Р Е Ш
Е Н И Е №
1133
гр. Пловдив, 09.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия – десети граждански състав в
открито съдебно заседание на 25.09.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря: Бояна Гълъбова, като разгледа докладваното от Председателя гражданско въззивно дело № 2067/2019 г. по
описа на Пловдивския Окръжен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба от Земеделска
кооперация „Ръжево“, ЕИК: *********,
с адрес с.Ръжево, община Калояново, обл.Пловдив, чрез адв.В.Т. срещу решение № 2571/19.06.2019г., постановено по гр.д. № 30/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХІ гр. с-в, с което са уважени предявените от И.П.К. с ЕГН ********** против
него обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ с искане за отмяната като незаконосъобразна на Заповед № 11/12.11.2018 г. на Председателя на
Управителния съвет на Земеделска
кооперация „Ръжево“, ЕИК: *********,
с адрес с.Ръжево, обл.Пловдив, с която на основание чл.328, ал.1, т.2, изр.2 от Кодекса на труда, трудовото й правоотношение е прекратено
поради съкращаване на щата, считано от 12.11.2018 г., ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – „***“, и жалбоподателят „Земеделска кооперация „Ръжево“ е
осъден да заплати на И.П.К. сумата от 4189,38 лв., представляваща обезщетение за времето,
през което последната е останала без работа поради уволнението за периода от
12.11.2018 г. до 12.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 03.01.2019 г., до окончателното изплащане. Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че
обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно и затова следва да бъде отменено, като вместо него се
постанови въззивно решение по съществото на спора, с което исковете да се
отхвърлят. Претендира разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата
страна И.П.К. чрез
процесуалниюя и представител адвокат Ч.Х. я оспорва като неоснователна.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за инстанцията.
От
ЗК „Ръжево“ е постъпила и частна жалба против определение № 7881/11.07.2019 г.,
с което е оставена без уважение молбата на същата за изменение на постановеното
решение в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК чрез намаляване
размера на адвокатското възнаграждение. Излагат се подробни съображения във връзка с направени оплаквания
за неправилност на определението, като се иска неговата отмяна и уважаване на
искането за намаляване на присъдените разноски.
От
адв. Х. е постъпил отговор против тази частна жалба, с който се застъпва
становище за нейната неоснователност.
Пловдивският
Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
предвидения в закона срок за обжалване, изхождат от надлежна страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
След извършена служебна проверка по
чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни
норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по
изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд намира следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Ищцата И.П.К. е основала исковете си на твърдението, че е работила по
безсрочен трудов договор с ответника,
като е заемала длъжността „***“, както и че трудовото и
правоотношение е било прекратено с обжалваната Заповед № 11/12.11.2018 г. на Председателя на
Управителния съвет на Земеделска
кооперация „Ръжево“ на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ –
съкращаване на щата, считано от 12.11.2018 г., на която дата и е връчена заповедта за уволнение.
Оспорва уволнението като незаконосъобразно,
по съображения, че заповедта не е мотивирана, не е извършено реално съкращаване
на щата, няма надлежно изменение на щатното разписание, тъй като същото не е
извършено от компетентен орган.
Ответникът Земеделска кооперация „Ръжево“ с отговора на исковата молба е
оспорил предявените искове с възражението, че е извършено реално съкращение на
щата, като е съкратена единствената длъжност „***“, а решението за изменение на щатното
разписание е взето от компетентния орган – Председателя на кооперацията. Направил
е възражение за погасяване на иска по давност.
По делото е безспорно
обстоятелството, че между страните е съществувало безсрочно трудово
правоотношение, по силата на което ищцата
е заемала длъжността „***“, които
обстоятелства се установяват и от представените по делото трудов договор от
13.02.2008 г. и допълнително споразумение
към него от 02.01.2018 г.
Трудовото
правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 11/12.11.2018 г. на Председателя на
Управителния съвет на Земеделска
кооперация „Ръжево“, на основание
чл.328, ал.1, т.2, изр.2 от Кодекса на труда,
поради
съкращаване на щата, считано от
12.11.2018 г. Признава се в исковата молба, че заповедта е била
връчена на ищцата на 12.11.2018 г.
Искът
за оспорване законността на уволнението е предявен в съда на 03.01.2019 г., в
рамките на двумесечния срок по чл.258,
ал.1, т.2 КТ, поради което възражението за погасяването му по давност се явява
неоснователно.
С обжалваната заповед прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е мотивирано със "съкращаване в щата", на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, изр.2 от КТ. Тази хипотеза предполага премахване за в бъдеще, от един определен момент на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието. Ето защо съдът приема, че задължението на работодателя заповедта да е мотивирана е изпълнено, а оплакванията против уволнението в исковата молба за липса на мотиви в заповедта са неоснователни. Заповедта е издадена от Председателя на УС на ответната кооперация К.К., който е и председател на кооперацията, видно от представеното удостоверение за актуално състояние на същата, поради което следва да се приеме, че заповедта е издадена от компетентен орган. Правомощията на председателя на кооперацията са уредени в разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗК, съобразно която председателят на кооперацията представлява кооперацията, организира изпълнението на решенията на общото събрание, на управителния съвет , ръководи текущата дейност на кооперацията, сключва и прекратява трудовите договори, наказва и награждава работници и служители на кооперацията и определя трудовите им възнаграждения, изпълнява и други функции, определени в устава, съобразно закона.
За да е налице съкращаване на щата като
основание за прекратяване на трудовото правоотношение, необходимо е съответната
трудова функция е премахната реално във вида и обема, в който е съществувала, а
не само като наименование в щатното разписание.
Видно от представеното по делото
щатно разписание при ЗК „Ръжево“, в сила от 01.01.2018 г., за заеманата от
ищцата длъжност е предвидена една щатна бройка. С последващо щатно разписание
при ЗК „Ръжево“, в сила от 09.11.2018 г. и
предхождащо уволнението на ищцата, тази единствена щатна бройка за длъжността „***“, е премахната. От приетото
заключение по назначената от РС ССЕ с вещо лице М.М. се установява, че в
последващото щатно разписание на длъжностите в Кооперацията и към момента на
проверка на експертизата – 11.02.2019 г. не съществува длъжност и не е назначен
служител на длъжността, която е
съкратена, а именно „***“.
За да приеме уволнението за
незаконно, с решението си първоинстанционният районен съд е приел, че решението
за съкращаване в щата е взето еднолично
от председателя на Управителния съвет на
ответната кооперация и като такова е взето не от оправомощен за това орган.
Този извод не се споделя от въззивния съд в настоящия съдебен състав.
Видно от доказателствата по делото, с
Протокол от 09.11.2018 г. К.К. в качеството на Председател на Управителния
съвет на Земеделска
кооперация „Ръжево“ е взел еднолично решение за съкращаване в
щата, като е премахнал, считано от същата дата, единствена щатна бройка на
длъжността “***”. На същият ден К.К. в качеството си на Председател на Управителния
съвет на кооперацията е издал заповед № 2/09.11.2018 г., с която е извършил
промени в щатното разписание, като е закрил единствена щатна бройка за
длъжността “***” и е изготвил и утвърдил новото щатно разписание. Видно от
протокол от 14.11.2018 г. от заседание на членовете на управителния съвет и
контролния съвет на кооперацията, че на заседанието Председателят на
кооперацията К.К. е запознал членовете на управителния съвет и контролния съвет
на кооперацията с причините за прекратяване на трудовия договор на ищцата И.К..
Председателя на УС на
ответната кооперация К.К., който е и председател на кооперацията, с тези си
действия е осъществил правомощията
си по чл.26, ал.2 от ЗК по
осъществяване ръководството на текущата
дейност на кооперацията и по сключване и
прекратявана на трудовите договори с работниците и служителите на същата. На
председателя на кооперацията е възложено осъществяването на оперативното
управление на кооперацията, а в това управление се включва и правомощието да се
определя числения състав на работниците и служителите. /В този смисъл е и
решение № 327/28.04.2010 г. по гр.д.№ 796/2009 г. на ВКС, ІV ГО/. Видно от
представения по делото и обявен като действащ в търговския регистър устав на
ответната кооперация от 01.11.2003 г., в същия липсва изрично посочване кой е компетентният орган, оправомощен да взима решения за съкращаване в щата. Правомощията на Общото събрание са
очертани в чл.15, ал.4, като същите са по-скоро свързани с одобряването на
основните насоки за развитие дейността на кооперацията. В чл. 21, ал.1 от
устава е предвидено, че Управителният съвет изпълнява решенията на Общото
събрание и направлява дейността на кооперацията. Той осъществява и други
функции, определени със закон или устава. Ето защо следва да се приеме, че този
орган е именно Председателят на кооперацията, а правомощията му са посочени в чл.26,
ал.1 и 2 от Устава, който предвижда, че председателят на кооперацията е
председател и на УС и ръководи текущата дейност на кооперацията, сключва и
прекратява трудовите договори, наказва и награждава работници и служители на
кооперацията и определя трудовите им възнаграждения.
Ето защо следва да се приеме по делото,
че е налице реално съкращение на щата, извършено от компетентен орган и правото
на уволнение е законосъобразно упражнено от страна на ответната кооперация.
Предявените обективно съединени искове с право основание чл.344, ал.1, т.1, т.2
и
т.3 от КТ за отмяната като незаконосъобразна на Заповед № 11/12.11.2018 г. на Председателя на
Управителния съвет на Земеделска
кооперация „Ръжево“, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „***“, и за осъждане на Земеделска кооперация „Ръжево“ да заплати на ищцата И.К. сумата от 4189,38 лв., представляваща обезщетение за времето,
през което последната е останала без работа поради уволнението, са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
Като е достигнал до обратния правен извод,
районният съд е постановил неправилно решение, което ще се отмени, а вместо
него ще се постанови друго решение по същество в казания смисъл.
Предвид
изхода по спора на жалбоподателя – ответник следва да се присъдят разноските по
делото , направени пред двете инстанции. Същите възлизат на сумите: сумата от 560 лв. –
заплатено адвокатски възнаграждение пред РС; сумата от 80 лв. – разноски за ССЕ
пред РС; сумата от 560 лв. – заплатено
адвокатски възнаграждение пред ПОС; сумата от 180,89 лв. – заплатена ДТ пред
ПОС. Или, общо в полза на жалбоподателя и в тежест на въззиваемата страна ще се
поставят разноски от 1380,89 лв. лв., направени пред двете инстанции.
Доколкото
първоинстанционното решение се отменя изцяло, включително и в частта за
разноските, не следва да се разглежда постъпилата
частна жалба на ЗК „Ръжево“ против определение № 7881/11.07.2019 г., с което е
оставена без уважение молбата на ответника за изменение на постановеното
решение в частта за разноските.
Мотивиран
от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
изцяло решение № 2571/19.06.2019г., постановено по гр.д. № 30/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХІ гр. с-в, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.П.К. с ЕГН ********** против Земеделска
кооперация „Ръжево“, ЕИК: *********,
с адрес с.Ръжево, община Калояново, обл.Пловдив, обективно съединени искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2
и
т.3 от КТ с искане за отмяната като незаконосъобразна на Заповед № 11/12.11.2018 г. на Председателя на
Управителния съвет на Земеделска
кооперация „Ръжево“, ЕИК: *********,
с адрес с.Ръжево, обл.Пловдив, с която на основание чл.328, ал.1, т.2, изр.2 от Кодекса на труда, трудовото правоотношение на И.П.К. е прекратено
поради съкращаване на щата, считано от 12.11.2018 г., за
възсатновяване на ищцата И.П.К. на заеманата преди уволнението длъжност – „***“, и за осъждането на
ответника „Земеделска
кооперация „Ръжево“ да заплати
на И.П.К.
сумата от 4189,38 лв., представляваща обезщетение за времето,
през което последната е останала без работа поради уволнението за периода от
12.11.2018 г. до 12.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 03.01.2019 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА И.П.К. с ЕГН ********** ***, да заплати на Земеделска кооперация „Ръжево“, ЕИК: *********, с адрес с.Ръжево, община Калояново, обл.Пловдив сумата от 1380,89 /хиляда триста и осемдесет лв. и 89 ст./ лева
разноски по делото в производството пред двете инстанции.
Решението подлежи на касационно
обжалване, при условията на чл.280, ал.1 ГПК, пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок, считано от 09.10.2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: