Решение по дело №88/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 307
Дата: 7 март 2022 г.
Съдия: Христо Йорданов Христов
Дело: 20227040700088
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 януари 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№307                                         07.03.2022г.                                    гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на десети февруари, две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                  ЧЛЕНОВЕ:1.ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                                      2.МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  И.Л.прокурор: Х.К.

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КАН дело № 88 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба от Министерство на туризма, против Решение № 73 от 09.11.2021 г., постановено по АНД № 158 по описа на Районен съд – Царево за 2021 г., с което е отменено Наказателно постановление № Т-НП-4/23.02.2021 г. на директор дирекция „Управление на морските плажове“ в Министерството на туризма, с което на „Главболгарстрой“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1619, район Витоша, ул. „Дамяница“ № 3-5, представлявано от двама измежду председателя на управителния съвет Д. Щ. Щ. и изпълнителните директори К. Х. К. и М. Р. П., за нарушение по § 23 ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обн. в ДВ. бр. 44 от 13.05.2020 г. и на основание § 23, ал. 7, предл. първо от ПЗР на ЗИД на ЗЗ, вр. чл. 83. ал. 1 от ЗАНН, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 50 000,00 лева.

Изложени са доводи, че решението на РС – Царево е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Не се споделят мотивите на съда, обосновали отмяната на издаденото наказателно постановление, като се излагат подробни доводи в тази насока. Моли се същото да бъде отменено, а НП потвърдено. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Ш., поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касацията, чрез процесуалния си представител юрк. К., оспорва жалбата като неоснователна. Депозира отговор на касационна жалба, с който развива подробни доводи относно правилността на въззивното решение. Претендира присъждане на разноски. Прави възражения за прекомерност на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита с допълнителни съображения по същество.

Участващият в процеса представител на ОП - Бургас счита, че решението на районния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

С процесното наказателно постановление отговорността на „Главболгарстрой“ АД е ангажирана за това, че при извършена на 30.06.2020 г. проверка е установено, че дружеството, в качеството си на концесионер на морски плаж „Аркутино“, е нарушил задължението си да предоставя на посетителите на плажа плажни принадлежности по смисъла на § 1, т. 6, предложения първо и второ от допълнителните разпоредби на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие - чадъри и шезлонги на цени, намалени с не по-малко от 50 на сто от цените за сезон 2019 г. и в съответствие с изпратеното от него Уведомление вх. № Т-26-Г-80/05.06.2020г. по § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЗ. Деянието е квалифицирано като нарушение на § 23 ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (обн. в ДВ. бр. 44 от 13.05.2020 г.)

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел, че касаторът не е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността му, тъй като въз основа на представените по делото доказателства безспорно е установено, че всички плажни принадлежности на морски плаж „Аркутино“ са били предлагани през сезон 2020 г. на цени, намалени с 50% спрямо цените за сезон 2019 г. По изложените съображения наказателното постановление е отменено.

Така постановеното решение е неправилно. Съображенията за това са следните:

С разпоредбата на  § 23 ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (обн. в ДВ. бр. 44 от 13.05.2020 г.) е предвидено задължение за летен сезон 2020 г., считано от 1 юни 2020 г., концесионерът и наемателят по действащ договор за концесия за морски плаж, съответно за наем на морски плаж да предоставя на посетителите на плажа плажните принадлежности по смисъла на § 1, т.6, предложения първо и второ от допълнителните разпоредби на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие – чадъри и шезлонги, на цени, намалени с не по-малко от 50 на сто от цените за сезон 2019 г. или от максималните по съответния договор.

От доказателствата по делото се установява, че при извършената на 30.06.2020 г. проверка от служители на МТ на морски плаж „Аркутино“ установените цени на плажните принадлежности са, както следва: Цена на 1 бр. чадър в Зона 1 - 7,50 лв. (седем лева и петдесет стотинки); Цена на 1 бр. чадър в Зона 2 - 5 лв. (пет лева); Цена на 1 бр. шезлонг в Зона 1 - 7.50 лв. (седем лева и петдесет стотинки); Цена на 1 бр. шезлонг в Зона 2 - 5 лв. (пет лева). Цените на предоставяните от концесионера плажни принадлежности се потвърждават и от направените от служители, извършили проверката, снимки на поставената табела, указваща цените на предоставяните услуги.

Съгласно § 23 ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (обн. в ДВ. бр. 44 от 13.05.2020 г.) в срок до 25 май 2020 г. концесионерът, съответно наемателят уведомява министъра на туризма за цените на плажните принадлежности за летен сезон 2020 г. в съответствие с ал. 1. В настоящия случай, с Уведомление № Т-26-Г-80/05.06.2020 г. „Главболгарстрой“ АД е изпълнил вмененото му задължение, като уведомило министъра на туризма за цените на плажните принадлежности на морски плаж „Аркутино“ за летен сезон 2020 г., както следва: „Чадърите от 5,00 лв. - за сезон 2020г. ще бъдат 2,50лв.; чадър с два шезлонга комплект 25,00лв. – за сезон 2020г. става 12,50лв., шатра от 50,00лв. – през 2020г. ще бъде 25,00лв., а пергола от 80,00лв. – през 2020. Ще бъде 40,00лв.“ Към уведомлението е приложена и схема на морския плаж, от която се установява  точното разположение и цените на различните видове плажни принадлежности.

         Настоящият касационен състав не споделя мотивите на районния съд, че ответникът по касацията не е извършил вмененото му нарушение, доколкото с Уведомление № Т-26-Г-80/05.06.2020 г. дружеството е посочило, че цената за чадър за летен сезон 2020 г. ще бъде 2,50 лв., а от извършената на място проверка е установено, че същият се таксува на цена от 7,50 лв., за която сума има издаден фискален бон. На процесната дата, от проверяващите не са установени чадъри, които да се предлагат на цена 2,50 лв., в какъвто смисъл е поетото от концесионера задължение към Министерство на туризма.

         Този извод не се променя и от заключението на вещото лице по назначената в производството пред въззивния съд експертиза, доколкото в самото заключение е посочено, че вещото лице не може категорично да се произнесе за цените на плажните принадлежности. Същевременно от експерта е установено, че в паметта на фискалните устройства за сезон 2020 г. съществуват единични цени от 7,50 лв. и 2,50 лв., което налага извода, че концесионерът действително предлага чадъри на цени, различни от посоченото в Уведомление № Т-26-Г-80/05.06.2020 г., тъй като в същото не  е посочена цена от 7,50 лв. На представената ведно с уведомлението схема също са предвидени единствено чадъри от цена по  2,50 лв., като никъде не са посочени такива с цена 7,50 лв.

         Посочените обстоятелства безспорно се установяват и от свидетелските показания пред районния съд, като според св. Чолаков при извършената проверка на плаж „Аркутино“ са се предлагали чадъри на цена 5,00 лв и 7,50 лв., като същите цени са били посочени и на информационните табели. Показанията на свидетеля се подкрепят и от представения по делото фискален бон на стойност 7,50 лв. Настоящата инстанция счита, че показанията на св. Х. не следва да се кредитират, тъй като от една страна същият е в трудови правоотношения със санкционираното лице, обуславящи пристрастност, а от друга - същите не кореспондират с останалия доказателствен материал по делото.

         Следва да се посочи също така, че констативните протоколи, изготвени в хода на проверката със съдържание, съответстващо на изискванията на закона, са официален удостоверителен документ, чиято истинност не е оспорена от касатора в производство. Като официален свидетелстващ документ констативният протокол има обвързваща съда материална доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и обстоятелства. Представител на оспорващия се е запознал със съдържанието на констативния протокол и го е подписал, като в хода на административното производство и на съдебното производство по делото по никакъв начин не е ангажирал доказателства, опровергаващи удостовереното в констативния протокол.

Делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде решено по същество.

Въз основа на събраните доказателства и установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и със законово регламентираното по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съдържание. Не са допуснати формални и процесуални нарушения, които да бъдат квалифицирани като съществени такива, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

Извършването от касатора на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по § 23 ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обн. в ДВ. бр. 44 от 13.05.2020 г., се потвърждава от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, от които е видно, че при извършена на 30.06.2020 г. проверка е установено, че дружеството, в качеството си на концесионер на морски плаж „Аркутино“, е нарушило задължението си да предоставя на посетителите на плажа плажни принадлежности по смисъла на § 1, т. 6, предложения първо и второ от допълнителните разпоредби на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие - чадъри и шезлонги на цени, намалени с не по-малко от 50 на сто от цените за сезон 2019 г. и в съответствие с изпратеното от него Уведомление вх. № Т-26-Г-80/05.06.2020 г. по § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЗ. С това деяние то е осъществило всички признаци от обективна и субективна страна на вмененото му във вина нарушение по § 23 ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обн. в ДВ. бр. 44 от 13.05.2020 г. Правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност на основание § 23, ал. 7, предл. първо от ПЗР на ЗИД на ЗЗ, вр. чл. 83. ал. 1 от ЗАНН, като размерът на наложената му имуществена санкция е определен в законоустановения размер.

По изложените съображения обжалваното Наказателно постановление №  Т-НП-4/23.02.2021 г. на директор дирекция „Управление на морските плажове“ в Министерството па туризма, се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Процесуалния представител на касатора е поискал присъждане на разноски по делото, като е представил списък на същите за двете съдебни инстанции. Предвид изхода на делото и съобразно разпоредбата на  чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН, искането  се явява основателно по отношение на разноските в производството пред касационната инстанция.

Представителят на ответната страна е направил възражение за прекомерност на предявените от касатора разноски, което се явява основателно по отношение размера на претендираните за настоящата инстанция. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 150.00 лева за юрисконсулт, представлявал касатора в касационното производство.

Същевременно съдът намира за неоснователно искането на касатора да бъдат присъдени в негова полза разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция, тъй като в съдебното производство пред нея не е представен договор за правна защита и съдействие, в нарушение на изискването на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В този смисъл е и т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІХ – ти състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ  Решение № 73 от 09.11.2021 г., постановено по АНД № 158 по описа на Районен съд – Царево за 2021 г.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Т-НП-4/23.02.2021 г. на директор дирекция „Управление на морските плажове“ в Министерството на туризма, с което на „Главболгарстрой“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1619, район Витоша, ул. „Дамяница“ № 3-5, представлявано от двама измежду председателя на управителния съвет Д. Щ. Щ. и изпълнителните директори К. Х. К. и М. Р. П., за нарушение по § 23 ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обн. в ДВ. бр. 44 от 13.05.2020 г. и на основание § 23, ал. 7, предл. първо от ПЗР на ЗИД на ЗЗ, вр. чл. 83. ал. 1 от ЗАНН, е наложено е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 50 000,00 лева.

ОСЪЖДА „Главболгарстрой“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1619, район Витоша, ул. „Дамяница“ № 3-5, представлявано от двама измежду председателя на управителния съвет Д. Щ. Щ. и изпълнителните директори К. Х. К. и М. Р. П., да заплати на Министерството на туризма разноски по делото в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на касатора за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред Районен съд – Царево.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.          

 

  

     2.