Р Е Ш Е Н И Е № 2186
Гр. Пловдив, 30.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, V-ти гр. състав в открито съдебно заседание на осми
юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20151 по описа на ПРС за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от К.Н.И., ЕГН ********** против С.Г.Г., ЕГН **********,
с която са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1, предл. 2 ЗЗД за
трансформация на натурално задължение за даване на издръжка по алеаторен
договор, сключен с Нотариален акт № *** в парично и осъждане на ответника да
заплаща на ищеца пожизнена месечна издръжка в размер на 400 лв., считано от
подаване на исковата молба в съда – 18.12.2018 г. с падеж – всяко последно
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до нейното окончателно изплащане и да бъде осъдена
ответницата да заплати на ищеца сумата от общо 1531,28 лв.- компесаторно
обезщетение за неизпълнение (издръжка за
минало време) за периода от 21.08.2018 г. до 17.12.2018 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считана от 18.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
Претендират се и разноски по делото.
В
последното по делото съдебно заседание е допуснато изменение на претенцията за
осъждане на ответницата да заплати на компесаторно обезщетение за неизпълнение (издръжка за минало време) за периода от
21.08.2018 г. до 17.12.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считана от 18.12.2018 г. до окончателното й изплащане, като същата е увеличена
от 1531,28 лв. на 1695,12 лв.
Ищецът
твърди, че на 01.02.2013 г. с горецитирания нотариален акт е прехвърлил на
ответника собствеността върху недвижим имот, представляващ жилище, със застроена
площ от 48,54 кв.м., състоящо се от спалня, дневна с кухненски бокс, санитарен
възел и антре, разположено в югозападната част на първия жилищен етаж на
сградата, находящ се в ***, при граници на дворното място*** и улица с вход на
жилището от стълбищната клетка в югозападната част на сградата, ведно с
принадлежащите му две южни избени помещения и коридор под него, с обща полезна
площ от 31,59 кв.м., с вход за избите от стълбищната клетка в северозападната
част на сградата, ведно с 16,68 % ид. част от общите части на сградата, ведно с
5, 65 % ид.ч. от дворното място, в което е изградено описаното жилище, срещу
поетото от нея алеаторно задължение да го гледа и издържа, да му осигури
спокоен и нормален живот, до края на живота му. По силата на този договор
ищецът си запазил и правото на ползване върху недвижимия имот.
През месец
март 2017 г. ответницата продала на трето лице прехвърления имот, освен частта
от 5,65 % ид.ч. от дворното място, в което е изградено описаното жилище, като с
декларация ищецът се отказал от правото си на ползване на недвижимия имот. До датата на прехвърляне на собствеността
върху имота ищецат живеел в него, а след това се преместил да живее в гр. П,
заедно с ответницата в жилището й, находящо се ***. От преместването му
отношението на ответницата към изпълнение на поетите задължения по алеаторния
договор се променило в негативен аспект. Тя спряла да се интересува от
здравословното състояние на ищеца и от нуждите му. Ищецът давал цялата си
пенсия за издръжката на общото домакинство, за заплащане на ежемесечните
консумативи и прочие, като получаваната пенсия е в размер от 196,63 лв.,
впоследствие увеличена с още 96,37 лв. Ищецът разполагал със средства и от
продажба на два негови земеделски имота, през 2014 г. и 2017 г., като част от
тези средства дал на ответницата, както следва: 1250 лв.- веднъж и през 2017
г.- още 3500 лв. С тези средства ответницата разполагала, както намери за
добре, като си направила ремонт на банята и тоалетната в жилището си, на
гаража, находящ се до блока на жилището, закупуване на мебели – гардероб,
спалня и нощни шкафчета. Ищецът посочва, че с лични средства е поел изцяло
всичките си разходи за лечение, храна, облекло и др. Твърди, че е в лошо
здравословно състояние, като има решение на ТЕЛК за намалена работоспособност,
като посочва конкретните заболявания, предвид които се налага периодично да се
подлага на лечение. В последната година се наложило да постъпи в болница
няколко пъти, да ходи до С. на иглотерапия, както и на санаториум. Посочва, че
изцяло си заплащал разходите за лечението, като ответницата проявявала
незаинтересованост и не го придружавала,
нито се грижила за него.
През месец
август 2018 г. ищецът трябвало да постъпи на лечение в гр. *** по клинична
пътека на Здравната каса, но тъй като си бил забравил медицинските документи се
върнал до апартамента в гр. П. Ищецът не могъл да отключи апартамента, тъй като
ключалката била сменена. Ответницата отключила на ищеца, като му казала да си
взема багажа и да се маха от жилището й, като багажът му бил събран в няколко
чанти от нея. В същия ден негов познат от гр. В. му помогнал, като го прибрал в
дома си и оттогава ищецът живее там, за което плаща ежемесечни такси. С оглед неизпълнение на задълженията на
ответницата по алеаторния договор, ищецът иска трансформация на задължението за
даване на издръжка от натурално в парично такова, както за минало, така и за
бъдеще време. Моли исковете му да бъдат уважени. Претендира разноски.
В
законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът е депозирала отговор, с който
оспорва исковете, като недопустими и неоснователни. Счита исковете за
недопустими, тъй като ищецът не е изправен кредитор и невъзможността ответникът
да изпълнява задълженията си по алеаторния договор не се дължи нито на нейна
вина, нито на сочени обективни причини за неизпълнение. Оспорва исковете и по
основание и размер. Твърди, че не са
налице предпоставките за трансформация на натуралното задължение за издръжка в
парично, а при условията на евентуалност и тъй като ищецът отказва да приеме
изпълнение на договора в натура, както е уговорено, то на основание чл. 98 ЗЗД
прави изявление за отказ от договора.
Оспорва изцяло фактическите твърдения в исковата молба. Не спори относно
сключването на алеаторния договор и неговият предмет, както и че на 09.03.2017
г. е прехвърлила собствеността върху процесния имот, без съответните идеални
части от дворното място. Твърди обаче, че решението за продажбата през 2017 г.
е взето съвместно от нея и ищеца, тъй като те живеят на съпружески начала от
08.08.2008 г. и всички решения са взимали заедно. Посочва, че причина за
продажбата е извършени от сина на ищеца строителни дейности, които са
възпрепятствали достъпа до имота, освен през гаража, като сигналите до Община ***
не породили желания ефект. Купувач на имота била съседката от втория етаж, тъй
като тя имала вход за първия етаж откъм двора и съответно осигурявала достъп до
имота на ответницата и ищеца. Относно
отказа от правото на ползване от ищеца се сочи, че същото е било срещу
заплащане на сумата от 17 000 лв. от купувача на имота по банковата сметка на
ищеца. Оспорва и твърдението на ищеца,
че до 2017 г. е живял в имота в гр. ***, като твърди, че от началато на
съвместното им съпружеско съжителство са живели в имота на ответницата в гр. П.
Оспорва и твърденията за промяна на нейното отношение към ищеца в негативен
аспект. Ответницата твърди, че по инициатива на ищеца, с оглед влошените му
отношения със сина му, са съставяни
декларации, в които е отразено, че ответницата изпълнява в пълен обем и
добросъвестно задълженията си по алеаторния договор. Ответницата посочва, че
винаги и е била с ищеца при лекарите, при медицинските му изследвания,
интересувала се е всекидневно от неговото здравословно състояние и му е
помагала, осигурявала е идване на медицинска сестра, която да му поставя
инжекции и благодарение на нейните грижи ищецът вече няма анемия. По повод на анемията твърди, че е давала кръв
два пъти, като вторият път се наложило преливане на още кръв и платила на друга
жена да даде кръв за ищеца. Оспорва
твърдението на ищеца, че е давал пенсията на ответницата, като твърди, че тя
сама е покривала със своята пенсия нуждите на домакинството. Посочва, че тя
също страда от множество заболявания, като ги изброява. В тази връзка сочи, че
през 2017 г. й била направена гинекологична операция , а през 2013 г. й се
наложило да й бъде поставена леща на дясното око. Освен това посочва, че дъщеря
й им предоставила за ползване нейната лека кола, с която да ходят по лекари,
пазаруване, за срещи с приятели и за вземане на пенсията на ищеца от гр. ***.
Ответницата посочва, че тя шофира колата, тъй като ищецът няма валидна
шофьорска книжка. Оспорва да е получавала пари от ответника за ремонт на банята
и тоалетната, които сочи, че не са ремонтирани от 15 години. Относно гаража
посочва, че е купила две кутии блажна боя, а ищецът е боядисал вратите на
гаража, като впоследствие същият бил премахнат със Заповед от Община
Пловдив. Ответницата твърди, че общо с
ищеца са си купували храната, като облеклото му е купувала тя или е осигурявано
като подарък от нейните деца. Посочва,
че както лекарствата, така и посещенията в санаториум са безплатни и не са
плащани от ищеца. Ответницата сочи, че за кратък период от време от 12.03.2018
г. до 13.04.2018 г. й се наложило да отиде в гр. К., защото трябвало да се
грижи за баща й, който бил на 96 г. и в последните си дни не можел да се
обслужва сам. *** на ответницата починал на 13.04.2018 г. През този месец ищецът ходил до гр. С., но ответницата
не е могла да го придружи по така изложените обективни причини, което е било
известно на ищеца. Посочва, че през десетте години, през които са били заедно
са ходили и двамата два пъти годишно на санаториално лечение във *** в гр. ***. За
санаториалното лечение на ищеца във В., ответницата не успяла да
придружи ищеца, тъй като получила съобщение от Община П.за премахване на гаража
и трябвало да осигури техника, а и била започнала ремонт на спалнята. Ищецът
отишъл във В. на 26.07.2018 г. и се върнал на 09.08.2018 г., като след
завръщането си не говорил на ответницата, бил й сърдит и отказвал да яде от
приготвената от нея храна. На 21.08.2018 г. ищецът заявил пред ответницата, че
отива на рехабилитация в гр. П, като негов приятел дошъл взел го с колата си,
заедно с две торби багаж и пътна чанта с багаж и не се върнал повече у
дома,като ответницата нямала никакъв контакт с него. На 25.09.2018 г. ищецът
отишъл при ответницата и заявил, че си прибира багажа и отива да живее в Б., без
да каже при кого и къде. Ответницата го молила да остане, но той отказал. Оттогова ответницата не знае къде се намира
ищецът. В телефонен разговор с него му предложила да му върне идеалните части
от земята в гр. *** и дори имали насрочена дата за сделката, но тя не се
състояла. Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери
за установено от фактическа и правна страна следното:
В съдебната практика, се приема, че
кредиторът по задължение за даване на издръжка в натура по алеаторен
договор има право да иска изпълнението
на задължението за даване на издръжка в натура в паричния й еквивалент при
неизправен длъжник и при наличие на обективни причини за неизпълнение, докато
траят тези причини, като в случая се твърди, че ответникът е неизправен
длъжник. Предмет на установяване по делото е наличието на тази предпоставка, а
именно: неизправността на длъжника, обуславяща трансформиране на натуралното
задължение в парично. В този смисъл е
както по – новата практика (Определение № 102 от 12.02.2019 г. по гр.дело
№3578/2018 г. на ВКС , Решение №82/05.4.2011 г. по гр.д.№1313/2009 г. и решение
№863/22.12.2010 г. по гр.д.№1534/2009 г., и двете на ВКС, IV г.о.), така и Тълкувателно решение № 96 от 28.VI.1966 г. по
гр. д. № 65/66 г., ОСГК, в която се уреждат предпоставките, касаещи уважаването
на исковата претенция, а не процесуалното право за предявяване на иск. В ТР №96/28.6.1966 г. по гр.д.№65/1966 г. на
ВС – ОСГК е което е прието, че неизправна страна по договор за прехвърляне на
вещни права срещу задължение за даване на издръжка в натура е длъжникът, т.е.
той не изпълнява задълженията си точно, поради което кредиторът има право на
основание чл79, ал.1, предл. 2 ЗЗД във форма на компенсаторно обезщетение да
иска вместо изпълнение в натура, заплащането на паричния му еквивалент, като
такова право кредиторът има не само за минало време, но и за бъдеще, щом
длъжникът не изпълнява точно задължението си и с поведението си е направил
невъзможно прякото изпълнение на поетото задължение за издръжка в натура.
За да се уважат предявените искове, ищецът следва да установи твърдените от
него факти и обстоятелства в т.ч.
наличието на възникнало между страните правоотношение, по силата на
което ищецът е прехвърлил на ответника право на собственост върху недвижим
имот, а последният се е съгласил срещу това право да гледа и издържа ищеца и да
му осигури спокоен и нормален живот до края на живота му. Ищецът следва да
установи, че е изправна страна по този договор, както и обемът на цялостните му
нужди, които е следвало да бъдат поемани от ответника по силата на сключения
алеаторен договор и съответно твърдените от него факти, които се сочи да
обуславят неизпълнение от страна на ответника. Ищецът следва да установи и
размера на претендираното обезщетение за минал период и паричния еквивалент на
договорената издръжка в сключения алеаторен договор. Ответникът следва да
установи твърдените от него правоизключващи и правопогасяващи възражения в
т.ч., че е изправна страна по договора, че е полагала грижи и издръжка по
отношение на ищеца в договорения обем, както и че е предлагала на ищеца грижи и
издръжка, но същите са били отказани от него за сочения в исковата молба
период. При установяване на това обстоятелство, то ищецът носи доказателствена
тежест да установи, че са били налице причини за отказ от негова страна и
същият е изправна страна по договора. Ответникът по направеното възражение за
отказ от договора, следва да установи наличието на предпоставките за това, а
именно, че е отправила покана до ищеца за изпълнение на договора и оказване на
съдействие, но ищецът е отказал да приеме поканата и да окаже съдействие.
С ТР №96/28.6.1966 г. по гр.д.№65/1966 г. на ВС – ОСГК, е прието, че
„Кредиторът по задължение за даване на издръжка в натура по алеаторен договор
няма право при изправен длъжник да трансформира задължението за даване на
издръжка в натура в паричния му еквивалент, освен когато по обективни причини
не може да получи издръжка в натура, в какъвто случай има право на такава
трансформация, докогато съществуват тези причини.При неизправен длъжник по
такова задължение кредиторът има право да иска изпълнението на задължението за
даване на издръжка в натура в паричния й еквивалент.“ В посочения смисъл са
решение №82/05.4.2011 г. по гр.д.№1313/2009 г. и решение №863/22.12.2010 г. по
гр.д.№1534/2009 г., и двете на ВКС, IV г.о.
От така изложеното следва, за да се уважат предявените искове, то следва да
се установи по делото не само, че е сключен сочения алеаторен договор и поетото
с него задължение за издръжка и гледане, но и че ответникът е неизправен
длъжник.
Не се спори и от приетия като писмено доказателство Нотариален
акт № *** се установява, че на 01.02.2013 г. ищецът е прехвърлил на ответника собствеността
върху недвижим имот, представляващ жилище, със застроена площ от 48,54 кв.м.,
състоящо се от спалня, дневна с кухненски бокс, санитарен възел и антре,
разположено в югозападната част на първия жилищен етаж на сградата, находящ се
в гр. ***, *** построена в дворно място с площ от 592 кв.м., съставляващо ***,
при граници на дворното място: *** и
улица с вход на жилището от стълбищната клетка в югозападната част на сградата,
ведно с принадлежащите му две южни избени помещения и коридор под него, с обща
полезна площ от 31,59 кв.м., с вход за избите от стълбищната клетка в
северозападната част на сградата, ведно с 16,68 % ид. част от общите части на
сградата, ведно с 5, 65 % ид.ч. от дворното място, в което е изградено
описаното жилище, срещу поетото от нея алеаторно задължение да поеме гледането и издръжката на ищеца, като му
осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега, докато е жив и при
условие същият да запази правото си на ползване.
От приложената справка от Служба по вписванията – П. е видно, че на
09.03.2017 г. е вписан отказ от вещни права от ищеца по отношение на
прехвърлените имоти. На същата дата
09.03.2017 г. придобитите от ответницата въз основа на алеаторния договор
недвижими имоти, с изключение на 5, 65 % ид.ч. от дворното място, са
прехвърлени на трето лице В.П.Т. за сума от 13 000 лв., като в договора е
посочено, че сумата е преведена по банкова сметка ***.
Приета е като доказателство
операционна бележка от 09.03.2017 г., в която е отразено, че от сметката на
Купувача В.П. по сметката на К.Н.И. е преведена сумата от 17 000 лв. за
покупко – продажба на недвижим имот.
Приети са като доказателство извлечения от банкови сметки на ищеца, от
които е видно, че същият в едната банкова сметка ***, а в другата има 36,42
лв. към дата 09.09.2018 г., а към дата
09.09.2019 г. по нея са останали 4,92 лв.
По делото са приети три броя,
подписани от ищеца на 18.06.2014 г. на
18.07.2016 г. и на 18.04.2016 г., в които ищецът сочи, че ответникът изпълнява
в пълен обем поетите от нея задължения по сключения алеаторен договор.
По отношение на проблеми в процесния имот в гр. *** са приети писмени
доказателства – молба до Кмета на Община *** (л. 46), жалба до кмета на Община ***,
началника на РУ – Полиция – гр. ***, до
началника на РДНСК, до МРРБ (л.47), писмо от Общинска администрация гр. *** (л.48), писма до ищеца от МРРБ (л.49
-50), писмо от Общинска администрация (л. 51), заповед и писма (л. 52-55). От така приетите писмени
доказателства се установява, че е съществувал проблем с изграден незаконен
строеж „Външно стълбище“ в имот № 783, кв. 15 по КП на гр. *** и навес и
съответни изкопни работи, като вследствие на множество жалби и писма е
разпоредено принудително премахване на
външното стълбище, което няма данни да е изпълнено, поради постъпили жалби
против заповедта.
По делото е приет като доказателство договор
между Д.Т. Ж. и К.Н. И. за наем за ползване на част от жилището за 1 година по
150 лв. месечно, като разходите за ток, вода и телевизия да се заплащат от К.И..
Отразени са ЕГН-та на страните по договора и същият е подписан. Като дата на
сключване е посочено 01.09.2018 г. Ответникът оспорва достоверната дата на
договора, като се сочи, че същият е съставен за целите на настоящото
производство.
За удостоверяване на изложеното от ответницата, че е полагала грижи за
болния си баща, който впоследствие е починал е представено удостоверение за
наследници, от което е видно, че *** на ответницата е починал на 13.04.2018 г.,
като ответникът изрично посочва, че не оспорва твърдението на ищцата, че в
периода от 12.03.2018 г. до 13.04.2018 г. тя е била при баща си.
Прието е като доказателство удостоверение от ТП на НОИ – гр. П., от което е
видно, че ищецът получава пенсия в размер от 334,54 лв. за месец април 2019 г.
Съгласно разпореждане от 01.07.2018 г. пенсията е в размер от 294,54 лв.
За удостоверяване на здравословното състояние на ответника в периода от
датата на прехвърляне на имота срещу издръжка и гледане до датата на последното
съдебно заседание са приети като писмени доказателства Експертно решение на
ТЕЛК и множество епикризи, амбулаторни листове и други медицински документи. В
Експертно решение на ТЕЛК от 06.02.2015 г. е отразено, че ищецът има 44 %
степен на увреждане, като е отменено приетото преди това степен на увреждане –
54 %, като водещата диагноза е хронична исхемична болест на сърцето. На
24.02.2015 г. е издадена рецептурна книжка на ищеца. На 08.12.2017 г. ищецът е
постъпил в Болница за продължително лечение и рехабилитация гр. Х., като е
изписан на 15.12.2017 г., като е бил
подложен на рехабилитационна програма и медикаментозна терапия. Изписан е с
подобрение. На 05.01.2018 г. ищецът е
постъпил в болница във В. с оплакване за постоянен задух, кашлица и
експекторация, засилващи се през студените и влажни месеци. След проведена рехабилитационна програма е
изписан с подобрение на 19.01.2018 г. Приети са идентични епикризи за последващи периоди,
удостоверяващи здравословни проблеми и проведени медикаментозни и
рехабилитационни процедури, включително и проведена рехабилитационна програма и
медикаментозна терапия във *** – гр. *** и *** през 2019 г. На
30.03.2019 г. ищецът е прието в УМБАЛ П. за диагностика и лечение на остра и
изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация и е изписан
на 02.04.2019 г. Изписано е медикаментозно лечение. На 06.11.2019 г. ищецът е
приет в болницата в гр. В. по повод постоянен задух, кашлица и експекторация,
засилващи се през студените влажни месеци, назначена е рехабилитация и
инхалации. Изписан е на 20.11.2019 г.
За удостоверяване на здравословното състояние на ответницата са приети като
писмени доказателства епикризи за проведени лечения, от които е видно, че още
през 2013-2014 г. ответницата е имала проблеми с очите. През2014 г., 2015 г. два пъти и 2017 г., е била подложена на рехабилитационна програма
и медикаментозно лечение за ставни проблеми в болницата на *** в гр. ***. На
28.11.2017 г. ответницата е постъпила в УМБАЛ П. АД и е била оперирана, като е
изписана на 04.12.2017 г. Представя и рецептурна книжка от 15.09.2010 г.
С Разпореждане от 01.07.2018 г. е определена на ответницата пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер от 437, 21 лв.
Приета е като доказателство скица от 12.11.2018 г. за имот ПИ ***, както и
данъчна оценка на земя 33,45 кв.м., в която е отразена сумата от 425,20 лв., с
които се потвърждава изложеното от ответницата в отговора на исковата молба, че
към края на 2018 г. тя се е снабдила с документи, необходими за продажба на
притежаваната от нея идеална част от имота в гр. ***.
От приетата по делото справка за изразходвана електроенергия за обект – гр.
***, *** с титуляр на партидата К.Н.И. е видно, че за периода от 01.11.2014 г.
до 01.03.2017 г. няма консумация в имота.
С молба от 10.02.2020 г. ищецът е заявил, че е титуляр на тел. № ***, като
видно от приетата справка от А1 България ЕАД ответницата е звъняла
неколкократно на този номер на 16.07.2019 г. в 20,21 часа, на 17.07.2019 г. в
13,53 ч., на 01.08.2019 г. в 7,51 ч. и в
11,18 часа. Представените справки обхващат периода от 09.06.2019 г. до
08.09.2019 г., като липсват данни за изходящи обаждания към този номер преди
този период. В съдебно заседание на
19.06.2019 г. ответницата е поискала да се срещне на следващия ден с ищеца за
извънсъдебно уреждане на отношенията. В следващото съдебно заседание на 19.09.2019
г. ответницата заявява, че срещата се е състояла, като ищецът заявил, че е
съгласен да се съберат и да се чуят, като процесуалният представител на ищеца
оспорва това твърдение и сочи, че не са се събрали но нежелание на ответницата.
От приетото по делото заключение на съдебно – медицинската експертиза,
изгответна въз основа на събраните по делото писмени доказателства, касаещи
здравословното състояние на ищеца и личен преглед се установява, че водещо
заболяване на ищеца е хронична исхемична болест на сърцето, като страда и от
следните общи заболявания: ИБР-
коронарна атероматоза, сърдечна недостатъчност СН 0-1 по НИХА, състояние след
ексудативен плеврит и перикардна реакция; ХОББ. Пневмофиброза ХДН 0-1 ст.; лумбална
спондилоза. Десностранна гонартроза. Състояние след менис – цектомия медиална и
Б.киста в дясно и Мегалобластна анемия. Относно първите три заболявания сочи,
че нямат тенденция за излекуване и
остават за поддържаща терапия до живот, имат тенденция към бавно
влошаване на физиологични причини и изискват хигиенен, диетичен, лекарствен и
рехабилитационен режим и подход за осигуряване на приемливо ниво на жизнен
комфорт с управляема степен на страдание без възможност за пълно
възстановяване. Относно анемията сочи, че заболяването е налично, но с
възможност за лекарствена терапия, като в случай, че се остави без периодично
третиране ще се задълбочи и увеличи общо дегенеративния процес, съпътстващ
обективните процеси на остаряването и влошаването на качеството на живот. Констатирано е при прегледа обективно – добро
общо състояние за възрастта, енергичност, емоционална приповдигнатост, дължаща
се на характера на контакта, кожа – добра, превръзка с наколенка на дясно
коляно, ходи без значими дефекти (напр. залитане, слабост), дишането и
сърдечната дейност – „чисто“ дишане без прибавени шумове, ритмична сърдечна
дейност освен леко приглушени тонове, арт. налягане – 130/90, корем мек и
неболезнен, липса органомегалия, ренално сукусио – болезнено – закл. без
значими отклонение от физиологичните норми на възрастта. Вещото лице посочва, че понастоящем тези
заболявания са налични, но в компенсирана форма-т.е. те са контролирани. Според
установеното при експертизата посочените в нея заболявания нямат отчетлив
прогрес към влошаване, независимо от напредването на възрастта и тяхната
специфика към естествено влошаване. Отразено е, че би се регистрирало влошаване
в случай, че не е прилагано лечение или при други обстоятелства от
обкръжаващата среда, но в случая И. се е грижил за здравето си и не е налице
обичайното влошаване на състоянието. Относно необходимите медицински процедури
вещото лице посочва, че И. е установил честотата и ритъма на превантивните
мерки към себе си – превенция, рехабилитация, диетика и съобразяване с
лекарските съвети и препоръки. Вещото лице посочва, че не се налага прилагане
на иновативни технологии, но при възможност би било полезно да се направи
оперативна смяна на дясна колянна става. В заключение се сочи, че ако ищецът
продължи системното си поддържащо лечение по начина, провеждан и до сега при
условие на намалена двигателна активност, предпазване и активно лечение на
респираторни сезонни инфекции, без вдигане на тежести и умерено тежък физически
труд, хранителен режим с отбягване на сол и мастни киселини, то той би се
сдобил с относителен „светъл “ период и практическо приемливо здраве за
възрастта. Установява се, че месечният минимален разход за поддържащо лечение,
със забележката, че описаното не се редуцира от заплащане по РЗОК е около 50 л.
Иглолечението е остойностено на 150 лв. за процедура, което е осреднена цена
при липсата на данни за характеристиките му в кориците на делото. В съдебно
заседание вещото лице посочва, че се установява при ищеца хроничен перикардит,
който има тенденция да се обостря, образува растеж и лицето да постъпи по
спешност в болницата. Ако не се отдаде дължимото внимание може да се стигне до
влошаване на здравословното състояние на пациента. В случая обаче ищецът го
предотвратява добре, тъй като периодично посещава медицински кабинети, лекува
се в стационар. Описва в какво се изразява перикардиоцентезата, като сочи, че
най – ефективния метод е освобождаване на течността, което е направено.
Заключва, че описаните заболявания нямат тенденция за излекуване. Ако не се
приемат медикаменти и не се спазва хранителен режим влошаването ще се забърза,
като трябва да се спазват приемливи форми на лечебно повлияване. В заключението
вещото лице отразило, че в един от медицинските документи е било отразено от И.
„Не се оплаквам от нищо телесно, но се дразня от телефонните обаждания на едно
лице, дразни ме и вземам успокоително“. Не се посочват имена. При експертната
оценка ищецът споделил с вещото лице притеснение, състояние на възмущение на
конфликтна ситуация, споменавал имена.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че разходите за живот на ищеца за един месец тоест необходимите
средностатистически средства за месечна издръжка на живот за възрастта и
описаното в делото социално и здравословно състояние на ищеца за домакинството
му от един член за периода от м. август 2018 г. до м. 09.2019 г. са в общ
размер от 5913,04 лв. с включени лекарства и здравеопазване и 5518,12 лв. – без
включени средства и лекарства и здравеопазване. Общият размер на сумата за
издръжка на ищеца за периода от 21.08.2018 г. до 17.12.2018 г. е общо в размер
от 1695,12 лв. с включени средства за лекарства и здравеопазване и 1592, 56
лв.- без включени средства за лекарства и здравеопазване. Разбити са и
необходимите средства за издръжка с и без лекарства и здравеопазване за ІІІ-то
и ІV-то тримесечие на 2018 г., и І-во, ІІ-ро и ІІІ-то тримесечие на 2019 г.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетели на ищеца и
ответника, като са налице противоречия между същите, поради и което е допусната
очна ставка между някои от свидетелите. Между Д.Ж. и Ж.Ж. по отношение на обстоятелството
на коя дата е заминал ищеца за гр. В. заедно с багажа си на 25.09.2018 г. или на
25.09.2018 г., както и относно обстоятелството дали през периода 2013 г.- 2017
г. страните са живели в имота в гр. *** или са ходили там в събота и
неделя. Между С.П. и Ж.Ж. дали датата,
на която ищецът е заминал заедно с багажа си за гр. В. е 25.09.2018 г. или е
21.08.2018 г., както и относно обстоятелството дали през периода от 2013-2017
г. страните са ходили в имота в гр. *** или са ходили в събота и неделя, когато
имат възможност. Относно датата, на която ищецът е заминал за гр. *** не се
отстранява констатираното противоречие чрез очна ставка, като същата следва да
се прецени с оглед и на останалите събрани по делото писмени и гласни
доказателства. Видно от приетите по делото писмени доказателства ищецът е бил
на преглед на 25.09.2018 г. при П.Ч. в
гр. П. т.е. същият е бил в гр. П., поради и което съдът възприема показанията и
на двете групи свидетели, като достоверни, но касаещи различни събития. От
показанията на свидетелите и изложеното в отговора на исковата молба може да се
направи извод, че на 21.08.2018 г. ищецът е отишъл със своя приятел св. Ж. до
дома си и е изнесъл багаж. Дали пак е идвал и изнасял багаж на 25.09.2018 г. е
ирелевантно, доколкото ответницата не оспорва в отговора на исковата молба, че
от 21.08.2018 г. ищецът е напуснал жилището. Относно обстоятелството дали
страните са живели в имота в гр. *** през посочения период, съдът възприема показанията на св. Ж. – *** на
ответницата, който посочва, че в сочения период страните не са живели в имота,
а са ходили там от време на време, което е видно, както от справката за
консумация на ток, така и от депозираните жалби и други документи във връзка с
проблеми при ползването на имота.
От разпита на св. Д. Ж. се установява, че се познава с ищеца от 1983 г.,
тъй като в *** работили заедно и от тогава са приятели. С. я познава чрез К., защото е била негова приятелка, така
сме се запознали от доста години, като те му идвали на гости във В. и стояли
3-4 дни. Свидетелят бил на работа в ***, като се върнал били на почивка в *** и
там се открили с К., като това се случило през 2010 г. От този момент възобновили приятелството си.
Свидетелят потвърждава прехвърлянето на имота на С., за да
го гледа и да се грижи за него, защото той здравословно не е добре. Освен имота
в *** се сочи, че са продавани имоти в С. и наследствени ниви. Оплаквал се на свидетеля, че за него не се
полагат грижите, които е очаквал особено последните години. През 2018 г. идвал
на почивка на санаториум във В., заради белодробни проблеми, като С. не идвала
в с него, тъй като имала други задължения- имала ангажимент да гледа ***,
защото е бил на смъртен одър.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Ж. в частта, в която твърди, че
последни ищецът е бил на санаториум във В. юни месец, тъй като видно от
приетите по делото писмени доказателства, ищецът е бил в санаториума във В. в
периода от 26.07.2018 г. до 09.08.2018 г. Липсват данни ищецът да е бил на
санаториум във В. през месец юни.
Свидетелят посочва, че видимо страните живеели добре, но впоследствие
отношенията им охладняли. Св. Ж.
посочва, че ищецът не е страдал от липса на средства, защото в Л. е взимал хубави
пари през 83 г. – 86 г. След това е бил
другаде на гурбет, бил е по бившия Съветски съюз и се е хвалил, че имал пари спестени, когато
се видели в ***. Споделил със свидетеля, че е искал другар до него, защото
виждал, че му е влошено здравословното
състояние. Не е искал ответницата финансово да го издържа, а да го
гледа и затова й е преписал имот, който
тя после го е продала, за да може да го гледа. Свидетелят твърди, че ищецът
заявил, че прехвърля имота, за да се грижи ответницата за него и финансово.
Споделил със свидетеля, че като взела през 2017 г. парите от прехвърления имот
ги дала на сина си, казал „Аз започвам да закъсвам финансово, а парите
отиват на друго място“. Свидетелят сочи, че знае, че К. и други имоти е
продавал, но не знае дали й е дал пари от там, но твърдял, че се грижил за
съвместните им разходи за домакинството. Относно показанията на свидетеля
касаещи влошените отношения между страните и причината за тях, то същите
отразяват единствено и само гледната точка на ищеца, а не представляват
непосредствени впечатления за начина на живот на страните. Съдът кредитира
показанията на свидетеля Ж. в частта, в която посочва, че ищецът му казал, че
всички дрехи са в чували и спят в кухнята, но не възприема същите в частта
относно причините за това, че не искали ищеца вече в дома на С.. Не се
кредитират показанията в частта, в която се твърди, че до продажбата на имота в
гр. *** страните са живели в него, което личи и от консумацията на ток в този
имот и от факта, че в този период е имало проблеми с достъпа до имота в гр. ***.
В молба от 14.09.2015 г. до кмета на Община *** самият ищец е заявил „две
години, 7 месеца и два дни ние нямаме достъп до дома ни“. В писмо от Общинска
администрация *** от 02.04.2014 г. се сочи, че следва да бъде зарито външно
стълбище и да се осигури свободен достъп до частта на сградата, собственост на К.И..
С писмо от 18.09.2014 г. ищецът е уведомен, че процедурата по премахване на
външното стълбище е спряна до вземане на решение по делото от Административен
съд.
От показанията на св. Ж. се установява, че познава С. от 2013 г., като с К. са много близки. Относно
имота в гр. *** сочи, че му е бащин, като бил ощетен от първата
му жена, защото са му дали само приземния етаж. Споделял е, че
не може да влиза в този имот в ***, като свидетелят сочи, че е ходил в имота,
но не е влизал в него, като „доколкото знам го е ползвал“. Свидетелят не е
категоричен, че имотът е бил ползван от страните, като сочи, че по сведения от
ищеца са живели и в *** и в П. Още през
2013 г. ищецът споделял за проблеми с влизането в имота. За продажбата през
2017 г. знае, че е станала със съгласието на ищеца.Свидетелят заявява, че не
знае какви пари е взел ищецът от имота. Посочва, че до предходната година с К. са
се виждали като идвал в П., годишно 3 – 4 пъти. Много често се чували по
телефона. Със С. са се виждали, когато идвал да купи паркет в гр. П. и след като били във В. и след това
един път или два пъти. Свидетелят посочва, че
един път през 2017 г. е влизал в апартамента в П. на С.. С. я
нямало, като ищецът казал, че е при баща
си в К. и *** е болен. Свидетелят посочва, че апартаментът е хубав по негово
мнение, като ищецът се оплакал, че спят
в кухнята, казал, че е купил спалня и гардероб, но не са монтирани. Казал, че
дрехите са му в чували и ще мухлясат.
Свидетелят Ж. дава показания за местоживеенето
на ищеца към настоящия момент, като сочи, че той живее във В. в неговата къща. Посочва имам три апартамента във В. и
живее при жената в нейната къща. К. *** във В.. На 21 август 2018 г. свидетелят
посочва, че бил в П. в магазин ***, като
ищецът се обадил и го помолил да дойде до П., като казал, че има проблем. Свидетелят
дошъл до П. до блока, в който е апартамента на С.. Като
отишъл ищецът му казал, че С. е сменила ключалката и не може да влезе. Той бил
огорчен и му казал: „Как може така“. Ищецът
му казал, че е бил предишния ден в *** и там е спал, трябвало да вземе
документи от апартамента, трябвали му да покаже на комисия, на доктор.
Предишният ден е отишъл в ***, защото имала рожден ден негова внучка, не знам
какво е правил там. Той казал, че отишъл в апартамента на С. да вземе документи
и видял, че патронът е сменен. В *** ищецът преспал при негов приятел близък, колега на
свидетеля Ж.- ***. Свидетелят отишъл и видял, че гаражът е отворен. Там бил и сина на С., като свидетелят твърди,
че багажът на ищеца бил в кашони и чували, като ищецът бил обезпокоен.
Свидетелят го поканил да дойде при него във В., но не знае дали С. е знаела
къде отиват, тъй като той лично не й е казал, но предполага, че тя е знаела,
защото била наясно, че свидетелят е от В.. Свидетелят закарал ищеца във В. в неговия
апартамент, като ищецът предложил да плаща наем 150 лева. Според свидетеля не е имало кавги, като К. си
взел довиждане със сина на С., стиснали си ръцете, като не е имало кавги, не
са се карали. К., когато е отишъл там около обяд е било това нещо към 11 часа, отишъл
да си вземе документи. Преди това ищецът
споделял със свидетеля, че е направил грешка и се е предоверил на С..
Свидетелят посочва, че С. е наясно къде се намира апартамента му във В.. Съдът
кредитира показанията на свидетеля Ж. в частта, в която посочва, че след 21
август С. не е идвала да види ищеца, като доколкото знае нищо не му е пращала. Относно месечните разноски
на ищеца посочва, че същият ходи всеки месец на инжекции в гр. С. да му бият в колената и плаща
150 лева, както и пие множество лекарства. Потвърждава изложеното от
ответницата в отговора на исковата молба, че е го търсила нещо да му продаде, защото останал в нейна собственост
част от имота в ***. Знае от ищеца, че ответницата го е търсила по телефона.
Освен за това ищецът не е споделял ответницата да го е търсила за нещо
друго. Знае, че не се е
осъществило това за което го е търсила, тъй като той не се е съгласил.Според
свидетеля ищецът е искал и се е надявал пак да се съберат. Дава показания и за
срещата в гр. П., като разкрива гледната точка на ищеца по отношение на тази
среща, на която свидетелят не е присъствал. Доколкото свидетелят няма
непосредствени впечатления от срещата съдът счита, че от показанията му не се
установява, че ответницата е станала причина да не се съберат. Свидетелят твърди, че ищецът споделил, че
очаквал да се съберат, но на срещата казал „Тя нито ми предложи да продължим“, но в тази
му част показанията отразяват изявления на ищеца, а не непосредствени
впечатления, поради и което не представляват преки доказателства.
По отношение на оспорения договор за наем от 01.09.2018 г. потвърждава, че
това е неговия почерк, като заявява под страх от наказателна отговорност, че
получава 150 лв. на месец наем, а разходите се поемат от ищеца. Твърди,
че около 400 – 500 лева на месец са му разходите, наем – 150 лева, лекарства,
ходене до гр. С., консумативите – плаща ток, вода, дал съм му печка с пелети,
купува си пелети. Относно финансова помощ от трети лица не знае дали получава
такава от внук си, но ищецът споделял с него, че не получава нищо от
ответницата, като липсват такива твърдения и от самата ответница, поради и
което съдът приема, че ищецът сам е поемал тези разходи.
От показанията на св. С.П. – приятел
на ищеца се установява, че се познава с ищеца от дете, като родителите им са
били близки и са живели в един град- в гр. ***. За ответницата посочва, че я
познава като приятелка на ищеца, когато са идвали в гр. ***. През 2012 г. -2013
г. идвали в града като двойка. Свидетелят посочва, че К. *** и дворно място, както и ниви. Посочва, че имотът в гр. *** ищецът прехвърлил
на С. през 2013 г. срещу гледане и срещу поддръжка живот. Свидетелят посочва,
че ползвали имота „като спирка като пътуваха“ до 2017 г., когато го продали.
През 2017 г. изнесли багажа, покъщнината от дома в гр. ***, като свидетелят е
очевидец на изнасянето, тъй като им е помагал. Основната
част останала вкъщи, а другата част в П.
при ответницата. До този момент
отношенията между страните били добри, уважавали се. След това ответникът се
оплаквал от С., като имал желание да поддържа връзка с нея, но по негови думи
на ищеца тя не желаела. През юни – юли
2018 г., когато идвал за процедури бил сам и казал, че не иска да идва с нея,
което потвърждава твърденията на ответницата в отговора на исковата молба, че е
било налице нежелание да са заедно от самия ищец. Налице е противоречие в
показанията на свидетеля, който от една страна твърди, че ищецът не искал да
идва на процедури с нея, а след това посочва, че ищецът много държал на
ответницата, канел я да идва на почивка, но тя отказвала, че има други
задължения – говори за някакъв папагал, който не се установява от показанията
на другите свидетели да е притежавала. В тази връзка следва да се посочи, че е
налице противоречие между показанията и на св. Ж. и П., като единият сочи, че
тя не искала да ходи на процедури с ищеца, за да гледа куче, а другият, за да
гледа папагал, а синът й твърди, че тя не е имала домашни любимци. Относно
финансовото състояние на ищеца, св. П. потвърждава изложеното в показанията от
св. Ж., като сочи, че ищецът разполага с много пари, тъй като е работил в
чужбина 11 г. най-малко, бил е в ***, в ***, в ***, като той е плащал всички сметки
винаги. Като са били двамата в П., не само в *** плащал всички сметки. Относно
плащането на сметките свидетелят изрично посочва, че това го знае от ищеца, а
не е бил очевидец на плащането на сметките. От него знае също, че е продал
някаква нива и дал всички пари на нея, което обаче представлява косвено
доказателства и не е подкрепено с други убедителни доказателства, за да се
приеме за установено от съда. Свидетелят П., както и св. Ж. посочват, че ищецът
се надявал, че с ответницата ще се гледат и ще живее старините си с нея. Ищецът
споделил със свидетеля, че е купил спалня, гардероби и не могат да ги използват,
защото станало така, че са се разделили. Съдът не кредитира показанията на св.
П. в частта, в която сочи, че причината за раздялата е С., доколкото същият е
изслушал само едната гледна точка на ищеца, а и в тази част показанията му
представляват оценка на обстоятелствата, а не непосредствено впечатление от
отношенията между страните. Посочва, че през 2018 г. 20 август ищецът е бил в *** да се записва във Военния санаториум да
почива, като празнували раждането на правнуче и останал да спи у свидетеля.
Тогава ищецът бил сам, като казал, че ответницата не е пожелала да бъде в
негово присъствие. На 21 август ищецът заминал
за Пловдив, защото му трябвали някакви медицински документи, за да се запише
във станцията в ***, били останали в П. Минали 3 – 4 часа, ищецът се обадил на
свидетеля по телефона, бил разстроен,
казал, че са го заключили, заключили са секрета, сменени самите патрони на
вратите. Казал, че не може да влезе вкъщи. Казал, че багажът му е изкаран в
един отворен гараж. Помолил свидетеля да приберат багажа, тъй като хората не го
допускали до вкъщи. Свидетелят нямал възможност да реагира веднага, затова му
казал, че ако до 1-2 часа не намери друг, да се обади. Половин час след това
ищецът се обади и казал, че е намерил негов приятел, който свидетелят познава –
Д. Ж., с когото се познават и са работили заедно. Казал:
„Той ще ме заведе във В.“. Д. го взел и го закарал във В. в негова
квартира. Свидетелят посочва, че в момента ищецът от 21 август миналата година живее във В.,
като потвърждава, че С. знае къде се намира квартирата във В., тъй като е била
там с ищеца. Свидетелят П. сочи, че страните са били в
много добри отношения, като ищецът много държал на С., държали се за ръчичка и я галел, било му
много приятно да е с нея. Свидетелят изказва мнение, че С. го е търсила да му
прехвърли дворното място, за да вземе още пари от него, но не и да се събират, за да откачи още малко пари. В тази част
изложеното не представлява показания, които се ползват с доказателствена сила,
доколкото отразява мнение на свидетеля, а не непосредствено впечатление. Посочва, че след заседанието през трябвало страните да се видят. Ищецът споделил
със св. П., че отишъл с намерение да се съберат, като тя била там със ***, но
те казали, че ще видят какво ще направят.
От ищеца знае, че след 21 август К. се издържа самичък, С. не го е търсила за нищо, като ищецът е болен, не е
добре с краката, със сърцето не е добре, с белия дроб не е добре, с дишането не
е добре. Посочва, че ищецът през юни-юли
2018 г. за първи път е ходил на иглотерапия на краката и след това през месец в
гр. С. бил на собствени разноски и плащал 150 лева за това. Откакто заминал К. във В. си говорили по
телефона, но не са се виждали. Преди това в годината се виждали поне 10 пъти.
Преди това в *** се виждали, като идвал в периода от 2013-2017 г. да си взема
пенсията. Свидетелят не знае за проблем в имота в гр.***, като сочи, че
съседите ги пускали да си влизат вътре.
Свидетелят не знае дали ищецът е получил пари от продажбата през 2017
г., но знае, че той търси някакви пари
от ответницата, които тя е взела от апартамента, като споделил, че ги е дала на
сина си. Не знае да са се карали преди
изнасянето през август 2018 г..
Разпитани са и свидетелите на ответницата – ***
Ж.Ж. и жената, с която той живее на съпружески начала Л.Н.. Техните показания
съдът преценява с оглед роднинската им връзка с оглед на останалите събрани по
делото доказателства. Както и свидетелите на ищеца, така и св. Ж. и св. Н.
потвърждават, че преди 2018 г. страните са живеели много добре заедно и много
са се разбирали, като ходили заедно да си купуват обувки, събирали се всички с
внуците на ищеца, не са се чували скандали. Св. Ж. посочва, че майка му е
чистила, готвила и ищецът си живеел живот на пенсионер – вестника, кафенце
сутрин, телевизия, хапване. Много спокойно си живеели, като пуснали кабелна,
заради ищеца и със сестра му им подарили по – голям телевизор. Същите
впечатления има и св. Н. от съвместния им живот, като допълва, че ответницата е
шофирала и навсякъде, където е трябвало е водила ищеца – по болници. Когато
имал проблем с анемията преди 5-6 години, тя го завела в болницата, в която св.
Н. работи и намерили добър хематолог. Идвала в дома им и медицинска сестра да
му слага инжекции, С. е давала кръв за ищеца и е намирала хора да дадат кръв.
Не се оспорва от ищеца за предходния период преди исковата претенция и св. Н.
посочва, че ответницата се е грижила много за ищеца, каквото и да стане е тичала. Свидетелите Ж. и
П. също посочват, че преди да почне да се оплаква през 2018 г. страните си
живеели много добре заедно.
Съдът кредитира показанията на
св. Ж. и Н. в частта, в която твърдят, че е имало проблеми с имота в гр. ***,
тъй като същите се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства. Свидетелите
посочват, че преимуществено са живели в апартамента в гр. П., като ищецът
донесъл част от вещите си от гр.***. Това се признава и от самия ищец в
приложените жалби и сигнали, като в жалба от 13.02.2013 г. сочи – „след това се
прибрах в гр. П.“, „тъй като не живея през зимния период в гр. ***“ и множество
други изрази, от които може да се направи извод, че още преди 2017 г. страните
не са живели преимуществено в гр. *** и са имали проблеми с влизането в имота. И
двамата свидетели посочват, че е имало проблем с влизането в жилището в гр. ***,
като синът на ищеца е изкопал дупка пред входа, за да не влизат (удостоверено и
от ищеца в жалба от 13.02.2013 г. – л. 47). Съдът кредитира показанията на св. Н.
и в частта, в която сочи, че причина за прехвърлянето на имота е не само да се
полагат грижи от страна на ответницата, а и заради проблемите със сина на
ищеца. Това обстоятелство се потвърждава и от приетите писмени доказателства,
като първите сигнали до институции датират именно от 13.02.2013 г. – кратък
период след прехвърляне собствеността върху имота в гр. ***. Именно поради тази
причина са подписвани и декларации, удостоверяващи полаганите от ответницата
грижи, които са приети като писмени доказателства по делото и не са оспорени от
ищеца. Св. Н. дава показания и за сделката по прехвърляне на имота, като сочи,
че страните се разбрали и ответницата получила 13 000 лв. от имота, а
ищецът получил 17 000 лв. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетите
писмени доказателства и признанието на ответницата, като не се установиха
твърденията на ищеца, че на 09.03.2017 г., когато е продадено жилището в гр. ***
на В.П.Т. е имало друга сделка за продажба на недвижим имот между К.И. и В.П.Т.,
въз основа на която последната да му е превела сумата от 17 000 лв. Св. Н.
посочва, че знае, че е продал имоти, общи с братовчеди, но доколкото покупко –
продажбата на недвижими имоти е формална сделка, то същата не би могла да се
установи със събрани по делото гласни доказателства. Още повече, че не става
ясно на коя дата и каква е продажната цена.
Относно датата, на която ищецът е
изнесъл багажа си от жилището в гр. Пловдив и е заминал за В., св. Ж. е
категоричен, че се е случило на 25.09.2018 г., но се установява и от
твърденията на самата ответница, че ищецът е изнасял багаж и на 21.08.2018 г.,
поради и което съдът приема, че датата е 21.08.2018 г. Показанията му по повод
самото изнасяне на багажа и липсата на конфликт в този момент между него и
ищеца по този повод се потвърждават и от показанията на св. Ж., който посочва,
че ищецът и сина на ответницата си стиснали ръцете. Св. Ж. посочва, че майка му
казала на ищеца да не прави глупости, а той заявил, че той е взел това решение,
като майка му не знаела къде отива. Впоследствие разбрала, че е във В.. Св. Ж. потвърждава изложеното от ответницата
в отговора на исковата молба, че в този период е правен ремонт на апартамента в
гр. Пловдив, като багажът на страните е бил събран в хола, като част от
чувалите с багаж били в мазето.
Св. Н. и св. Ж. посочват, че С. е
изживяла тежко изнасянето на ищеца, като не можела да разбере каква е
причината. Св. Н. посочва, че тя е споделила с нея, че като се върнала от К.,
където гледала баща си, ищецът й бил много сърдит, като август месец се обадила
и казала, че К. го няма и не знае къде е и не се прибира. Дава показания и за
намерението на ответницата да върне притежаваната идеална част от имота в гр. ***,
като искала да ги прехвърли без пари, но той отказал, защото адвокатът трябвало
да види документите и така си останало.
Св. Ж.
посочва, че ответницата не е ходила лятото на 2018 г. с ищеца на санаториум,
тъй като трябвало да организира нещата с премахването на гаража, в който имало
доста неща – въдици, винкели и други неща, включително и кашони с чинии на
ищеца.
Св. Ж. дава показания и за
определената от съда среща между страните, на която е присъствал, като посочва,
че *** е носила ключовете в себе си и е искала да се съберат. Ищецът обаче
заявил, че не е дошъл сега за това, говорили за времето и други неща. След това
С. го търсила (това се удостоверява и от разпечатката), но не могла да
осъществи контакт с него.
Разпитан е и свидетелят Т.С. – съсед на С., който сочи, че познава ищеца от
около 10 г. Има непосредствени впечатления от начина, по който са живели
страните по делото, като сочи, че ищецът винаги е бил спретнат, чист, изпран,
изгладен, а от техния апартамент миришело на хубави гозби. В апартамента било
чисто и подредено. Относно банята сочи, че не е правен ремонт. Дава показания и
за грижите за здравето на ищеца- инжекции във връзка с анемията, правени от
съседка в блока; помощ от ответницата след операция на окото. Посочва, че С.
шофирала и като трябвало да се ходи в гр. ***, ходили с нейната кола. Когато С.
била при баща си в К., св. С. минавал и питал ищеца как е, виждал го е, че се
събира със съседи – трима пенсионери. Посочва, че през лятото на 2018 г. махали
гаражите и С. била сама и той й помогнал да намерят кран, за да продаде
бетонния гараж. Това се случило около 10 дни преди да махнат неговия гараж, а
неговият гараж бил махнат през октомври 2018 г. Знае от К. и С., че всяка
година ходили на санаториум. Не е чувал
скандали, като постоянно работил телевизора на спортни канали.
Спорът се основава на договора за издръжка и гледане,който като ненаименуван има своите специфики, определяни
от една страна от съдоговорителите, а при празноти и от общите правила на ЗЗД.
Безспорно е че се касае за двустранен
договор,от който за „гледания” възниква задължението да прехвърли
правото си на собственост, а за „гледащият” да обезпечава издръжката и
осигурява договорените грижи. Обемът и съдържанието на поетите задължения се
регламентират от страните,а при неясноти съдът следва да тълкува волята им.
Обемът и характерът на грижите трябва да отговаря на конкретните нужди на
кредитора. Ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи,то
се дължи цялата необходима издръжка и грижи. В издръжката се включва изцяло
храна, режийни разноски, дрехи, необходими услуги, лечение и други според
нуждата на прехвърлителя. По отношение на грижите се има предвид обслужване на
здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя,отново според неговата
нужда. Възможността преобретателят сам да се издържа от имуществото и доходите
си,не е определяща и дори и да е налична,не освобождава приобретателя от
задължението да престира уговореното в
договора. По отношение на интензивността,нужно е изпълнението да е
трайно,непрекъснато,сигурно, отново определено от битието и конкретните нужди
на прехвърлителя. /в.т.см.Реш.№41/23.02.2010г.на ВКС по гр.д.№93/2009г.,IV ГО
на ВКС, Реш.№174/02.07.2014г. на ВКС по гр.д.№7500/2013г.,III ГО, Реш.
№15/11.02.2010г. на ВКС по гр.д.№46/2009г.,III ГО, Реш. №863/22.12.2010г. по
гр.д.№1534/2009г.,IV ГО, Реш.№82/05.04.2011г.по гр.д.№1313/2009г.,IV ГО/.
Отчитайки изложените по-горе специфики на договора,определящо за настоящия
казус е,че задължението на приобретателя е да престира в натура-реални грижи и
издръжка, което той е правил до напускане на жилището в гр. Пловдив от ищеца. В
полза на прехвърлителя е уговорено и обезпечено да бъде обгрижван с реални
грижи. Съответно той може да търси изпълнение на реалната престация и по начина
и в обема,в който е договорено. Трансформирането на задължението за гледане в
паричния му еквивалент не е предвидено като право на гледания и то е обяснимо с
естеството на договора. Уговаряне в поза на гледания на възможност да търси
паричния еквивалент на договорените грижи и издръжка би противоречало на целта
на договора за издръжка и гледане,а именно обезпечаване на реално обгрижване на
прехвърлителя. Длъжникът в случай на отказ на кредитора може да иска
трансформация на задължението в паричния му еквивалент. Това е право обаче на приобретателя, като
прехвърлителят има правото да трансформира натуралното задължение в парично
само в случай, че са налице обективни
причини, каквито в настоящия казус не се сочат, както и когато длъжникът е
неизправен.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната
съвкупност, във връзка едни с други и с оглед на изложените от страните
твърдения, съдът счита, че не се установява при условията на пълно и главно
доказване, че ответницата е неизправен
длъжник или, че са били налице обективни причини за неизпълнение. Не се
установиха при условията на пълно и главно доказване твърденията на ищеца, че
ответницата е сменила бравата на апартамента в гр. Пловдив и е възпрепятствала
достъпа му, както и че му е събрала багажа и го е изнесла в гаража. Разпитаните
по делото свидетели – Д. Ж. и С.П. не са очевидци на твърдените от ищеца
обстоятелства, като техните показания относно лошото отношение на ответницата и
нежеланието й да се грижи за ищеца, смяната на бравата и изнасянето на багажа
на ищеца, са косвени и не отразяват непосредствени впечатления. Установява се
действително, че багажът на ищеца е бил в чували и че е изнесен изцяло или
частично през август месец 2018 г., но не се установява по безспорен начин, че същият
е събран от ответницата, за да го изгони от дома им или е бил събран по искане
на ищеца. В хода на делото ответницата неколкократно заяви, че желае да се
събере с ищеца, като посочи и ден и час на срещата. Видно е, че след тази среща
същата е търсила ищеца, но не се е постигнало до споразумение по причини, които
са неясни. Ищецът заявил пред св. Ж., че се разбрали да се чуят, като видно от
разпечатката от А1 България ЕАД след тази среща ответницата неколкократно е
позвънявала към номера, на който ищецът признава, че е титуляр.
В случая съдът счита, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява наличието на отказ от страна на ищеца – кредитор да
приеме изпълнението на задълженията на ответницата – длъжник, поради и което за
него не възниква право да иска трансформация на задължението от натурално в
парично, доколкото той е неизправната
страна по договора. Противното би довело до признаване право на неизправния
кредитор да получава пожизнена рента от длъжника.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
очевидци на ежедневието на страните по делото се установява, че същите до
напускането на ищеца на жилището на 21.08.2018 г. са живеели много добре, като
ответницата се е грижила за ищеца. Съдът, както посочи по – горе не кредитира
показанията на св. Ж. и св. П. в тази част, които твърдят, че ответницата не
ходила с ищеца на санаториум, защото трябвало да се грижи за „папагал“ или
„куче“ не става ясно. Още повече, че не се установява да е било необходимо
ответницата да придружава ищеца на санаториум с оглед на неговото здравословно
състояние и невъзможността сам да се обслужва по време на престоя си там. Относно невъзможността да придружи ищеца на
процедури в С. поради онкологично заболяване на баща си, който е боледувал
около месец и след това е починал, то съдът счита, че не се установи ответникът
да е неизправен длъжник. В този период ищецът е живеел в жилището в гр. П.,
готвил си е, срещал се е с приятели и не се е оплаквал, че има някакви
проблеми, които да изискват ответницата да остави баща си, който е бил нелечимо
болен и не е могъл да се обслужва сам, и да дойде в апартамента в гр. П. Действително
с договора 01.02.2013 г. ответницата е поела задължение да се грижи и да
издържа ищеца и да му осигурява спокоен живот, но от събраните по делото не се
установява до август месец 2018 г. това нейно задължение да не е изпълняване.
След 21.08.2018 г. ответницата е била в невъзможност да изпълнява задължението
си, поради отказ от страна на ищеца да приеме грижите й.
В Тълкувателно решение № 96 от
28.VI.1966 г. по гр. д. № 65/66 г., ОСГК, се приема, че при изправност на
длъжника по алеаторен договор за даване на издръжка в натура кредиторът няма
право да трансформира дължащата му се издръжка в натура в парична издръжка,
освен когато той по обективни причини не може да даде необходимото съдействие
за изпълнението на задължението в натура, в който случай може да иска паричния
еквивалент на издръжката в натура, докато тази причина съществува. При
неизправност на длъжника кредиторът има право да иска вместо даване на
издръжката в натура, паричния й еквивалент. При недаване от кредитора на
необходимото съдействие за изпълнението на задължението в натура и длъжникът
има право да трансформира задължението си в паричния му еквивалент и да го
погасява чрез плащане на съответната сума по установения ред.
От гореизложеното следва, че недаване на кредитора на необходимото
съдействие за изпълнение на задълженията, какъвто е настоящия случай, доколкото
ищецът е напуснал обитаваното от тях жилище, право на длъжника, а не на
кредитора е да трансформира задължението си в паричния му еквивалент и да го
погасява чрез плащане на съответната сума по установения ред. В този случай
ищецът има право да развали договора поради неупражняване на това право на
длъжника, но не и да иска трансформация на задължението от натурално в парично,
защото по този начин би се стигнало до облагодетелстване на прехвърлителя и
едностранно изменение на волята на страните по алеаторния договор и
преобразуването му едностранно от прехвърлителя в договор за пожизнена рента. Длъжникът
по задължението за даване на издръжка в натура дължи само точното изпълнение на
същото, т. е. това, което е уговорено и както е уговорено, съобразно
нравствено-етичните и социално-битови изисквания, присъщи на тези договори (чл.
79 ЗЗД). Същият поначало не може да бъде принуден вместо даване издръжката в
натура, когато е готов да изпълнява задължението си така, както е уговорено, да
плаща нейния еквивалент. Това следва от принципа, че той дължи да изпълни само
това, за което се е задължил. В случая неизправността на ответницата не следва
да се тълкува в смисъла, в който се тълкува при разглеждане на иска за
разваляне на договора или получаване на равностойността на имота, в който
случай следва да се приеме, че липсата на трансформация на задължението на
ответницата в парично води до неизправност. Неизправност при предявен иск за
трансформация на задължението от натурално в парично от страна на прехвърлителя
следва би имало само в случай, че ответницата неоправдано е отказала да дава
издръжка на ищеца и е възпрепятствала достъпа му до обитаваното от тях жилище,
което не се установява при условията на пълно и главно доказване.
Именно поради тази причина в Решение № 1169-1986 г., II г.о. на ВС се
приема, че трансформация на натуралното задължение в парично е допустима само
когато се касае до временни причини и след отпадането им изпълнението отново
трябва да продължи да се изпълнява в натура, тъй като в противен случай
трайната трансформация на задължението в паричен еквивалент би довела “до
превръщане на задължението от такова за издръжка и гледане в договор за рента,
който е забранен от закона”. В случая страните все още не са възстановили
отношенията си, но това не се дължи на
поведението на ответницата, която също страда от множество заболявания и има
здравословни проблеми, но това не й попречи да се яви на всички насрочени
съдебни заседания и на всяко от тях да изразява готовност да се срещне с ищеца
и дори лично в съдебно заседание и да уредят отношенията си. От приетата по
делото съдебно – медицинска експертиза не се установи ищецът да е в толкова
тежко здравословно състояние, което да не му позволява да се яви в съдебно
заседание или което да не му позволява да пътува и да се срещне с ответницата,
за да уредят отношенията си. Напротив вещото лице посочва, че „ищецът приема
назначената терапия и се сдобива с благополучие, достатъчно да продължи живота
си в приемливи здравни граници“, като посочва, че при личния преглед на ищеца
установява, че е в добро общо състояние за възрастта си, енергичен, без значими
отклонения от физиологичните норми за възрастта си. Самият ищец при прегледа заявява, че не се
оплаква от нищо телесно, а от честите обаждания на едно лице, което от
телефонната разпечатка може да се направи извод, че е ответницата по делото.
Промененото отношение на ищеца към ответницата не може да бъде основание за изменение
на волята им, обективирана в договора от 2013 г. и превръщане на натуралното
задължение за грижи и издръжка в парично. Не се доказва по делото ответницата да е била
наясно къде живее ищецът и от какво има нужда, като той не е заявил тези
обстоятелства при напускането на жилището.
Ответницата е предложила на ищеца да му прехвърли обратно останалата
част от имота в гр. ***, но това не се е случило.
На основание гореизложените
съображения и доколкото липсата на право на трансформация на натуралното
задължение в парично обуславя неоснователност на претенцията, а не нейната
недопустимост, съгласно съдебната практика, предявените искове за трансформация на натуралното
задължение в парично за минал и бъдещ период следва да се
отхвърлят, като неоснователни и недоказани.
С оглед отхвърляне на исковите
претенции на ищеца, то не следва да се разглежда предявеното при условията на
евентуалност възражение за отказ от право на собственост.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените по
делото разноски, съобразно представения и приет списък с разноски по чл. 80 ГПК
в размер от общо 1207 лв. Процесуалният представител на ищеца изрично е
заявила, че не оспорва размера на адвокатското възнаграждение от 1200 лв.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от К.Н.И.,
ЕГН ********** против С.Г.Г., ЕГН ********** искове за трансформация на
натурално задължение за даване на издръжка по алеаторен договор, сключен с Нотариален
акт № *** в парично и осъждане на ответника да заплаща на ищеца пожизнена
месечна издръжка в размер на 400 лв., считано от подаване на исковата молба в
съда – 18.12.2018 г. с падеж – всяко последно число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до нейното
окончателно изплащане и да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата
от общо 1695,12 лв.- компесаторно обезщетение за неизпълнение (издръжка за минало време) за периода от
21.08.2018 г. до 17.12.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считана от 18.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К.Н.И., ЕГН **********
против С.Г.Г., ЕГН ********** сумата от 1207
лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред ПОС в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
ПМ