№ 35130
гр. София, 21.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110156233 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от ************, ЕГН **********, с
адрес: ***************, обективно и субективно съединени установителни искове
срещу ***************, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление:
***************, представлявано от ************, за прогласяване нищожността на
Договор за паричен заем № ******************, поради противоречието му със
закона и евентуално поради заобикаляне на закона; при условията на евентуалност ако
не бъде уважен първия иск, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от
Договор за паричен заем № ******************, съгласно която кредитополучателят
се задължава да представи обезпечение под формата на поръчителство, банкова
гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, поради противоречието й
със закона и евентуално поради заобикаляне на закона, и срещу ответника
**************, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление:
***************, представлявано от *************, за прогласяване нищожността на
Договор за предоставяне на поръчителство № **************, поради заобикаляне на
закона, евентуално поради противоречие с добрите нрави и евентуално поради липса
на основание.
По доводите за недопустимост на предявените искове съдът ще се произнесе в
открито съдебно заседание след уточнение на обстоятелствата дали задълженията по
договорите са платени, доколкото в исковата молба липсват такива твърдения.
Основателни се явяват исканията на ищеца за задължаване на ответниците да
представят договорите, чиято нищожност се иска да бъде прогласена.
По исканията на ищеца по чл. 190 ГПК ответниците да бъдат задължени да
представят справка за извършени плащания по договорите, платежни нареждания,
както и по искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, съдът ще се
1
произнесе в откритото съдебно заседание, след като ищецът обоснове
доказателствените искания, свързани с направените по договорите плащания, предвид
това, че в исковата молба не твърди да е извършвал плащания.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и след размяна на книжата по
делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника *************** в срок до
датата на заседанието да представи препис на Договор за паричен заем №
******************, както и приложенията към него.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника ************** в срок до
датата на заседанието да представи препис на Договор за предоставяне на
поръчителство № **************, както и приложенията към него.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца по чл. 190 ГПК ответниците да
бъдат задължени да представят справка за погасяванията по договорите и платежни
нареждания, както и по искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за
съдебното заседание, като УКАЗВА на ищеца в срок до датата на заседанието да
обоснове направените искания досежно данните за плащанията, като има предвид, че в
исковата молба липсват твърдения за правени погасявания по двата договора.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 06.02.2023 г. – 14,10 часа, за които
дата и час да се призоват страните като им се връчи препис от настоящото
определение, на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД:
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът ************ извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че с ответника *************** са сключили Договор за паричен заем №
************** за сумата от 450 лв., при ГПР 41,71 %, ГЛП 35%. В чл. 4 от договора
било уговорено, че потребителят следва да представи едно от трите обезпечения: две
физически лица, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант,
което предоставя гаранционни сделки. На същата дата между ищецът и двамата
ответници бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство № ***********, по
2
силата на който ответникът ************** се е задължил да отговаря за
задължението на ищеца по договора за заем, а ищецът е поел задължение да заплати на
гарантиращото дружество сумата от 250 лв., която е разсрочена на изплащане, заедно с
месечната вноска по договора за кредит. Твърди, че при изчисляването и посочването
на ГПР в договора за кредит, заемодателят не е включил разхода по гаранционната
сделка, с което е целял да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и същевременно
невключването на посочения разход към ГПР на практика води до липса на посочен
ГПР, поради което счита договора за кредит за нищожен на основание чл. 22 ЗПК.
Наред с това поддържа, че непосочването на реалния размер на ГПР представлява
нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, тъй като подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и изискванията на
чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. Счита договора за предоставяне на
поръчителство за лишен от основание, тъй като по силата на това правоотношение в
полза на потребителя не се предоставя услуга, доколкото обезпечението е единствено и
само в полза на кредитора ***************, а при плащане от страна на поръчителя
последният има право на регрес за платените суми спрямо длъжника. Наред с това
твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство противоречи на добрите нрави
с доводи, че е накърнен принципа на добросъвестност и справедливост, като
възползвайки се от по-силната в икономически аспект позиция да наложи на
потребителя да заплати допълнително възнаграждение, чрез осигуряване на поръчител
срещу възнаграждение. При тези твърдения моли да се прогласи нищожността на
договора за заем, евентуално за клаузата на чл. 4 от договора за заем, както и на
договора за предоставяне на поръчителство.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът
*************** оспорва иска с доводи на недопустимост, като излага съображения,
че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на искове за нищожност на
договора, при положение, че правото му може да бъде защитено в по-пълна степен с
предявяването на осъдителен иск. Поддържа, че възнаграждението по гаранционната
сделка не следва да се взима предвид при изчисление на ГПР, доколкото в същото не се
включват разходите, свързани с неизпълнението на договорни задължения, и
същевременно това възнаграждение, произтича от отделен договор. Излага
съображения, че не са нарушение разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК,
доколкото размерът на ГПР е съобразен с максималния такъв, предвиден в ЗПК.
Същевременно твърди, че размерът на ГПР е фиксиран, поради което не са предвидени
и уговорени допълнителни допускания. Излага аргументи, че ГПР се изчислява към
момента на сключване на договора, когато за кредитора не е било ясно какво
обезпечение ще избере да предостави кредитополучателят, респективно какъв
допълнителен разход следва да включи. Поддържа, че нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не
3
предвижда в договора за кредит да бъдат изрично и изчерпателно изброени всички
разходи, включени в ГПР. Излага съображения за действителност на договора за
предоставяне на поръчителство. При тези съображения моли за отхвърляне на
предявените искове.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът
************** оспорва иска с доводи на недопустимост, като излага съображения, че
за ищеца липсва правен интерес от предявяване на искове за нищожност на договора,
при положение, че правото му може да бъде защитено в по-пълна степен с
предявяването на осъдителен иск. Излага съображения, че договора за предоставяне на
поръчителство не е лишен от основание, доколкото кредитополучателят има интерес да
изпълни точно задълженията си по договора за кредит, с което да избегне
неблагоприятни последици от неизпълнението, а за поръчителя съществува интерес от
получаването на възнаграждение за това. Позовава се на принципа на свобода на
договарянето, поради което счита, че договорът не противоречи на добрите нрави.
Излага доводи, че не е налице нееквивалентност на престациите. При тези съображения
моли за отхвърляне на предявения иск.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове с правно
основание чл.26 , ал. 1, пр.1, 2 и 3, чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД .
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
В предмета на настоящото дело липсват правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, както и
факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че по исковете с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1, 2 и 3
ЗЗД и чл. 126, ал. 2, пр. 4 ЗЗД в негова тежест е докаже, че Договор за паричен заем №
************** и в частност клаузата на чл. 4 противоречи на закона, добрите нрави и
заобикаля императивни разпоредби на ЗПК, а Договор за предоставяне на
поръчителство № **************, е нищожен поради заобикаляне на закона,
противоречи на добрите нрави и липса на основание за сключването му.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
4
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
5
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6