М
О Т И
В И
към
присъда, постановена по НОХд.№ 257/2014г. по описа на РС Бяла Слатина
Подсъдимата А.Б.Б. *** е предадена
на съд по обвинение по чл.194, ал.3 от НК, за това, че на 03.10.2011г. в с.Т.,
обл.В., е отнела от владението на С.Н.Р. *** 1 брой мобилен телефон марка
„Нокиа С 2-01” и 1 брой мобилен телефон марка „Нокиа 2110”, всичко на обща
стойност 190,03лв., без съгласието на собственика и с намерение противозаконно
да ги присвои, като случаят е маловажен.
Делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено
съдебно следствие по искане на защитника на подсъдимата и на самата подсъдима.
Участващият в делото прокурор поддържа
обвинението така, както е внесено с обвинителния акт. В хода на съдебните
прения поддържа, че от събраните доказателства се е установила фактическа
обстановка, идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предлага, с оглед данните за личността на подсъдимата и поведението й в процеса,
да й се наложи наказание „пробация”, изразяваща
се в следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, за
срок от осем месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за
същия срок и полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото.
Служебният защитник на подсъдимите - адв.К.К., изразява становище, че
деянието като цяло е доказано. Пледира, че при определяне на наказанието следва
да се вземат предвид направените самопризнания от подсъдимата и чистото й съдебно
минало, като й бъде наложено наказание „глоба”.
Подсъдимата признава изцяло вината си както
на предварителното изслушване, така и в ход на съкратено съдебно следствие.
Признава изцяло фактите и обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт от прокурора.
В хода на съдебните прения и при
последна дума подсъдимата съжалява за извършеното от нея, желае да й бъде
наложено наказание „пробация”.
С оглед на направеното самопризнание от подсъдимата и съобразно
императивната разпоредба на чл.373, ал.3 от НПК, съдът намира за установено
следното от фактическа
страна:
Подсъдимата А.Б.Б. е родена
на *** ***, с постоянен адрес: с.Т.,
обл.В., ул.”Крайна” № 70, с настоящ адрес: с.Л., обл.Софийска, ул.”И.В.” № 11.
Същата е българка, българска гражданка, без образование, неомъжена,
безработна, не е осъждана, с
ЕГН **********.
Подсъдимата
Б. е с настоящ адрес в с.Л., обл.Софийска, ул.”И.В.” № 11, но през 2011г. тя живеела
заедно с децата си в с.Т., обл.В., ул.”Крайна” № 70, при майка си. По това
време тя имала интимна връзка с със св.Й.Н.Й. – на 70 години, от същото село. Често
ходила в дома му, за да му помага – да пере и чисти, като той й заплащал за
това.
Свидетелката – пострадала С.Н.Р.,
която е внучка на св. Й., живее в гр.Т.. На
03.10.2011г. тя била на гости при дядо си в дома му в селото, находящ се
на ул. М.С. № 32. Притежавала и ползвала два броя мобилни телефони – марка
„Нокиа С 2-01” със сим карта на „Глобул” и марка „Нокиа 2110” със сим карта на „М-тел”.
На същата дата оставила двата мобилни телефони на масата в стаята на дядо си,
след което излязла с приятелки. По същото време, около 17.00часа, подсъдимата
била в дома на св.Й., където измила и изчистила стаята му. Преди да си тръгне
подс.Б. забелязала оставените на масата в стаята мобилни телефони. Тогава
решила да извърши кражба на същите, като без да бъде видяна от св.Й. ги
прибрала в себе си, след което отишла в дома на св.С.В.В. – нейна братовчедка,
и на А.Ч. К. – съпруг на В.. Там предложила на свидетелката да закупи някой от
телефоните. Св.В. си харесала телефона „Нокиа С 2-01”, който изпробвала като
сложила в него сим картата на съпруга си. Решила да го закупи, но тъй като
нямала пари дала на подс.Б. в замяна две златни обеци. След това подсъдимата с
двете обеци и мобилен тележфон „Нокиа 2110” се прибрала в дома си. Там показала на майка
си – св.В.Б.Б., мобилния телефон и обеците, получени от св.В., а в последствие
й разказала, че е откраднала двата мобилни телефони, а след това продала единия
на св.В., която й дала за него обеците. След като разгледала обеците, св.Б.
казала на подсъдимата, че те не са златни и следва да ги върне, за да си получи
обратно телефона или пък да й бъде заплатен от св.В.. Тогава подсъдимата отново
отишла в дома на св.В., където й върнала обеците и си поискала телефона, но
според обясненията на подсъдимата свидетелката отказала да й го върне. По късно
подсъдимата Б. счупила мобилния телефон „Нокиа 2110”. От изисканите справки и разпечатки от
мобилните оператори за регистрираните обаждания от този мобилен телефон било
установено, че същият се ползвал от няколко абонати на територията на Община
Бяла Слатина, в това число и от майката на подсъдимата, но нито един от двата
мобилни телефони не е открит и не е върнат на собственичката.
В хода на ДП била назначена СОЕ, от
заключението към която е видно, че общата стойност на отнетите вещи е била
190,03лв., при МРЗ за страната 270 лева.
Горните фактически
положения се подкрепят по несъмнен и категоричен начин от събрания по делото
доказателствен материал, а именно - направените от подсъдимата признания по
реда на чл.371, ал.1, т.2 от НПК на всички факти, така, както са изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепящите ги гласни и писмени
доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, а именно – показанията
на свидетелите и приложените писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК. Събраните
по делото доказателствени материали са непротиворечиви. По отношение на
съществените обстоятелства от предмета на доказване, които са от значение за
правилното решаване на делото, същите са категорични, непосредствени и
обективни.
От
така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:
От обективна и субективна страна
подсъдимата А.Б.Б. е извършила престъпление против собствеността – кражба
по чл.194, ал.3, вр. ал.1
от НК, като на 03.10.2011г. в с.Т., обл.В., е отнела от владението на С.Н.Р.
*** 1 брой мобилен телефон марка „Нокиа С 2-01” и 1 брой мобилен телефон марка
„Нокиа 2110”, всичко на обща стойност 190,03лв., без съгласието на собственика
и с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен.
От обективна страна деянието е
извършено от подсъдимата с факта на отнемане на чуждите движими вещи, предмет
на престъплението, от владението на другиго и без негово съгласие,
обстоятелство, доказано по несъмнен начин както от гласните и писмени доказателства, така и от обясненията на
подсъдимата.
От субективна страна деянието е
извършено умишлено, с пряк умисъл, като подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието и е желаела настъпване на
противоправните последици. Този умисъл е доказан по несъмнен начин от
разпитаните в досъдебното производство свидетели, както и от самопризнанията на
подсъдимата.
Изхождайки от ниската стойност на предмета на
посегателство, в сравнение с МРЗ за страната, както и липсата на други
квалифициращи елементи при извършване на деянието, както и чистото съдебно
минало на подсъдимата, съдът счита, че е налице маловажен случай на кражба по
смисъла на чл.194 ал.3, вр. чл.93 т.9 НК.
При горните съображения съдът с присъдата си
призна подсъдимата за виновна в извършване на престъпление против собствеността
– кражба по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Независимо от правната
квалификация на деянието и предвиденото наказание, съдът счита, че в случая са
неприложими разпоредбите на чл.78а и
чл.218б НК, тъй като вещите, предмет на посегателството, не са върнати или
заместени.
При определяне вида и размера на наказанието, което
наложи на подсъдимата А.Б.Б., съдът взе предвид смекчаващите вината й
обстоятелства – изключително лошото й материално състояние – безработна,
чистото й съдебно минало, обстоятелството, че е майка на пет деца, за които се
грижи, мотивите да извърши кражбата, ниската стойност на предмета на
посегателство, в сравнение с МРЗ за страната. Не на последно място съдът взе
предвид и процесуалното поведение на подсъдимата, както по време на досъдебното
производство, така и на съдебното производство, направеното самопризнание и
критично отношение към деянието. А от друга страна съдът отчете обществената
опасност на деянието, не са възстановени и причинените в резултат на престъплението
имуществени вреди. Предвид изложеното, съдът определи наказанието й при превес
на смекчаващите вината обстоятелства и й наложи наказание при условията на.
чл.54 НК. Съдът намира, че най-подходящото по вид наказание за това
престъпление на подсъдимата измежду трите алтернативно предвидени в чл.194, ал.3 ще бъде „Пробация”,
поради което наложи на подсъдимата наказание ПРОБАЦИЯ, изразяваща се в следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ
адрес, за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, с периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО, задължителни
периодични срещи с пробационен служител, за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА и полагане на
безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 /сто/ часа за срок от
ЕДНА КАЛЕНДАРНА ГОДИНА на територията на общината по регистрация.
С така определеното наказание съдът приема, че ще бъдат
осъществени целите на наказанието, визирани в чл.36 НК.
Съдът се произнесе и по въпроса за разноските като на основание
чл.189 от НПК, подсъдимата беше осъдена да заплати в полза на
държавата направените по делото разноски в размер 15,00лв., както
и да заплати по сметка на ОД на МВР В. направените в хода на досъдебното
производство разноски за експертиза в размер на 20,00лв.
Водим
от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :