№ 23047
гр. С, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б Д В
при участието на секретаря С Н В
като разгледа докладваното от Б Д В Гражданско дело № 20241110145143 по
описа за 2024 година
като разгледа гр. дело № 45143 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Р. Г. Д. е предявила отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК срещу „Т С“ ЕАД,
с който се иска да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от
1095, 61 лева, представляваща претендирана от ответното дружество главница за топлинна
енергия за периода м.05.2010 г. - м.01.2011 г. по партида с абонатен номер ..., открита за
апартамент № ..., находящ се на адрес гр. С, ул. „С“ № ..., ет. 4.
Ищцата твърди, че съгласно твърдения на ответника титуляр на партида с абонатен
№ ..., открита за апартамент № ..., находящ се на адрес гр. С, ул. „С“ № ..., ет. 4 е нейният
наследодател. Посочва, че след направена справка в деловодството на ответника е било
установено, че същият претендира суми за процесния адрес. Сочи, че според твърденията на
служители на ответника за описания имот му се дължи сумата в размер на 1095,61 лева за
главница, за периода от м.05.2010 г. - м.01.2011 г по партида с абонатен № ..., за процесния
имот, находящ се на гореописания адрес. Посочва, че партидата на имота се води на нейния
наследодател А В С, като тя е универсален правоприемник на цялото му наследство.
Оспорва да е била налице облигационна връзка между нея, респективно неин наследодател с
ответното дружество. Оспорва ответникът да е доставял топлинна енергия, отговаряща на
българския държавен стандарт в процесния период за процесния имот. Твърди, че
процесните вземания са погасени по давност. С оглед гореизложеното моли за уважаването
на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответникът, с който оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен. Счита, че ищецът не е обосновал правен
интерес от така предявения иск. Твърди, че ищцата в качеството си на собственик на
процесния имот е потребител на топлинна енергия. Посочва, че не оспорва, че към датата на
исковата молба процесните вземания са погасени по давност, като релевира довод, че
ответното дружество не е станало повод за образуване на настоящото производство, тъй
като ответникът не е претендирал принудително заплащане на тези суми. Навежда и довод,
че вземането по аргумент от чл. 118 от ЗЗД продължава да съществува. Твърди, че ищецът не
1
е отправял искане за прилагане института на погасителната давност, като поддържа, че
дружеството по искане на клиента може да сключи споразумение, съобразно решение № 331
на СОС от 27.06.2013г. Моли съдът да отхвърли исковата претенция, като в полза на
ответника бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ответникът следва да докаже, че през
процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение по
договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което е доставил на ищеца
определено количество топлинна енергия в размер на процесната стойност. Във връзка с
направеното възражение за изтекла тригодишна погасителна давност в тежест на ответника
е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С оглед становищата на страните като безспорно следва да бъде отделено
обстоятелството, че процесните суми са погасени с изтичане на тригодишна погасителна
давност.
Възражението за изтичане на погасителна давност като правопогасяващо възражение
подлежи на разглеждане само и единствено ако е налице валидно възникнало материално
право. По давност могат да бъдат погасени само съществуващите задължения. Предвид
изричното оспорване от страна на ищеца в исковата молба, че вземанията срещу него са
възникнали, в тежест на ответника още с доклада по делото е указано, че следва да докаже
съществуването на валидно облигационно отношение по договор за доставка на топлинна
енергия с ищцата през процесния период, по силата на което е доставил на ищеца
определено количество топлинна енергия в размер на процесната стойност. Съгласно пар. 1,
т. 42 от ДР ЗЕ, както и по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ във всичките му редакции клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване.
От приетия по делото препис на данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ се установява, че
ищцата е декларирала в С О, Дирекция „О П“, че е собственик на процесния имот по силата
на настъпило наследствено правоприемство, което по реда на чл. 175 ГПК следва да бъде
ценено като направено признание от страна на ищцата, че притежава правото на
собственост върху процесния имот. Видно от приетото удостоверение за наследници и
приетия препис-извлечение от акт за смърт, нейният наследодател е бил собственик на
процесния имот през процесния период, като тя придобила правото на собственост върху
имота с настъпване на неговата смърт. С оглед на това съдът намира, че наследодателят на
ищцата има качеството клиент на топлинна енергия за периода м. 05.2010 г. – м. 01.2011 г., а
тя е наследила евентуално възникнали задължения в негова тежест.
От приложеното по делото на л. 55 извлечение за задълженията на инсталация с номер
... при ответното дружество се установява, че по процесната партида е била начислена сума в
размер на 1095, 61 лв., представляваща главница за периода м. 05.2010 г. – м. 01.2011 г.
Ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че действително е
доставил топлинна енергия на посочената стойност.
Освен това съдът намира за основателно наведеното в исковата молба възражение за
погасяване по давност на процесните вземания с изтичане на тригодишна погасителна
давност.
Съгласно задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл. 111, б. „в” от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви.
2
Вземанията на „Т С“ ЕАД съдържат изброените признаци на понятието „периодично
плащане“, поради което представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в”
ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт –
договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за енергетиката.
Съгласно общите условия, приложими за процесния период, месечните задължения са
дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Тези задължения са
срочни като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
настъпване на изискуемостта, т.е. от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Тригодишната
погасителна давност за процесните задължения е изтекла през 2011 г., с оглед на което към
датата на подаване на исковата молба вземането се явява погасено по давност. По делото не
са представени доказателства за настъпили обстоятелства, които да обуславят спиране или
прекъсване на давността, а и ответното дружество изрично е признало обстоятелството, че
по отношение на процесното вземане е изтекъл давностният срок. Ето защо предявеният иск
следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцовата страна
следва да бъдат присъдени направените от нея разноски в размер на 51, 85 лв. платена
държавна такса с вкл. такса за банков превод съобразно приложената на л. 6 разписка. В
полза на процесуалния представител адв. И. следва да бъде присъдено възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за безплатно осъществената правна помощ в размер на 400 лв.
Съдът намира, че на процесуалния представител на ищцата се дължи този размер на
възнаграждението за осъщественото безплатно процесуално представителство по следните
съображения. С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в
светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че член 14 от Директива 2004/48
прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен
ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е
посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея
мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв
начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено
на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния
характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като
предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото
страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални
обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата
делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която
допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-
428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди
3
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика
на СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на процесуалния
представител бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адв.
възнаграждение. При определяне на размера им съдът намира, че следва да съобрази
наличните обективни фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и
реално извършените действия от процесуалния представител. Производството по делото се е
развило в минимални рамки. Не без значение е обстоятелството, че делото касае
отрицателен установителен иск за недължимост на суми, претендирани от топлопреносно
дружество, които дела имат масов характер. Тоест, делото не се отличава с никаква
фактическа и правна сложност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. Г. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С, ул. „Г“ № .., ет. 1 (офис-партер), срещу „Т С” ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я” № 23Б, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Р. Г. Д., ЕГН **********, не дължи на „Т С” ЕАД,
ЕИК ..., сумата от 1095, 61 лева, представляваща претендирана от ответното дружество
главница за топлинна енергия за периода м.05.2010 г. - м.01.2011 г. по партида с абонатен
номер ..., открита за апартамент № ..., находящ се на адрес гр. С, ул. „С“ № ..., ет. 4.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул. „Я” №
23Б, да заплати на Р. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С, ул. „Г“ № .., ет. 1
(офис-партер), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 51, 85 лв. разноски в
производството.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул. „Я” №
23Б, да заплати на адв. Н. И. И., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността: гр.
С, ул. „Г“ № .., ет. 1 (офис-партер), на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно предоставена на ищеца правна
помощ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4