Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Русе,
10.04.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII – ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и първи март
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Дарина Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 8658
по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.34 от ЗС вр.чл.69
от ЗН – за делба на съсобствен недвижим имот.
Производството по делбата е във фазата по нейното
допускане.
Ищецът В.И.В. *** твърди, че с ответника С.Т. ***
са съсобственици на недвижим имот, представляващ апартамент № 16, находящ се в
гр.Русе, кв.“Чародейка–Г-Север“, ***, вх.4, ет.6, състоящ се от стая, дневна,
кухня и сервизни помещения, с площ от 59,71 кв.м., при граници: на север –
комплекса, на изток – ап. № 18 и
стълбище, на юг – ап. № 18 и
комплекс, на запад –ап. № 10 от вх.“В“, заедно с прилежащото му избено
помещение № 16, с площ от 5,42 кв.м., при граници: на север – изба № 11 и №
12 от вх“Д“, на изток – изба № 17, на юг
– коридор, на запад – изба № 15 и 1,308% идеални части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото с площ от 67,06 кв.м.
съгласно договор № 13233/06.11.1990 г. на
ОНС – Русе, а съгласно схема № 15-563589/10.11.2017 г. на СГКК – Русе
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.6.52.4.16, с
адрес гр.Русе, кв.“Чародейка-Г-Север“, ***, вх.4, ет.6, ап.16, находящ се в
сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.6.52, с
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на
обекта – 1, с площ от 59,71 кв.м., прилежащи части: изба № 16 и 1,308 % идеални
части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж - 63427.6.52.4.18, под обекта - 63427.6.52.4.13, над обекта -
63427.6.52.4.19. Твърди, че имотът бил закупен от ОбНС – Русе с договор №
13233/06.11.1990 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата
за държавните имоти от неговата майка – Р.В.Т. и ответника по време на техния
брак, сключен на 05.02.1972 г. Поддържа, че след смъртта на своята майка на
12.03.2010 г. той станал собственик на притежаваната от нея приживе ½
идеална част от гореописания имот по силата на извършеното в негова полза завещателно
разпореждане с нотариално завещание № 90, т.XI, рег. № 27888, д. № 1778/ 15.12.2008 г. на нотариус
Георги Георгиев, с район на действие РРС. Твърди, че с ответника не могат да се
поделят доброволно, поради което моли съда да постанови решение, с което да
допусне имота до делба при равни права. Заявява, че той се ползва само от
ответника, поради моли последният да бъде осъден, на основание чл.344, ал.2 от ГПК, да му заплаща ежемесечно обезщетение в размер на 80 лева за лишаването му
от ползването на припадащата му се ½ идеална част, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното извършване на делбата.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът С.Т.Т.,
чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва
правата, при които се иска да бъде допуснат до делба процесния имот. Прави
възражение по чл.30, ал.1 от ЗН като моли извършеното завещателно разпореждане
в полза на ищеца да бъде намалено до размера, необходим за допълване на
неговата запазена част от наследството, оставено от покойната му съпруга. Сочи,
че не е получавал писмена покана, с която ищецът да претендира ползването на имота
според квотата си в съсобствеността. Твърди, че не извлича никакъв доход от
процесния имот, за да дължи някакво обезщетение на ищеца. Възразява, че не е
препятствал достъпа на ищеца до имота и изразява готовност да му предостави
ключ за входната врата на същия, за да може той да го ползва според правата си.
Моли съда да допусне имота до делба при права ¾ идеални части за него и
¼ идеална част за ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
В съдебната практика безпротиворечиво се приема,
че правото да се иска възстановяване на запазената част може да бъде упражнено
в делбеното производство и чрез възражение като съдът е длъжен да се произнесе
по него с решението по съществото на спора, с което ще се формира сила на
присъдено нещо по тази претенция. За тази цел е необходимо произнасянето по
възражението да бъде обективирано и в диспозитива на решението по допускане на
делбата (вж. решение № 36 от 1.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 125/2010 г., I г.
о., ГК и др.). Преди да се пристъпи към преценка дали запазената част на
ответника е накърнена с извършеното завещателно разпореждане следва да бъде
даден отговор на противопоставеното от ищеца в първото съдебно заседание
възражение за погасяване по давност на потестативното право да се иска неговото
намаляване. Според ищеца погасителната давност е започнала да тече от датата на
откриване на наследството – от 12.03.2010 г. и към датата на релевиране на
възражението по чл.30, ал.1 от ЗН от страна на ответника тя вече е била
изтекла. Сочи, че завещателното разпореждане било извършено с публично
нотариално завещание, надлежно вписано в Службата по вписванията, поради което
трябвало да се приеме, че е било известно на ответника.
Възражението за изтекла погасителна давност е
неоснователно. Правото по чл.30, ал.1 от ЗН да се иска намаляване на едно
завещание до размера, необходим за допълване на запазената част от
наследството, действително на общо основание се погасява с петгодишна давност.
Съдебната практика е била изправена пред въпроса от кой момент започва да тече
тази давност. По този въпрос са налице задължителни указания в т.3, б.„г” на
Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС, според които, за разлика от
иска за намаляване на дарения, давността по иска за намаляване на завещания
тече не от откриване на наследството, а от момента, когато заветникът е
упражнил своите права по завещанието. В последвалата съдебна практика е
уточнено, че упражняването на правата по завещанието е фактически въпрос и може
да се изрази в различни правни и фактически действия. Във връзка със
саморъчното завещание например се приема, че обявяването му от заветника може
да се приеме като действие по упражняване на правата по него (вж.напр. решение
№ 580/ 10.08.1992г. по гр.д.№ 384/92г. на ВС, І г.о., решение №868/ 20.07.2011 г.
по гр.д.№ 1685/09г. на ВКС, І г.о., решение № 860/23.11.2009 г. по гр.д.№ 2161/08г.
на ВКС, ІV г.о., решение № 106 от
8.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2654/2014 г., II г. о., ГК и мн.др.). Тази
практика обаче не намира приложение при нотариалното завещание, тъй като то не
подлежи на обявяване по реда на чл.27 от ЗН. Във фактическия състав на
съставянето и вписването на нотариалното завещание не се включват действия на
заветника, от които може да се направи извод за намерението му да се ползва от
завещанието като придобие правата по него. Обстоятелството, че нотариалното
завещание подлежи на вписване в Службата по вписванията чрез подреждането му в
книгата по чл.33а, б.“б“ от ПрВп, поради което то би могло да стане известно на
останалите наследници от датата на вписването му, не означава, че давностният
срок тече от датата на откриване на наследството. Релевантно е не кога ответникът,
противопоставил възражението по чл.30, ал.1 от ЗН, е узнал или би могъл да
узнае за съществуването на завещателното разпореждане, а кога заветникът е
изразил, изрично или мълчаливо, волята си да приеме наследството по завещание,
тъй като съгласно чл.48 от ЗН наследството се придобива с приемането му (в този
смисъл вж. решение № 24/17.02.2012 по д.№ 407/2011 на ВКС, ГК, II г.о. във
връзка именно с въпроса за упражняване на правата по публично нотариално
завещание). Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е навел твърдения,
нито е представил доказателства, че е заявил изрично или чрез конклудентни
действия волята си да приеме наследството по завещание в периода след
откриването на наследството до завеждане на настоящото дело за делба, от който
момент да започне да тече давностният
срок.
Разпоредбата на чл.29, ал.3, изр.второ и трето от ЗН предвижда, че когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената
част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете като разполагаемата
част при едно дете, както е в случая, е равна на 1/3. Следователно разполагаемата
част на завещателката е 1/3 като 1/3 е и запазената част на ответника, неин
преживял съпруг.
На следващо място трябва да се образува и
остойности наследствената маса по правилата на чл.31 от ЗН. Тази маса включва
всички имоти, принадлежали на завещателката към момента на откриване на наследството
й, като те се оценяват съобразно тяхната пазарна стойност към този момент.
Страните са ангажирали доказателства, че освен ½ идеална част от процесния
апартамент, наследодателката е била собственик и на земеделска земя,
представляваща нива – имот № 014002, с площ от 17,723 дка, трета категория, по
картата на възстановената собственост в местността „Леската“, с.Нисово,
общ.Иваново, обл.Русе, който имот впоследствие бил продаден от страните по
делото, в качеството им на наследници и съсобственици при равни права, с
нотариален акт № 30, т.II, рег. № 2899, д. № 220 от 30.04.2010 г. на нотариус
Албена Александрова, с район на действие РРС. От заключението на вещото лице
става ясно, че към датата на откриване на наследството пазарната стойност на
целия апартамент е била в размер на 30225 лева, т.е. стойността на
притежаваната от завещателката и завещана ½ идеална част възлиза на 15112,50
лева, а стойността на нивата към посочения момент - на 5859 лева. Така общата
стойност на наследствената маса възлиза на 20971,50 лева. Страните не са
ангажирали доказателства наследството на завещателката да е включвало движими
вещи, включително обикновената покъщнина по чл.12, ал.1 от ЗН или други
недвижими имоти освен посочените по – горе. Липсват данни за извършени от страните
подобрения в делбения имот приживе на наследодателката, които да съставляват
увеличение на наследството по чл.12, ал.2 от ЗН, за задължения, които да бъдат
приспадани от стойността на наследствената маса и за извършени дарения, чиято
стойност да се прибавя към нея. Запазената част на ответника е 1/3, или 6990,50
лева, от общата стойност на наследствената маса от 20971,50 лева. Толкова е и
разполагаемата част на завещателката. След като запазената част на ответника е
определена като стойност, предстои да бъде даден отговор на въпроса дали тя е
накърнена с извършеното завещателно разпореждане. За тази цел е необходимо да
се даде отговор на въпроса има ли в наследството свободни (незавещани) имоти с
достатъчна стойност, че да се попълни чрез тях запазената част на ответника.
Ако такива свободни имоти има и тяхната стойност попълва изцяло запазената част
на последния, то накърнение на тази част няма да има. В случая извън завещаната
½ идеална част от делбения имот, единственият друг наследствен имот,
включен в наследствената маса, е гореописаната нива. Принципът е, че при
определяне каква част от тези свободни наследствени имоти може да получи
направилият искането по чл.30, ал.1 от ЗН, следва да се отчитат правата на
всички наследници с право на запазена част съобразно квотата им в наследяването,
т.е. останалото имуществото, извън направения завет, служи за допълване на
запазените части на всички наследници с право на такива, т.е. и на двете страни.
В случая обаче страните съвместно са се разпоредили с посочената нива като на
30.04.2010 г. продали същата за сумата от 2350 лева. Получената цена те са
разделили помежду си според наследствените си квоти – поравно, съгласно чл.9,
ал.1 от ЗН. Видно от заключението на вещото лице пазарната стойност на този
имот към датата на откриване на наследството, т.е. месец по-рано, е била в два
пъти по-висок размер. Сделката била извършена преди създаването на разпоредбата
на чл.25, ал.9 от ЗННД (ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 1.07.2011 г.), според
която при извършване на възмездни сделки, с които се учредяват, прехвърлят,
изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, участниците в
нотариалното производство декларират в извършвания акт, че сумата, посочена в
него, е действително уговореното плащане по сделката. Въпреки това обаче по
делото липсват наведени твърдения и представени доказателства, че
действителната цена на имота е различна от тази, посочена в нотариалния акт. По
тази причина съдът намира, че съгласно отразеното в него, ответникът е получил
половината от уговорената цена, а именно сумата от 1175 лева. Тази сума следва
да бъде прихваната от стойността на запазената му част като непокритият остатък
възлиза на 5815,50 лева. В случая извършеното завещателно разпореждане на
½ идеална част от делбения имот на стойност 15112,50 лева следва да се
намали със стойността на непокритата запазена част на ответника в размер на 5815,50
лева, за да бъде допълнена запазената част на ответника.
При допускане на делбата в знаменателя на дробта,
която изразява идеалните части на всеки от двамата съделители, следва да се
включи стойността на целия имот към момента на откриване на наследството – 30225
лева като числителите на тази дроб за всеки от двамата съделители следва да
отразяват размера на правата им в съсобствеността съобразно извършеното
намаление на завещателното разпореждане, или 9297 лева за ищеца и 20928 лева за
ответника, т.е. делба на процесния апартамент следва да бъде допусната при
права от 9297/30225 идеални части за ищеца и 20928/30225 идеални части за
ответника.
Ищецът е поискал и присъждане на месечно
обезщетение в размер на 80 лева за лишаването му от възможността да ползва
имота според правата си, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното извършване на делбата. Следва да се отбележи, че по реда на
чл.344, ал.2 от ГПК обезщетението се дължи не от датата на исковата молба, а от
датата на влизане в сила на решението по допускане на делбата или на
допълнителното определение, ако това обезщетение е присъдено по-късно. За
периода от писмената покана по чл.31, ал.2 от ЗС, а ако такава не е налице – от
исковата молба, до първото по делото заседание във втората фаза на делбеното
производство обезщетението може да бъде претендирано чрез искане по сметките,
на основание чл.346 от ГПК.
В задължителната съдебна практика (вж.
Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК)
е изяснено, че правото на обезщетение се дължи само за времето, през което
съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя
дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме предоставената от
ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е
дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма
лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Приема се също, че в хипотезата
на лично ползване по чл.31, ал.2 от ЗС попадат и случаите, когато имотът се
ползва от член на семейството на съсобственика или от трето лице, на което той го
е предоставил безвъзмездно. Съсобственикът,
който е отказал приемането на ключове от съсобствения имот и поради това сам се
е лишил от ползването на имота, няма право да претендира обезщетение по чл.31,
ал.2 от ЗС (решение №157/16.11.2017 по дело №4878/2016 на ВКС, ГК, I г.о).
Така е и в случая. От показанията на св.Т. Т. (син
на ответника) се установява, че той живее в апартамента, предмет на делбата
като ползването му е предоставено безвъзмездно от неговия баща. Св.Ц.К. твърди,
че през лятото на 2017 г. заедно с ищеца посетили имота и тогава установили, че
входната врата не може да се отключи, защото патрона на ключалката бил сменен.
Този факт се признава от св.Т., който заявява, че още при смяната на патрона
уведомил своя баща (ответника), за да се свърже той с ищеца и да му предаде
ключ от входната врата. В съдебно заседание от 21.03.2018 г. св.Т. е
демонстрирал желанието си да предаде ключ за имота на процесуалния представител
на ищеца, който отказал да го приеме под предлог, че не разполага с пълномощия за
това. Отказът на представителя на ищеца да приеме ключа обаче не лишава действията
на свидетеля от техния правен ефект. Чрез тях ответникът демонстрира, че не се
противопоставя на съвместното ползване на имота от ищеца и от своя син, на
когото той предоставил безвъзмездно ползването. Тъй като готовността за
предаване на ключ и съвместното ползване на имота е манифестирана в съдебно
заседание от 21.03.2018 г., това обстоятелство изключва присъждането на
обезщетение по реда на чл.344, ал.2 от ГПК за периода от датата на влизането на
решението в сила до окончателното извършване на делбата. За периода преди това,
т.е. от поканата или от исковата молба до датата на това съдебно заседание
ищецът може да претендира обезщетение във втората фаза на делбата чрез искане
по сметките.
Така мотивиран и на основание чл.344, ал.1 от ГПК,
Русенският районен съд
Р Е
Ш И :
НАМАЛЯВА завещателното разпореждане, извършено от наследодателката Р.В.Т., с ЕГН **********,
б.ж. на гр.Русе, починала на 12.03.2010 г., чрез нотариално завещание № 90, т.XI, рег. № 27888, д. №
1778 от 15.12.2008 г. на нотариус Георги Георгиев, с район на действие РРС, в
полза на В.И.В., с ЕГН **********, до размер на 5815,50 лева, необходим за допълване на запазената част на С.Т.Т.,
с ЕГН **********.
ДОПУСКА
ДО ДЕЛБА между В.И.В., с ЕГН **********
и С.Т.Т., с ЕГН **********, при права:
9297/30225 идеални части за В.И.В., с ЕГН **********, и
20928/30225 идеални части за С.Т.Т., с ЕГН **********,
следния недвижим имот: апартамент № 16, находящ се в гр.Русе,
кв.“Чародейка–Г-Север“, ***, вх.4, ет.6, състоящ се от стая, дневна, кухня и
сервизни помещения, с площ от 59,71 кв.м., при граници: на север – комплекса,
на изток – ап. № 18 и стълбище, на юг – ап. № 18 и комплекс, на запад– ап.№ 10
от вх.“В“, заедно с прилежащото му избено помещение № 16, с площ от 5,42 кв.м.,
при граници: на север – изба № 11 и № 12
от вх“Д“, на изток – изба № 17, на юг – коридор, на запад – изба № 15 и
1,308% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж върху мястото с площ от 67,06 кв.м. съгласно договор № 13233/06.11.1990
г. на ОНС – Русе, а съгласно схема № 15-563589/10.11.2017 г. на СГКК – Русе
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.6.52.4.16, с адрес гр.Русе, кв.“Чародейка-Г-Север“, ***,
вх.4, ет.6, ап.16, находящ се в сграда № 4, разположена в поземлен имот с
идентификатор 63427.6.52, с предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ от 59,71 кв.м., прилежащи части:
изба № 16 и 1,308 % идеални части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж - 63427.6.52.4.18, под обекта -
63427.6.52.4.13, над обекта - 63427.6.52.4.19.
ОТХВЪРЛЯ искането на В.И.В., с ЕГН **********, за осъждане
на С.Т.Т., с ЕГН **********, да му заплаща сумата от 80 лева месечно -
обезщетение за лишаването му от правото да ползва гореописания имот според
правата си в съсобствеността.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от него на страните.
След
влизането му в сила, делото да се докладва за продължаване на делбата във
втората фаза.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/