№ 11226
гр. С., 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Г. СТ. ЧЕХЛАРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от Г. СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20221110110043 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „Е.“ АД, ЕИК *************,
срещу „Г.Б.“ ЕООД, ЕИК ****** обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.232, ал.2 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед
за изпълнение от 12.01.2022 г. по ч.гр.д. № 73908/2021 г. на СРС, 48 състав: сумата от
11928 лв., представляваща дължима наемна цена за периода от м.06.2019 г. до
м.07.2020 г., съгласно сключен договор за наем на недвижим имот от 01.03.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение /23.12.2021 г./ до окончателното плащане, сумата от 331,98 лв.,
представляваща неплатени консумативи за електрическа енергия за периода от
м.01.2019 г. до м.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /23.12.2021 г./ до окончателното
плащане, както и сумата от 170,40 лв., представляваща годишна такса за външни
услуги за поддръжка на имота за 2018 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /23.12.2021 г./ до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 01.03.2018 г. сключил с ответника договор за наем на
недвижим имот, въз основа на който ищецът, в качеството си на наемодател,
предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване имот, находящ се в гр. С.,
ул. „П.Н.Б.“ №. Твърди, че наемната цена била в размер на 852 лв. с ДДС месечно,
платима авансово между 1-во и 5-то число на месеца. Излага, че съгласно клаузата на
чл.15 от договора наемателят дължи и разходите за електроенергия, вода и други
консумативи, както и годишните разходи за поддръжка на имота, като тези разходи се
заплащат от наемателя в срок от 7 дни от датата на издаване на фактурата.
Навежда, че на 01.08.2020 г. договорът за наем бил прекратен, като с приемо-
предавателен протокол от същата дата ответникът предал фактическата власт обратно
на ищеца, но останали незаплатени суми за наемна цена и консумативи. Ето защо
1
претендира наемна цена за периода от м.06.2019г. до м.07.2020г., консумативи за
електрическа енергия, както и начислена годишна такса за 2018 г.
Ответникът оспорва предявените искове. Излага твърдения, че между страните
не е сключван договор за наем, тъй като договорът не е подписан от представител на
дружеството. Оспорва да е ползвал процесния имот през сочения от ищеца период.
Счита, че представените от ищеца фактури са антидатирани и създадени за целите на
процеса. Оспорва приемo-предавателен протокол от 01.08.2020 г. да е подписан от лице
с представителна власт, доколкото М.В. от 15.11.2011 г. не е бил управител на
дружеството, като се оспорва и авторството на подписа с твърдения, че подписът не е
изпълнен от М.В..
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.232,ал.2 ЗЗД за установяване
дължимост на наемна цена:
По иска с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.232,ал.2 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникнало облигационно правоотношение; че е предоставил на
ответника ползването на наемното помещение; че вземанията за наемните вноски са
изискуеми, както и какъв е техният размер.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяването на
дълга.
По делото е представен договор за наем от 01.03.2018 г., от съдържанието на
който се установява, че ищецът в качеството си на наемодател се е задължил да
предостави на ответното дружество за временно и възмездно ползване следния
недвижим имот – складово помещение с площ от 142 кв.м., находящо се в гр. С., ул.
„П.Н.Б.“ № за срок от 3 години срещу заплащане на месечна наемна цена в размер от 5
лв. за всеки квадратен метър площ от наетия недвижим имот, без ДДС, или общо
сумата от 710 лв. без ДДС за периода от 01.03.2018 г. до 31.12.2018 г., а считано от
01.01.2019 г. до 28.02.2021 г. наемната цена за наетия имот е в размер на 5,50 лв. за
всеки квадратен метър площ от наетия имот без ДДС, или общо сумата от 781 лв. без
ДДС, платима от наемателя авансово за всеки месец, между първо и пето число на
месеца по посочена в договора банкова сметка или в брой в касата на дружеството.
Ответникът е оспорил, че не е страна по договора, тъй като договорът не е
подписан от представител на дружеството. В случая действително, видно от
последната страница на представения договор за наем в графа „за наемодател“ е
изписан подпис и е положен печат на ищцовото дружество, докато в графа „за
наемател“ липсва какъвто и да било изписан подпис или положен печат.
Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати
определена цена. В правната доктрина и в съдебната практика /Решение № 238 от
04.09.2013 г. по т.д. № 123/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, постановено по реда на чл.290
ГПК, Решение № 2018 от 18.03.2016 г. по т.д. № 3200/2014 г. на I ТО на ВКС и др./
няма спор, че договорът за наем е неформален и че за валидното възникване на наемно
правоотношение следва да е налице съгласие на страните относно вещта, която се
предоставя във временно ползване, и относно възнаграждението /наемната цена/, която
2
наемателят дължи за предоставеното му ползване. При наличието на съгласие относно
посочените съществени елементи договорът се счита за валидно сключен, като
ирелевантен по отношение на действителността му е фактът дали вещта реално е
предадена на наемателя. Последното е от значение единствено за дължимостта на
наемната цена, доколкото вземането на наемодателя е обусловено от изпълнението на
основното му задължение да отстъпи ползването на вещта. За да е налице обаче
постигнато съгласие относно наемната цена е необходимо тя да е определена или
определяема. Ако ползването се предостави безвъзмездно е налице заем за послужване.
Ако волята е ползването да е възмездно, но не се постигне съгласие относно предмета
на задължението на наемателя /цената на ползването/, между страните не е налице
облигационна връзка /липсва, както наемно, така и заемно правоотношение/.
За установяване на обстоятелството, че между страните е сключен договор за
наем ищецът е ангажирал фактури и приходни касови бонове, с издател „Е.“ АД и
получател „Г.Б.“ ЕООД, както следва: фактура № 9648/05.02.2018 г. с основание наем
на склад и ел. енергия на стойност 581,53 лв. с ДДС, подписана от представител на
ответното дружество; фактура № 9716/06.03.2018 г. с основание наем на склад на
стойност 852 лв. с ДДС, подписана от представител на ответното дружество; приходен
касов ордер от 29.03.2018 г. за получена сума в размер на 1433,53 лв. с основание
фактура № 9648/05.02.2018 г. и фактура № 9716/06.03.2018 г., подписан от
представител на ответното дружество; фактура № 9784/02.04.2018 г. с основание наем
на склад на стойност 852 лв. с ДДС, подписана от представител на ответното
дружество, ведно с приходен касов ордер от 04.09.2018 г. за заплащането й; фактура №
9852/14.05.2018 г. с основание наем на склад и ел. енергия на стойност 939,98 лв. с
ДДС, подписана от представител на ответното дружество, ведно с приходен касов
ордер от 12.06.2018 г. за заплащането й; фактура № 9926/04.06.2018 г. с основание наем
на склад и ел. енергия на стойност 881,64 лв. с ДДС, подписана от представител на
ответното дружество, ведно с приходен касов ордер от 30.11.2018 г. за заплащането й;
фактура № 9992/09.07.2018 г. с основание наем на склад на стойност 852 лв. с ДДС,
ведно с приходен касов ордер от 05.02.2019 г. за заплащането й; фактура №
10052/06.08.2018 г. с основание наем на склад и ел. енергия на стойност 915,96 лв. с
ДДС, ведно с приходен касов ордер от 03.04.2019 г. за заплащането й; фактура №
10108/04.09.2018 г. с основание наем на склад и ел. енергия на стойност 881,95 лв. с
ДДС, подписана от представител на ответното дружество, ведно с приходен касов
ордер и фискален бон от 01.11.2018 г. за заплащането й; фактура № 10169/03.10.2018 г.
с основание наем на склад и ел. енергия на стойност 870,10 лв. с ДДС, подписана от
представител на ответното дружество, ведно с приходен касов ордер и фискален бон от
01.11.2018 г. за заплащането й; фактура № 10228/05.11.2018 г. с основание наем на
склад и ел. енергия на стойност 871,03 лв. с ДДС, подписана от представител на
ответното дружество, ведно с приходен касов ордер и фискален бон от 06.06.2019 г. за
заплащането й; фактура № 10292/04.12.2018 г. с основание наем на склад на стойност
852 лв. с ДДС, подписана от представител на ответното дружество, ведно с приходен
касов ордер и фискален бон от 29.07.2019 г. за заплащането й; фактура №
10382/14.01.2019 г. с основание наем на склад на стойност 852 лв. с ДДС, подписана от
представител на ответното дружество, ведно с приходен касов ордер и фискален бон от
15.11.2019 г. за заплащането й; фактура № 10439/05.02.2019 г. с основание наем на
склад на стойност 852 лв. с ДДС, подписана от представител на ответното дружество,
ведно с приходен касов ордер и фискален бон от 20.09.2019 г. за заплащането й;
фактура № 10493/05.03.2019 г. с основание наем на склад на стойност 852 лв. с ДДС,
подписана от представител на ответното дружество, ведно с приходен касов ордер и
3
фискален бон от 05.12.2019 г. за заплащането й; фактура № 10551/03.04.2019 г. с
основание наем на склад на стойност 852 лв. с ДДС, ведно с приходен касов ордер и
фискален бон от 15.01.2020 г. за заплащането й; фактура № 10610/01.05.2019 г. с
основание наем на склад на стойност 852 лв. с ДДС, подписана от представител на
ответното дружество, ведно с приходен касов ордер и фискален бон от 01.06.2020 г. за
заплащането й; фактура № 10668/03.06.2019 г. с основание наем на склад на стойност
852 лв. с ДДС; фактура № 10730/02.07.2019 г. с основание наем на склад и ел. енергия
на стойност 971,50 лв. с ДДС; фактура № 10791/01.08.2019 г. с основание наем на
склад и ел. енергия на стойност 863,86 лв. с ДДС; фактура № 10845/13.09.2019 г. с
основание наем на склад и ел. енергия на стойност 863,86 лв. с ДДС; фактура №
10905/07.10.2019 г. с основание наем на склад на стойност 852 лв. с ДДС; фактура №
10966/11.11.2019 г. с основание наем на склад и ел. енергия на стойност 874,78 лв. с
ДДС; фактура № 11027/10.12.2019 г. с основание наем на склад на стойност 852 лв. с
ДДС; фактура № 11086/13.01.2020 г. с основание наем на склад на стойност 852 лв. с
ДДС; фактура № 11145/10.02.2020 г. с основание наем на склад на стойност 852 лв. с
ДДС; фактура № 11207/11.03.2020 г. с основание наем на склад на стойност 852 лв. с
ДДС; фактура № 11264/08.04.2020 г. с основание наем на склад на стойност 852 лв. с
ДДС; фактура № 11322/14.05.2020 г. с основание наем на склад и ел. енергия на
стойност 931,87 лв. с ДДС; фактура № 11384/08.06.2020 г. с основание наем на склад и
ел. енергия на стойност 931,87 лв. с ДДС; фактура № 11449/13.07.2020 г. с основание
наем на склад на стойност 852 лв. с ДДС.
От приетите по делото заключения на съдебно-счетоводна експертиза и
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, които съдът кредитира изцяло като
логични, задълбочени и компетентно изготвени, се установява, че процесните фактури
са надлежно осчетоводени в счетоводството на ищеца, декларирани са по ЗДДС, като
по тях е платен полагащия се ДДС. При извършена проверка в счетоводството на
ответното дружество и в НАП, експертът е констатирал, че ответното дружество е
осчетоводило и декларирало по ЗДДС, респ. е ползван данъчен кредит спрямо четири
от издадените фактури, в т.ч. фактура № 9784/02.04.2018 г., фактура № 9852/14.05.2018
г., фактура № 10108/04.09.2018 г. и фактура № 10169/03.10.2018 г. с отбелязване, че са
платени в брой.
Съдът като съобрази, че по-голямата част от представените фактури, касаещи
период предхождащ процесния, са подписани от представител на ответното дружество,
намира, че в случая е приложимо правилото на чл.301 ТЗ, съобразно което когато едно
лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът
потвърждава действията, ако не се протИ.постави веднага след узнаването. Доколкото
издадените фактури с основание наем на процесния имот в периода от м.03.2018 г. до
м.05.2019 г. /извън исковия период/, всяка на стойност 852 лв. с ДДС, са плащани от
ответното дружество, макар и със забава в плащането, то следва да се приеме, че
ответникът не се е протИ.поставил на действията на пълномощника, а е приел
сключения договор за наем. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че
ответното дружество макар и да не е водило редовно счетоводство, е осчетоводило и
декларирало по ЗДДС част от фактурите.
По изложените съображения и доколкото при преценка в съвкупност на
приетите доказателства се налага извод, че страните са постигнали съгласие по
съществените за правоотношението елементи /вещта и наемната цена/, то съдът
намира, че е налице възникнало валидно облигационно отношение въз основа на
сключения между страните договор за наем от 01.03.2018 г.
4
За установяване на обстоятелството, че ищецът е предоставил на ответника
ползването на наемното помещение са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на свид. Светломир Янински, служител при ищеца на длъжност ел. техник. От
показанията на свидетеля се установява, че той е осъществявал дейност по отчитане на
потребеното количество ел. енергия и вода от дружествата – наематели на ищеца.
Описва, че ответното дружество е наемател от много години в сградата, находяща се в
гр. С., ул. „Неделчо Бонев“ №, като първоначално използвали помещение до склад №
26, като преустановили ползването около пандемията, а впоследствие са наели друг
склад в същата сграда. Сочи, че познава Марио, за когото прави предположение, че е
собственик на дружеството.
Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетеля като логични и
последователни, а същевременно кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал. При преценка в съвкупност на показанията и приходните
касови ордери, удостоверяващи плащане на наемната цена в периода от м.03.2018 г. до
м.05.2019 г. съдът достига до извод, че ищецът е изпълнил основното си договорно
задължение – предал е фактическата власт върху описания с договора за наем имот на
представител на ответното дружество, поради което за наемателя – ответник е
възникнало задължението да заплаща уговорената в договора наемна цена.
По отношение действието на договора във времето, ищецът е навел твърдения,
че съглашението е прекратено на 01.08.2020 г., като в тази насока е представен приемо-
предавателен протокол за връщане на ключовете от освободеното складово
помещение. Ответникът е оспорил положения подпис в графа „предал“ да е изписан от
неговия служител М.В., поради което по делото е прието заключение на съдебно-
графическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като логично, задълбочено и
обосновано изготвено. При сравняване на изследвания подпис в графа „предал“ в
приемо- предавателния протокол с образците от подписа на М.В., експертът е
констатирал различия в общите графически признаци като транскрипция, степен на
обработеност, степен на свързаност, степен на разтеглИ.ст, както и различия в частните
графически признаци като разположение на точката на начало на движението и размер
при изписване на началния елемент на буква „М“, различна форма на движението при
изписване, различни структура и елементи. Предвид това е направено заключение, че
подписът в графата „предал“ в приемо-предавателен протокол от 01.08.2020г. не е
положен от М.В..
В случая в съдържанието на представения по делото договор за наем е
посочено, че договорът се сключва за срок от 3 години, считано от 01.08.2018 г.
Съгласно трайната съдебна практика /Решение № 242 от 10.02.2017г. по т.д. №
3389/2015 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 42 от 11.05.2015г. по т.д. № 1357/2013г. по т.д.
№ 1357/2013г. на ВКС, I т.о., Решение № 97/23.07.2013г. по т.д. № 73/2012г. на ВКС,
ТК, І т.о. и др./ законът не регламентира изрична възможност договор за наем с
определен срок да бъде прекратен въз основа на едностранно изявление на наемателя
или наемодателя, така както това е уредено в чл.238 ЗЗД по отношение на договор за
наем без определен срок. На осн. чл.20а, ал.2 ЗЗД срочното наемно правоотношение
може да бъде прекратено по взаимно съгласие на страните и преди изтичане на
уговорения срок. Ако в договора не са предвидени условията за подобно предсрочно
прекратяване, общо съгласие за прекратяване на договорната връзка ще е налице и в
случай на доказани от страната, която се позовава на последиците на прекратяването,
факти, с настъпването на които законът свързва преустановяване действието на
правоотношението. Доколкото ответникът проведе успешно оспорване на приемо-
5
предавателния протокол за връщане на ключовете от освободеното складово
помещение и предвид срочността на сключения договор, съдът намира, че съгласие за
прекратяване на съглашението не е постигнато. Следователно заявената с настоящата
искова молба претенция обхваща период, през който страните са обвързани от
действащ договор за наем, респ. ответникът дължи наемна цена.
По изложените съображения и доколкото ответникът не проведе доказване да е
извършил плащане на наемните вноски след м.05.2019 г., съдът намира, че
предявеният иск за дължима наемна цена за периода от м.06.2019 г. до м.07.2020 г.
следва да се уважи изцяло.
По исковете с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.232,ал.2 ЗЗД за
установяване дължимост на консумативни разходи:
По иска с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.232, ал.2 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникнало облигационно правоотношение; че е предоставил на
ответника ползването на процесния имот; че вземанията за процесните консумативи са
изискуеми, както и какъв е техният размер.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяването на
дълга.
Съдът достигна до фактически и правен извод за наличието на валидно
облигационно правоотношение между ищеца и ответника през процесния период, по
което ищецът е изпълнил основното си договорно задължение – предал е фактическата
власт върху описания с договора за наем имот на представител на ответното
дружество.
Съгласно нормата на чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД върху наемателя тежи
задължението да плаща наред с наемната цена още и разходите, свързани с ползването
на вещта, т. нар. консумативни разходи. Съгласно чл. 14 от договора в наемната цена
не се включват разходите за електроенергия, вода, както и другите консумативни
разходи на цялата сграда и прилежащите части от поземления имот, и разходи за
поддръжка на територията, в т.ч. годишна такса за поддръжка на територията в размер
на 142 лв. без вкл. ДДС, като съобразно чл. 15 наемателят плаща разходите посочени в
чл.14 в срок от 7 дни, считано от датата на предоставяне от страна на наемодателя на
съответния документ, удостоверяващ размера на дължимата сума или издадена от
негова страна данъчна фактура.
В случая ищецът е представил съставени от него фактури /л.21 – л.34 по делото/
с получател ответното дружество, в които е начислено потребено количество ел.
енергия в общ размер на 331,97 лв. с ДДС, касаещо периода от м.01.2019 г. до
м.07.2020 г., както и фактура с начислена сума в размер на 170,40 лв. с ДДС за външни
услуги за 2018 г. Други доказателства не са ангажирани. Съдът намира, че едностранно
съставените от ищеца фактури сами по себе си не могат да установят нито
основанието, нито размера на разходите, свързани с ползването на вещта. Предвид
това и доколкото ищецът не проведе пълно и главно доказване по отношение на
претендираните като консумативи суми /напр. чрез представяне на фактури, издадени
от електроснабдително дружество, разписки за платени суми за ел. енергия към
електроснабдително дружество, протокол от ОС на ЕС за взето решение за дължими
суми за външни услуги и др./, исковете за установяване на дължимост на консумативни
разходи следва да се отхвърлят.
6
По разноските
С оглед изхода на спора, с право на разноски разполагат и двете страни.
Ищецът претендира и представя доказателства за сторени разноски за държавна
такса в размер на 248,61 лв., депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 350
лв., депозит за допълнителна съдебно-счетоводна експертиза в размер на 250 лв. Видно
от представения договор за правна защита и съдействие, както и преводно нареждане
/л.132 по делото/ е договорено и заплатено по банкова сметка адвокатско
възнаграждение в размер на 710 лв. Ето защо, на основание чл.78, ал.1 ГПК съобразно
уважената част от исковете, в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер
на 1495,62 лв. за исково производство. По отношение на проведеното заповедно
производство, ищецът е представил доказателства за сторени разноски за държавна
такса в размер на 248,61 лв. и уговорено и платено по банкова сметка адвокатско
възнаграждение в размер на 641 лв, предвид което в полза на ищцата следва да се
присъдят разноски в размер на 889,61 лв. за заповедно производство.
Ответникът претендира и представя доказателства за сторени разноски за
депозит за съдебно-графическа експертиза в размер на 300 лв., както и договорено и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. за исково
производство. Ето защо, на основание чл.78, ал.3 ГПК съобразно отхвърлената част от
исковете, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 52,54 лв. за
исково производство. Ответникът няма право на отделно адвокатско възнаграждение в
заповедното производството за подадено възражение и такова не следва да му бъде
присъждано /в този смисъл Определение № 45/23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г. на
ВКС, I Т.О., Определение № 140/19.03.2020 г. по ч.т.д. №236/2020 г. на ВКС, II Т.О. и
др./.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 ГПК, че „Г.Б.“
ЕООД, ЕИК ******, дължи на „Е.“ АД, ЕИК *************, сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 12.01.2022 г. по ч.гр.д. №73908/2021
г. по описа на СРС, 48 състав, както следва:
- на основание чл.232,ал.2 ЗЗД – сумата от 11928 лв., представляваща дължима
наемна цена за периода от м.06.2019 г. до м.07.2020 г., съгласно сключен договор за
наем на недвижим имот от 01.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /23.12.2021 г./ до
окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.232,ал.2 ЗЗД за сумата от 331,98 лв.,
представляваща неплатени консумативи за електрическа енергия за периода от
м.01.2019 г. до м.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /23.12.2021 г./ до окончателното
плащане, както и сумата от 170,40 лв., представляваща годишна такса за външни
услуги за поддръжка на имота за 2018 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /23.12.2021 г./ до
7
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Г.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на „Е.“ АД, ЕИК *************, сумата от 1495,62 лв., представляваща разноски в
настоящото производство и сумата от 889,61 лв. - разноски по ч.гр.д. №73908/2021 г.
по описа на СРС, 48 състав.
ОСЪЖДА „Е.“ АД, ЕИК *************, да заплати на основание чл. 78, ал. 3
ГПК на „Г.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, сумата от 52,54 лв., представляваща разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8