Определение по дело №72/2022 на Административен съд - Пловдив

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№  43

 

гр. Пловдив,  11.01.2022 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, XXVII състав в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

 

като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 72 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на А.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат А.П., срещу доклад от Постоянна комисия по икономика, бюджет, финанси, антикорупция и конфликт на интереси при общински съвет Хисаря, съдържащ заключение за наличие на несъвместимост за оспорващия да заема длъжността „общински съветник“.

Видно от съдържанието на оспорения доклад рег. № 255/17.06.2021г. същият е издаден от комисия, конституирана на основание § 2, ал. 5 от ДР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (обн. ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.).

Предмет на доклада е обективиране дейността на колективния орган при изпълнение на функциите по чл. 16, ал. 1 вр. ал. 7 от Наредба за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване конфликт на интереси (обн., ДВ, бр. 81 от 2.10.2018 г.).

По аргумент от смисъла на посочените правни норми в тяхната взаимовръзка, отнесени към съдържанието на доклада, същият се явява резултат от приключила проверка по сигнали за несъвместимост на оспорващия да заема длъжността „общински съветник“ в общински съвет Хисаря.

Според чл. 16, ал. 8 от Наредбата, целта на доклада е да отрази фактическата част относно проверените декларирани факти и информацията, събрана в хода на проверката, заключение за наличие или за липса на несъвместимост в съответствие с изискванията, предвидени в съответните нормативни актове, дата и подписите на лицата, извършили проверката

Въз основа на този доклад и по реда на чл. 16, ал. 9 от Наредбата органът по избор или назначаване предприема действия по осъществяване на последиците от несъвместимостта, предвидени в съответните закони.

На обжалване по реда на АПК подлежат, индивидуалните административни актове, общите административни актове и подзаконовите административни актове.  За всяка една от посочените категории актове е характерно, че съдържа властническо    волеизявление, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи  или законни интереси.

Нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията въвежда общата клауза за оспорване по съдебен ред на всички административни актове, които засягат съответния правен субект, освен изрично посочените със закон.

В продължение на изключението по чл. 120, ал. 2 от Конституцията, правилото на чл. 21, ал. 5 от АПК предвижда, че не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове.

Съгласно Решение № 21 от 26.10.1995 г. по конституционно дело № 18 от 1995 г. гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, включително вътрешнослужебните, които нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени изрично със закон. В решението си Конституционният съд изрично е посочил, че за да подлежат тези актове на съдебен контрол с тях следва да бъдат застрашени или нарушени права или законни интереси.

Тоест квалификацията на един административен акт като вътрешноведомствен или външен не може да бъде безусловен критерий за изключването му от кръга на съдебно обжалваемите актове. Такъв критерий е обстоятелството дали се установява пряка и непосредствена способност на акта да засегне права и законни интереси на съответния правен субект, за да е налице правен интерес от неговото оспорване по съдебен ред /така Тълкувателно решение № 2 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 2/2013 г./.

Въз основа на тази фактическа и правна обстановка, при проверката по редовността на жалбата настоящия съдебен състав намира, че оспорването е недопустимо. Обжалваният доклад има характер на волеизявление на помощен колективен орган, насочено към съответния орган по избор или назначаване и обективира становище по установената фактическа обстановка като част от производствата по установяване на несъвместимост. Същият не притежава качеството на крайно за производството волеизявление, което пряко да засяга права на проверяваното лице или да застрашава негови законни интереси. Този акт няма многократно правно действие, нито нормативен характер и не подлежи на непосредствено принудително изпълнение със средствата на държавната принуда. Тоест оспореният доклад не притежава нито един от белезите, които биха го квалифицирали като административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

На следващо място, по смисъла на чл. 147, ал.1 вр. 159, т. 4 от АПК, наличието на парвания интерес от търсената защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка, която следва да бъде удовлетворена във всеки етап на съдебното производство. Правният интерес представлява интерес, насочен към защита на материално субективно право, свободи или законен интерес, чрез съдебно обжалване с цел премахване на неблагоприятните правни последици от индивидуален административен акт. Това обуславя наличието на пряк и личен правен интерес от съдебно обжалване, който ще е налице, ако с административния акт се изменят, прекратяват и ограничават субективни права на жалбоподателя или се създават, или разширяват правните му задължения, или се създават пречки за упражняване на субективно право. Пряк интерес ще е налице, когато със самата отмяна ще се отстрани настъпила или настъпваща щета от административния акт, респ. отмяната ще доведе до непосредствено удовлетворяване на лицето. Настоящият случай не е такъв, тъй като отмяната на оспорения доклад не поставя край на образуваното производство, нито освобождава органа по избор или назначаване да предприеме законоустановените действия при установяване на заявената несъвместимост и произтичащите от това последици. Целената от оспорващия защита в случая е насочена към оборване фактически констатации и правни изводи на помощния орган, поради което същата няма самостоятелно битие, а следва да бъде упражнена в производство по оспорване на окончателен административен акт, с който пряко се засяга правната му сфера. 

При това положение с оглед разпоредбата на чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК жалбата срещу процесния доклад се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство да бъде прекратено.

Ето защо, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат А.П., срещу доклад рег. № 255/17.06.2021г. от Постоянна комисия по икономика, бюджет, финанси, антикорупция и конфликт на интереси при общински съвет Хисаря.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 72 по описа за 2022г. на Административен съд - Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването пред Върховния административен съд.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: