№ 17050
гр. София, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20221110166761 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от ищеца „фирма“ ЕООД против
ответника „фирма ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание по чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 88 от ЗЗД за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 19558,30 лв., представляваща платена
сума на отпаднало основание – прекратено депозитно споразумение,
сключено между страните, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.12.2022 г., до
окончателното плащане. Претендират се и разноски.
В исковата молба се излагат следните фактически твърдения. На
28.07.2022 г. между страните е сключено депозитно споразумение, съгласно
което ищецът е следвало да заплати на ответника депозит в размер на
10000,00 евро, платими по банков път, за извършване на посредничество
относно закупуването на описаните в споразумението два броя имоти.
Ищецът е изпълнил задължението си, като на 28.07.2022 г. е платил по банков
път сумата от 19558,30 лв., представляваща левовата равностойност на
10000,00 евро. Ответникът не е изпълнил задължението си за посредничество
в тримесечния срок от сключването на депозитното споразумение. На
22.11.2022 г. между страните е сключено допълнително споразумение,
1
съгласно което страните са постигнали съгласие, че депозитното
споразумение е прекратено на 28.10.2022 г. и че ответникът следва да
възстанови платения депозит на ищеца в срок три работни дни от датата на
допълнително споразумение – 22.11.2022 г. В посочения срок депозитът не е
върнат и в тази връзка на ответника е връчена нотариална покана на
30.11.2022 г. за връщане на сумата от 19558,30 лв. в деня на връчване на
поканата, като плащане не е постъпило и до деня на подаване на исковата
молба. Горното обуславяло правния интерес на ищеца от завеждане на
исковата му претенция.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника „фирма ЕООД, с който заявява, че признава иска, платил е
претендираната от ищеца сума за главница, но не дължи законна лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба, както и разноски в
производството, тъй като не е дал повод за завеждане на иска.
С молба от 15.03.2023 г. ищецът е изразил становище във връзка с
отговора на исковата молба, че ответникът е дал повод за завеждане на делото
и в тази връзка дължи както законна лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 06.12.2022 г., до датата на плащане на дълга – 17.02.2023 г.,
така и разноски на основание чл. 78 от ГПК.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание по чл.
55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 88 от ЗЗД.
С оглед разпоредбата на чл. 154 от ГПК доказателствената тежест по
предявените искове се разпределя по следния начин:
Основателността на иска е обусловена от установяване кумулативното
наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно
възникнало между страните по делото правоотношение, породено от
процесния договор – депозитно споразумение; 2. разместване на блага –
ищецът е извършил авансово плащане в посочения размер и ответникът е
получил плащането; 3. пряка причинна връзка между даването и
получаването; 4. отпадане на основанието за плащане, а именно, че
2
процесният договор – депозитно споразумение, е развален по съгласие на
страните с изтичане на срока, за който е сключен – 28.10.2022 г. Тежестта за
установяване на тези обстоятелства носи ищеца при условията на пълно и
главно доказване. В тежест на ответника е да установи, че е получил и
задържа на валидно (годно) правно основание авансовото плащане, респ.
положителния факт на плащането, т. е. че е върнал получената сума при
наличие на такова твърдение.
Съдът намира, предвид релевираните от насрещните страни доводи, че
в настоящото производство въпросът за наличието на тези предпоставки не е
спорен. Страните спорят единствено относно това дали ответникът е дал
повод за завеждане на делото или не, респ. дължи ли се присъждане на
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в
съда до датата на плащането на главницата и как следва да се разпределят
разноските в производството, съобразно разпоредбата на чл. 78 от ГПК.
При това положение съдът намира, че липсва спор между страните, че
всички предпоставки, обуславящи основателността на исковите претенции, са
се осъществили, както и предвид извършеното плащане на претендираните
суми, извършено в хода на настоящото производство, което съдът съобрази
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, респ. налага се извод, че в полза на ищеца
е възникнало вземане срещу ответника за платена сума на отпаднало
основание, посочено в петитума на исковата молба.
Съгласно постоянната съдебна практика, решението на съда трябва да
отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в
момента на приключване на устните състезания. Това задължава съдът да
вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват – ищецът придобива спорното право след предявяването на иска,
притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или
прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността
на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в
деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на
иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3
от ГПК.
3
При това положение исковата претенция следва да бъде отхвърлена
като неоснователна поради извършено в хода на процеса плащане (факт
настъпил след предявяване на исковата молба и преди приключване на
съдебното дирене в настоящото производство), който факт съдът е длъжен да
съобрази на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
На следващо място, съдът намира, че с поведението си ответникът е дал
повод за завеждане на делото, поради следното.
От представеното по делото депозитно споразумение, сключено на
28.07.2022 г. между страните се установява, че ответникът е приел от ищеца
на депозит сумата от 10000,00 евро за започване на преговори по сключване
на окончателен договор за покупко-продажба на два имота, посочени в
споразумението. Ответникът се е задължил в срок до три месеца от
сключване на споразумението да организира сключването на окончателен
договор.
От отчет по сметка се установява, че сумата от 19558,30 лв.,
представляваща левовата равностойност на 10000,00 евро, е преведена по
сметка на ответника на 28.07.2022 г.
Съгласно допълнително споразумение от 22.11.2022 г., към посоченото
депозитно споразумение, страните по делото са постигнали съгласие, че
депозитното споразумение е прекратено с изтичане на срока, за който е
сключено – 28.10.2022 г. Ответникът се е задължил в срок до 3 работни дни от
датата на подписване на споразумението да върне платения депозит по сметка
на ищеца.
С нотариална покана, връчена на ответника на 30.11.2022 г. ищецът е
поканил ответника да изпълни задължението си за връщане на депозита в
деня на получаване на поканата.
С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава иска и е
представил доказателства, че е заплатил на ищеца претендираната сума на
17.02.2023 г.
От изложената фактическа следва, че ответникът е бил поканен на два
пъти да погаси доброволно задължението си. Първо, с постигнатото
допълнително споразумение от 22.11.2022 г. Тук приложение намира
правилото „срокът кани вместо човека“ (dies interpellat pro homine).
4
Ответникът се е задължил да изпълни в срок до 3 работни дни, считано от
сключване на допълнителното споразумение, т. е. до 25.11.2022 г.
включително. В този срок ответникът не е платил. Последвал е нов опит от
страна на ищеца по извънсъдебен начин, доброволно чрез връчване на
нотариална покана да получи дължимото. Това действие на ищеца също не е
дало търсения резултат. В тази връзка съдът намира, че ищецът е положил
достатъчно усилия да получи изпълнение чрез извънсъдебни способи и едва
след безрезултатното осъществяване на същите е поискал удовлетворяване на
претенцията му съдебен ред на 06.12.2022 г. Едва в срока за отговор на
исковата молба – 17.02.2023 г., претенцията на ищеца е била удовлетворена от
ответника.
При положение, че ответникът е бил поканен на два пъти да изпълни
доброволно и е пристъпил към изпълнение едва след получаване отговора на
исковата молба, не може да има съмнение, че с поведението си същият е дал
повод за завеждане на делото. В тази връзка, макар главницата да е погасена и
съответно за нея искът следва да бъде отхвърлен, ищецът има право на
законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на
исковата молба в съда – 06.12.2022 г., до датата на окончателното изплащане
– 17.02.2023 г. Съдът определи размерът на законната лихва по реда на чл.
162 от ГПК, посредством използване на лихвен калкулатор, публикуван на
следната интернет страница:
https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp,
в размер на 439,05 лв.
За пълнота следва да се разграничат в настоящото изложение
претенциите за мораторна лихва или обезщетение за забавено изпълнение в
размер на законната лихва от претенцията за присъждане на законна лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
плащане.
Мораторна е лихвата, която се начислява върху главното задължение
при забава на длъжника. В този случай, по правилото на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
мораторната лихва е по правната си природа обезщетение за вредите от
забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетението по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД или „лихвата за забава” често неточно се наричат „законна лихва”.
Действително размерът на обезщетението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е съизмерим
5
със законната лихва и този размер е нормативно определен, както и
обезщетение в размер на законна лихва се дължи във всички случаи, без да е
необходимо кредиторът да доказва претърпени вреди от неизпълнението, но
за разграничаването на това обезщетение от „законната лихва”, за прецизност
следва да се ползва термина „обезщетение за забава в размер на законната
лихва” или „мораторна лихва”.
Законната лихва е лихва, която се начислява върху главния дълг, без да
е уговорена между страните или определена в конкретна правна разпоредба,
но се дължи за периода от предявяване на иска за главницата до
окончателното й изплащане. Законната лихва представлява последица от
уважаване на претенцията, заявена с исковата молба. За законната лихва от
предявяване на иска следва да е заявено само искане за присъждането й.
В тази връзка претенцията на ищеца в разглеждания случай не е по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД – за мораторна лихва, която представлява самостоятелен иск
и по общо правило следва да бъде индивидуализирана, с посочване на нейния
размер и на конкретния период, за който се дължи – начален момент – падеж
или деня на изпадане на длъжника в забава, и краен момент – предявяване на
исковата молба в съда. Претенцията на ищеца се изразява в искане да бъде
присъдена законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане, която не представлява
самостоятелен иск, а се явява последица от уважаване на исковата претенция
за главницата. Тази е и причината, поради която за нея (за законната лихва) не
се изисква индивидуализиране с конкретен размер и период и не се дължи
внасяне на държавна такса.
В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 214, ал. 2 от ГПК,
съгласно която за законната лихва от предявяване на иска следва да е заявено
само искане за присъждането й. Прибавянето на лихвите след завеждане на
исковата молба не е предявяване на отделен иск, поради което не е
необходимо да се уточнява размерът на изтеклите лихви, а е достатъчно съдът
да ги присъди от определена дата след завеждане на исковата молба.
В този смисъл е съдебната практика (например в Решение № 67 от
15.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 933/2012 г., III г. о., ГК; Решение № 10 от
12.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2020 г., I г. о., ГК; Решение № 449 от
26.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1629/2010 г., IV г. о., ГК; Решение № 111 от
6
27.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 296/2009 г., I т. о., ТК и много други).
По отношение на разноските:
По общото правило на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК присъждането на
разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с
поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, разноски винаги
се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, като
задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
Доколкото в разглеждания случай неоснователността на исковата
претенция е обусловена от факти и обстоятелства, настъпили в хода на
процеса, а именно поради извършено плащане от страна на ответника след
постъпването на исковата молба в съда, се налага извод, че с поведението си
същият е дал повод за завеждане на делото, съответно дължи на ищеца
разноските, които ищецът е направил във връзка със завеждането на делото.
Ищецът претендира и доказва следните разноски в общ размер на
2083,00 лв., от които 783,00 лв. за държавна такса и 1300,00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „фирма“ ЕООД, ЕИК ***********
срещу ответника „фирма ЕООД, ЕИК ********** осъдителен иск с правно
основание по чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 88 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 19558,30 лв., представляваща платена
сума на отпаднало основание – прекратено депозитно споразумение,
сключено между страните на 28.07.2022 г.
ОСЪЖДА ответника „фирма ЕООД, ЕИК ********** да заплати на
ищеца „фирма“ ЕООД, ЕИК *********** сумата от 439,05 лв.,
представляваща законната лихва върху главницата от 19558,30 лв. – платена
сума на отпаднало основание – прекратено депозитно споразумение,
сключено между страните на 28.07.2022 г., начислена за периода от датата на
подаване на исковата молба в съда – 06.12.2022 г., до датата на окончателното
7
изплащане – 17.02.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника „фирма ЕООД,
ЕИК ********** да заплати на ищеца „фирма“ ЕООД, ЕИК ***********
разноски в производството пред настоящата инстанция в размер на сумата от
2083,00 лв., от които 783,00 лв. за държавна такса и 1300,00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8