и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.ІІ-ро ЗАНН във вр. с чл.33 - чл.40 от ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на „Проммаш” ООД - гр. Момчилград, представлявано от управителя Исмаил Алиосман Сали против Решение № 194/13.12.2005 год., постановено по НАХД № 265/2005 год. по описа на Момчилградския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 0012/27.01.2003 год. на Директора на ТДД - Кърджали, с което на основание чл.135 ал.1 от ЗДДС е била наложена „имуществена санкция” в размер на 9000 лева на “Проммаш” ООД - гр.Момчилград, за нарушение по чл.55 ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗДДС. Решението се обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Съдът не бил оценил правилно резултатите от извършената данъчната ревизия. В ДРА било посочено, че сумите за които е следвало да бъде доначислен ДДС се отнасят за предвидено гаранционно обслужване. Съгласно клаузите в договорите за изработка на пещи получените суми от дружеството се отнасяли и били приведени като капаро /задатък/ за обезпечаване изпълнението на сключените договори. Чл.1 от ЗДДС сочил, че на облагане с ДДС подлежат само доставките /сделките/ на стоки и услуги, а в настоящия случай се касаело за суми приведени за обезпечаване изпълнението на сключените договори, а не за доставка на стоки и услуги. В този смисъл не се дължало ДДС. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решението на Момчилградския районен съд, както и наказателно постановление № 0012/27.101.2003 г. на Директора на ТДД гр.Кърджали. В съдебно заседание, касатора чрез процесуалния си представител – адв.Самуилов, поддържа жалбата си. Ответникът по касация, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна и необоснована, като моли обжалваното решение на Момчилградския районен съд да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира присъждане в полза на ТД на НАП – гр.Кърджали на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на РС-Момчилград, като правилно, обосновано и законосъобразно. Окръжният съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна. Релевираното с жалбата касационно основание е такова по чл. 218б ал.1 б.”в” ГПК – неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон. Момчилградският районен съд, с обжалваното решение № 194 от 13.12.2005 год. по н.а.х. дело № 265/2005 год. е потвърдил Наказателно постановление № 0012/27.01.2003 год. на Директора на ТДД - Кърджали, с което на “Проммаш” ООД – гр.Момчилград, представлявано от управителя Исмаил Алиосман Сали, за извършено нарушение на чл.55 ал.1, ал.5 и ал.6 от ЗДДС, е наложена “имуществена санкция” в размер на 9000 лв., на основание чл.135 ал.1 от ЗДДС. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че при извършване на данъчна ревизия на ”Проммаш” ООД – гр.Кърджали, приключила с ДРА № 565/10.01.2003 год., било установено, че за данъчния период 01.10.2001 год. до 31.10.2001 год. дружеството не е начислило ДДС в общ размер от 4500 лева. На 01.10.2001 г. ЕТ”Яна -1- Д.Димитров” с.Ресен превели 44400 лева по банкова сметка на „Проммаш”ООД за изработка на пещ за хляб. Издадена била данъчна фактура №6/01.10.2001 г. на стойност 17000 лв. и начислен ДДС в размер на 3400 лева. Останалата сума в размер на 24 000 лева била отразена по дебита на с/ка 414, но не била отразена по кредита на с/ка 704 „приходи за бъдещи периоди” и с/ка 4532 „начислен данък за продажбите”, като дружеството твърдяло, че тази сума била за гаранционно обслужване и не се следвал ДДС. На основание чл.55, ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗДДС във вр. с чл.25, ал.1, т.2 от ЗДДС данъчния орган е начислил ДДС в размер на 4000 лева. На 19.10.2001 г. СД”Авшар Маджар Сие” с.Белоградец превело по банкова сметка на дружеството – касатор авансова вноска по договор за оборудване на пещ за хляб, като не била издадена данъчна фактура. В счетоводството на дружеството сумата била отразена по дебита на с/ка 414, но не била отразена по кредита на с/ка 704 „приходи за бъдещи периоди” и с/ка 4532 „начислен данък за продажбите”, като дружеството твърдяло, че тази сума била за гаранционно обслужване и не следвало да се начислява ДДС. На основание чл.55, ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗДДС във вр. с чл.25, ал.1, т.2 от ЗДДС данъчния орган е начислил ДДС в размер на 500 лева. При тези данни съдът е приел, че дружеството – касатор, като данъчно задължено лице е допуснал нарушение на чл.55, ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗДДС, тъй като не е начислило дължимия ДДС и върху получените суми от 24000 лева и съответно 3000 лева, първата отразена като сума за гаранционно обслужване, а втората представляваща авансово плащане. Съдът е приел също, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Проммаш” ООД с налагане на имуществена санкция в двойния размер на неначисления ДДС, а именно в размер на 9000.00 лв., поради което е потвърдил наказателното постановление като правилно, обосновано и законосъобразно. Съобразно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, следва в настоящото производство касационната инстанция да обсъди изчерпателно посочените в жалбата касационни основания. Такова касатора посочва - неправилност на атакувания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон. Настоящата инстанция намира направеният в касационната жалба довод на касатора за неоснователен. Константната съдебна практика приема, че нарушаването на материалния закон, като касационно основание, водещо до неправилност на обжалвано съдебно решение, е порок, който се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. В тази връзка касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, като към установените с тях факти правилно е отнесъл приложимия материален закон. Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че при извършване на данъчна ревизия на „Проммаш” ООД – гр.Момчилград, данъчните органи са констатирали, че върху получените суми по два банкови превода за изработка на пещи за хляб от дружеството, последното не е издало данъчни фактури за целия размер на получените суми и не ги е отразило в счетоводството си по кредита на с/ка 704 „приходи за бъдещи периоди” и с/ка 4532 „начислен данък за продажбите” и не е начислило ДДС върху сумата в общ размер на 27 000 лева. за данъчния период 01.10-31.10.2001 г., когато са били направени преводите. Видно е от събраните по делото доказателства върху сумите от 24000 лева и съответно 3000 лева, получени авансово за изработка на оборудване за пещи за хляб, дължимия ДДС не е начислен и включен в подадената за посочения данъчен период справка-декларация. Относно така установената фактическа обстановка, впрочем, не се спори между страните, като същата се установява и от събраните по делото гласни и писмени доказателства, в т.ч. и от аналогичните констатации в ДРА /който е бил потвърден с Решение №274/01.04.2003 г. на Регионалния данъчен директор – гр.Пловдив и е влязъл в сила/, за които ДПК /действуващ към момента на установяване на неизпълнението на данъчното задължение/ е установил оборима презумпция – че фактическите констатации в ДРА се считат за верни до доказване на противното, и която презумпция жалбодателя не е оборил. При това положение, изводите на първоинстанционния съд относно правилността, законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление са съобразени с материалния закон. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, т.2 от ЗДДС, която следва да намери приложение в случая, данъчното събитие се счита за възникнало на по-ранната дата – тази на плащането – частично авансово. А съгласно разпоредбата на чл.25, ал.3 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие данък става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, или възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки, каквито твърдения обаче за освободени доставки от начисляване на ДДС не се правят от касатора. Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 от ЗДДС начисляването на данъка по този закон се извършва от доставчика, който е регистрирано лице за всяка извършена от него облагаема доставка на стока или услуга, в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, като в ал.6 на същия член са изчерпателно посочени условията, които следва да са налице, за да се счита данъкът начислен – доставчикът да издаде документ, в който да посочи данъка, да отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 от ЗДДС, както и да отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената справка-декларация за съответния данъчен период. Следва да се отбележи също, че вмененото от посочената императивна норма задължение на регистрирано лице, доставчик на стоки или услуги по смисъла на ЗДДС – да начисли ДДС, изпълнявайки посочените изисквания на закона, се отнася до целия дължим размер на данъка по този закон, а не само до части от него. Неизпълнението на посоченото задължение към държавата при осъществяване на стопанската дейност, от друга страна, влече ангажирането на безвиновната отговорност на юридическото лице, задължено по този закон, чрез налагането на имуществена санкция, определена съобразно разпоредбата на чл. 135 ал.1 от ЗДДС – в двойния размер на неначисления ДДС. Или, следва да се приеме от изложеното, че като не е начислило дължимия ДДС за получените суми по 2 бр. сделки съответно от 24000 лева и 3000 лева в данъчния период 01.10. – 31.10.2001 год., дружеството – касатор не е изпълнило задължението си към държавата по чл. 55 от ЗДДС, при което правилно е ангажирана отговорността на същото по чл. 135 ал.1 от ЗДДС, чрез определяне на имуществена санкция в двойния размер на неначисления ДДС, а именно 9000лв., до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е достигнал първоинстанционния съд. В тази връзка, настоящата инстанция намира за неоснователен довода на защитата на касатора, изложен в жалбата – че сумите за които следвало да се доначисли ДДС се отнасяли за предвидено гаранционно обслужване, а също били преведени като капаро /задатък/ за обезпечаване изпълнението на сключените договори и в този смисъл не били за доставка на стоки и услуги и съответно не се дължал ДДС, тъй като съгласно чл.1 от ЗДДС на облагане с ДДС подлежали само доставките /сделките/. Тези твърдения говорят за неразбиране и оттам смесване на понятията доставка /сделка/, капаро /задатък/ и гаранционно обслужване /гаранция/. Доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи. Безспорно в настоящия случай сумите са преведени на основание сключени договори за покупка-продажба срещу задължението на „Проммаш” ООД да прехвърли собствеността върху технологична линия/пещ/ за производство на хляб т.е. налице е типична доставка по смисъла на ЗДДС. Посочените суми получени чрез банкови преводи са част от общо договорената цена за оборудване на пещи за хляб, видно от приложените договори и анекси към тях, и в този смисъл е без значение обстоятелството дали представляват сума за гаранционно обслужване, за обезпечаване на изпълнението или капаро, тъй като данъчната основа на доставката на стока или услуга съгласно чл.29, ал.1 ЗДДС се определя на база сумата, дължима на доставчика от получателя, определена в левове без данъка по този закон. Нещо повече, дори да се приеме, че тези суми са за гаранционно обслужване, както твърди касатора, то те отново са част от стойността на сделките/доставките/, тъй като в данъчната основа на доставка на стока съгласно нормата на чл.29, ал.8 ЗДДС, се счита включена стойността на услугата по последващо гаранционно обслужване. Или законодателят изрично е предвидил, че гаранционното обслужване се включва в данъчната основа на доставката. Представените по делото два договора за покупко-продажба и анекси към тях установяват по безспорен и категоричен начин, че преведените суми от 24000 лева и съответно от 3000 лева са част от цената на доставките. В приетия като доказателство, анекс към договор от 27.09.2001 г. е посочено, че „24000 лв. по авансовото плащане се задържат като гаранция по сделката и се фактурират ведно с окончателното разплащане.” За сумата от 3000 лева е посочено в приетия като доказателство договор от 01.03.2001 г. и анекс към него, че същата е част от договорената цена от 90000 лева на доставката, като в последната са включени ДДС и всички разходи направени от продавача по предаването на стоката – доставка, монтаж, настройка и гаранционно обслужване една година след пуска на линията. Или отново по безспорен начин се установява, че преведените суми представляват авансово плащане - част от общо договорените цени на двете доставки, поради което върху тях е следвало да се начисли ДДС от доставчика „Проммаш” ООД, гр.Момчилград, което той не е сторил, поради което следва да понесе административна санкция по чл.135, ал.1 от ЗДДС. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в разглежданото производство решение на Момчилградския районен съд - правилно, обосновано и законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, водещи до неговата неправилност. Ето защо следва същото да бъде оставено в сила. При този изход на делото, следва да бъде осъден касатора да заплати на ответника по касация юрисконсулско възнаграждение, в размер на 50 лв. Водим от изложеното,и на основание чл. 40 ал.1, предл.1-во от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 194/13.12.2005 год. по Н.а.х.дело № 265/2005 год. по описа на Момчилградския районен съд. ОСЪЖДА „Проммаш” ООД , със седалище и адрес на управление – гр.Момчилград, ул.”Хаджи Димитър” №19А, бл.3, ап.3, обл.Кърджали, представлявано от Исмаил Алиосман Сали, с ЕГН ********** да заплати на ТДД – Кърджали /понастоящем ТП на НАП – гр.Кърджали/ юрисконсулско възнаграждение, в размер на 50 лв. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |