Решение по дело №986/2023 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 400
Дата: 10 ноември 2023 г.
Съдия: Маргарита Алексиева
Дело: 20231510200986
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 400
гр. Дупница, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Маргарита Алексиева
при участието на секретаря Деа Д. Иванова
като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Административно
наказателно дело № 20231510200986 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 003607 от 07.07.2023 г., издадено от и.д.
Директор на регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград, при Комисията за защита на потребителите (КЗП) – София, упълномощен със
заповед № 670/06.07.2023 г. на Председателя на КЗП, на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД
КО“ КД, със седалище: с. Равно поле, общ. Елин Пелин, обл. София, ул. „3-ти март“ № 1, с
ЕИК *********, представлявано от ,,ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителите М. Е. Д-Д. и Л. М .Х., на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и
чл. 233, ал. 2 от ЗЗП, по реда на чл. 210а от ЗЗП е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 25 000 лева, за нарушение на чл. 68д, ал. 1, пр. 1, вр. с
чл. 68г, ал. 4 вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
В подадената пространна жалба се твърди, че издаденото НП е неправилно,
незаконосъобразно и недоказано. Сочи се, че липсва извършено нарушение. Твърди се
алтернативно, че е налице маловажен случай. Иска се отмяна на обжалваното НП. В съдебно
заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв. Г., който поддържайки
аргументите в жалбата и развивайки допълнителни такива, иска от съда да отмени
процесното наказателно постановление. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна се представлява в съдебното заседание от редовно упълномощен
представител - юрк. Д.. Същият иска от съда да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
1
гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.03.2023 г., във връзка с изпълнение на план-програмата за контролна дейност
на КЗП съвместно с НАП и БАБХ през м. март 2023 г. инспектори на Регионална дирекция
София при КЗП – актосъставителя К. Шереметиева и свидетеля Н. К., извършили проверка
по спазване изискванията на Закона за защита на потребителите в търговски обект: магазин
,,Лидл 178“, находящ се в гр. Дупница, ул. ,,Страхил войвода“ № 17, стопанисван от ,,Лидл
България ЕООД енд Ко“ КД с ЕИК ********* с адрес: с. Равно поле, ул. ,,Трети март“ № 1.
По време на проверката били извършени контролни измервания на произволно
избрани и предварително опаковани стоки на които имало поставени етикети от
производителя с предварително посочени цени и грамаж-тегло за цялата опаковка, като на
самия щанд имало поставени етикети от търговеца съдържащи идентична информация за
цена и грамаж на тези стоки. При направените измервания на контролната везна в самия
обект са констатирани съществени разлики между обявения на етикета грамаж /килограм/ и
реалния при измерването: лук, произход Полша в мрежа с посочено тегло 5,00 кг, като при
направеното контролно измерване е установена разлика в грамажа съответно: 4,828 кг, 4,770
кг.; Мити картофи произход България в мрежа с посочено тегло 2,50 кг, като при
направеното контролно измерване е установена разлика в грамажа съответно: 2,411 кг, 2,406
кг, 2,397 кг; картофи произход България в мрежа с посочено тегло 2,50 кг, като при
направеното контролно измерване е установена разлика в грамажа съответно: 2,461 кг, 2,459
кг, 2,346 кг, 2,409 кг, 2,463 кг.
Плащането на каса за гореописаните стоки става чрез баркода на етикета на стоките,
т.е. потребителят заплаща за обявените чрез етикета килограми, а стоките не се измерват, за
да заплати реалните килограми на предварително опакованите стоки.
За констатациите от проверката в присъствието на представител на търговското
дружество бил съставен констативен протокол № К-2759000/27.03.2023 г., който е подписан
от присъствалите на проверката лица, като е връчен препис от същия на търговското
дружество, чрез неговия служител С. С. – мениджър филиал. На дружеството жалбоподател
била изпратена по-късно и връчена на ръка в обекта на негов представител, на дата
15.06.2023 г. покана за явяване на законен представител или пълномощник на дружеството
на дата 23.06.2023 г. за съставяне на АУАН, съгласно КП № К-2759000/27.03.2023 г. На
23.06.2023 г. бил съставен въз основа на същия констативен протокол АУАН с №
003607/23.06.2023 г., който бил връчен срещу подпис на дата 26.06.2023 г. на лицето С. С.,
мениджър филиал. Въз основа на този АУАН с № 003607/23.06.2023 г. било издадено и
обжалваното НП № 003607 от 07.07.2023 г., издадено от и.д. Директор на регионална
дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, при Комисията
за защита на потребителите (КЗП) – София, упълномощен със заповед № 670/06.07.2023 г.
на Председателя на КЗП, с което на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, със седалище:
с. Равно поле, общ. Елин Пелин, обл. София, ул. „3-ти март“ № 1, с ЕИК *********,
представлявано от управителите, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от ЗЗП,
по реда на чл. 210а от ЗЗП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
2
размер на 25 000 лева, за нарушение на чл. 68д, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 68г, ал. 4 вр. с чл. 68в от
ЗЗП.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на
св. Ш. и К., от събраните по делото множество писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй
като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по
начина, възприет от съда. Относно заявеното от свидетелите Ш. и К. – служители на КЗП
същите логично, последователно и непротиворечиво излагат лично възприетите и служебно
установени от тях факти и обстоятелства. Същите добросъвестно споделят обстоятелствата
и мястото на съставяне на процесния АУАН, вкл. относно отсъствието на представител на
дружеството-жалбоподател. Казаното от тях съвпада с отразеното в приложените писмени
доказателства, част от които съставени и подписани от тях при проверката.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Не е оспорено по делото, а и от приложените по делото Заповеди № 333 ЛС/
22.04.2015 г. и 670/6.07.2023 г. се установяват компетентността на актосъставителя и на
административнонаказващия орган. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
нарушени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН е съставен на 23.06.2023 г., а НП - на
07.07.2023 г. При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН,
така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатто нарушение и
нарушените правни норми. Изключително подробно са описани обстоятелствата, при които е
допуснато нарушението, както и извършените действия на контролните органи по неговото
установяване. Коректно е индивидуализирана в АУАН и НП и датата на извършване на
нарушението. На 27.03.2023 г. е извършена проверка по спазване на изискванията на Закона
за защита на потребителите, като нарушението е установено чрез контролна покупка.
Респективно 27.03.2023 г. правилно е отразена в НП като дата на откриване на нарушението
и нарушителя. Не е допуснат процесуален порок и при предявяване на съставомерните
факти на нарушителя. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя и същият е надлежно
връчен на С. С. – на длъжност ,,мениджър филиал“ по реда на чл. 233, ал. 4 от ЗЗП.
При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен и
материалния закон. Разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП въвежда императивна забрана на всички
нелоялни търговски практики. В чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП е дадена дефиниция на общия състав
на нелоялната търговска практика, а именно всяка търговска практика, от страна на
търговец към потребител, която противоречи на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност и която променя или е възможно да промени съществено
икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена,
или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към
определена група потребители. От дадената дефиниция е видно, че общият състав има
3
максимално широко приложно поле. Той ще бъде приложим във всички случаи, когато се
констатира кумулативното наличие на критериите заложени в него:
- поведението на търговеца да противоречи на изискването за добросъвестност или
професионална компетентност;
- поведението на търговеца да променя или да е възможно да промени съществено
пазарното поведение на средния потребител, към когото е насочено.
При общия състав на нелоялната търговска практика са без значение конкретните
действия на търговеца. Деянието му винаги ще бъде съставомерно при кумулативното
наличие на посочените критерии. В чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д-68к ЗЗП са уредени
специалните състави на нелоялна търговска практика. Разликата между специалните и
общия състав на нелоялната търговска практика е, че за съставомерността на специалните
състави е достатъчно да се констатира наличието на юридическите факти, включени в
диспозицията на конкретния специален състав. Тук не е необходимо поведението на
търговеца да се преценява от гледна точка на критериите, въведени за общия състав, а
именно добросъвестност, професионална компетентност и възможна промяна в пазарното
поведение. Тази преценка е направена от законодателя и в този смисъл практиките,
покриващи фактическите признаци на специалните състави са ex lege нелоялни по смисъла
на общия състав на чл. 68в от ЗЗП. Тоест при наличие на признаците на някой от
специалните състави, деецът извършва нарушение и на общия състав на нелоялната
търговска практика по смисъла на чл. 68в от ЗЗП и може да бъде санкциониран по реда на
чл. 210а от ЗЗП за неговото нарушаване. В този изричен смисъл е трайната практика на
ВАС- Решение № 3515 от 09.03.2020 г. по адм. д. № 4378/2019 на ВАС, Решение № 547 от
14.01.2019 г. по адм. д. № 13956/2017 на ВАС, Решение № 6358 от 01.06.2015 г. по адм. д. №
7825/2014 на ВАС, Решение № 1221 от 27.01.2020 г. по адм. д. № 2156/2019 на ВАС.
В чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП изрично е посочено, че нелоялни са и заблуждаващите и
агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к. Легална дефиниция на понятието
заблуждаваща търговска практика е дадена в нормата на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, в която е
посочено, че такава е налице, когато съдържа невярна информация и следователно е
подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне,
заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако
представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени
в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско
решение, което той не би взел без използването на търговската практика.
В процесния случай е налице точно такава заблуждаваща практика по смисъла на чл.
68д, ал. 1 от ЗЗП, при която търговецът предоставя на потребителя невярна информация
относно едно от обстоятелствата, посочени в чл. 68д, ал. 2 от ЗЗП, а именно относно теглото
на обявените за предлагане и продажба стока – лук, мити картофи, картофи, доколкото при
направените измервания са констатирани разлики между обявения на етикета грамаж
/килограм/ и реалния при измерването. Безспорно е, че информацията предоставяна чрез
етикетите е насочена към потребителите, за взимане на решение за покупка въз основа на
4
възприетото по отношение на цени и тегло на предварително опаковани стоки. При
закупуването им, потребителят очаква, че след заплащане реално закупува стоки с тегло и
цена обявени чрез етикета, а в действителност получава по-малко от обявената стока за
съответната цена и предоставяната от него информация относно теглото е невярна.
Използваната от търговеца заблуждаваща нелоялна търговска практика е от естество да
промени икономическото поведение на потребителя, тоест същият да бъде примамен да
вземе търговско решение да закупи стоката, което при други обстоятелства не би взел. По
изложените съображения съвсем законосъобразно търговецът е санкциониран по реда на чл.
210а от ЗЗП за извършено от него нарушение на чл. 68в от ЗЗП вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП,
доколкото, както вече се спомена, извършеното от него може да се субсумира, както под
общия състав на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68 от ЗЗП, така и под
специалния състав на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, а от друга страна по силата на изричната норма
на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, ако търговецът е осъществил специален състав на нелоялна
търговска практика, той винаги е реализирал и общия състав.
Възраженията относно правната квалификация на деянието съдът намира за изцяло
неоснователни. Както в АУАН, така и в НП изрично е посочен текстът въвеждащ общата
забрана за употреба на нелоялни търговски практики - чл. 68в от ЗЗП. Направена е
привръзка с нормата - дефиниция чл. 68г от ЗЗП, която урежда както общия, така и
специалните състави на нелоялните търговски практики. Изрично е подчертано, че се
повдига обвинение за първата от алтернативно предвидените заблуждаващи практики, а
именно тази по предложение първо - подвеждаща практика. В текста на АУАН и НП
словесно е описано, че заблуждаващата практика се отнася именно до теглото на стоката,
като нещо повече, изрично и подробно е описано в какво се състои подвеждането на
потребителя. От горното е видно, че деецът е бил изцяло наясно с правните рамки на
повдигнатото му административно обвинение и не може да се говори за каквото и да било
накърняване на правото му на защита.
Нарушението не е маловажен случай. Нарушението на чл. 68д, ал. 1, пр. 1, вр. с чл.
68г, ал. 4 вр. с чл. 68в от ЗЗП е такова на формално извършване. В закона не е предвиден
като елемент от състава на деянието вредоносен резултат, който е основен при преценката за
обществената опасност. От друга страна, не са представени доказателства, които да
установяват обстоятелства обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи.
Предвид това нарушението не може да бъде прието за маловажен случай.
Предвид констатираните при измерването несъществени разлики между обявения на
етикет грамаж /килограм/ и реалния при измерването и липсата на установени предходни
нарушения на ЗЗП, следва наказанието да се намали до минималния предвиден в закона - 1
000 лева, като в този смисъл следва да се измени процесното наказателно постановление.
По разноските:
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител юрк. Д. претендира
5
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита, че следва на основание чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на Комисия за защита на потребителите гр. София да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ
/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая
за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. С оглед обема на събраните по делото
доказателства и обстоятелството, че делото беше разгледано в едно открито съдебно
заседание, на което юрисконсулт Димитров се яви и пледира по същество на спора, съдът
счита, че следва да присъди възнаграждение за юрисконсулт Димитров в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 7, т. 2, пр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 003607 от 07.07.2023 г., издадено от и.д.
Директор на регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград, при Комисията за защита на потребителите (КЗП) – София, упълномощен със
заповед № 670/06.07.2023 г. на Председателя на КЗП, с което на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД
ЕНД КО“ КД, със седалище: с. Равно поле, общ. Елин Пелин, обл. София, ул. „3-ти март“ №
1, с ЕИК *********, представлявано от представлявано от ,,ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителите М. Е. Д-Д. и Л. М .Х., на основание чл. 83, ал. 1
от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от ЗЗП, по реда на чл. 210а от ЗЗП е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 25 000 лв. за нарушение на чл. 68д, ал. 1, пр.
1, вр. с чл. 68г, ал. 4 вр. с чл. 68в от ЗЗП, като НАМАЛЯВА размера на наложеното
наказание от 25 000 лв. на 1 000 лв.
ОСЪЖДА „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, със седалище: с. Равно поле,
общ. Елин Пелин, обл. София, ул. „3-ти март“ № 1, с ЕИК ********* представлявано от
,,ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителите М. Е. Д-Д. и
Л. М .Х., да заплати в полза на Комисия за защита на потребителите гр. София
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6