О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е №760
гр. Шумен, 06.12.2019 год.
Шуменски окръжен съд в закрито заседание на шести
декември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: М. Маринов Членове:1.
Р.Хаджииванова
2.мл.с.
С.Стефанова
като разгледа докладваното
от съдия Р. Хаджииванова в.ч.гр.д. № 445 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е частна жалба рег.№
17541/07.10.2019 г. от М.Д.М., против разпореждане № 3823/16.08.2019 г., с
което е разпоредено да се издаде заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ № 1216/16.08.2019 г. и изпълнителен лист в полза на „ФЗ В.К.” ООД, в
частта й срещу М. Д.М. като солидарен длъжник, в качеството му на поръчител но
договор за спогодба от 07.04.2016 г. Жалбоподателят счита определението за
незаконосъобразно, постановено в нарушение с материалния и процесуалния закон. Излага,
че към момента на подаване на заявлението била преклудирана възможността за иск
срещу поръчителя, поради изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.147 ЗЗД 6
месечен преклузивен срок. Задължението е станало предсрочно изискуемо на
26.11.2018 г., а срокът по чл.147 ЗЗД е изтекъл на 26.05.2019 г.. Заявлението е
подадено след този срок. На следващо място сочи, че заявлението е нередовно, т.е.
не отговаря на изискванията на чл.410 във вр. с чл.127, ал.1, т.4 ГПК и т.2б от
ТР № 4/2013 г на ОСГТК на ВКС. Не ставало ясно дали претендираната сума е
20000лв. представлява част от цялото вземане, цялото от 418544,20лв. Предвид
изложеното моли атакуваното разпореждане да бъде отменено и да бъде обезсилена
издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.
Ответникът по частната
жалба счита същата за частично основателна, като моли разпореждането да бъде
потвърдено в частта с която е уважено заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист спрямо солидарния длъжник по отношение
вноските с падеж 26.05.2019 г. и 26.06.2019 г. За останалите вноски – за м.
октомври, ноември и декември 2018 г. счита, че преклузивният срок по чл.147,
ал.1 ЗЗД е изтекъл.
Частната жалба е подадена в
срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се
явява процесуално допустима.
След като се запозна с
доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:
Гр.д.№ 2429/2010 г. на ШРС
е образувано /след изпращането му по подсъдност от ВРС/ по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, подадено от “ФЗ В.К.” ООД - с. Л.К.ЕИК ,
срещу ЕТ „В.В.– 62”гр. Ш.ЕИК и М.Д.М. ЕГН ********** *** /като поръчител/, солидарно
за заплащане на сумата от 20000лв. незаплатено задължение под договор за
спогодба към договор за доставка на фураж от 13.11.2010 г. с нотариално
заверени подписи от 07.04.2016 г., ведно със лихва за забава в размер на
820,07лв. за периода от 26.10.2018 г. – 09.07.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 11.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и
направените по заповедното производство разноски – 416,40лв. държавна такса и
1200лв. адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от нотариално заверена
спогодба от 07.04.2016г,. сключена между „ФЗ В.К.” ООД от една страна и ЕТ „В.В.–
62” и М.Д.М., от друга/последният като поръчител/ по силата на която последните
двама дължат на кредитора сума в общ
размер на 418544,20лв., както и сума в общ размер на 20000лв. представляваща
непогасени падежирали вноски, а именно за м.октомври 2018 г. – с падеж –
25.10.2018 г. в размер на 4000лв.; за м.ноември 2018 г. – с падеж 25.11.2018 г.
в размер на 4000лв.; за м.декември 2018 г. – с падеж 25.12.2018 г. в размер на
4000лв.; за м.май 2019 г. - с падеж 25.05.2019 г. в размер на 4000лв.; за м.юни
2019 г. - с падеж 25.06.2019 г. в размер на 4000лв., съгласно спогодбата.
С разпореждане № 3823/16.08.2019
г. заявлението е уважено и е издадена Заповед № 1216/16.08.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК в полза на заявителя, срещу солидарните
длъжници, за посочените суми, ведно с изпълнителен
лист от 19.08.2019г..
На 07.10.2019 г. / в срока по чл.414, ал.2 ГПК / от
длъжника М.Д.М. е постъпило възражение, в резултат на което ШРС указал на
заявителя, че на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, срещу длъжника М.М.. Указал е
също, че съгласно чл.415, ал.5 ГПК, ако не представи доказателства, че е
предявил иска в посочения срок, съдът ще обезсили заповедта за изпълнение и
издадения изпълнителен лист по отношение на последния.
Към настоящия момент липсват доказателства за
връчване на съобщението на заявителя.
С оглед така установената фактическа обстановка,
настоящата инстанция достигна до следните изводи: Според разпоредбата на чл.417 ГПК по реда на заповедното производство
могат да се претендират притезания, които се основават на изброените в закона
документи, като в т.3 на чл.417 ГПК е предвидено издаване за заповед за изпълнение въз
основа на спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите, относно
съдържащите се в него задължение за плащане на парична сума. Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се
основе само на съображения за неправилност на разпореждането от гледна точка на
това дали е налице документ по чл. 417 ГПК, редовен ли е от външна страна и
удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане - надлежно индивидуализирано и
изискуемо /в това число налице ли са основанията за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу поръчителя, ако съдът констатира от
документите към заявлението, че към датата на подаването му е изтекъл срокът по
чл. 147, ал. 1 ЗЗД - арг. от т. 4 "б" от ТР 4/13 от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС/.
Съгласно чл.147, ал.1 ЗЗД
поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако
кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. С т.4б от
ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не са
налице основаният за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК
срещу поръчителя, ако съдът констатира от документите към заявлението, че към
датата на подаването му е изтекъл срокът по чл.147 ал.1 ЗЗД. Прието е, че
срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД е краен и преклузивен, с изтичането му не се
погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото
поръчителство. Преклузивните срокове /за разлика от давностните – чл.120 ЗЗД/,
се прилагат служебно от съда. В този смисъл
изтичането на посочения срок към датата на подаване на заявлението е
абсолютно основание за отхвърляне на същото.
Видно от приложеното заявление и
документа по чл.417, т.3 ГПК, заявителят претендира издаване на заповед за
незабавно изпълнение срещу главния длъжник и поръчителя досежно 5 бр. падежирани
вноски. Към датата на подаване на заявлението – 10.07.2019 г. /датата на пощенското
клеймо/, срокът по чл.147 ал.1 ЗЗД е изтекъл за претендираните непогасени
падежирани вноски за м.октомври 2018 г. – с падеж – 25.10.2018 г. в размер на
4000лв.; за м.ноември 2018 г. – с падеж 25.11.2018 г. в размер на 4000лв. и за
м.декември 2018 г. – с падеж 25.12.2018 г. в размер на 4000лв. /или в общ
размер на 1200лв./ За тях е отпаднало основанието за осъществяване
отговорността на поръчителя. Поръчителството е прекратено поради бездействие на
кредитора по отношение на главния длъжник в шестмесечния срок от падежа. Ето
защо в тази част разпореждането за незабавно изпълнение следва да се
отмени и заявлението да се отхвърли. Като
последица, разпореждането за незабавно изпълнение следва да бъде отменено и в
частта, касателно законната лихва, за разликата над 65.56лв. до 820,07лв./ за
754.51лв.-размерът на следваща се лихва върху
вноските за м.октомври, ноември и
декември 2018г. от датата на падежа на всяка една от вноските до 09.07.2019г./.
За останалите претендирани
вноски, а именно: за м.май 2019 г. –с падеж 25.05.2019 г. в размер на 4000лв и
за м. юни 2019 г. - с падеж 25.06.2019 г. в размер на 4000лв. /или общо в
размер на 8000лв./, ведно със законната лихва считано от 26.06.2019 г. до
09.07.2019 г., срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД не е изтекъл, поради което жалбата против
разпореждането за незабавно изпълнение в тази част се неоснователна и следва да
се отхвърли.
Не е налице твърдяната от жалбоподателя
нередовност на заявлението. В т.14 от същото заявителят е конкретизирал точно
колко погасителни вноски не са платени от длъжниците, в какъв размер и кога е
настъпил техния падеж, т.е. заявлението отговаря на изискванията по чл.127,
ал.1, т.4 ГПК. Право на кредитора е да се позове на предсрочна изискуемост, но
в случая няма данни последният да е сторил това, съответно да е обявил
предсрочната изискуемост на длъжника/ТР№8/2017г. ОСГТК/..
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че са налице основанията
за частична отмяна на разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение
на издадената заповед по чл.417 ГПК и частично обезсилване на изпълнителния
лист. В останалата обжалвана част, разпореждането е правилно, поради което и
подадената срещу му жалба следва да бъде оставена без уважение.
Съгласно т.8 от Тълкувателно
решение №4/2013г. на ОСГТК, настоящото
определение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 3823/16.08.2019 г. по гр.д.№ 2429/2019 г. на
ШРС за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК, с което е допуснато незабавно изпълнение на Заповед № 1216/16.08.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл.147 ГПК, в полза на кредитора „ФЗ В.К.”
ООД, ЕИК , с. Л.К.общ. А.обл. В., в
частта, с която е осъден М.Д.М., ЕГН ********** ***, като
поръчител, да заплати солидарно с ЕТ „В.В.– 62” на кредитора сумата, над 8000лв.
до 20000лв. главница/12 000лв./, от която: 4000лв. за м.октомври 2018 г. – с
падеж – 25.10.2018 г., 4000лв. за м.ноември 2018г. – с падеж 25.11.2018 г., 4000лв.
за м.декември 2018 г. – с падеж 25.12.2018 г. , представляваща неизплатени задължения по договор
за спогодба към договор за доставка на фураж от 13.11.2010 г., с нотариална
заверка на подписите, от 07.04.2016 г., както и в частта, с която М.Д.М. е
осъден да заплати солидарно с ЕТ „В.В.– 62” на кредитора законната лихва за
забава в размера над 65.56 до 820,07лв. и ОТХВЪРЛЯ заявлението на заявителя в тази
част.
ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен
лист на 19.08.2019 г., въз основа на заповед № 1216/16.08.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.147 ГПК, по гр.д.№ 2429/2019 г. на ШРС, в частта, с която М.Д.М., като поръчител е осъден да заплати солидарно с ЕТ „В.В.–
62” на кредитора, сумата над 8000лв. до 20000лв. главница/ 12 000лв./, от която: 4000лв. за м.октомври
2018 г. – с падеж – 25.10.2018 г., 4000лв. за м.ноември 2018г. – с падеж
25.11.2018 г., 4000лв. за м.декември 2018 г. – с падеж 25.12.2018 г.
, представляваща неизплатени задължения
по договор за спогодба към договор за доставка на фураж от 13.11.2010 г., с
нотариална заверка на подписите от 07.04.2016 г., както и законна лихва за забава в размер над
65.56 до 820,07лв..
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането за
незабавно изпълнение в останалата обжалвана част.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.