№ 236
гр. Благоевград, 02.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Николай Грънчаров
Гюлфие Яхова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско
дело № 20231200500172 по описа за 2023 година
Производството е образувано по частна жалба, подадена от "Агенция за
събиране на вземания“, ЕАД против разпореждане № 3320/22.12.2022 г.,
постановено по ч.гр.д. 2876/2022 г. по описа на РС-Благоевград, в частта с
която е отхвърлено заявлението им за издаване на заповед за изпълнение за
договорно възнаграждение в размер на 78.04 лв., начислено за периода от
19.08.2021 г. до 13.01.2022 г., на основание чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл.
ГПК.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на
разпореждането в атакуваната част. Сочи, че според чл. 10, ал. 2 от ЗЗД МС
може да установява горна граница на договорната лихва, каквато
понастоящем горна граница не съществува. ПМС № 72/8.4.20.1994 г. касае
определяне на законна лихва за просрочени задължения и затова няма
приложения към размера на уговарянето на възнаградителната лихва.
Акцентира, че според ЗПК максималния размер на годишния процент на
разходите, изразяващ общите разходи по кредита, включващи в себе и лихви,
и всякакви разходи, комисиони и възнаграждения, не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с ПМС, което е 50% и което императивно изискване
на закона в случая е спазено, поради което няма как да се счете, че
уговорената договорна лихва е неправноправна клауза. Това следва и по арг.
от чл. 145, ал. 2 ЗЗП.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, против
подлежащ на атакуване акт, поради което е допустима.
За да се произнесе по основателността й БлОС съобрази следното:
"Агенция за събиране на вземания“, ЕАД депозира заявление пред РС-
Благоевград за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Д. П. Б.
1
за следните суми, дължими по договор за паричен заем № 521112/29.4.2021 г.:
главница в размер на 929,76 лв.; договорна лихва в размер на 78.04 лв.,
начислена за периода от 19.08.2021 г. до 13.01.2022 г., обезщетение за забава
в размер на 518,16 лв., за периода от 20.8.2021 г. до датата на подаване на
заявлението в съда , ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането. Претендират се съдебни разноски в
размер на 30.52 лв. – държавна такса и 75 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
С разпореждане в атакуваната му част РС е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за договорно
възнаграждение в размер от 78.04 лв., начислено за периода от 19.08.2021 г.
до 13.01.2022 г.
За да отхвърли претенцията съдът е счел, че клаузата за договорно
възнаграждение, с което е уговорен ГЛП 40.05% накърнява добрите нрави.
Според РС договорената лихва не може да надвишава трикратния размер на
законната лихва при просрочие определен с ПМС за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задъжение, поради което и
договарянето на възнаградителната лихва в настоящия казус над 4 пъти над
законната нарушава изискванията за еквивалентност на престациите, не
отговаря на изискванията за добросъвестност и затова се явява неравноправна
на основание чл. 143, ал. 1 и 2 от ЗЗП. А съгл. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни.
Становището не се споделя от БлОС.
От приложения към заявлението договор, се установява, че на
29.4.2021 г. страните сключват договор за потребителски кредит № 521112 за
сумата от 1500 лв., за срок от 8 месеца, със седмична погасителна вноска от
50.39 лв., дължима на конкретно посочени дати в погасителния план, при
ГПР - 49.88 %, и годишен лихвен процент от 40.05%. В договора е отразено,
че общата дължима сума по кредита възлиза на 1 748,30 лв. Към договора
има погасителен план.
Съгласно чл. 411, ал. 2 ГПК РС издава заповед за изпълнение, освен
когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави – т. 2 или
искането се основава на неравноправна клауза в договор ,сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това - т. 3.
Видно от договора годишния процент на разходите /ГПР/ е 49.88 %,
което е в допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от ГПК, забраняващ уговарянето
му над петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с ПМС /т.е. над 50%/. Ето защо и предвид,
чл. 19, ал. 1 от ЗПК, според който ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, които включват и лихвите
наред с изброените още в нормата, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредничество за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, следва извода, че уговорения размер
лихва като годишен лихвен процент от 40, 05% не противоречи на закона.
2
Доколкото годишния процент на разходите не противоречи на конкретна
норма от закона, част от които е и лихвата, то не може да се счете, че
размерът й противоречи на добрите нрави.
Законодателят за да възприеме законов критерий за ГПР е отчел, че
размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства
на потребителя не винаги е меродавен за оскъпяване на кредита, защото към
него може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони,
други разноски и те да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. За
да бъде избегната подобна злоупотреба, е предвидил като критерий
максимален размер на годишния процент на разходите по кредита и това е
пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и
добрите нрави общото оскъпяване на кредита.
Клаузата за договорения размер лихва не е и неравноправна. Нормата на
чл. 145, ал. 2 ЗЗП повелява, че не могат да се проверяват за неравноправност
уговорките, които касаят основния предмет на договора, стига да са ясни и
разбираеми, а уговорката за възнаградителната лихва касае именно основния
предмет на договора, а тя е достатъчно ясна и разбираема.
Поради изложеното БлОС отменя атакуваното разпореждане и
постановява РС да издаде на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
договорната лихва .
С оглед изхода на въззивното делото на жалбоподателя се дължат
разноски за пред РС за държавна такса в размер на 5.52 лв. и приспаднатия
размер от 20 лв. от определения от РС общ размер от 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл. 413, ал. 2, чл.279 във вр. с чл.
274 и сл. и чл. 410 и сл. ГПК, БлОС
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя разпореждане № 3320/22.12.2022 г., постановено по ч.гр.д.
2876/2022 г. по описа на РС-Благоевград, в атакуваната част, с която е
отхвърлено заявлението на Агенция за събиране на вземания“, ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК против длъжника Д.
П. Б. за договорна лихва в размер от размер на 78.04 лв., начислена за
периода от 19.08.2021 г. до 13.01.2022 г. като вместо това постановява:
Да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по заявлението на Агенция за събиране на вземания“, ЕАД, с ЕИК
********* против длъжника Д. П. Б., с ЕГН ********** за сумата за
договорна лихва в размер на 78.04 лв., начислена за периода от 19.08.2021 г.
до 13.01.2022 г., ведно със законната лихва върху нея считано от 21.12.2022 г.
до окончателното й заплащане, както и за неприсъдените разноски,
направени пред РС за държавна такса от 5.52 лв. и за разноските за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 20 лв.
Връща делото на РС- Благоевград за издаване на допълнителна заповед
3
за изпълнение, съгласно настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4