Решение по дело №42/2020 на Районен съд - Търговище

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер 260060,                          06.08.2020 година,                                       град Търговище,

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН СЪД,                                                               ОСМИ  СЪСТАВ

 

На десети юли                                                                     две хиляди и двадесета година:

 

В публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ : ХРИСТИНА  СЯРОВА

           

Секретар: Женя Иванова,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 42 по описа за 2020г. на РСТ,

за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

           

Предявени са обективно съединени искове по реда на чл.286 и чл.288 от ТЗ във вр. с чл.232 и по чл.92 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба на „Зора 2000” ООД гр.Търговище, ЕИК:*********, против „Полиметалпроектстрой“ ЕООД гр.Търговище, ЕИК:*********, с предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 288 от ТЗ във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за сумата от 5449.49лв., представляваща неплатени наемни вноски с включен ДДС за периода от 04.2019г. до 30.11.2019г. и задължения за консумативи ( ел.енергия) за същия период, включени в издаваните фактури, както и за заплащане на сумата от 4805.14лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на парично задължение в размер на по 05.% на ден върху всяка падежирала сума, за периода 09.04.2019г. до 15.01.2020г.

Ищецът твърди в исковата си молба, че между страните съществува правно отношение, произтичащо от договор за наем от 15.01.2018 г.,за Обект – части (350 кв.м.) от сграда с идентификатор 73626.504.742.1,          цялата с площ от 874 кв.м., находяща се в гр. Търговище и административен адрес: гр. Търговище, Индустриална зона;   Срокът на договора е за периода от 15.01.2018г. до 31.12.2018 г. Договорената            наемна цена е 525 лв. месечно без включен ДДС. Задълженията за направени консумативни разходи за имота се включват във фактурата за дължим наем за съответния месец (чл.6 от договора). Договорена е и възможност за продължило след изтичане на срока на действие на договора за наем ползване на обекта на наемното правоотношение, със знанието и без противопоставяне на наемодателя.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил паричното си задължение за плащане на месечен наем и консумативи за ползване на обекта на наемното правоотношение за периода 01.04.2019 г.- 25.11.2019г. в размер на общо 5449.49 лв., както и че е налице прекратяване на договора за наем от страна на наемодателя, считано от 30.11.2019 г.

Релевират доводи, че договорът за наем валидно е обвързвал страните по него и след 31.12.2018 г, тъй като ползването на недвижимия имот от наемателя е продължило със знанието и без противопоставянето на наемодателя (чл.236 ЗЗД).

За сумите, които му се дължат като наемна цена и консумативи за предходен месечен период, наемодателят е издавал надлежни фактури, начислявал е дължимия ДДС и ги е включвал в справката си декларация по ЗДДС за съответния данъчен период (за целите на ЗДДС).

Липсата на изпълнение на паричното задължение на наемателя обосновава интерес на наемодателя за претендиране на уговорената в договора за наем неустойка за забавено плащане в размер на 0,5 % на ден - за всеки просрочен ден (чл.23 от договор за наем от 15.01.2018 г).

Моли съда да постанови решение с което да осъди ответното търговско дружество да му заплати следните суми: 5449.49 лв., представляваща сбор от неплатени наемни вноски с включен ДДС за периода от 04.2019 г до 30.11.2019 г и задължения за консумативи (електрическа енергия) за същия период; Неустойка за забавено изпълнение на парично задължение - до датата на депозиране на тази искова молба, по 0,5 % на ден върху всяка падежирала сума, в общ размер на 4805.14 лв. , съгласно представено изчисление от ищеца - към исковата молба, Законна лихва върху главницата - от предявяване на исковата молба до датата на изпълнение, както и разноските за водене на исковия процес включващи: държавни такси, платени депозити за допуснати от съда експертизи, адвокатско възнаграждение, разходи за осъществяване на процесуалното представителство. В съдебно заседание процесуалният му представител поддържа исковете.

С отговора ответното дружество оспорва исковете по основание и размери. Твърди, че след изтичане срока на договора, в обекта са извършвани дейности от служители на ответника по поръчка на ищеца, поради което не дължи наем. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа отговора.  

Съдът, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, и това се доказва от приложените писмени доказателства копие от договор за наем/15.01.2018 г., копие от приемо-предавателен протокол/15.01.2018 г. че на 15.01.2018г. са подписали договор за наем на Обект – части (350 кв.м.) от сграда с идентификатор 73626.504.742.1,   цялата с площ от 874 кв.м., находяща се в гр. Търговище и административен адрес: гр. Търговище, Индустриална зона;  Срокът на договора е от 15.01.2018г. до 31.12.2018 г.  Договорената наемна цена е 525 лв. месечно без включен ДДС. Задълженията за направени консумативни разходи за имота се включват във фактурата за дължим наем за съответния месец съгласно чл.6 от договора.

Във връзка с договора са представени и копия от фактури № **********/01.04.2019г.,фактура № **********/02.05.2019г., № **********/03.06.2019г., № **********/01.07.2019г., № **********/01.08.2019г., № **********/01.09.2019г., №**********/01.10.2019г., № **********/01.11.2019г. и № **********/01.12.2019г., копие от справка за задължения по договор за заем от 15.01.2018г.

С покана за плащане от 23.11.2019г. ищецът е прекратил едностранно договора, считано от 08.12.2019г. и е поканил ответното дружество да освободи обекта, като заплати и дължимите суми по него – наем в размер на 5435.10лв. и 3565.59лв. лихва за забава, към дата 30.11.2019г.

От заключението на назначената по делото ССчЕ, приета без възражения от съда и страните  се установи, че представените по делото фактури са осчетоводени от ответното дружество с изключение на фактура №3318/01.12.2019г. за сумата от 14.39лв. Също така фактура №3315/01.11.2019г. е осчетоводена, но само сумата на дан.основа от 541.58лв., а сумата на ДДС по фактурата в размер на 108.32лв.  не е отразено.

Размерът на претендираната неустойка по договора е 4805.18лв./четири хиляди осемстотин и пет 0.18/лева, дадена в табличен вид, изчислена като сбор от дните на забава по всяка една фактура и начина на изчисление на размера на неустойката от 0.5% на ден върху всяка падежирала сума по фактура, съгласно в чл.23 от Договора.

По делото като свидетел е разпитан св.Бончо Владев – брат на управителя на „ПОЛИМЕТАЛПРОЕКТСТРОЙ“ ЕООД. Заяви, че наетият Обект е ползван до м.януари  2019 година. Договора изтекъл е те заявили на ищеца, че в с.Дралфа са купили база и ще се местят. Обяснили им, че договора се подновявал автоматично и трябва да плащат наем до изтичане на договора. Те изнесли всичко от базата, като лично той организирал изнасянето. Останали в този обект, защото вършили различни видове услуги на ищеца - правили ел.стълбове, врати. Вършили негова работа. Когато получили поканата за плащане, установили, че ищеца им е издавал електронни фактури всеки месец, които са били осчетоводявани от тях. Твърди, че са предали ключовете, през месец януари 2019 година, но нямат доказателства за това. Склада ползвали от време на време, когато ищецът ги повикал, за да му правят  заготовките.

            Съдът не кредитира показанията на разпитания свидетел, като счита, че той е заинтересован от изхода на спора, предвид факто, че е брат на управителя на ответното дружество.

  При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните изводи:

Съгласно чл.228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му плати определена цена. Според чл.232, ал.2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.

С оглед събраните по делото доказателства, между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по договор за наем, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника за временно ползване описаното в договора помещение, а ответникът се е задължил да заплаща месечна наемна цена в размер 525 лв. без ДДС.  В договора е предвидено, че вещта се предава с протокол и такъв е приложен по делото от дата 15.01.2018г.

Срокът на договора е бил до 31.12.2018г., като след тази дата, няма доказателства да е прекратен. Ответника е продължил да ползва обекта, макар и инцидентно, като едва с покана от 23.11.2019г. ищецът едностранно е уведомил ответника, че прекратява договора, считано от 08.12.2019г.   

Възраженията на ответника, че е ползвал обекта, само във връзка с изпълнявани поръчани на ищеца и не дължи наем за претендиралия период са неоснователни. В съдебната практика се приема, че фактическото държане на наетата вещ, целите, начина и други обстоятелства във връзка с ползването биха имали значение относно правото на наемателя да прекрати или развали договора, но са ирелевантни за отговорността му за заплащане на наемната цена, ако облигационното отношение не е прекратено. Наемателят дължи заплащане на наемната цена за наетия недвижим имот дори ако фактически не го е ползвал, за периода, в който наемният договор не е бил прекратен на основания, посочени в договора, или уредени от закона – в този смисъл Решение №97/23.07.2013г. по т.д.№73/2012г. на ВКС, І т.о.

По делото е установено, че за дължимите по обсъждания договор наемни вноски в периода 01.04.2019г.– 30.11.2019г., ищецът е издал 9 данъчни фактури, от които ответното дружество е осчетоводило 8, като общото му задължение по тях съгласно ССчЕ възлиза в размер на 5326.78лв.

Съгласно трайната практика на ВКС, отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. С оглед на това настоящият съдебен състав приема, че фактурираните от ищеца с 8 данъчни фактури наемни вноски са дължими от ответника-наемател, който следва да ги заплати, в размера установен от вещото лице.

 В съдебната практиката се приема, че не е забранена възможността договорът за наем да се оформи и като фактура. В случаите, когато страните са оформили наема, чрез съставена за целта фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него права и задължения. Дори отсъствието на изискуеми от Закона за счетоводството реквизити във фактурата не е основание за отричане на облигационното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на договора, преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото. В този смисъл е задължителната съдебна практика относно доказателствената сила на фактурите е обобщена в Решение № 252 от 3.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1067/2011 г., II т. о., ТК, в което се казва : „Фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба на движими вещи, респ. за наети вещи ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на техните представители, време и място на сключване на договора. Дори фактурата да не съдържа всички предвидени в Закона за счетоводството реквизити, в т. ч. и подпис на купувача, или да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по делото, включително с извънсъдебното признание на оспорващата страна, за каквото следва да се счита частичното плащане по фактурата, вписването й в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит.”

Фактурите са осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества и са отразени в дневниците за продажби и покупки. Безспорно фактурата представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на ГПК, удостоверяващ само материализираното в нея изявление и взета самостоятелно, не доказва наличието и параметрите на облигационна връзка и не е основание за плащане, но в случая  наличието на тази връзка е доказано от всички събрани доказателства по делото.

Претенцията за заплащане на неустойка по договора също е основателна и доказана предвид изложените по-горе изводи и следва да се уважи в размер на 4805.14 лв. както е претендирана от ищеца.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК и с оглед заявената претенция, ищецът има право на разноски, чийто размер е 2097.62лв. и включва: 410.19лв. внесена държавна такса; 1440лв. адвокатски хонорар, 97.62лв. разходи за транспорт и 150лв. възнаграждение за вещо лице по назначената ССчЕ. Съразмерно уважените искове, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от  2073лв. съразмерно на уважената част от исковете.

Ответникът има право на разноски по чл.78, ал.3 от ГПК, съразмерно отхвърлената част от исковете в размер на 12 лв.

Пред прихващане на двете задължения, до размерът на по-малкото от тях на осн. чл.103 от ЗЗД, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 2061лв. разноски по компенсация.

            Водим от горното съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА „Полиметалпроектстрой“ ЕООД гр.Търговище, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Средна гора“ № 2, ет.1, представлявано от управителя Христо Георгиев Ковачев да заплати на „Зора 2000” ООД гр.Търговище, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, индустриална зона, представлявано от Калин Иванов Шекеров, действащ чрез АД“Георгиева и Д.“***, следните суми: сумата от 5326.78лв., представляваща неплатени наемни вноски с включен ДДС за периода от 04.2019г. до 30.11.2019г. и задължения за консумативи ( ел.енергия) за същия период, включени в издадени фактури № **********/01.04.2019г.,фактура № **********/02.05.2019г., № **********/03.06.2019г., № **********/01.07.2019г., № **********/01.08.2019г., № **********/01.09.2019г., №**********/01.10.2019г. и № **********/01.11.2019г., на осн. чл.288 от ТЗ във вр. с чл.232 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД като в останалата част и до пълният претендиран размер от 5449.49лв. отхвърля иска като неоснователен; сумата от 4805.14лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на парично задължение в размер на по 05.% на ден върху всяка падежирала сума, за периода 09.04.2019г. до 15.01.2020г., на осн. чл.92 от ЗЗД във вр. с чл.23 от договор за наем от 15.01.2018г.; както и сумата от 2061лв, разноски по компенсация.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Търговищки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.

УКАЗВА на ответника, че сумите могат да бъдат изплатени на ищеца по посочена в исковата молба б. сметка.

 

 

            РАЙОНЕН  СЪДИЯ :