Р Е Ш Е Н И Е
№ 1293/10.11.2022 година, град Б.,
Административен съд – Б., в съдебно заседание на първи ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.
С., разгледа адм.д. № 1211/2022 година.
Производството е по реда на чл. 1 ал. 1 от Закона за
отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във връзка с чл. 203 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искова молба от А.Й.С. с ЕГН **********
с адрес ***, срещу Областна дирекция – Б. на МВР (ОДМВР).
Ищцата твърди, че е претърпяла имуществени и
неимуществени вреди от незаконосъобразна принудителна административна мярка
(ПАМ) – принудително преместване на ППС – наложена на 02.07.2021 година по
отношение на автомобила ѝ от служител на ответника, отменена впоследствие
с решение № 282/02.03.2022 година по адм. д. № 1838/2021 година на Административен
съд – Б. (АдмСБ), влязло в сила на 23.03.2022 година. Имуществените вреди са оценени
на 50 лева – разходи за заплащане на таксата по преместването на автомобила, а
неимуществените вреди са оценени на 600 лева – стрес и притеснение от липсата
на автомобила (поради евентуалната му кражба), „неприятни емоционални
преживявания при контактите с длъжностните лица от наказателния паркинг и
впоследствие по воденето дело“ за отмяната на ПАМ.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва
основателността на исковата молба. Заявява, че не са налице предпоставките за
уважаването ѝ. Поддържа, че претендираните имуществени и неимуществени
вреди не са доказани от ищеца.
Прокурорът пледира основателност на исковата молба.
След като съпостави твърденията и възраженията на
страните, и доказателствата по делото, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка.
На 02.07.2021 година,
в град П.е, на ул. „Чайка“, госпожа С. паркирала управлявания от нея лек
автомобил „БМВ”, с рег. № А 9046 НВ върху пътна маркировка М 14. С протокол за
осъществено преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство №
**********/02.07.2021 година, Г. Д.- полицейски
инспектор V степен в група „Охранителна полиция” към РУ - П.е при ОД – Б. на
МВР разпоредил принудително преместване на автомобила.
Автомобилът е бил преместен в 16:20 часа на 02.07.2021 година до специализиран
паркинг в град П.е, като на същия ден е освободен от паркинга.
ПАМ е била
обжалвана от А.С. пред АдмСБ, който с окончателно решение № 282/02.03.2022
година по адм. д. № 1838/2021 година я е отменил като е осъдил ОД – Б. на МВР
да заплати на жалбоподателя сторените в
съдебното производство разноски – заплатени държавна такса, адвокатско
възнаграждение и разноски за призоваване на свидетел.
Решение №
282/02.03.2022 година по адм. д. № 1838/2021 година на АдмСБ е влязло в сила на
23.03.2022 година.
По адм. д. №
1838/2021 година на АдмСБ не е представено и прието доказателство за размера на
таксата, която госпожа С. е заплатила – за преместването на автомобила на
специализирания паркинг на Община П.е. Такова доказателство не е представено и
в настоящото съдебно производство. С исковата молба се твърди, че ищцата е
заплатила сумата от 50 лева.
В хода на делото
ищцата поддържа, че е претърпяла „неприятни емоционални изживявания“, свързани
с първоначалната мисъл, че МПС липсва, защото е „отнето противозаконно“ (израз,
който съдът тълкува като „откраднато“). Като част от доказателствено искане в
исковата молба се заявява, че А.С. е претърпяла стрес и притеснение от липсата
на автомобила, „неприятни емоционални преживявания при контактите с
длъжностните лица от наказателния паркинг и впоследствие по воденето дело“ - за
отмяната на ПАМ.
За установяване
на твърдените с исковата молба неимуществени вреди са допуснати и разпитани
двама свидетели – адвокат С.К., който е представлявал госпожа С. в
производството по отмяната на ПАМ, както и П.Р. – придружавал ищцата в деня, в
който спрямо нейния автомобил е била приложена отменената ПАМ.
Свидетелят К.
описва хронологията на отношението си с госпожа С., която го е наела, за да
обжалва разпореденото преместване. Той заявява, че тя е била много ядосана,
защото се е наложило да премине пеша през целия град, за да си получи обратно
автомобила, а също и от отношението на служителите в общинския паркинг, без да
уточнява в какво, точно, се е изразило поведението на тези служители.
Свидетелят заявява, че не помни каква точно сума е заплатила С. за
освобождаването на автомобила („…не помня 50 лева или 55 лева беше…“).
Допълнително К. сочи, че ищцата е изказвала раздразнение от продължителността
на административното дело, водено за установяване на незаконосъобразността на
ПАМ.
Свидетелят Р. –
професионален шофьор – поддържа, че на мястото, където е бил спрян автомобила,
не е имало забранителни знаци. Твърди, че, след като е била установена липсата
на МПС, госпожа С. е изпаднала в паника „…дали не са го откраднали…“, описва
действията ѝ по издирването на автомобила и обстоятелството, че я е
придружил през част от пътя, който е изминала пеша до паркинга на общината.
Освен първоначалното притеснение на ищцата от установената липса, Р. не сочи
други проявни форми на стрес, проявили се от налагането на ПАМ. Свидетелят не
дава показания за последващото състояние на ищцата – при взаимодействието
ѝ със служителите на общинската администрация, а и изобщо - за
състоянието ѝ след получаване на автомобила.
При така установената фактическа обстановка по спора,
съдът прави следните правни изводи.
На основание чл. 203 ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203
ал. 2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Според чл. 1 ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда установен в АПК. От цитираната разпоредба следва: за да
възникне право на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко
кумулативни предпоставки, от една страна – вреда, която може да бъде
имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод
изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Исковата молба срещу ОД – Б. на МВР е допустима, но по
същество – неоснователна.
Съдът приема, че от описаните предпоставки за
уважаване на исковите претенции, налице е само първата – незаконосъобразен административен
акт, отменен по реда, установен в закона.
Относно предявения иск за
претърпени имуществени вреди на стойност 50 лева
Безспорно по делото е, че наложената на ищеца ПАМ е
незаконосъобразна. В този смисъл е решението на административния съд, с което
ПАМ е отменена.
Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. ”б” от ЗДвП
постановява, че разходите, направени
във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика
на превозното средство, поради което, за да е основателно искането за
присъждането им, е необходимо собственикът да докаже направени разходи, които
да са именно във връзка с преместването на превозното средство. Такива по
делото не са доказани. От ищцата не е представен документ, с който да се
удостовери стойността на таксата, която тя е заплатила за освобождаването на автомобила,
като такова доказателство не се съдържа и в адм. д. № 1838/2021 година на
АдмСБ. От изявлението на първия разпитан свидетел не е възможно да се установи
конкретната сума, която госпожа С. е заплатила за извършеното принудително
преместване, а в този си част показанията на втория свидетел не съдържат
никаква информация.
С оглед на изложеното, съдът приема, че твърдените
имуществени вреди от ищцата са недоказани по размер, а искът за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразната ПАМ следва да се
отхвърли.
Относно предявения иск за
претърпени неимуществени вреди в размер на 600 лева
След преценка на доказателствата по делото, съдът
приема, че от ищцата не са ангажирани адекватни доказателства, от които да се
направи недвусмислен извод за твърдените от нея неимуществени вреди.
В показанията на разпитаните свидетели се съдържа подробна,
обективна и точна информация за хронологията на поведението на госпожа С. към
момента на установяване липсата на управляваното от нея МПС, както и за
обстоятелствата по действията ѝ за връщането на автомобила от паркинга,
където е бил преместен принудително. Същевременно, показанията на свидетелите
са изключително оскъдни относно душевното състояние на С. в периода след този
инцидент. Свидетелите твърдят, че първоначално тя е била уплашена от липсата на
МПС, а впоследствие - ядосана от отношението към нея (показано от общинските
служители на паркинга) и раздразнена (от голямата продължителност на делото,
свързано с преценката на законосъобразността на наложената ПАМ). Описаното
първоначално състояние на тревожност (стрес) у А.С. не се различава по нищо от
състоянието, в което се намира всеки един водач на МПС, след като паркира
автомобила си в съответното населено място, а впоследствие, след изминаване на
определен период от време – не го открие. За проявните форми на отношението,
показано от общинските служители на паркинга, към А.С. – при получаване на автомобила,
свидетелите не дават никаква конкретна информация, от която да бъде направен
извод за настъпването на неимуществени вреди, затова съдът приема, че
изявлението на ищцата, че е била ядосана от полученото отношение, остава
недоказано. Отделно от изложеното, дори С. да е преживяла отрицателни емоции в
този момент, то те не са в пряка и непосредствена причинно – следствена връзка
с незаконосъобразната ПАМ, защото отношението, което твърди, че е получила, не
е резултат от действията на служител на ответника (ОД – Б. на МВР), а на
служители на друг правен субект (Община П.е), който не е ответник по делото.
Идентично е положението и с твърдяното от ищцата състояние на раздразненост
след ПАМ, което е било свързано с продължителността на съдебния процес по
обжалване на мярката – отрицателните емоции, които тя твърди, че е изпитвала не
са пряк резултат от наложената ПАМ, а от действия на орган на съдебната власт.
Исковата молба – в частта, в която се претендира
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди също е неоснователна
Като краен резултат, исковата молба е изцяло
неоснователна и следва да се отхвърли.
Изходът от спора обуславя възлагане на разноските
върху ищеца, съобразно своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника. А.С. следва да заплати на ОД – Б. на МВР сумата от 80
(осемдесет) лева – разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид установените обстоятелства и правните мотиви,
съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ искова молба от А.Й.С. с ЕГН ********** с
адрес ***, срещу Областна дирекция – Б. на МВР за обезщетение – за претърпени
имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразна принудителна
административна мярка, наложена на 02.07.2021 година от служител на ответника,
отменена с решение № 282/02.03.2022 година по адм. д. № 1838/2021 година на
Административен съд – Б..
ОСЪЖДА А.Й.С. с ЕГН ********** да заплати на ОД – Б.
на МВР сумата от 80 (осемдесет) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: