Р
Е Ш Е
Н И Е
№ /18.11.2019г.
гр.Търговище
в
името на народа
ОРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети състав
На единадесети
ноември 2019
година
В публично съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ
Секретар:Жоржета
Христова
като разгледа докладваното
от съдията т.д.№24 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Частичен
иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата 80 000 лв.
Ищцата М.П.Г. *** твърди
в исковата си молба, че на 04.05.2017г. при управление на л.а.“Форд Фокус“, рег.№***
на път Е-70( гр.Варна-гр.Русе, до гр.Разград) от водач В.В. П.от гр.Русе, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответното търговско дружество ЗД “Бул
Инс“АД-гр.София, ЕИК *********, за което е съставена застрахователна полица
№02-116002340722 за периода 04.09.2016г.-03.09.2017г.,
същият е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП,
като се движил с несъобразена с конкретната пътна обстановка и законови
ограничения скорост, изгубил контрол над автомобила и катастрофирал, довело до
запалване и изгаряне на автомобила, при което е настъпила смъртта на пътуващите
в автомобила, сред които и братът на ищцата-Р.П.Г.-46г. В резултат на това,
ищцата е претърпяла и търпи до значителни болки и страдания от загубата на брат си, с когото са били в
изключителна близост и за които морални вреди, оценени от нея на 200 000
лв., не е възмездена до настоящия момент.Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответното дружество да й заплати част от дължимото
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на
нейния родственик в размер на
80 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
увреждането до окончателното изплащане на задължението, както и направените по
делото разноски.
С писмен отговор по реда на чл.367, ал.1 от ГПК
ответникът оспорва основателността на
предявения иск с възражения за липса на предпоставките за ангажиране на имуществената
му отговорност-неуста-новяване на фактите по приложените писмени доказателства
и липсата на причинно-следствена връзка на ПТП с описаните от ищцата вреди,
евентуално-за прекомерност на претендираното обезщетение и с възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, който е бил без
предпазен колан, както и с доводи от разпоредбите на чл.493а, ал.4 от КЗ и §96,
ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ(Д.В.,
бр.101/2018г.)
относно лимит на застрахователното обезщетение в размер на 5 000 лв.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
Съгласно приложените по делото
писмени доказателства,
съдържащи се в приобщеното ДП №3303М-133/2017г. на ОД на МВР-Разград,
прекратено на осн.чл.24, ал.1, т.4 от НПК-поради смърт на дееца с постановление
от 09.02.2018г. по пр.пр.№1240/2017г. по описа на Окръжна прокуратура-Разград-
заверени копия от констативен протокол за ПТП №85/05.05.2017г., протокол за
оглед на местопроизшествие от 05.05. 2017г. на ОД на МВР-Разград, ведно с
фотоалбум; препис-извлечение от акт за смърт №0327/09. 06.2017г., изд. от
Община Разград; удостоверение за родствени връзки №457К/22. 11.2018г., изд. от
Община Попово; писмо изх.№01 42/08.01. 2019г. от ЗД“Бул Инс“АД-София; справка от
информационната система на Гаранционен фонд-гр.София от 18.07.2017г.и молба -
претенция №ОК 872998/13.12.2018г., на 04.05.2017г. при управление на л.а.“Форд
Фокус“, рег.№*** на път Е-70( гр.Варна-гр.Русе, до гр.Разград) от водач В. В.
П. от гр.Русе, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
търговско дружество ЗД “Бул Инс“АД-гр.София, ЕИК *********, за което е
съставена застрахователна полица №02-116002340722 за периода
04.09.2016г.-03.09. 2017г., същият е нарушил правилата за движение по чл.20,
ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се движил с несъобразена с конкретната пътна
обстановка и законови ограничения скорост, комбинирано с употреба на
алкохол-0.63 промила и психоактивен медикамент-циталопрам-0.01, изгубил контрол
над автомобила и катастрофирал, довело до запалване и изгаряне на автомобила,
при което е настъпила смъртта на тримата пътуващи в автомобила, сред които и
братът на ищцата-Р. П. Г.-46г., предвид и заключението на назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза относно причината за смъртта-получените тежки телесни увреждания, изразяващи се
в счупване на гръбначния стълб, прекъсване на аортата и трахеята, разкъсване на
сърцето и наличието на причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл.179
от ГПК, официален документ, издаден от длъжностно
лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява
доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него
действия, т.е. протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е официален
свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена
сила относно фактите, осъществени от или
в присъствието на длъжностното лице.Когато местопроизшествието е посетено от съставителя-протоколът като официален свидетелстващ доку-мент се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно пряко възприети от съставителя факти при огледа, относими за определяне
на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и
вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и др., като констатациите са
оборими и могат да
бъдат опровергани с
други доказателства.В конкретния случай, констатациите не само не са опровергани, но и се
потвърждават от останалите писмени доказателства, както и от заключението на
назначената по делото авто-техническа експертиза, съгласно което, при
максимално разрешена скорост на движение в участъка от 70 км/ч, скоростта на
движение на автомобила е била 135 км/ч, неотговарящо на конкретната пътна
обстановка, довело до загуба на контрол от страна на водача и последвал
приплъзващ удар в дясната мантинела, излизане от пътя и страничен удар в дърво
по низходящия скат, при което е последвало самозапалване на автомобила.При тези
обстоятелства, водачът е бил длъжен да съобрази вредоносните общественоопасни
последици от противоправното си поведение, но не го е сторил, обуславящо
гражданската му отговорност с производната на нея отговорност на ответното търговско дружество ЗД
“Бул Инс“АД-гр.София по застрахователна полица №02-116002340722 за периода
04.09.2016г.-03.09.2017г. относно л.а. “Форд Фокус“,
рег.№*** за обезвреда на причинени при застрахователното събитие
вреди.
С оглед разясненията по Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по
т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, по изключение право на застрахователно
обезщетение имат и лица, извън кръга на наследниците, очертан с Постановление
№4/1961г. и Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС, намиращи се в отношения
на силна емоционална привързаност от такава степен, че смъртта на родственика
да им е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
В конкретния случай, починалият Р П.Г.-46г. е по-голям брат на ищцата, като
съгласно показанията на св.М. Д.К. и св.С. В., между двамата са съществували
отношения на обич, уважение и разбирателство, отраснали са заедно, братът е
полагал грижи и закрилял по-малката си сестра.След като последната се омъжила
живеели в различни населени места, но силната им привързаност никога не
прекъснала-комуникирали по телефона и често същият гостувал в дома й в
гр.Попово.Брат й бил архимандрит в Бесарбовския манастир, нямал други близки,
подпомагал я финансово, подкрепял я духовно и емоционално, особено след смъртта
на по-голямата й дъщеря преди около 12 години и смъртта на баща след още 4
години, вдъхвал й надежда, двамата с трепет очаквали бала на по-малката й
дъщеря, за което събитие същият активно съдействал и която се отнасял като към
негово дете. Ищцата тежко приела кончината на брат си, изпаднала в тежък
психологически срив и до настоящия момент не е преодоляла загубата.Посочените
обстоятелства напълно се потвърждават и от заключението на назначената комплексна
психиатрично-психологична експертиза, съгласно което ищцата е имала силна
емоционална връзка с брат си, като през юношеството си същата е била отхвърлена
от майка си и той се е превърнал в нейна основна опора и
емоционално-психологически респектиращ фактор.От неговата загуба същата е
претърпяла и продължава да търпи негативни емоционални изживявания, намиращи
дори и външно физическо проявление-напр. в рамките на 40 дни от смъртта му са
изпадали всичките й зъби, като в момента е с изкуствено чене.Силната й мъка е
отграничена от останалите трагични събития в живота й, но дори и страданията от
тази загуба да не биха могли да се разграничат от цялостното й депресивно състояние,
то в крайна сметка отношенията между брата и сестрата се характеризират с по-голяма
близост и нейната мъка надхвърля по интензитет и времетраене обичайно присъщите
за такъв вид родствена връзка.
При тези обстоятелства, следва да се приеме, че между двамата родственици е
имало силна емоционална близост и привързаност.Несъм-нено ищцата е претърпяла,
търпи и ще продължава да търпи големи болки и страдания от кончината на брат
си, т.е. налице са признаците на т.нар.“ изключeние“ по
смисъла на цитираната задължителна съдебна практика, характеризиращо се с
отношения на такава силна емоционална и духовна обвързаност, по степен
съществено надвишаваща обичайната и естествена близост между брат и сестра.С
оглед на тези доводи, ищцата е провела пълно и главно доказване на посочените
правнорелевантни обстоятелства относно създадена особена близост, поради което
следва да се приеме, че смъртта на родственика й е довела до морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, обуславящо правото й на застрахователно
обезщетение и предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ за ангажиране имуществената
отговорност на застрахователя на прекия причинител на вредата е доказан по
основание.Посочените конкретни обстоятелства, касаещи вида, характера и
степента на увреждането, естеството и характера на претърпените болки и
страдания, тяхната продъжителност и интензитет, включая внезапността и
необратимостта на загубата, тежестта на понасянето й, с отчитане на настъпилата
психосоматична реакция, степента и вида на родствената близост, икономическата
обстановка в страната и в частност жизнения стандарт в териториалния район по
местоживеенето на ищцата, обуславят определяне на обезщетение в размер на
60 000 лв. за възмездяване на моралните вреди, съобразно изискванията за
справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, като следва да се прецени наличието
на обстоятелства за неговото намаляване.
Съгласно заключенията на назначените
авто-техническа и медицинска експертиза, автомобилът е модел от 2001г. и
фабрично е оборудван с предпазни колани на предни и задни седалки, но при
последвалия пожар същият е унищожен напълно и практически не е възможно да се
прецени дали пътниците са използвали предпазните колани.С оглед житейската
презумпция за добросъвестност в поведението на всяко човешко същество, следва
да се приеме, че братът на ищцата е бил с предпазен колан при настъпване на
ПТП, но независимо от спазването или не на това изискване, фаталният резултат
отново би бил необратим, предвид механизма на пътния инцидент.При тези
обстоятелства, извод за допуснато съпричиняване от страна на загиналия не е
възможно д бъде направен и възражението на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД е
неоснователно.Не е възможно и да се приложат разпоредбите на чл.493а, ал.4 от КЗ и §96, ал.1 от ПЗР на
ЗИДКЗ(Д.В., бр.101/2018г.), лимитиращи застрахователното обезщетение до
размер на 5 000 лв., предвид задължението на съда по чл.633 от ГПК да
съобрази Решение на СЕС от 24.10.2013г. по дело №С-277/12 по преюдициално
запитване по чл.267 от ДФЕС относно приложението по чл.3, §3 от Директива
72/166 и чл.1, §1 и 2 от Втора Директива 84/5, кодифицирана с Директива
2009/1ОЗ/ЕО на ЕП и на Съвета от 16.09.2009г.-чл.9, ал.1, недопускащи по-ниски
лимити от размерите на минималните застрахователни суми от 1 000 000
евро на пострадал и 5 000 000 евро на събитие.При тези доводи, не са
налице основания за намаляване на определеното обезщетение и същото следва да
бъде присъдено в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва от деня
на увреждането-04.05.2017г., а в останалата част до пълния му размер от
80 000 лв. предявеният частичен иск по чл.432, ал.1 от КЗ следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
При липсата на основания по чл.78,
ал.5 от ГПК за намаляване на адвокатските възнаграждения поради прекомерност,
ищцата следва да бъде осъдена за заплати на ответника направените по делото
разноски в размер на 252 лв., определени по съразмерност и
компенсация.Ответни-кът следва да бъде осъден на довереника на ищцата
Адвокатско дружество“Чаталбашев, Петкова и Иванова“-гр.София, Бустат *********-адво-катско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 2 330 лв., а по сметка
на Окръжен съд-Търговище държавна такса от 2 348 лв. и направените по
делото разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на 487.50 лв. върху
уважената част от иска, на осн.чл.78, ал.6 от ГПК.
Въз основа на изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗД “Бул
Инс“АД-гр.София, ЕИК ********* да заплати на М.П. ***, ЕГН:****** сумата 60 000 лв. ( шестдесет хиляди лева), представляваща застрахователно
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на брат й Р. П. Г., б.ж. на гр.Русе, 46г., настъпила
при ПТП на
04.05.2017г. при управление на л.а.“Форд Фокус“, рег.№*** на път Е-70( гр.Варна-гр.Русе, до гр.Разград) в
нарушение правилата за движение по чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП от водача В.В.
П. от гр.Русе, чиято граж-данска отговорност е застрахована при ответното
търговско дружество ЗД “Бул Инс“АД-гр.София, ЕИК *********, за което е
съставена застра-хователна полица №02-116002340722 за периода
04.09.2016г.-03.09. 2017г., на осн.чл.432,
ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ предявения частичен иск по чл.432, ал.1 от КЗ в
останалата част до пълния му размер от 80 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД“Бул
Инс“АД-гр.София, ЕИК ********* да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на
2 330 лв. на довереника на ищцата Адвокатско дружество“Чаталбашев,
Петкова и Иванова“-гр.София, Бустат *********, а по сметка на Окръжен съд-Тър-говище държавна
такса от 2 348 лв. и направените по делото разноски за
възнаграждения на вещи лица в размер на 487.50 лв. върху уважената част от
иска, на
осн.чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА М.П. ***, ЕГН:********** ***, ЕИК 8318304 82 направените по делото разноски в
размер на 252 лв., определени по съразмерност и компенсация, на осн.чл.78, ал.1 и 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: