О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е №
Гр. Сливен, 23.03.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в закрито
заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
Като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 80/2020 г. година по описа на съда, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано
по жалба от „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, със седалище и адрес
на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември“ № 27 срещу отказ на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ – гр. Пловдив, формиран по искане до Министъра на финансите да се издаде
разрешение по чл. 185 от ДОПК за разсрочване на задължения за такси за водовземане, установени с АУПДВ № 59/18.08.2017 г., издаден
от Директора на БДИБР. В жалбата се твърди, че с цитирания АУПДВ били
установени публични задължения в размер на: главница от 459 581,52 лв. и
лихва в размер на 156 213,56 лева. Твърди се, че с искане вх. №
Ф2-14-84/08.11.2019 г. дружеството е поискало от компетентния орган Министъра
на финансите на основание чл. 184 ал. 2 от ДОПК да разреши разсрочване на
задълженията по АУПДВ.
При преценка допустимостта
на жалбата, във връзка с относимата и приложима правна
регламентация, настоящият състав на Административен съд Сливен съобрази
следното от фактическа и правна страна:
На 18.08.2017 г. директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ издал АУПДВ № 59 по отношение на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“
ООД за задължения за такси за водовземане от подземни
води с Разрешително № 0707/12.12.2001 г. за периода
01.01.2010 г. – 31.12.2016 г., както следва: главница
в размер на 459 581,52 лв. и лихва за периода на забава в размер на
159 164,01 лв. По жалба на дружеството било образувано адм.д.
№ 384/2017 г. по описа на Административен съд Сливен, който с Решение №
214/02.01.2019 г. отменил акта в частта, с която е определена лихва за забава в
размер на 2 950,47 лв. и отхвърлил жалбата в останалата част, а именно: за
главница от 459 581,52 лв. и лихва от 156 213,54 лв. Това решение било
обжалвано пред Върховен административен съд в неговата отхвърлителна
част и оставено в сила с Решение № 9032/13.06.2019 г., постановено от ВАС по адм.д. № 3137/2019 г.
На 20.12.2019 г. с вх. № Ф2-14-84
дружеството подало Искане до Министъра на финансите за разсрочване на публични
вземания на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, по което искане до
момента на подаване на настоящата жалба не получило отговор.
Отсрочването и разсрочването на
публични задължения е регламентирано в Глава двадесет и втора на ДОПК, като
съгласно чл. 187 ал. 1 от същия кодекс, отказът може да се обжалва в 14-дневен
срок от връчването му чрез органа, който го е издал пред: т. 1 административния
съд по постоянния адрес или седалището на длъжника; т. 2. Върховния
административен съд в случаите, когато отказът е издаден от министър или
ръководител на администрация, непосредствено подчинена на Министерския съвет;
т. 3. административния съд по местонахождението на органа по чл. 184, ал. 2
извън случаите по т. 2. Съгласно разпоредбата на чл. 184 ал. 1 т. 3 от ДОПК, т.
1. териториалния директор - за задължения за данъци, с изключение на акциз и
задължителни осигурителни вноски общо в размер до 100 000 лв. и при условие, че
отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на издаване на
разрешението; разрешението за разсрочване на вземания
за задължителни осигурителни вноски до 10 000 лв. се издава след получаване на
писмено съгласие от ръководителя на компетентното териториално поделение на
Националния осигурителен институт, а за разсрочване на вземания от 10 001 до
100 000 лв. - от управителя на Националния осигурителен институт; т. 2.
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите - за задължения за
данъци, с изключение на акциз или задължителни осигурителни вноски общо в
размер от 100 001 до 300 000 лв. или ако се иска отсрочване или разсрочване за
срок до две години от датата на издаване на разрешението; разрешението
за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след
получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен
институт; т. 3. министъра на финансите - за задължения за данъци или задължителни
осигурителни вноски общо в размер над 300 000 лв. или ако се иска отсрочване
или разсрочване за повече от две години от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни
осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния
съвет на Националния осигурителен институт. В настоящия случай установените с процесния акт публични задължения са в размер на: главница
от 459 581,52 лв. и лихва от 156 213,54 лв., което налага извода, че материално
компетентен да се произнесе по искането за отсрочване или разсрочване на същото
е министърът на финансите. Съобразно
цитираната по – горе процесуална норма на чл. 187 ал. 1 т. 2 от ДОПК, отказът
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБългария.
При това фактическо и правно положение, съдебният състав счита, че настоящият
правен спор не му е подсъден,
съобразно нормативно установената родова подсъдност, което налага производството пред Административен съд Сливен да
се прекрати и да се изпрати
на надлежния, родово компетентен съд – Върховен
административен съд.
Водим от изложените
съображения и на основание чр. 187 ал. 1 т. 2 от ДОПК
и § 2 от ДР на ДОПК, във вр. с чл. 135 ал. 2 от АПК,
във вр. с чл. 132 ал. 2 т. 2 от АПК, Административен съд Сливен
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември“ № 27 срещу
отказ на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ – гр. Пловдив, формиран по искане до Министъра на финансите да се издаде
разрешение по чл. 185 от ДОПК за разсрочване на задължения за такси за водовземане, установени с АУПДВ № 59/18.08.2017 г., издаден
от Директора на БДИБР.
ПРЕКРАТЯВА производството
по административно дело № 80/2020 година по описа на Административен съд Сливен,
поради неподсъдност на правния спор.
Изпраща делото на
родово компетентния съд – Върховен административен съд.
Препис от
настоящото определение да се изпрати за сведение на жалбоподателя.
Административен съдия: