.12.2018 г.; 178,32 лв. - договорна лихва за периода от 05.02.2018 г. до
04.12.2018 г.; 831,68 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 07.03.2018 г. до 04.12.2018 г.; 475,19 лв.- обезщетение за забава
за периода от 05.02.2018 г. до
29.10.2019 г., законна лихва за забава върху главницата от 25.10.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумите от 95.70 лева – разноски
з производството. Длъжникът бил уведомен за издадената заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и съдът дал указания на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия
правен спор.
04.01.2018 г. между „Сити Кеш”
ООД, като заемодател и ответника Н.М.С., като заемател бил сключен Договор за паричен заем, като
заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на
800 лв. Погасителните вноски, които заемателят се задължавал да изплати на
заемодателя, представлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка покриваща разноските му за подготовка и обслужване на заема. Годишния
процент на разходите по заема бил в размер на 48.48%. Фиксираният годишен
лихвен процент бил 40.08%.Страните постигнали съгласие договорната лихва за
заема да бъде в общ размер на 205,04 лв., общата стойност на плащанията по
заема били в размер на 1005,04 лв., която била платима на 11 броя месечни
погасителни вноски, като първата погасителна вноска била на 05.02.2018 г.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 04.12.2018 г.
В чл.8 вр. чл. 6 от договора и чл. 9, ал. 2 от
общите условия страните се споразумели да обезпечат изпълнението на договора с
поне на едно от двете, посочените в договора обезпечения, а именно: издаването
на банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които
отговарят кумулативно на следните условия: имали осигурителен доход общо в
размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната,
а в случай, че били двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки
от тях трябвало да бъде в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за
страната, не са били поръчители по други договори за заем, сключени със
заемодателя, не са заематели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със заемодателя, нямали кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по
погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, като следвало
да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания от тях доход, залог върху движима вещ, чиято
пазарна стойност надвишавала 2 пъти общата сума на плащане по договора за заем,
включващо договорената главница и лихва, първа по ред ипотека; предоставяне на
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за
период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща
задължение в размер на 2 пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включваща договорната главница и лихва. Ако в 3-дневен срок от подписването на
договора заемателят не предоставел посочените обезпечение, същият дължал на
заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на
985,96 лева. Тази неустойка била разсрочена на 11 равни вноски, всяка в размер
на 89,63 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем, като общата погасителна вноска ставала в размер на 181 лева.
Заемателят не заплатил изцяло
дължимата парична сума на "Сити кеш" ООД. Сумата, която била погасена
била в размер на 181 лева, с която били погасени, както следва: договорна лихва
в размер на 26,72 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в
размер на 154,28 лв.
На 25.03.2019 г. бил подписано
Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
25.03.2019 г. между "Сити кеш" ООД и ищеца по силата на което
вземанията на"Сити кеш" ООД срещу ответника, произтичащи от Договор
за паричен заем от 04.01.2018 г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и лихви. С изрично пълномощно
законният представител на "Сити кеш" ООД упълномощил ищеца в качеството си на цесионер
по Договора за прехвърляне на вземания от 31.05.2017 г. да уведоми длъжниците
за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. С уведомително писмо
с изх. № УПЦ-П-СТК/163205 от 29.03.2019 г. за извършената продажба на
вземането, изпратено чрез Български пощи до постоянния адрес на длъжника, като
същото се върнало в цялост, тъй като получателят не бил намерен на адреса.
Ищецът изпратил второ уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-СТК/163205 от
23.01.2020 г., което отново се върнало в цялост.
Съгласно заключението на
назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, с уговорената неустойка
по чл.8 от процесния Договор за паричен заем от 04.01.2018г. в размер на
985,96лв. размерът на ГПР се променял от
договорен 48.48% на 740.44%. Дължимите от ответника суми по процесния
договор за паричен заем от 04.01.2018г. при условие. че се не се дължала
неустойката по чл.8 били: главница - 725. 88лв., дължима в периода от 04.05.2018г. до
04.12.2018г.вкл., договорна лихва 98.16лв. дьлжима в периода от 04.06.2018г. до
04.12.2018г.вкл.; мораторна
лихва - 60.49лв. за
периода от 04.12.2018 г. до 30.09.2019 г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е положителен
установителен иск, в производството, по който ищеца цели да установи, че
ответникът му дължи парични суми по
договор за потребителски паричен кредит, с който му е предоставила кредит в
размер на 800 лв., въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като
длъжникът бил уведомен за издадената заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се
явява частично основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера
с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на
длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния
кредитор.
По делото ищецът е ангажирал
доказателства, от които се установява изпращане на уведомяването на длъжника за
цесията. Видно от приетите по делото известия за доставяне, на посочения от
ответника в договора адрес, били изпратени уведомления за извършената цесия, но
същите се върнали в цялост т.н. налице е фингирано връчване.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че във формираната с редица решения практика на ВКС (вж.
Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по
т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., ТК и др.), безпротиворечиво се приема, че уведомлението
за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Дори да се приеме, че не е налице
фингирано връчване, като приложение към исковата молба ищецът е представил и
уведомителни писма за извършеното прехвърляне на вземанията, изходящо от
цедента и адресирано до ответника в качеството му на длъжник. Уведомлението,
заедно с исковата молба и останалите писмени доказателства, се счита връчено на
ответника на основание чл. 46, ал. 4, изр. първо, вр. чл. 51, ал. 1 от ГПК,
поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения
договор за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо
последния, още повече, когато той не твърди, че е извършил плащане на
задължението си на стария кредитор (в този смисъл Решение № 114 от 7.09.2016 г.
на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198 от 18.01.2019г. по
т.д. №193/2018г. на І т.о. на ВКС).
С оглед горното следва да се приеме, че по отношение
на длъжника цесията е породила правно действие.
По делото не се спори, че
ответникът получил по договор за потребителски заем от 04.01.2018г. от „Сити
Кеш” ООД парична сума в размер на 800 лева. От приетото по делото заключение на
назначената съдебноикономическа експертиза, което съдът кредитира, предвид
специалните знания на вещото лице, е видно, че „Сити Кеш” ООД е изпълнило
своето задължение по Договора. В тежест на ответника е да докаже погасяване на
насрещното си задължение. По делото не са представени доказателства за това,
поради което съдът приема, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 725.
88лв.- главница, като над нея искът е неоснователен.
Следва да се посочи, че цялото
вземане на ищеца е падежирало към момента на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК, поради което съдът приема, че ответникът дължи и договорна лихва за
периода от 98.16 лв. за периода от 04.06.2018г.
до 04.12.2018г., като над тази сума, претенцията следва да се отхвърли.
Задължението за главница е парично и срочно
и с неплащането на падежа ответникът е изпаднал в забава. В случая ответникът,
е забавил дължимите плащания по кредита, той дължи обезщетение за забавата в
размер 60.49 лв. за периода от 04.12.2018 г. до 30.09.2019 г., според
заключението на назначената по делото експертиза.
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК /ДВ,
бр.100/2019 г./ съдът служебно следи за наличието на неравноправна клаузи в
договор, сключен с потребител. Процеснят Договор за паричен заем попада под приложното
поле на Закона защита на потребителите - кредитополучателят отговоря на
дефиницията за „потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, а заявителят
на дефиницията за „търговец” по смисъла на § 13, т.2 от ДР на ЗПП. Контрактът
има за предмет предоставяне на финансови услуги, свързани с дейността на
кредитна институция по смисъла на § 13, т.12 от ДР. на ЗЗП. По отношение на
договора е приложим и ЗПК.
На първо място следва да се
отбележи че, макар и поместени в индивидуалния договор с ответника, а не в
общите условия към него, клаузите на същия не са индивидуално уговорени по
смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен
заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно
известно на съда от множеството дела, по които са представени идентични
контракти между същия заемодател и различни потребители. Освен това ищецът нито
е твърдял, нито е доказал условията по договора да са били уговорени с
ответника индивидуално. По тези съображения съдът намира, че същите следва да
бъдат подложени на проверка за тяхната равноправност – арг. от чл. 146, ал. 1
от ЗЗП.
В глава четвърта от ЗПК е уредено
задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен
начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор
с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства
за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този
начин“.
В този смисъл клауза уговорената
в чл.8 вр. чл. 6 от договора и чл. 9, ал. 2 от общите условия, според която се
дължи неустойка при неосигуряване в тридневен срок от сключване на договора на
обезпечение чрез поръчителството на поръчител, който да отговаря едновременно
на посочените в чл.6 от Договора или обезпечението не отговаря на чл. 9, ал. 2,
т.1 и т.4 от общите условия, се намира в
пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.
На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. На последно място, по посочения начин
се заобикаля законът – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който предвижда, че забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се
уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна
неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да
бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за
забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е
константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да се дължи и
на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД.
При това положение съдът приема,
че обективно съединени искове следва да се уважат, като се признае за
установено съществуването на вземането на ищеца за 725. 88 лева – главница по договор
за потребителски заем от 04.01.2018 г., сумата от 98.16 лв. – договорна лихва,
дължима за периода от 04.06.2018г. до 04.12.2018г., сумата от 60.49 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 04.12.2018 г. до 30.09.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.02.2019 г. до
окончателното и изплащане.
Предвид изхода на спора,
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 37.04 лв.– разноски по гр.
д. № 694/2019 г. по описа на РС-Раднево.
Ответникът дължи на ищеца разноски съобразно
уважената част от исковете по настоящото производство в размер на 299.70 лв.,
като юрисконсулското възнаграждение е определено
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК на 150 лв.,
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, Н.М.С., ЕГН **********,***, дължи на Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. – гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, сумата от 725. 88 лв. – главница
по Договор за паричен заем № 163205 от 04.01.2018 г., сумата от 98.16 лв. –
договорна лихва, дължима за периода от 04.06.2018г. до 04.12.2018г., сумата от
60.49 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 04.12.2018 г. до
30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2019
г. до окончателното и изплащане, по
прехвърлено от Сити Кеш ООД чрез цесия на 25.03.2019 на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, вземане по Договор за паричен заем № 163205 от 04.01.2018 г., за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 432/ 25.10.2019
г. по гр. д. № 694/2019 г. по описа на РС-Раднево.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. – гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, против Н.М.С., ЕГН **********,***, искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата над 725. 88 лв. до 800 лв. – главница по Договор
за паричен заем № 163205 от 04.01.2018 г., сумата над 98.16 лв. до 178.33 лв. – договорна лихва, дължима за
периода от 04.06.2018г. до 04.12.2018г., сумата над 60.49 лв. до 475.19 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 04.12.2018 г. до 30.09.2019
г., сумата от 831.68 лв.- неустойка, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.09.2019 г. до окончателното и изплащане, по прехвърлено от Сити Кеш ООД чрез цесия на
25.03.2019 на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, вземане по Договор за
потребителски паричен заем № 163205 от 04.01.2018 г., за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 432/ 25.10.2019 г. по гр. д. №
694/2019 г. по описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА Н.М.С., ЕГН **********,***, да заплати на Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. – гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата 37.04 лв. – разноски, за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 432/ 25.10.2019 г. по гр. д. № 694/2019
г. по описа на РС-Раднево, както и сумата от 299.70 лв. – разноски за
настоящото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: