№ 225
гр. гр. Добрич , 25.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и пети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500308 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по частна жалба вх.
№260702/27.04.2021г. от ИВ. К. П. с ЕГН ********** от гр.Р., срещу определение
№260064/18.03.2021г. по гр.д.№59/2020г.на РС-Т., с което е оставена без уважение молбата
му за изменение на постановеното по делото определение №260072/29.12.2020г. в частта на
разноските, които жалбоподателят е осъден да заплати на В. Т. Т., ЕЛ. Т. Т. и СВ. К. Д..
Излагат се доводи за недоказаност на разноските по причина ,че в договорите за правна
помощ липсвали номер, дата и място , а предмета не бил конкретизиран, поради което не
могат да се приемат като разписка за извършеното плащане, като се позовава на решение
№175 от 26.01.2017г. по нохд№783/2016г.на ВКС, и прекомерност на същите съгласно чл.7,
ал.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и обема на защитата.
Ответната страна не е изразила становище.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството по гр.д.№59/2020г. на РС-Т. е образувано по искова молбата вх.
№493/14.02.2020г., уточнена с молба вх.№1353/20.07.2020г.на ИВ. К. П., с която срещу
С.В.П., ЕЛ. Т. Т., В. Т. Т., Г.Х.Г., М.С.Д. И.А.А., Д.Т.Г., Р.П.С., В.П.В., Р.П.П. и СВ. К. Д., е
предявен иск за делба на земеделска земя- ПИ №111014 с площ от 50дка, находящ се в
землището на с. П.С., общ.Т..
Предприети са действия по връчване на препис от исковата молба и приложенията на
1
ответниците, като на ответника Е.Т. книжата са връчени на 06.08.2020г. на В.Т. на
07.08.2020г. по отношение на С.Д. надлежно връчване на книжа не е осъществено. От името
на трите ответници е депозиран писмен отговор на исковата молба с вх.№01.09.2020г., от
упълномощения от тях адв.Д.А.. Към отговора са приложени договори за правна помощ и
пълномощни.
Подадена е от ищеца молба вх.№260801/16.12.2020г., с която заявява, че се отказва от иска.
Преди произнасянето на съда по молбата, с последваща молба вх.№260834/18.12.2020г.
ищецът И.П. е оттеглил заявения отказ и е заявил, че оттегля иска за делба.
С определение №260072/29.12.2020г. производството по делото е прекратено поради
оттегляне на иска за делба като ищецът е осъден да заплати на ответниците ЕЛ. Т. Т., В. Т.
Т. и СВ. К. Д. съдебно-деловодни разноски в размер на по 600лева адвокатско
възнаграждение.
Определението за прекратяване е връчено на ищеца на 01.02.2020г. не е обжалвано от него,
влязло е в сила на 09.02.2020г. С молба вх.№260337/11.02.2021г., изпратена по куриер на
08.02.2020г., т.е. в последния ден от срока за обжалване, ищецът е поискал по реда и в срока
по чл.248 от ГПК изменение на този съдебен акт в частта на разноските , с доводи за
недоказаност и прекомерност на същите. Инициираното производство по чл.248 от ГПК е
приключило с обжалваното определение №260064/18.03.2021г., с което е оставена без
уважение молбата на ищеца за изменение на постановеното по делото определение
№260072/29.12.2020г. в частта на разноските, които жалбоподателят е осъден да заплати на
В. Т. Т., ЕЛ. Т. Т. и СВ. К. Д..
Принципно ответникът има право на разноски по делото независимо от изхода на спора,
доколкото не е станал причина за завеждането му /чл. 78, ал. 2 от ГПК/. Той има право на
разноски и при отхвърляне на иска изцяло или частично /чл. 78, ал. 3 ГПК/ и при
прекратяване на делото /чл. 78, ал. 4 от ГПК/. Във всеки случай обаче при решаване на
въпроса за разпределяне на отговорността за разноските, съдът съобразява причината за
отхвърляне на иска или за прекратяване на производството по него и доколко то се дължи
на новонастъпили факти, както и дали ответникът с поведението си е дал повод за
завеждането му. В тези случаи, съдът следва да изследва дали с поведението си, ответникът
е станал причина за предявяването на иска и по аналогия с разпоредбата на чл. 78, ал. 2
ГПК, да направи извода за основателността на претенцията на ответника за присъждане на
разноски, при прекратяването на иска поради оттегляне на същия от страна на ищеца.
Противното разбиране би довело до неоснователно обогатяване от страна на ответника по
делото, станал причина за предявяване на иска. В този смисъл е тълкуването, дадено от ВКС
в задължителната за съдилищата практика, обективирано в множество съдебни актове:
определение № 388 / 11.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 831/2017 г., II т. о., ТК; определение
№ 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение №
300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение №
2
626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 277 от
14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о. и други/.
В случая, делото е за делба на земеделски имот, съсобствена между страните по наследяване
от А.П.К. и правни сделки. Доколкото ответниците В. Т. Т., ЕЛ. Т. Т. и СВ. К. Д. са
наследници на Т.К.Т./така удостоверение за наследници на л.57 и сл. от делото на ТРС/,
който е отчуждил правата си в имота, основанието за прекратяване на делото е по причина
извън поведението на ответниците. Същите са заявили претенциите си за разноски с
отговора на исковата молба, към който още момент са ангажирали и доказателства за
извършването на разходи за защита по предявения срещу тях иск- договори за правна
защита и съдействие, подписани от страните по тях/клиент и адвокат/, съдържащи изявления
за плащането в брой на адвокатско възнаграждение от по 600лева всяка. Тези действия
предхождат по време действията на ответника по десезиране на съда с оттегляне на иска.
Действително приложените договори са изготвени на бланка, която не представлява бланка
от стандартен адвокатски кочан, одобрен от съответната АК в страната, която форма
покрива съдържанието на първичен счетоводен документ, тъй като съдържа всички
изискуеми реквизити по смисъла на ЗСч и служи за отчитане приходите от извършваната
адвокатска дейност, което е необходимо за нуждите на фискалната дисциплина.
Оформянето на документа в противоречие с изискванията на ЗСч може да създаде
основание за ангажиране на административна отговорност на адвоката, но не е основание за
отказ да бъдат присъдени разноските в полза на страната, която ги е направила по делото.
Законът не предвижда изискване за това в каква форма да бъде съставен договорът за
правна помощ. В случая е налице изрично отбелязване, че договореното възнаграждение е
заплатено в брой и е получено от адвоката, като са положени подписите на платеца
/клиента/ и на получателя /адвоката/. Тези обстоятелства са достатъчни, за да обосноват
извод, че в тази част на договора е налице разписка, т.е. ответниците са доказали
заплатеното от тях възнаграждение на адвоката си. В този смисъл и задължителните
указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, че
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ има характер на разписка и
е достатъчно за доказване на извършените разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на вписаната сума.
Следователно ответниците са удостоверил извършването на разходи за
първоинстанционното производство от по 600лева всеки за адвокатско възнаграждение,
възражение за прекомерност на което е своевременно заявено от ищеца с писмена молба по
чл.248 от ГПК, тъй като определението за прекратяване на производството по делото е
постановено в закрито заседание, без да е провеждано открито съдебно заседание, без да е
даван ход на устните състезания. Възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ищеца е
основателно. Касае се за защита по спор за делба на земеделски имот. Според редакцията на
чл. 7, ал. 4, изр.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минимално предвиденият размер на адвокатското възнаграждение, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба само на земеделски
3
земи възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според
правилата на ал. 2, но не по-малко от 300 лева за всяка фаза. Фактическата и правната
сложност на повдигнатия правен спор, преценена съобразно подлежащите на изследване
факти, липсата на релевирани искания и възражения от страна на ответниците, които
отричат участието си в съсобствеността поради извършено приживе разпореждане от
наследодателя им, обосноваващи усилия на защитата над обичайните, липсата на проведени
открити съдебни заседания, естеството на единственото извършено процесуално действие -
подаване на общ отговор от тримата ответници, са обстоятелства, даващи основание за
намаляването на платеното адвокатско възнаграждение от 600лева от всяка от ответниците
до минимума по чл. 7, ал. 4, изр.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения от 300лева.
В този смисъл основателни са доводите на жалбоподателя за неправилното му осъждането
за разноски в размера от по 600лева за всяка от трите ответинци. Обжалваното определение
следва да бъде отменено и постановено ново съобразно установеното.
Въпреки изхода от частното обжалване в полза на жалбоподателя разноски не се следват,
тъй като производството по чл. 248 от ГПК няма самостоятелен характер, в него само се
изменя или допълва решението/определението в частта за разноските и неговият изход не
обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан
правен спор /определение № 74/25.04.2018 г. по ч. гр. д. № 1103/2018 г., ІІ г. о., ГК на ВКС и
цитирана в последното съдебна практика/.
С оглед гореизложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №260064/18.03.2021г. по гр.д.№59/2020г.на РС-Т., с което се
отхвърля като неоснователно искането на ИВ. К. П. за изменение на постановеното по
делото определение №260072/29.12.2020г. в частта на разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ определение №260072/29.12.2020г. по гр.д.№59/2020г.на РС-Т., в частта, в която
ИВ. К. П. с ЕГН ********** от гр.Р. е осъден да заплати на В. Т. Т. с ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител Р. Й. СЛ. с ЕГН ********** самата от 600лева
адвокатско възнаграждение; в частта, в която е осъден да заплати на ЕЛ. Т. Т. с ЕГН
********** сумата от 600лева адвокатско възнаграждение и в частта в която е осъден за
заплати на СВ. К. Д. с ЕГН ********** сумата от 600лева адвокатско възнаграждение, като
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 от ГПК ИВ. К. П. с ЕГН ********** от гр.Р., ДА
ЗАПЛАТИ както следва: на В. Т. Т. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Р. Й. СЛ. с ЕГН **********, двете от гр.Д., съдебно-деловодни разноски в
4
размер на 300лева адвокатско възнаграждение ; на ЕЛ. Т. Т. с ЕГН ********** от гр.Д.,
съдебно-деловодни разноски в размер на 300лева адвокатско възнаграждение; на СВ. К. Д. с
ЕГН ********** от гр.С., съдебно-деловодни разноски в размер на 300лева адвокатско
възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.274
ал.4 от ГПК във връзка с чл.280 ал.3 т.1 предл.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5