№ 1664
гр. Варна , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
Секретар:Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20203100502691 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й. Р. Й., ЕГН: ********** срещу решение
№3097/13.07.2020 г. по гр.д. № 19583/2019 г. по описа на PC - Варна е отхвърлен искът му
срещу „Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД за осъждане на дружеството да заплати в
полза на ищеца сумата от 240,00 лева, представляваща претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в сторени разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца на
19.09.2018г. по изп. дело № 879/2011 г. по описа на ЧСИ З.Д. причинени от противо-правни
действия на ответника, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното
изплащане на сумата. Според жалбоподателя, решението е неправилно и незаконосъобразно,
поради което моли да бъде отменено. Счита, че фактическата обстановка приета от съда е
непълна, като не е отчетено, че на 28.03.2018г. „Кредит инкасо инвестмънтс бг" ЕАД е
предприел изпълнителни действия срещу длъжника изразяващи се в запор на банковата му
сметка. Според жалбоподателя, това поведение е противоправно, тъй като нарушава правния
порядък и е насочено към чужда имуществена сфера, чието засягане се иска при липса на
законови предпоставки, тъй като към този момент изпълнителното дело вече е било
перемирано. Твърди, че с действията си взискателят му е причинил имуществена вреда, тъй
като е бил принуден да направи разноски за ангажиране на адвокат, за да защити правата си,
при това след настъпване на законовите предпоставки на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК за
прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело. Счита, че по аргумент за
противното от чл.79, ал.1, т.1 от ГПК, разноските на длъжника в този случай следва да бъдат
понесени от взискателя по делото, който е насрещната страна по прекратеното процесуално
правоотношение. Излага, че за него, в качеството му на длъжник не съществува възможност,
в границите на изпълнителното дело, да бъдат присъдени, респективно репарирани
направените от него разходи за възнаграждение на адвокат, поради което същите се явяват
вреда, с която е намаляло имуществото му и са пряка и непосредствена последица от
1
поведението на ответното дружество в рамките на едно перемирано изпълнително
производство. Твърди, че той не би заплатил адвокатски хонорар в размер на 240 лева с
ДДС, съгласно договор за правна защита и съдействие № 804/19.09.2018 г. и Фактура №
804/19.09.2018 г., респективно не би претърпял вреди, ако образуваното срещу него
изпълнително дело е било прекратено. По изложените съображения моли обжалваното
решение да бъде отменено, а на негово място да бъде постановено друго, с което предявения
от него иск бъде уважен, като му бъда присъдени и направените по делото разноски.
Въззивната жалба се поддържа чрез писмена молба, представена преди о.с.з.
Въззиваемата страна-„Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД, чрез депозирания
писмен отговор и писмена молба, представена преди о.с.з. излага становище за
неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно
и законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци. Твърди, че
първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото доказателства, е
достигнал до правилен и законосъобразен извод относно неоснователността на предявения
иск. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а
първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната част.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от Й. Р. Й., ЕГН ********** срещу
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* иск за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 240,00 лв., представляваща претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в разноски за адвокатско възнаграждение, платени от
ищеца на 19.09.2018г. в производството по изпълнително дело №879/2011г. по описа на
ЧСИ З.Д. причинени от противоправни действия на ответника, ведно със законната лихва от
датата на деликта до окончателното изплащане на сумата. Според изложеното в исковата
молба, със заповед за изпълнение, издадена по гр.дело №2818/2011г. по описа на ВРС, Й.Й.
бил осъден да заплати в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД сумата от 668,80
лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от 04.04.2008г., както и
сумите за възнаградителна лихва и мораторна лихва за забава. Въз основа на издадения
изпълнителен лист, по молба от „БНП Париба” ЕАД било образувано изпълнително дело №
879/2011г. по описа на ЧСИ З.Д.. На 04.11.2012г. бил насрочен опис на движими вещи, като
на 25.08.2015г. бил конституиран нов взискател – „Кредит Инкасо Инвъстментс БГ” ЕАД
въз основа на договор за цесия. Ищецът твърди, че от този момент до 28.03.2018г. не били
извършвани изпълнителни действия, което означава, че са били налице основанията за
перемпция. На 10.10.2018г. подал молба за прекратяване на изпълнителното дело, която
била уважена и делото прекратено. Направено било искане за присъждане на разноски, но
същото било оставено без уважение, поради липса на компетентност за произнасяне.
Според ищеца, ответникът не само не е предприел действия по сезиране на ЧСИ за
настъпването на перемпция, а напротив -дори поискал извършването на изпълнителни
действия. Ищецът твърди, че не би претърпял вреди, ако образуваното срещу него дело е
било прекратено на по – ранен етап. По изложените съображения счита, че искът му е
основателен, поради което моли претърпените от него вреди във вид на разходи да бъдат
възстановени от ответника чрез осъждането му в настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се излагат
доводи за неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че в закона не е
регламентирано взискателят да следи за настъпване на перемпция, тъй като това би
означавало кредиторът да следи за интереса на длъжника вместо него.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
2
производство, очертани в жалбата и отговора, и като взе предвид, събрания и приобщен по
дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Производството по изп. дело №20118080400879 по описа на ЧСИ З.Д. е било
образувано на 06.07.2011г. по молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист срещу длъжника Й.Й..
С разпореждане на ЧСИ, опис на движими вещи е насрочен за 21.11.2013г.
На 25.08.2015г. по изп. дело е постъпила молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД за конституирането му като взискател по делото, на осн.чл. 429 ГПК в качеството му на
цесионер.
С разпореждане от същата дата, молителят е конституиран като взискател по делото,
като е задължен да представи доказателства за уведомяването на длъжника за извършената
цесия.
С молба вх. №903/02.03.2018г. взискателят е сезирал ЧСИ с искане да извърши
справки за банковите сметки на длъжника, след което да наложи запор върху същите.
С молба вх. №19995/10.10.2018г., длъжникът е поискал изп. дело да бъде прекратено
на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК поради преклузия в резултат на бездействието на кредитора,
продължило от 05.11.2013 до 28.03.2018г.
С разпореждане от 06.12.2018г. ЧСИ прекратява изп. дело на осн. чл. 433, ал.1, т.8
ГПК.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достигна
следните правни изводи:
Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. За да възникне така предвидената отговорност, следва по делото да се установят
следните предпоставки: противоправно действие, наличието на вредоносни последици за
ищеца и установяването на причино-следствена връзка между действието и настъпилите
неблагоприятни последствия. В конкретния случай, деликтната отговорност на
въззиваемото юридическо лице е обоснована с твърдение за причиняване на вреди от
противоправното бездействие във връзка с водене на изпълнителното производство за
принудително събиране на вземане. Бездействието се изразява в поддържане на висящност
на изпълнителното производство, което вече е прекратено по силата на закона, както и
незаконосъобразно действие, изразяващо се в искане за налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника по вече прекратеното по силата на закона изп. дело.
От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че изп. дело е
образувано по молба на първоначалния взискател на 06.07.2011г., въз основа на
изпълнителен лист, издаден от ВРС, както и че последното извършено изпълнително
действие е от 25.08.2015г.-когато е конституиран новият взисател-цесионер.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, инициираното изпълнително
производство от посочения в изпълнителния лист кредитор може да бъде прекратено в
случай, че не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. Прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
3
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение
съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички
изпълнителни действия, предприети след настъпване на перемпцията, се обезсилват по
право. Прекратяването на изпълнителното производство става по право. В този смисъл е и
даденото задължително разрешение в т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС.
Право на взискателя е да насочва изпълнението срещу имущество на длъжника или
да инициира извършването на последващи изпълнителни действия в рамките на даден
изпълнителен способ. Нереализирането на това право, респективно проявяване на
бездействие от страна на взискателя не може и не следва да се приема като виновно и
противоправно негово поведение. Това е така, тъй като както беше посочено и по-горе,
взискателят има право да иска от съдебния изпълнител да извършва изпълнително действия,
но няма такова законово задължение. Негов избор е да прецени какво процесуално
поведение да има в изпълнителния процес, като евентуалната му неактивност е застрашена
единствено от санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а именно прекратяване на
производството по силата на закона. Дори при това положение обаче, за взискателя не
съществува законова пречка да инициира ново изпълнително производство, в което отново
сам да прецени какво поведение да предприема.
С оглед изложеното, настоящият състав счита, че по делото не се установява
противоправно деяние на ответното дружество, изразяващо се в поддържане на висящност
на изпълнителното дело, проявено чрез виновно бездействие на дружеството, като елемент
от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Напротив, видно от доказателствата по делото се
установи, че взискателят не е инициирал предприемането на изпълнително действия в
период, продължил повече от 2 години. Такова становище е взел и самият длъжник по
изпълнителното дело, като в молбата си от 10.10.2018г., е посочил, че по делото не са
предприемани никакви изпълнителни действия след 15.05.2015г. Не е доказана на следващо
място причинната връзка между деянието и вредата, като елемент от фактическия състав на
деликтната отговорност. Причинната връзка е зависимост, при която деянието е
предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или
бездействие на делинквента. В случая изпълнителното производство е прекратено поради
перемпция по право на 25.08.2015г. вредата под формата на намаляване на имуществената
сфера на ищеца, чрез заплащане на възнаграждение на адвокат, е настъпила на 19.09.2018 г.,
когато видно от представения договор и фактура, е извършеното плащане по него.
Релевантното за последицата по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК бездействие на взискателя е това в
периода от 25.08.2015 г. до 25.08.2017г. След настъпилата перемпция на 25.08.2017 г.,
изпълнителното производство е прекратено по право, поради което последващото
действие/бездействие на взискателя е без правно значение за изпълнителното производство.
Без значение за прекратяването на делото е и ангажирането на адвокатска помощ и
депозираната молба за прекратяване на делото, доколкото изпълнителното производство
вече не е било висящо. Ето защо реализираните от ищеца/длъжник по изпълнението
разноски за адвокат 1 година и 3 месеца след прекратяване на принудителното
производство, не са в пряка причинно-следствена връзка с поведението на взискателя.
В обобщение, съдът приема, че в конкретния случай не са налице елементите от
фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно
поведението на въззиваемото дружество, изразяващо се в поддържане на висящност на
прекратено изпълнително производство, както и причинно-следствена връзка между това
поведение и заплатения от длъжника адвокатски хонорар. Предвид всичко гореизложено,
предявеният иск е недоказан по основание и следва да се отхвърли.
4
Във връзка с изложеното във въззивната жалба, а именно, че извършването на
изпълнителни действия, изразяващи се в налагане на запор/ върху банковите сметки на
длъжника на 28.03.2018г. са противоправни действия, тъй като към този момент
изпълнителното дело вече е било перемирано, съдът съобрази следното:
Действително, взискателят е депозирал молбата за извършване на справка за
банковите сметки на длъжника и налагане на запор върху същите, но всъщност ЧСИ е този,
който е извършил самото изп. действие, без да съобрази, че същото вече е било прекратено
по право поради неизвършването на изп. действия в продължение на 2 години. Не може да
се установи наличието на пряка причинно-следствена връзка между поведението на
взискателя и необходимостта от ангажирането на адвокат, доколкото връзката е опосредена
посредством запорът, наложен с разпореждане /действие/ на ЧСИ. В този ред на мисли за
ищеца съществува възможност да ангажира отговорността на ЧСИ на чл. 441 ГПК вр. чл. 45
ЗЗД, в което производство ще се прецени доколко законосъобразни действията на ЧСИ,
осъществени по вече прекратеното при условията на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изп. дело
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди изцяло.
Предвид неоснователността на въззивната жалба и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
въззиваемата страна има право бъдат присъдени направените разноски. „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ" ЕАД е представило пълномощно за представителство от юрисконсулт и
списък на разноските си по чл. 80 от ГПК, като претендира сума в размер на 350 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение. Въззивникът е направил възражение за
прекомерност в молба вх. №24247/16.11.2020г., депозирана преди о.с.з..Съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който
предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП. Предвид което, и съобразно чл. 25 от тази наредба, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100.00лв. след като взе предвид ниската фактическа
и правна сложност на спора, както и малката стойност на материалния интерес/240.00лв/
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3097/13.07.2020г., постановено по гр. дело
№19583/2019 г. по описа на ВРС, 10-ти състав.
ОСЪЖДА Й. Р. Й., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, жк. „Вл. Варненчик“ бл. 201,
вх. 2, ет.7, ап.53 ДА ЗАПЛАТИ на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.“Люлин 3“, ул. „Матей Преображенски“
№386, представлявано от П.Ш. сумата от 100 лв. /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на ПП.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал.2 ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6