РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Свиленград, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Гражданско
дело № 20225620100671 по описа за 2022 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД относно главния иск и чл. 86 от ЗЗД
за заплащане на мораторна лихва за забава по акцесорния иск.
Съдът е сезиран с Искова молба, подадена от „Хортекс България”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
район Подуяне, НПЗ „Хаджи Димитър”, ул.„Резбарска” № 7, със съдебен
адрес: град София, ул.„Х. Белчев” № 8, етаж 4, представлявано от управителя
Б. В. В.а, против „Бурденис379” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град Свиленград, ул.„23-ти септември” № 73, област Хасково,
със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Георги Скрижовски” № 1, област
Хасково, чрез адвокат Т. Коларова, представлявано от управителя Маргарита
Русева Костадинова, с искане да бъде осъдено дружеството-ответник да
заплати 1/ сумата от общо 17 119.64 лв., представляваща сбор от неизплатени
задължения с ДДС, за които са издадени Фактури с № 314 от 21.04.2021
година за сумата от 1 920 лв., № 336 от 05.05.2021 година за сумата от 1 350
лв., № 531 от 11.08.2021 година за сумата от 6 992.32 лв. (получена в резултат
1
на частично плащане на сумата от 1 526.28 лв. от общата сума по Фактурата в
размер на 8 518.60 лв.), № 556 от 18.08.2021 година за сумата от 3 422.92 лв.,
№ 669 от 24.09.2021 година за сумата от 1 474.88 лв. и № 1012 от 31.01.2022
година за сумата от 1 959.52 лв. и 2/ мораторна лихва в общ размер на
1 884.58 лв.
Твърди се в Исковата молба, че между дружествата ищец и ответник
съществува валидно облигационно отношение, въз основа на което
дружеството – ищец в качеството на продавач е реализирало за периода от
21.04.2021 година до 31.01.2022 година продажба на хранителни продукти в
полза на дружеството – ответник в качеството на купувач. Хранителните
продукти били приети в съответното количество и без забележки относно
качеството им. За осъществените продажби били издадени процесните
Фактури, към които били издадени и двустранно подписани Стокови
разписки и Търговски документи. Дружеството - ответник не било изпълнило
задълженията си за плащане по посочените Фактури изцяло с изключение на
сумата от 1 526.28 лв. – частично плащане по Фактура № 531 от 11.08.2021
година. Между страните не бил уговорен срок за плащане на паричните
задължения, поради което приложима била разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 от
ТЗ, т.е. в 14-дневен срок от получаване на всяка една от посочените Фактури,
които били получени на датата на издаването им. Ето защо за ищцовото
дружество бил налице правен интерес да потърси правата си по съдебен ред.
Поради липса на плащане на падежа – 14 дни след получаване на
Фактурата, се претендира и мораторна лихва за забава в размер на законната
лихва, а именно:
по Фактура № 314 от 21.04.2021 година с падеж 05.05.2021 година
сумата от 273.60 лв. за периода от 06.05.2021 година до 30.09.2022 година,
включително,
по Фактура № 336 от 05.05.2021 година с падеж 19.05.2021 година
сумата от 187.13 лв. за периода от 20.05.2021 година до 30.09.2022 година,
включително,
по Фактура № 531 от 11.08.2021 година с падеж 26.08.2021 година
сумата от 778.87 лв. за периода от 27.08.2021 година до 30.09.2022 година,
включително,
по Фактура № 556 от 18.08.2021 година с падеж 01.09.2021 година
2
сумата от 374.62 лв. за периода от 02.09.2021 година до 30.09.2022 година,
включително,
по Фактура № 669 от 24.09.2021 година с падеж 08.10.2021 година
сумата от 146.26 лв. за периода от 09.10.2021 година до 30.09.2022 година,
включително и
по Фактура № 1012 от 31.01.2022 година с падеж 14.02.2022 година
сумата от 124.10 лв. за периода от 15.02.2022 година до 30.09.2022 година,
включително.
Претендират се разноски. Представен е Списък на разноските, ведно с
приложения, касаещи плащане на адвокатския хонорар. Наведено е
възражение за прекомерност.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил Отговор на
исковата молба от дружеството-ответник чрез процесуален представител –
адвокат Т. Коларова, в който заявява, че исковете са неоснователни. Оспорват
се всички претенции на дружеството – ищец, тъй като дружеството –
ответник нямало непогасени задължения към „Хортекс България” ЕООД,
включително такива произтичащи от представените с Исковата молба
Фактури.
Сочи се, че по Фактура № 314 от 21.04.2021 година сумата била
платена на служител на дружеството ищец: Р.Б.Ф..
По отношение на Фактура № 336 от 05.05.2021 година се сочи, че
дружеството – ответник няма такова задължение към дружеството – ищец,
като се сочи че представената Фактура не била подписана от дружеството –
ответник, не била получена и не била осчетоводена; оспорват се подписи в
графа „Получил” на Фактурата и Стоковата разписка към нея и подписа в
графа „Приел” в Търговския документ към нея, като се твърди, че стоката не
била получена.
Сочи се, че по Фактура № 531 от 11.08.2021 година сумата в размер
на 8 518.60 лв. била платена на служител на дружеството ищец: Р.Б.Ф..
Сочи се, че по Фактура № 556 от 18.08.2021 година сумата била
платена по банков път с преводи от дати 09.02.2022 година за сумата 1 000
лв., 15.05.2022 година – 1 000 лв., 22.07.2022 година – 422.92 лв. и 18.08.2022
година – 1 000 лв.
3
Сочи се, че по Фактура № 669 от 24.09.2021 година сумата в размер
на 8 518.60 лв. била платена на служител на дружеството ищец: Р.Б.Ф..
Сочи се, че по Фактура № 1012 от 31.01.2022 година сумата била
платена по банков път с превод от дата 22.07.2022 година.
Твърди се, че Р.Б.Ф. е действал като овластено от дружеството – ищец
лице за сключване на търговски сделки и плащания по тях, с което лице
основно са контактували представителите на дружеството – ответник при
осъществяване на сделки и плащания между двете дружества.
Претендират се и разноските по настоящото дело. Представен е
Списък на разноските. Наведено е възражение за прекомерност.
Представени са Писмени бележки от процесуалните представители на
„Хортекс България” ЕООД и на „Бурденис379” ООД – адвокат Г. Златкова и
адвокат Т. Коларова, в които всяка от тях обосновава основателността на
твърденията си.
След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен
материал, Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Установи се, че между страните има сключен устен Договор за
покупко – продажба, по силата на който „Хортекс България” ЕООД се е
задължило да предоставя на „Бурденис379” ООД хранителни продукти, като
при всяка доставка се издава Фактура, която се подписва при получаване на
стоката от представител на дружеството – ответник.
За изясняване на делото от фактическа страна бе допусната и изслушана
Съдебно – икономическа експертиза. От Заключението, включително и
допълнителното такова, на вещото лице О. Н. Б. се установява, че в
счетоводството на дружеството-ответник Фактура № 336/05.05.2021 година
не е осчетоводена и че задълженията по останалите процесни Фактури са
погасени, другите, представени от дружеството-ответник Фактури, които не
се предмет на настоящото дело са осчетоводени в счетоводствата на двете
дружества. Заключението е прието без възражения от страните. От
Допълнителното заключение става ясен размера на лихвите върху дължимия
според ищцовото дружество остатък по всяка от процесните Фактури, както и
че счетоводствата на двете дружества са водени редовно и че Р.Б.Ф. няма
плащания за периода от 2021 година до 2022 година по отношение на
дружеството-ищец. Допълнителното заключение е прието без възражения от
4
страните. В съдебно заседание вещото лице дава разяснения относно начина
на водене на счетоводството на дружеството-ищец и прихващането на
постъпили при тях суми към неплатени задължения, като уточнява, че
номерата на Фактурите не са изписани в банковите извлечения, но са вписани
в Платежните нареждания и в Отчета на движението на Фактурите на
дружеството-ответник.
За изясняване на делото от фактическа страна бе допусната и изслушана
и Съдебно-почеркова експертиза. От Заключението на вещото лице Х. С. К. се
установява, че подписите в РКО от 01.10.2021 година за сумата от 9 933.12 лв.
и в РКО от 01.10.2021 година за сумата от 3 154.88 лв. в графа „получил
сумата” и тези в Стокова разписка № 14 от 10.02.2021 година и в Търговски
документ № 14 от 10.02.2021 година, Стокова разписка № 15 от 15.02.2021
година и в Търговски документ № 15 от 15.02.2021 година, Стокова разписка
№ 18 от 17.02.2021 година и в Търговски документ № 18 от 17.02.2021
година, Стокова разписка № 25 от 26.02.2021 година и в Търговски документ
№ 25 от 26.02.2021 година и Стокова разписка № 26 от 05.03.2021 година и в
Търговски документ № 26 от 05.03.2021 година в графа „предал/съставил”, са
положени от едно и също лице. Заключението е прието без възражения от
страните.
Назначена е и е изслушана и още една Съдебно-почеркова експертиза. От
Заключението на вещото лице Х. С. К. се установява, че Стоковата разписка и
Търговския документ към Фактура № 336 от 05.05.2021 година не са
подписани от управител на дружеството-ответник, както и че подписите,
удостоверяващи получаването на стоката в процесните Търговски документи
и Стокови разписки са положени от едно и също лице, изключая Фактура №
314 от 21.04.2021 година, където подписът не може да бъде изследван поради
лошото качество на копието и Търговски документ № 5 от 25.01.2021 година,
където подписът е положен от друго лице. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че не е изследвал предварителната подготовка за полагане на
подписа, тъй като е невъзможно предвид факта, че се изследва копие и че е
възможно положените подписи да са копирани. Заключението е прието
въпреки несъгласието на дружеството-ищец.
Съдебният състав възприема изцяло Заключенията по извършените
Съдебно – икономическа и Съдебно-почеркови експертизи. Заключенията са
5
извършени от вещи лица – специалисти с необходимата квалификация и
знания, включени в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от
Комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт за 2022 година и за
2023 година за съдебния район на Окръжен съд – Хасково и на
Административен съд – Хасково, липсват индиции за предубеденост, а от
формална страна изготвените писмени Заключения обективират
необходимите данни, ползвани за извършената оценка и фактически
констатации, поради което се явяват обосновани и аргументирани, с оглед
което не възникват каквито и да е съмнения за тяхната правилност. Липсват и
обратни доказателства, опровергаващи констатациите и Заключенията на
вещите лица, поради това Съдът намира за обосновани, аргументирани и
правилни експертизите и ползва същите при формирането на фактическите и
правните си изводи.
По делото са допуснати и разпитани в процесуалното качество на
свидетели лицата К.К.А. и Г.Ж.Ж.. Първият свидетел установи, че
плащанията към дружеството-ищец по принцип са по банков път и много
рядко в брой; че ако не е посочена конкретната Фактура, по която се плаща по
банков път се осчетоводява към най-старото вземане на лицето; че не познава
лицето Р.Ф. и т.н. Вторият свидетел установи, че като представител на
дружеството-ответник е получавал стоките от склада на дружеството-ищец,
където винаги го е посрещал лицето Р.Ф., който му е давал стоката, пускал е
документите, разписвал се на тях и полагал печат на дружеството-ищец,
включително на него свидетелят е плащал в брой срещу документ; сочи че е
имало случаи в които Ф. попълва документите в присъствието на Б. В.а и тя
не възразява и т.н.
Съдът кредитира с доверие гласните доказателства в лицето на втория
свидетел, поради липсата на противоречия в тях, систематиката им,
подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени
източници, така и с оглед начина на формирането им - свидетелят
възпроизведе пред Съда непосредствените си възприятия.
Съдът не кредитира показанията на първия свидетел, тъй като А. се е
занимавала само с Фактурите по транспорта, а не със Стоковите такива, които
са предмет на настоящото дело и тъй като това което знае и го посочи пред
Съда го е чула от управителя Б. В.а, т.е. няма непосредствени впечатления,
6
възприятия, включително дори не е ходила в склада на дружеството-ищец.
По делото даде обяснения и управителя на „Хортекс България” ЕООД
Б. В. В.а, която заяви, че плащания не се приемат от трети лица като
визираше лицето Р.Ф..
Съдът не кредитира обясненията на управителя В.а, тъй като тя е
заинтересована от изхода на делото.
В кориците на делото са приложени множество Фактури, Стокови
разписки и Търговски документи към тях (извън процесните), както и
Справки относно актуалното състояние на двете дружества – страни по
делото и относно трудови правоотношения на лицето Р.Ф..
Оспорванията, инициирани от дружеството-ответник и върху когото
пада тежестта, бяха провени успешно, тъй като се установи, че подписът във
Фактура № 336 от 05.05.2021 година не принадлежи на управителя Злата
Петрова и подписите на приел/получил в Търговски документ № 2336 от
05.05.2021 година и в Стокова разписка № 2336 от 05.05.2021 година не са на
управител на дружеството-ответник. За разлика от изложеното оспорването
по отношение на Фискалния (Касовия) бон от 29.04.2021 година не беше
проведено успешно от страна на дружеството-ищец, за което ще се изложат
мотиви по-долу в настоящото изложение.
При така установената фактическа обстановка и на основание чл.
235, ал. 2 от ГПК, Съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на страната, която основава
свои искания на определени факти е да докаже същите. В този ред на мисли в
конкретния случай в тежест на дружеството-ищец е докаже твърдяните в
Исковата молба обстоятелства, а именно: възникването на задълженията на
ответното дружество, размера на същите, основанието за пораждането им и
изпълнението на насрещните задължения по Договора от страна на ищцовото
дружество, а именно: че е доставяло хранителни продукти на ответното
дружество и цената им, както и размера на мораторната лихва за забава за
посочените периоди; а в тежест на дружеството-ответник е да опровергае
твърденията на ищцовото дружество като установи изложеното в Отговора на
исковата молба.
Т.е. за успешното провеждане на иска по чл. 79 от ЗЗД е необходимо
кумулативното осъществяване на следните предпоставки: страните да се
7
намират във валидни облигационни правоотношения, по силата на които
едната страна е поела определено задължение, което не е изпълнила. В
настоящото производство в тежест на „Хортекс България” ЕООД бе да
докаже наличието на договорни отношения с „Бурденис379” ООД и че е
последното не е заплатило сумите по процесните Фактури. Това твърдение на
„Хортекс България” ЕООД за неизпълнение на задължението на
„Бурденис379” ООД, представлява твърдение за отрицателен факт, което го
освобождава от тежестта на доказване, която лежи върху „Бурденис379”
ООД, което следва да ангажира доказателства, че е изпълнявало
задълженията си, респ. да установи наведените в Отговора на исковата молба
твърдения.
Главният иск на „Хортекс България” ЕООД за заплащане на сумата от
общо 17 119.64 лв., представяваща цената на доставена стока по сделка за
покупко – продажба на хранителни продукти, Съдът намира за допустим, тъй
като за „Хортекс България” ЕООД съществува правен интерес от
предявяването му, но по същество е частично неоснователен и недоказан.
По делото не е спорно, че се касае до търговски продажби, предвид
установеното търговско качество на страните. Главният иск правилно е
заведен срещу дружеството-ответник, тъй като касае търговската му дейност.
Установява се от събраните по делото доказателства, че страните са
били обвъзрани от Договор за покупко – продажба на хранителни продукти,
който е неформален и сключването му се доказва от приложените по делото
Фактури и от данните от Заключението по приетата Съдебно – икономическа
експертиза, изготвена от вещото лице О. Н. Б., както и от факта, че това
обстоятелство не се оспорва от никоя от страните по делото. Това следва и от
обстоятелството, че Договорът за покупко - продажба по правило е
двустранен и възмезден.
По отношение на Фактура с № 314 от 21.04.2021 година:
Ответното дружество сочи, че сумата по тази Фактура в размер на 1
920 лв. е платена на лицето Р. Б, Ф. като в потвърждение на заявеното
представя Касов бон за посочената сума от дата 29.04.2021 година. Ищцовото
дружество оспори Касовия бон от 29.04.2021 година (, който бе представен и
в оригинал по искане на ищцовото дружество) като твърди, че е издаден от
тях, но не е изпращан на ответното дружество, но е налична в кориците на
8
делото електронна кореспонденция, неоспорена от ищцовото дружество, от
която е видно, че цитираната Фактура, ведно с Касовия бон са изпратени от
ищеца на ответника (стр. 109). Оспорването на Касовия (Фискалния) бон не
бе проведено успешно, тъй като има доказателства, че той е изпратен
действително на ответника видно от кореспонденцията по ел.път.
Отделно от това Съдът приема, че сумата по цитираната Фактура е
платена на дружеството-ищец, тъй като Фискалния бон в оригинал е при
ответника, което няма как да стане ако не е платена сумата.
По отношение на Фактура с № 531 от 11.08.2021 година:
Ответното дружество сочи, че е платена на Р.Ф. цялата сума по
Фактурата в размер на 8 518.60 лв. На РКО № 2 от 01.10.2021 година,
приложен като приложение към приетата без възражения Съдебно-
икономическа експертиза (стр. 163) има печат на дружеството-ищец, както и
печат на дружеството-ответник и подписи на лицата, съответно броило и
получило сумата. РКО № 2 от 01.10.2021 година не е оспорен от ищцовото
дружество.
По отношение на Фактура с № 669 от 24.09.2021 година:
Ответното дружество сочи, че сумата в размер на 1 474.88 лв. е
платена на Р.Ф.. На РКО № 1 от 01.10.2021 година, приложен като
приложение към приетата без възражения Съдебно-икономическа експертиза
(стр. 164) има печат на дружеството-ищец, както и печат на дружеството-
ответник и подписи на лицата, съответно броило и получило сумата. РКО № 1
от 01.10.2021 година не е оспорен от дружеството-ищец.
В този ред на мисли по отношение на Фактури № 531/11.08.2021 година
и № 669/24.09.2021 година е основателно възражението, наведено от
дружеството-ответник, на основание чл. 75, ал. 2, изречение първо от ЗЗД (,
оспорено от дружеството-ищец с аргумент, че ответното дружество е
заплатило на лице, което не се явява овластено по смисъла на чл. 75, ал.
2 от ЗЗД да получи плащанията и поради което не се е освободило от
задълженията си), тъй като от доказателствата по делото, по недвусмислен
начин се установява, че лицето Р.Ф. е овластено да получи изпълнението, тъй
като видно от Заключението по Съдебно-почерковата експертиза подписите
на Ф., положени в РКО № 1 и № 2 (за сумите от 3 154.88 лв. и 9 933.12 лв.),
двата от 01.10.2021 година, неоспорени от ищцовото дружество и подписите
9
положени, под другите документи като получател към Фактури № 197, №
209, № 214, № 219, № 222, № 235 и № 240 са на едно и също лице, т.е. на Ф..
В същото време от Заключението по назначената Съдебно-икономическа
експертиза става ясно, че дължимите суми по посочените Фактури с № 197,
№ 209, № 214, № 219, № 222, № 235 и № 240 са осчетоводени от ищцовото
дружество и сумите по тях са получени от последното. Изложеното навежда
на извода, че Ф. се явява за ответното дружество по недвусмислен начин
овластено да получи изпълнението – в този смисъл са и показанията на
свидетеля Г.Ж.Ж., които както вече бе посочено Съдът кредитира. В този
смисъл Ф. се явява лице, овластено от дружеството-ищец въз основа на
недвусмислени обстоятелства да получи изпълнението и на което ответното
дружество добросъвестно е платило. Т.е. длъжникът в случая: дружеството-
ответник се освобождава от задължението към дружеството-ищец, тъй като
добросъвестно е изпълнило задължението си към лице – в случая Р.Ф., което
въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи
изпълнението. Тези изводи на Съда не се променят предвид липсата на
трудово правотношение на Р.Ф. с дружеството-ищец, тъй като може да е
налице друго отношение между тях, което не подлежи на регистрация (като в
тази връзка съдът не кредитира изявлението на процесуалния представител на
дружеството-ищец, направено в открито съдебно заседание от 07.02.2023
година, касаещо липсата на отношения между представляваното дружество и
лицето Р.Ф.). В случая истинският кредитор има право на иск срещу лицето,
което е получило изпълнението. Хипотезата е израз на общия правен принцип
за недопустимост на неоснователното обогатяване (чл. 59, ал. 1 от ЗЗД). В
този смисъл е Решение № 129 от 16.02.2010 година по гр.д.№ 406/2009 година
на ВКС, ГК, III т.о.
Иначе казано дали от обстоятелствата недвусмислено следва, че лицето
е овластено от кредитора да приеме изпълнение е въпрос на преценка на
конкретните факти - дали тези факти сочат, че условията, при които се приема
престацията са създадени и одобрени от кредитора, който сам е организирал
как да се извърши приемането на изпълнението. Несъмнено е, че плащане от
длъжника, извършено на лице, което приема суми като касиер в сградата на
банката е надлежно и без това лице да е представило изрично Пълномощно и
документи за самоличност; че надлежно е предаването на стоката на лице,
което има достъп до склада и до документите за приемане на стока;
10
плащането на суми в офис на дружество на служител, който за извършеното
плащане издава платежен документ от името и с печата на дружеството; както
и при други сходни обстоятелства, които дават на длъжника основание да
приеме, че лицето, на което престира, е надлежно овластено - това приема
ВКС в Решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, № 166 от 30.07.2014
година по гр.д.№ 5946/2013 година, IV г.о., ГК, докладчик председателят
Светла Цачева, Решение № 787 от 18.11.2010 година на ВКС по гр.д.№
1539/2009 г., IV г.о., ГК, докладчик Съдията Албена Бонева. В конкретния
случай не може да се приеме, че са налице такива обективни условия, които
да подвеждат дружеството-ответник. Те трябва да са недвусмислени, и при
нормално проявена грижа от длъжника, той да има основание да приеме, че
престира на надлежния кредитор или негов представител. В представените
РКО с № 1 и № 2 са налични подпис Р.Ф. и печат на дружеството-ищец, което
недвусмислено навежда на мисълта, че Ф. действа като представител на
ищцовото дружество и че получа сумите от негово име. Посочени са и
номерата на Фактурите, по които се плаща. Ето защо, Съдът приема, че
изпълнението на задълженията по тези две Фактури е точно, респ. приема
плащанията за действителни.
По отношение на Фактури с № 556 от 18.08.2021 година и с № 1012 от
31.01.2021 година:
Ответното дружество сочи, че сумите по двете Фактури са платени
изцяло на дружеството-ищец по банков път. В подкрепа на твърдението си
представя Банкови извлечения, приети като доказателства по делото и
неоспорени от страна на ищцовото дружество. В Заключението си вещото
лице Б. сочи, че двете визирани Фактура са отразени в счетоводството на
ищцовото дружество като неплатени. Съдът приема, че двете суми по тези
Фактури не са платени от страна на „Бурденис379” ООД, тъй като в
Банковите извлечения не е визирано конкретно, че се извършва плащане
именно по тези Фактури, независимо от факта, че номерата на Фактурите са
вписани в Платежните нареждания, както и в Отчета на движението на
Фактурите на ответното дружество (до които документи достъп нямат
представителите на дружеството-ищец), в какъвто смисъл е и уточнението на
вещото лице Б., направено в открито съдебно заседание, проведено на
06.03.2021 година. Правилно преведените по банков път суми в размер на 3
422.92 лв. и на 1 959.52 лв. са прихванати за погасяване на най-старите
11
задължения, каквито явно има дружеството-ответник към дружеството-ищец,
тъй като за да се приеме плащане по конкретните Фактури е следвало да се
впише това като основание, а след като не е вписано се прихващат от най-
старите задължения на това лице. Дори и да се приеме доводът на адвокат
Коларова, наведен в Писмените й бележки за липса на наведено твърдение за
прихващане с по-стари задължения, то отново Съдът би приел, че сумите по
процесните две Фактури не са платени надлежно, тъй като от Банковите
извлечения не става ясно кое точно задължение е погасено.
По отношение на Фактура с № 336 от 05.05.2021 година:
Ответното дружество твърди, че тази Фактура не е получена от него и
не е осчетоводена, тъй като то не е закупило и не е получавало стоката,
посочена в нея. Оспорват се подписите на Злата Петрова във Фактурата и
подписите в приложените към нея или друг упълномощен представител на
дружеството-ответник в Стокова разписка № 2336 от 05.05.2021 година в
графа „Получил” и в Търговски документ№ 2336 от 05.05.2021 година в
графа „Приел”. От Заключението на втората назначена Съдебно-почеркова
експертиза, което Съдът кредитира по изложените по-горе съображения се
установи, че посочените подписи не са положени от управител на
дружеството-ответник, който и бил такъв към дата 05.05.2021 година.
Действително стана ясно, че подписът на получател във Фактурата е на
свидетеля Господин Желязков, но това не променя изводите на Съда относно
успешно проведеното оспорване на тази Фактура.
Съдът намира, че тази сума се дължи от ответното дружество.
Действително стана ясно, че подписът в графа „Получил” във Фактурата не е
на управител на дружеството-ответник, но този подпис е на свидетеля
Господин Желязков, който явно има право да подписва подобни документи с
оглед неговите показания, които Съдът кредитира, както и множеството други
документи по делото, които са подписани от него и дружеството-ответник не
прави възражение в тази насока. В подкрепа на изложеното е и факта, че в
графите „Получил” и „Приел” на Стоковата разписка и на Търговския
документ, към тази Фактура, също се е подписал свидетеля Желязков, което
няма как да стане ако не е получил стоката от името и за сметка на
дружеството-ответник. Фактът, че според вещото лице Б. счетоводството на
„Бурденис379” ООД се води редовно не променя горните изводи на Съда.
12
Предвид изложеното главните искове по Фактури с № 314 от 21.04.2021
година за сумата от 1 920 лв., № 531 от 11.08.2021 година за сумата от
6 992.32 лв. (получена в резултат на частично плащане на сумата от 1 526.28
лв. от общата сума по Фактурата в размер на 8 518.60 лв.) и № 669 от
24.09.2021 година за сумата от 1 474.88 лв. следва да бъдат отхвърлени.
Ни така стоят нещата по отношение на Фактури с № 336 от 05.05.2021
година за сумата от 1 350 лв., № 556 от 18.08.2021 година за сумата от
3 422.92 лв. и № 1012 от 31.01.2022 година за сумата от 1 959.52 лв. –
исковете следва да се уважат, като бъде осъдено ответното дружество за
заплати на ищцовото такова посочените суми.
Фактическият състав, който трябва да е налице, за да се уважи искът по
чл. 86 от ЗЗД е дължимост и изискуемост на главницата на паричното
задължение – с доказването на сключения Договор за покупко – продажба,
изискуемостта на процесната главница и размера на мораторната лихва за
претендираните периоди.
С оглед отхвърлянето на главните искове по отношение на Фактури с
№ 314 от 21.04.2021 година за сумата от 1 920 лв., № 531 от 11.08.2021 година
за сумата от 6 992.32 лв. (получена в резултат на частично плащане на сумата
от 1 526.28 лв. от общата сума по Фактурата в размер на 8 518.60 лв.) и № 669
от 24.09.2021 година за сумата от 1 474.88 лв., Съдът намира за неснователни
и недоказани и акцесорните искове за мораторна лихва за забава по
отношение на посочените Фактури.
С оглед уважаването на главните искове по отношение на Фактури с №
336 от 05.05.2021 година за сумата от 1 350 лв., № 556 от 18.08.2021 година за
сумата от 3 422.92 лв. и № 1012 от 31.01.2022 година за сумата от 1 959.52
лв., дружеството-ответник дължи и заплащане на мораторна лихва за забава
съответно на размер на 187.13 лв., 374.62 лв. и 124.10 лв. (следва да се
присъди сумата от 124.10 лв., тъй като в този размер е искането в Исковата
молба, а не сумата от 124.11 лв. съгласно Заключението на вещото лице
Бйюлбюлев) и за периодите посочени, в Допълнителната молба на ищцовото
дружество, неразделна част от Исковата молба.
Относно разноските:
По делото се констатираха разноски, действително направени от страна
на ищцовото дружество съгласно представените Списък на разноските, ведно
13
с приложения и Договор за правна помощ и съдействие, в общ размер на 5
530.16 лв., от които 4 020 лв. заплатен адвокатски хонорар, ведно с ДДС и от
страна на ответното дружество съгласно представените Списък на разноските
и Договор за правна помощ и съдействие, в общ размер на 3 666.20 лв., от
които 2 300 лв. заплатен адвокатски хонорар.
С оглед изхода на спора са частично основателни исканията на двете
дружества – страни по делото за присъждане на разноски.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на
заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна
сложност на делото. В този ред на мисли са основателни исканията на двете
дружество, направени на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне
размерите на адвокатските хонорари, заплатени от другата страна, тъй като
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно
определеното възнаграждение е 2 110.38 лв. (изчислено върху
претендираната сума в общ размер на 19 004.22 лв.), не е налице правна и
фактическа сложност на делото, работата на адвокатите по това дело се
състои в написване на Искова молба, респ.Отговора на исковата молба,
явяване в три, респ.четири съдебни заседания, събиране и съответно
представяне на писмените доказателства и представяне на Писмени бележки,
т.е. налице е несъответствие между размера на възнагражденията и усилията
на защитите на двете страни при упражняване на процесуалните права и
Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение №6 от
06.11.2013 година, постановено тълкувателно дело № 6 по описа за 2012
година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, следва да намали
подлежащите на присъждане адвокатски възнаграждения поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размер от 2 110.38 лв. (като
за ищцовото дружество следва да се включи 20% ДДС). Фактът, че ищцовото
дружество се представляваше от повече от един адвокат, не променя горните
изводи на Съда. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
от страна на ищцовото дружество не бяха представени доказателства за
заплатен хонорар в размер на 480 лв.
С оглед изхода на спора, вземайки предвид уваженето на исканията по
14
чл. 78, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК следва в полза
на ищцовото дружество се присъдят част от направените по делото разноски
в общ размер на 1 578.01 лв., а в полза на ответното - в размер на 2 119.14 лв.,
или по компенсация следва дружеството-ищец да бъде осъдено да заплати на
дружеството-ответник разноски в размер на 541.12 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Хортекс България” ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, район Подуяне, НПЗ
„Хаджи Димитър”, ул.„Резбарска” № 7, представлявано от управителя Б. В.
В.а, срещу „Бурденис379” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Свиленград, ул.„23-ти септември” № 73, област Хасково,
представлявано от управителя Маргарита Русева Костадинова, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на
„Бурденис379” ООД да заплати сумата от 1 920 лв. по Фактура с № 314 от
21.04.2021 година, сумата от 6 992.32 лв. (получена в резултат на частично
плащане на сумата от 1 526.28 лв. от общата сума по Фактурата в размер на
8 518.60 лв.) по Фактура с № 531 от 11.08.2021 година и сумата от 1 474.88 лв.
по Фактура с № 669 от 24.09.2021 година и мораторна лихва, дължима върху
тези главници в размер съответно на 273.60 лв., 778.87 лв. и 146.26 лв.
ОСЪЖДА „Бурденис379” ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Свиленград, ул.„23-ти септември” № 73, област
Хасково, представлявано от управителя Маргарита Русева Костадинова, ДА
ЗАПЛАТИ на „Хортекс България” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, район Подуяне, НПЗ „Хаджи Димитър”, ул.
„Резбарска” № 7, представлявано от управителя Б. В. В.а, сумата от 1 350 лв.
по Фактура № 336 от 05.05.2021 година, сумата от 3 422.92 лв. по Фактура №
556 от 18.08.2021 година и сумата от 1 959.52 лв. по Фактура № 1012 от
31.01.2022 година, които главници представляват неизплатени задължения по
посочените Фактури с ДДС, както и мораторна лихва за забава върху
главниците в размер съответно на 187.13 лв. по Фактура № 336 от 05.05.2021
година за периода от 20.05.2021 година до 30.09.2022 година, включително,
на 374.62 лв. по Фактура № 556 от 18.08.2021 година за периода от
15
02.09.2021 година до 30.09.2022 година, включително, и на 124.10 лв. по
Фактура № 1012 от 31.01.2022 година за периода от 15.02.2022 година до
30.09.2022 година, включително.
ОСЪЖДА „Хортекс България” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, район Подуяне, НПЗ „Хаджи Димитър”, ул.
„Резбарска” № 7, представлявано от управителя Б. В. В.а, да заплати на
„Бурденис379” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Свиленград, ул.„23-ти септември” № 73, област Хасково, представлявано
от управителя Маргарита Русева Костадинова, сумата от 541.12 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково с
Въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните по делото на
съдебните им адреси, заедно със Съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
16