О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 08.02.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 3732 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С
разпореждане, постановено на 08.08.2016 г. по настоящото дело, съдът е констатирал, че подаденoто от М.С.А. възражение срещу решение № ЗБН66-347/
22.12.2015 г. на синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност е нередовно и е
дал указания на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
отстрани констатираните нередовности, като представи по делото доказателство за
внесена по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 2 024,
37 лв.
За да счете, че така определената държава такса се дължи настоящият съдебен
състав е съобразил на първо място това, че производството, образувано пред съда
по специалния ред, предвиден в чл. 68 ЗБН, има характер на исково такова. Този
извод се налага при тълкуване на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗБН, в която е
предвидено, че по всяко постъпило възражение съдът се произнася с решение,
както и на нормата на чл. 69, ал. 2 ЗБН, съгласно която това решение имат
установително действие за банката и за всички кредитори на несъстоятелността.
След като така уреденото съдебно производство завършва с акт, който се ползва
със сила на пресъдено нещо, идентична с тази на решението, с което се разглежда
всеки един установителен иск, както и че предмет на това производство е
разглеждането и решаването на спора за съществуване на едно вземане и/или за
съществуване на обезпечение или определена привилегия на едно вземане, то
следва да се приеме, че производството безспорно има състезателен характер и
покрива основните признаци на исковото такова. Ето защо, доколкото липсват
специални правила за провеждането му, то приложение следва да намерят
процесуалните норми на ГПК, включително тези на чл. 127 и чл. 128 ГПК относно
условията, на които трябва да отговаря подаденото до съда възражение, за да е
редовно, и на чл. 129 ГПК, с която се създава задължение за съда да извърши
служебна проверка за тяхното спазване.
С оглед на горното и при извършената служебна проверка за редовността на
подаденото възражение съдът намира, че същото не отговаря на изискванията на
чл. 128, т. 2 ГПК, тъй като не е представено доказателство, от което да е видно,
че е внесена дължимата държавна такса за неговото разглеждане. Предвид
изложеното за характера на настоящото производство, като исково, се налага
изводът, че дължимата по възражението държавна такса следва да се определи по
правилото на чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, и следователно е в размер на 4 % от цената на иска, която по
искове за парични вземания е търсената сума. В случая предмет на разглеждане е
съществуването на вземане срещу „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, за размера над
сумата от 75 889, 03 лв. до пълния му размер на 127 123, 22 лв., т.е.
на вземане в размер на 51 234, 19 лв. С оглед на това и дължимата за
разглеждане на възражението от съда държавна такса възлиза на 2 049, 37
лв. По делото са представени доказателства за внесена по сметка на СГС държавна
такса за разглеждане на възражението в размер само на 25 лв., поради което
същото е оставено без движение и на М.С.А. са дадени указания да представи
доказателства за довнесена по сметка на СГС държавна такса в размер на още 2 024,
37 лв.
Следва да се отбележи, че доколкото в ЗБН няма специална норма, с която
ищците в производството по чл. 68 ЗБН да са освободени от предварително
заплащане на дължимата държавна такса, то приложение намира общото правило,
което не е дерогирано, че такава се дължи предварително и заплащането й е
условие за редовност на искането, с което съдът е сезиран. За да бъде
последното изключено следва в закона да има изрична норма, предвиждаща това,
каквито разпоредби има, предвидени при регламентирането на редица други искови
производства, уредени в ЗБН и в част четвърта на ТЗ, включително сходни такива.
Тези процесуални норми, обаче, доколкото уреждат изрични изключения от
съществуващо общо правило, е недопустимо да се прилагат по аналогия, поради
което и нямат отношение към настоящия случай. Ето защо, след като в закона няма
изрично правило, дерогиращо общите правила за
дължимост на държавната такса в производството по чл. 68 ЗБН, то следва да се
приеме, че те са приложими и държавната такса за разглеждане на възражението,
направено по реда на чл. 66, ал. 6 ЗБН, се дължи предварително.
Разпореждането, с което възражението, за разглеждане на което е образувано
настоящото производство, е оставено без движение, е надлежно връчено на ищцата М.С.А.
на посочения от нея адрес на 04.10.2016 г., от която дата тече и едноседмичният
срок за изпълнение на дадените от съда указания, който изтича на 11.10.2016 г.
До този ден нередовностите на подаденото възражение не са отстранени.
С оглед на изложеното и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК подаденото
възражение следва да бъде върнато.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА възражение с вх. на СГС № 64465/ 11.05.2016 г., подадено от М.С.А., срещу решение № ЗБН66-347/
22.12.2015 г. на синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с което е
оставено без уважение възражението на това лице за включване в списъка на
приетите вземания на негово вземане към банката за разликата над сумата от
75 889, 03 лв. до пълния му размер от 127 123, 22 лв.
Определението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на молителя.
СЪДИЯ: