РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Ямбол, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330102810 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Д. Г. Й. с ЕГН от гр.Я. и А. Г. Й. с
ЕГН ********** и двамата от гр.Я., чрез пълномощник адв. Ж.А. от АК Я., с която против
Н. Р. К. с ЕГН ********** от с.Г.И., общ.Т. са предявени субективно и обективно съединени
осъдителни искове с посочено правно основание чл.45 ЗЗД.
Претендира се от съда да постанови решение, с което на основание чл.45 ЗЗД да
осъди ответницата да заплати на първия ищец сумата от 550 лева, ведно със законната лихва
от датата на увреждането – 06.09.2021 год. до окончателното и изплащане и сумата от 200
лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.09.2021 год. до
окончателното и изплащане, както и да бъде осъдена ответницата да заплати на втория
ищеца сумата от 550 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 06.09.2021
год. до окончателното и изплащане и сумата от 200 лева, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 08.09.2021 год. до окончателното и изплащане.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответницата.
В съдебно заседание ответницата се явява лично и с процесуален представител по
пълномощие адв. Ж. Г. от АК Я., като на основание чл.237 ГПК се прави признание на иска
изцяло, като ответницата също признава иска.
В съдебно заседание ищците се явяват лично и с процесуален представител по
пълномощие адв. Ж. А. от АК Я., като се прави изявление съдът да прекрати съдебното
дирене.
1
С протоколно определение от 25.01.2023 год., съдът е обявил съдебното дирене за
прекратено и е обявил на страните, че ще се произнесе с решение при условията на чл.237
ГПК.
Разпоредбата на чл.237 ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяване на решение при признание на иска. В
този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже,
че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237, ал.1 ГПК, тъй като от ответника в съдебно заседание е направено
признание за дължимостта на търсените от ищците суми. Същото изхожда от легитимирано
лице – ответника по делото, подкрепено от неговия пълномощник.
Съгласно нормата на чл.237, ал.4 ГПК, признанието на иска не може да бъде оттеглено.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се
разпорежда. С оглед на направеното признание на иска, съдът намира, че предявените
осъдителни искове с правно основание чл.45 ЗЗД са доказани по своите основания и размер
и следва да бъдат уважени, без да излага мотиви за това на основание чл.237 ГПК.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК, следва ответницата да бъде осъдена да заплати на
ищците сторените от последните разноски в общ размер на 300 лева заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Възраженията на пълномощника на ответницата за недължимост на разноски по
делото предвид разпоредбата на чл.78, ал.2 и предвид обстоятелството, че ищците са могли
да предявят исковите си в наказателното производство, съдът намери за неоснователни.
Видно от изисканото по делото НОХД № *** год. по описа на Окръжен съд Ямбол в
проведеното по наказателното дело разпоредително заседание в което е одобрено
постигнато между подсъдимата /ответница в настоящото производство/ и ***ОП
споразумение на основание чл.382, ал.7 НПК, пострадалите лица /ищци в настоящото
производство/ не са участвали, съответно в наказателното производство обективно не са
могли да се конституират като граждански ищци и да предявят исковите си против
подсъдимата. Наред с това липсват данни, а и не се твърди ответницата от одобряване на
споразумението с ***ОП към настоящия момент да е погасила задълженията си към ищците,
за да се приеме че не е дала повод за завеждане на настоящите искове.
Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.45 ЗЗД, Н. Р. К. с ЕГН ********** от с.Г.И., ул.“***,
Община „Т.“, Я. обл. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Й. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“*** и А. Г.
2
Й. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“***, сумата от 1 500 лева общо или 750 лева на всеки един
от тях, като за сумата от по 550 лева ведно със законната лихва от датата на увреждането –
06.09.2021 год. до окончателното и изплащане, а за сумата от по 200 лева ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 08.09.2021 год. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Н. Р. К. с ЕГН ********** от с.Г.И.,
ул.“***, Община „Т.“, Я. обл. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Й. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“***
и А. Г. Й. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“***, сумата от 300 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3