Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260663, гр. Пловдив, 07.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 22.10.2020г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при
секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4503/2020г. по
описа на ПРС, VІ н.с., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
36-0000385/06.07.2020г. на
Началникa на Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.Пловдив, с което на Д.И.И., ЕГН: ********** са наложени следните административни
наказания: на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/ - ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лв. за
нарушение на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр - ГЛОБА в размер
на 2000 /две хиляди/ лв. за нарушение на чл.31, ал.1, т.2 от Наредба № 34 от
06.12.1999г. на МТ, на основание чл.93, ал.2 от ЗАвПр
- ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лв. за нарушение на чл.31, ал.1, т.6 от
Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр - ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лв. за
нарушение на чл.31, ал.1, т.8 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, на
основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр - ГЛОБА в размер на
200 /двеста/ лв. за нарушение на чл.40, изр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г.
на МТ.
Жалбоподателят, по съображения,
изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно
заседание.
Въззиваемата
страна – РД
„Автомобилна администрация“ – Пловдив не изпраща представител. В писмено
становище до съда, чрез представителя си, моли съда да потвърди процесното наказателно постановление.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което
е допустима, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На 12.06.2020г. в гр. Пловдив се провеждала специализирана полицейска
операция за проверка на таксиметрови превози, в която участвал и свидетелят С.Г.С.
– ***** при сектор „Пътна полиция” ОД на МВР-Пловдив. Така около 15:20 часа в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис
III” № 56, бил проверен таксиметров автомобил
„Шевролет Нубира“ с рег. № ***** собственост
на Н.С.М., с водач -
жалбоподателят Д.И.И., ЕГН **********. При самата
проверка проверяващите констатирали, че И. не представил следните документи:
валидно разрешение за извършване на таксиметров превоз, удостоверение „водач на
лек таксиметров автомобил”, удостоверение за психологическа годност, прономерован кочан с фактури. Същият не бил попълнил
пътната си книжка – нямало вписана дата на започване на работата.
След направена справка в база данни на ИА „Автомобилна администрация”, било
установено, че жалбоподателят И. не
притежава удостоверение за „водач на лек таксиметров автомобил”, а от справка
от протокол № 2360 от 05.12.2019г., относно изпит за придобити категории – било
отразено „неиздържал”, а от такава в регистър за психологическа годност – било
посочено, че водачът притежава валидно удостоверение до 13.03.2021г.
За тези обстоятелства свид. С. съставил АУАН бланков № 714164 от 12.06.2020 г. за
извършени от жалбоподателя нарушение на
чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, на чл.31, ал.1, т.2 от
Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, на чл.31, ал.1, т.6 от Наредба № 34 от
06.12.1999г. на МТ, на чл.31, ал.1, т.8 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ
/затова, че не носи процесните документи/ на чл.40,
изр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ /затова, че не е попълнил редовно и
точно пътната книжка/. Актът бил съставил в присъствието на жалбоподателя,
който след предявяването му го подписал с възражението, че не носи в момента процесните документи.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили
писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП, връчено на наказаното
лице на 09.07.2020 г.
В хода на съдебното следствие в
качеството на свидетел беше разпитан актосъставителят
С.Г.С., който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации.
Свидетелят обяснява, че нарушителят не представил документите, описани в акта.
Последният, подписан от свидетел, бил съставен в присъствието на нарушителя,
който се запознал с акта и получил екземпляр от него.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел като логични и последователни, кореспондиращи с останалите
доказателства по делото и дотолкова, доколкото служат за установяване на
обективната истина.
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Действително на процесната дата и място,
жалбоподателят е управлявал таксиметров автомобил „Шевролет Нубира“
с рег. № ***** извършвайки таксиметров превоз, като не се ангажираха
доказателства, които да оборят тези обстоятелства. Напротив, жалбоподателят се
е запознал с АУАН, с вменените му нарушения за неизпълнение на задължения,
свързани с документи, засягащи именно
таксиметров превоз и е възразил единствено с довода, че към момента на
проверката не ги носи. Ето защо неоснователно е наведеното в тази посока от
жалбоподателя възражение, че към процесното време и
място не бил извършвал таксиметров превоз, като сочените твърдения целят
единствено освобождаване от отговорност.
За нарушенията по пункт 1 и 2 от НП /съответно по чл. 31, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ/.
В случая е
ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя по норми, които очертават на водача, извършващ таксиметров превоз
задължение за носене съответно на:
валидно разрешение за извършване на таксиметров превоз, удостоверение за „водач
на лек таксиметров автомобил” – т.е. задължението е за носене по време на
превоза на тези документи, на иначе съществуващи в правния ми документи. След
извършената справка в база данни на ИА „Автомобилна администрация” всъщност се
установява, че жалбоподателят И. въобще не притежава Удостоверение за водач на
лек таксиметров автомобил, а от справка от протокол № 2360 от 05.12.2019г.
изпит за придобити категории, лицето е „неиздържал”. Видно от представеното по
делото разрешение за извършване на таксиметров превоз, същото, по отношение на процесния автомобил е с дата: 01.01.2020г.,
валидно до 31.03.2020г., а датата на нарушенията е 12.06.2020г. Т.е. процесните документи въобще не са издавани/ с изтекъл срок.
Същевременно, относно двете вменени нарушения са наложени наказания по чл. 93, ал.1 ЗАвтП, приложим при
непритежаване на даден документ въобще.
Т.е. с нарушените разпоредби и със санкционната такава са посочени различни
нарушения, в първия случай – неносене на издаден документ по време на превоза,
а във втория извършване на превоза без изобщо да е издаван съответният
документ, което създава недопустимо противоречие и съществено засяга правото на
защита на жалбоподателя кои са вменените му нарушения и съответстващите им
наказания.
По отношение на нарушението по пункт 4 от НП / чл.31, ал.1,т.8 от Наредба №
34 от 06.12.1999г. на МТ:
Действително на процесната дата и място,
жалбоподателят като водач на таксиметров автомобил „Шевролет Нубира“ с рег. *****не е носил удостоверение за
психологическа годност. Видно от справка в регистър за психологическа годност,
водачът притежава такова удостоверение и то именно за таксиметров превоз с
валидност до 13.03.2021г., но очевидно не го е носил по време на проверката,
заради което и не го е представил. Всъщност жалбоподателят не оспорва този
факт. В този смисъл правилно е било квалифицирано установеното нарушение под
материалната норма на чл. 31, ал.1, т.8
от Наредба № 34/06.12.1999 на МТ.
Неправилно е приложена, обаче, санкционната норма на чл. 93, ал.1, т.1
ЗАвтП, доколкото същата се отнася до хипотеза, в която жалбоподателят въобще не
притежава съответния документ или защото такъв въобще не му е издаден или
защото такъв е издаден, но е с изтекъл срок на валидност. Неносенето
на даден документ /който иначе може да се притежава и да е валиден, както в
случая/ по смисъла на чл. 31 от Наредбата е
нарушение, чието наказание се налага по друг ред и е съвсем различно от
нарушението за непритежаване на съответния документ.
Коментираните допуснати нарушения
на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП са
съществени и пряко рефлектират върху правото на защита на жалбодателя
и създават неяснота за какво негово поведение е санкциониран и съответно ли е
наложеното му наказание на вмененото нарушение, поради допуснатите противоречия
между определените материални и санкционни норми.
Предвид изложените по-горе съображения обжавалното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно в
пункт 1, 2 и 4.
По отношение на нарушението по пункт
3 от НП /чл.31, ал.1,т.6 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ:
Безспорно се установява вмененото нарушение с така определената правна
квалификация, изразило се в това,че наказаното лице към момента на проверката
не е носело прономерован кочан с фактури, издаден на
името на данъчно задълженото лице. Правилно по реда на чл.93, ал.2 е наложено
административно наказание по вид и размер, а именно „глоба” от 500 лв. с оглед
редакцията, обаче, към момента на деянието - 12.06.2020г. Тъй като
наказателното постановление, което е предмет на обжалване, не е влязло в
законна сила именно поради обжалването му, а междувременно е влязъл в сила
по-благоприятен закон, то съдът счита, че съобразно с нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, следва да отчете настъпилата по време на висящността
на делото законодателна промяна, която е по-благоприятна за нарушителя и в тази
връзка да постанови изменение на наказателното постановление, в тази част, като
намали наложената глоба съобразно със сега предвидения й размер от 100 лева.
По отношение на нарушение в пункт 5 от НП / чл.40, изречение 1 от Наредба №
34 от 06.12.1999г./.
По според цитираната разпоредба водачът на таксиметровия автомобил е длъжен
да попълва редовно и точно пътната книжка. В случая пътната му книжка не е била
попълнена, нямало е посочена дата на започване на работа, с което е изпълнил
състава на вмененото му нарушение. Представената впоследствие такава /редовно и
точно попълнена/ не го освобождава от отговорност. Правилно по реда на общата
санкционна норма на чл.105, ал.1 от ЗАвПр,
наказващият орган е наложил административно наказание – глоба във фиксирания в
закона размер от 200 лева, който не подлежи на ревизиране от страна на съда.
Предвид изложеното, относно пункт 5 от НП, то същото следва да бъде
потвърдено в тази част като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 36-0000385/06.07.2020г. на Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.Пловдив, В ЧАСТТА, с което на Д.И.И., ЕГН: ********** са наложени следните административни
наказания: на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/ - ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лв. за
нарушение на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр - ГЛОБА в размер
на 2000 /две хиляди/ лв. за нарушение на чл.31, ал.1, т.2 от Наредба № 34 от
06.12.1999г. на МТ, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр
- ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лв. за нарушение на чл.31, ал.1, т.8 от
Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ.
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 36-0000385/06.07.2020г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.Пловдив, В ЧАСТТА, с
което на Д.И.И., ЕГН: ********** на основание чл.93,
ал.2 от ЗАвПр е наложено административно наказание -
ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лв. за нарушение на чл.31, ал.1, т.6 от
Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, КАТО
НАМАЛЯВА размера на глобата на 100 /сто/ лева на основание чл.93, ал.2 от ЗАвПр, вр. чл.3, ал.2 от ЗАНН.
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление
№ 36-0000385/06.07.2020г. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.Пловдив, В ЧАСТТА, с
което на Д.И.И., ЕГН: **********, на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв. за
нарушение на чл.40, изр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред
Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
М.Г.